Въпроси към Върдж(ил Дриймънд)

То и аз си му гледам като на чист роман, затова и цикли явно... Отдавна ми е гранясало мисленето в насока "как от идея А да се направи КИ" и върти в коловоза на "как от идея А да се извади възможността за КИ и да се сглоби нормална".
Но, както Голиат, така и Елфите всъщност си плачат за разчупена форма. Другият възможно-експериментален вариант е един проект "Сянката на Тъмния принц", с който се бъзикам от вече близо 10 години и все не стигам до същинското му написване... пак щото не е роман, а си е всъщност КИ. Както и да е, пак се отплеснах
Проблемът с информацията на "щрихи" е точно раздробяването и пъхането в епизодите... Светът е голям, с много въртели, които непременно трябва да се обясняват и които не могат да се пуснат като "исторически обзор". Тоест, ако се прави като... проект специално за форума, ще се наложи, за да имат смисъл "блоковете" с избори, но... колко пъти може да се вмъкват "тригърнати" размишления на главния герой насред ситуация в развитие?
За пример - има един момент (с който горе-долу би трябвало да започва същинското приключение на Норф), в който въпросният Норф виси на въже пред един прозорец и чегърта решетката, а отвътре Анестор сваля стъклото. В обикновена книга това е подходящ момент героят да изпадне в лирично размишление по повод да речем идиотския начин по който те двамата крадат непотребна книга от храмова библиотека... в КИ подобно размишление ще води до замерване с яйца, домати и други хранителни продукти.
Но - може да се пробва.

Verge Dreamond писа: писа:

Другото от серията лесно обръщаеми проекти е един с кодовото название "Голиат", за "подземния" свят на вампирите в широките рамки на популярния в момента жанр, представян от серии като "Анита Блейк", "Истинска кръв", Дневниците на вампира, Пълнолуния-Замътнения и всичкия друг боклук, стъпил на идеята, че вампири и върколаци (и други "-лаци") живеят между нас. Тихо подозирам обаче, че материя от този тип ще изправи на нокти една камара хора и няма да се хапва с апетит. Въпреки че всъщност става дума за необичайна гледна точка, военни приключения плюс за разгадаване загадка-в-загадка-в-загадка...

Боклук?! Цял един жанр, с милиони почитатели, който всъщност е популярен може би още от времето на вашите КИ?! М-да, точно така се печели аудитория...

И да си задам и другия въпрос: наистина ли смятате, че света има нужда от поредните руси ефирни елфи?

(Свърших си превода. )

Аз съм маниак на тема "показвай света на малки парченца"... така че моите предложения ще са твърде пристрастни. Но можеш да тестваш всички ни с една и съща ситуация в два различни подхода - примерно тая с обира на библиотеката:

А) един, в който въпросното размишление го има, събрано на едно място

Б) един, в който пръскаш само парчета от него, в моментите, които са най-асоциативно походящи

... Хахаха! Току-що ми хрумна идея за металитературна книга-игра с избори от сорта на "Ако предпочиташ следващата част от приключението си в по-постмодернистичен регистър - мини на 69.* Ако си оставаш фен на Азимов и прозата без преструвки - мини на 15.** "

А напоследък отвсякъде ми набиват в канчето, че елементът "игра" е жизнено важен, все едно какво правя... За излизане от цикленето, да кажем.

- - -

* ... където те чакат неописуеми повърни...

** ... където по-взискателният читател нашего времени умира от скука...

Цял един жанр, напълно съгласна. С милиони почитатели. Когато започнах да се интересувам от конкретния жанр си дадох труда да сваля и изчета освен мадам Хамилтън, на която съм гореща фенка, също и една камара други поредици в тоя стил и дух. Признавам си, "южняшките" книжки, залегнали в основата на "Истинска кръв" лично мен ме ужасиха и отвратиха едновременно, а това е върхът на сладоледа в жанра, горе-долу. За да стигне до екрана Кръвта, минала е генерална преработка и резултатът не е лош, но общото с книгите май са само имената на героите... Боклук в тоя жанр има МНОГООООООООО ама много. За него и говоря, че е боклук. То във всеки жанр има много де, просто тук полето е по-малко и качествена литература се брои на пръстите на едната ръка, а некачествената - на пръстите на цялата американска армия.
Тук ще се захиля, уточнявайки добросъвестно, че съвсем неотдавна се натъкнах на изключително готино творение в точно въпросният жанр, на сайт за фенско творчество... там пускам лиги за продължението, дано го публикуват.
Впрочем, Елфите наистина са руси и изящни, но "поредните" не са, а и с привичната елфическа същност нямат много общо, освен че са високомерни и са дошли от другия, приказен, бряг на морето.
Хубаво - да гласуваме тогава - вампири срещу елфи. Или въобще нещо друго?

Елфи, но не щото са елфи, нито щото са руси. Важното е да са изящни...

