Командос

Играта е напълно играема и в този вид, макар и доста трудна, трябва да призная. Засега предизвикателството пред мен е да изрина киборгите и дружинките войници и спец-части около тях, без да убият някой от моите. Май обаче ще дам жертви.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Играта е напълно играема и в този вид, макар и доста трудна, трябва да призная. Засега предизвикателството пред мен е да изрина киборгите и дружинките войници и спец-части около тях, без да убият някой от моите. Май обаче ще дам жертви.

И аз все опитвам да играя "без жертви". Затова често губя срещу реални противници в разните стратегии. Ама не го казвай на никой!

В командоса никога не съм давал жертви.

И аз няма да дам жертви - просто бях забравил, че съм "облякъл" войниците си в брони и каски - ако вярваме на правилото, че се добавят винаги, когато командосът е обстрелван, са си чист бонус при контра атака.

Ае Джордж, има ли начин физически да се мине мисията с Киборгите преди всичко? Само докато им стигна до пещерата, ще ми свършат патроните от ситуации "Патрул с кучета"... (код на мисията = 0)

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Ае Джордж, има ли начин физически да се мине мисията с Киборгите преди всичко? Само докато им стигна до пещерата, ще ми свършат патроните от ситуации "Патрул с кучета"... (код на мисията = 0)

Даваш пържоли на кучетата и след 6-ия патрул спират да те закачат. Разчува се значи и кученцата си траят за да ги храниш.

Пак аз, пак нова тема. Може би първият ми сблъсък с жанра - играта "Командос". Аз съм малко над 10 годишен тогава, все още формиращ се, търсещ герои, желаещ самият аз да съм герой. Попаднах на частта с избора на характеристиките и ролите на командосите. Става ли от мен командос?

Все пак, играта беше велика. Арсеналът и екипировката - значителни, интересни. Врагът - много, мисията - забавна. Играта поглъщаше в себе си. Подходяща беше за мултиплейър, даже го предполагаше. На капаните и разни естествени опасности много се забавлявах. Беше доста реалистична по мое мнение.

Даже имаше неща, които исках да добавя и допълня, едно нещо ми сес труваше малко странно, автоматите имаха по 2 или 3 изстрела, това ми беше странно. Исках да добавя и пристигане на отряда командоси в зоната, дали с въздушен десант, който може да включва оплитане на въжета на парашути в клони на дървета, пристигане с лодката, кацане в някакво поле с хеликоптер или превозване на отряда с бронетранспортьор, като това да е първия избор който да се направи и всеки от тях със собствени бонуси и рискове

Ето, стартирах темичка, който още я е играл и има собствени впечатления, да пише

viewforum.php?f=103

Трета тема, по настоящем. Заглавието на раздела нещо не е като хората, признавам, ще го оправим. :ninja:

Индийд, аз ги пускам тука тия теми, щото съдейки по заглавието на форума им е тука мястото

Крайни впечатления.

Като първа книга-игра от този тип се е получило доста добре. Забележките за безполезността на снайпера остават, а това занепроходимостта на картата не го бях разбрал - разбрах, че на каквото поле е "стъпил" войника, такъв код за прикритие има.

Малко странно ми беше необходимостта да се посети Биокомплекса - там само се събират кодове "ЗАЛОЖНИЦИ" и "КИБОРГИ". Първото помага да се освободят заложниците без жертви, но дори не е задължително условие. На практика Биокомплекса може да бъде посетен, и играта да продължи без да се случва нищо там, а при следващо преиграване може да бъде пропуснат (веднъж като се знае къде са заложниците).

Има смисъл да се преминава през последователността заложена от автора, заради КОД НА МИСИЯТА - ужасно трудно е да започнете с първата задача, например (унищожение на киборгите) - шанса да ви свършат мунициите по средата на мисията е доста голям.

Въпреки твърдението на Джордж не смятам, че играта може да мине за някоя от лесните. Води се пълен дневник на шестимата в отряда, като се извършват действия с всеки от тях. Когато играча се натъкне на по-голям отряд противникови войници играта става доста тежка - прави се по едно действие за противников и собствен войник (и съответно се помни на кой му остава ред).

Работата с кодовете е малко излишна, освен за точки, единствения практически полезен код е "ПАРОЛА" - може да избягвате битки чрез него.

Интересно е, че при различни, макар и привидно сходни ситуации, се сумират точките от различни качества на командосите. Това прави играта малко непредвидима и "премахва универсалните формули за успех".

Смятам, че ако отрядите бяха на по-малки групи (и собствени, и противникови) играта щеше да е доста по-удобна за разиграване. И в този си вид е чудесна за любителите на тактически игри.

Хората, които искат да се отпуснат на дивана с книжка в ръка, трябва да стоят настрана от това заглавие, обаче.

Аз съм косъмът в супата! Аз съм пладнешкия спамър! Аз... си намерих архива!
КОМАНДОС

Защо една почти настолна игра стана култова...

„Командос” е първият експеримент на Джордж М. Джордж в областта на игрите с карти, който вижда бял свят като самостоятелно заглавие. Нещо повече – „Командос” е първото заглавие от серията на Стратегическите книги игри. Както предполага заглавието, тук става въпрос за военен екшън. Формата на жанра „страт” не е особено литературен, но за сметка на това играта е повече отколкото от която и да е конвенционална книга игра.
Комплекта на играта включва голямата основна карта (само в това издание два пъти по-малка от нормалното за „стратовете”), десет черно-бели