(И нямам предвид външността. )

Малко по-сериозно: наистина ми харесва стилът на прочетеното от "Елфите" - в частност, това, дето му викат "разказвачески глас". Ако го съхраниш - или наситиш даже повече, - виждам се как размахвам въпросната КИ (нали вече за КИ си говорим? ) в лицата на всички многознайковци "Няма литература в книгите-игри".

[offtopic](И "Асасините", де, Алекс, и "Асасините"... Сърцето ми е голямо, не се блъскайте. )[/offtopic]

Интересна дискусия се е отворила тук... Конкретно по въпроса "вампири срещу елфи" бих избрал вампирите. И особено, ако ни се предостави вариант да играем с тях, подобно на "Вкусът на кръвта". Това си остава единствената книга-игра досега, в която влизахме в кожата на 'слуга на Мрака', затова ще е доста интересно да видим алтернативен вариант на игра от и в името на Злото.
И така... да очакваме ли активно твое участие в Ренесанса на жанра? И ако да, кога би могла да пуснеш нова книга-игра?

Между вампири и русички елфи, веднага избирам вампирите. Те поне имат стил и има различаваш лесно пола Ама това май е по-скоро за някоя друга тема.

Върдж, един въпрос, който ме тормози от години и още един, който може би тормози и околните

1. Как приемаш критиката и как трябва да е понесена, за да й обърнеш внимание
2. Някакъв шанс, след години дори да е, да има още нещо от "Песни по космическите друми?"

Това за ленивците и правилата не беше Елена а Джордж. МЕГАИГРА 8.

За вампирите. По чисто етични съображения, когато те убиват не го правят за твое добро.

Дам, определено за ленивците не е мое мнение (макар че сигурно съм дрънкала и нещо в този смисъл), но е много вероятно да съм писала нещо по повод недостатъчното време за изчитане на творчеството преди публикация. Нещата стояха така тогава: яздиш бика и се опитваш да не паднеш от него... Образно казано, разбира се. Тоест, или сервираш максимално бързо, за да спазиш срокове и ред на издаване, или отпадаш. Редакционната работа беше символична, когато я имаше въобще, и винаги е касаела "корекции на текстовата част", не проверки на пътищата и излъскване на книгата. Резултатите всички ги виждахме и тогава. Липсващи епизоди, сбъркани връзки, липсващи парчета от дневници и цели дневници дори, и всякакви такива; за качеството на текстовете не говорим. Произвеждаха се книги за по две, макс три седмици, че и по-малко; и освен това се работеше върху списанието и за списанието. Много от щуротиите за списанието, независимо дали Джордж и Любо ще си го признаят или не, са писани на крак в редакцията, докато някой друг налива вече написаните (пак на крак и набързо) други щуротии и ги странира.
Разбира се, хубаво беше да има книга от всеки веднъж месечно, но да се държиш на бика беше убийствено - особено към края почва сериозно да си личи колко ни е коствало на всички; качеството на книгите от "последните" месеци е видимо по-лошо. Още повече, че в плана без намаляване на темпото залягаха и стратове. От друга страна хубавото беше, че при производството на такива количества материал много бързо се оформяха, изпробваха и изчистваха различни системи, особено за стратовете - ако се правеха по 1 страт на 3 месеца или на 4, примерно, развитието на системите за тях щеше да е по-бавно. Добавете към това "задължителното" изчитане на книгите на другите автори... Беше си яко препускане
Накратко казано - нещата можеха да са по-различни, ако отсъстваше тази трескавост, да ме извиняват издателите, защото това е камък в тогавашната им градинка: потенциалът се изцеждаше до капка, докато пазарът съществува и дава хубав приход. На финала имахме, броейки трите основни издателства, над 10 КИ месечно на пазара - абсурд на абсурдите, меко казано. Хората не бяха в състояние не само да си купят по 12 книги за 1 месец, но и да ги прочетат.

hameleona писа: писа:

1. Как приемаш критиката и как трябва да е понесена, за да й обърнеш внимание
2. Някакъв шанс, след години дори да е, да има още нещо от "Песни по космическите друми?"

1. Нормално - аз от малка съм дресирана в писателска школа да ме чупят от критика с цел подобряване на крайните резултати. По-скоро ме притеснява липсата на критика, ако има такава липса де.
2. Може и да има , аз Песните си ги обичам - те не са само КИ серия, има още много от тях, включително завършени стари разкази, незавършени такива, проекти и идеи...
Извън сферата на КИ Песните имат няколко съществени недостатъка, основният от които е, че не са "достоверна" научна фантастика, тоест, при фантастичен сетинг научното в тях хич го няма. Просто, на практика, са една бая шашавка и слабо-вероятна постановка за масова човешка колонизация на космоса, която принципно... да речем, че боравейки с факти е абсолютно невероятно да се случи. Но пък е забавен сетинг

Стара фенка на разните Куест серии съм - Кингс куест и прочие. Въпреки че след един момент игрите излязоха на ново измерение... така че станах фенка на Диабло примерно (това далеч след КИ).
А и КИ принципно са си адвенчърен тип приключение, поне от моята гледна точка де. Дъгата, за съжаление, не стигна до финалното си развитие - все си мисля, че АКО бе имало възможност да излязат последната КИ и предвиденият дъго-страт, поредицата щеше да е по... добре приета? Разбираема? Интересна? знам ли и аз. Определено в излезлите си части не е кой знае какво, въпреки че ми беше забавно да я пиша. Но пък е и част от по-голям... не цикъл, по-скоро рейндж от произведения, обхващащ още няколко съвсем различни проекта, в които се появява една и съща фигура - Принцът, Скитникът, Скиталецът... и тъй нататък... наказан от съдбата герой с амнезия, който се скита през световете и трябва да върши добрини или по-скоро да поправя несправедливости.

Здравей Върдж, харесвам много твоето творчество, но искам да те попитам какво точно се случва в поредицата за Дъгата, понеже нищо не разбрах от тези книги?

Хех, и да не го харесваш творчеството, страшно няма. Какво се случва... ами
1) героят, сиреч ТИ, спи и сънува,че върши щуротии.
2) Призракът на Принцът-герой е призован в съня ТИ и върши щуротии
3) междувременно ти в ролята на принца-герой спасяваш няколко свята едновременно, вършейки щуротии.
4) (което не се е случило де, щото поредицата не беше завършена) с намирането на Втория край на дъгата и подсигуряването на безопасността, ТИ стабилизираш световете така, че като се събудиш утре, да има утре.
Горе-долу това беше.

***
Наистина не ме питайте как се играе "Служба Звездни куриери", честно грам спомен нямам от тази книга, и бройка нямам... даже не знам за какво става дума в тая книга. Тоест - досещам се , но...

Така, много се радвам, че ти Върджиланка се включи толкова активно на страниците на нашия форум Не мога да не вълнувам, тъй като това комай остана единствения автор, за който информацията и като цяло диалог с читателите на практика нямаше. Ето малко въпроси от мен.

1. Все още ли развъждаш кучета ? Навремето това беше едно от най - натрапчивите неща, които са ми останали като спомен от твоите книжки - игри - за това как израждаш кучката X и как тя родила безброй малки кученца. Та в тази връзка и един малък подвъпрос - беше ли нужно читателите да се запознават с тези факти ?

2. Бях силно учуден и озадачен, че Върджил Дриймънд се оказа един от най - недолюбваните автори на книги - игри като цяло, кажи - речи се нареждаше отдолу нагоре веднага след Сим Николов по количество изсипан хейт. На какво смяташ се дължи това - дали на качеството на книгите ти игри като цяло или на писанията ти в разни статии на Мегаигри, които несъмнено бяха доста лигави и нелепи - за справка материала "В мега като малки" ?

3. Защо на пазара се появиха абсолютно нечитивните и страшно боклучави следни твои произведения - "Тигрово око" и "Рубинено сърце" ? Специално "Тигрово око" сериозно ме замисли дали вече да продължавам да купувам всичко що излиза и явно постигна целта си - така и не си купих "Рубинено сърце". Дали пък Пепи просто не ви е форсирал да пишете и пишете и вие какво да правите ...

4. Най 0 голямото ти постижение несъмнено бяха т.нар. плаващи кодировки и ситуационни предмети. Не бяха ли те просто пренасяне в механиката на книгите - игри на базовата концепция на класическите компютърните куестове ала King's Quest, The Curse of the Monkey Island и подобни - карта с локации и инвентори у героя ?

5. Какво ти е мнението за най - обичаните поредици у нас - преводните "Пътят на тигъра" и "Кървав меч" и защо така и никой от вас и в частност ти не успяхте да създадете нещо толкова пълнокръвно и мащабно? Въпреки че ей на видимо е, вече в ерата на масовия интеренет, че тези две английски поредици са били най - обичани. В тази връзка и едно подвъпросче - не получавахте ли писма, които да ви насочват към това и не сте ли сте се замисляли поне да се вслушате в тях ?

6. Как оценяваш собствените си произведения от онова време ? Майкъл беше достатъчно честен да си даде реална самооценка примерно.

7. Не мислиш ли, че безумните и практически неиграеми в голямата си част "стратове" като "Карабма" просто не удариха и последния пирон ?

Сори ако съм малко груб Върджелина. И се надявам на искрени и ясни отговори.

P.S. Към въпрос номер 2 и 7 ще добавя, едно твое изказване Върдж, което доста често се споменава, а имено "Стратовете не са за мързеливци". Това твое изказване е по повод на многобройните явно писма по онова време, че стратовете са неиграеми с множеството си грешки, пропуски и прочие. На което ти смело заявяваш, че читателите не трябва да са мързеливи, а могат сами да си измислят съответните стойности ...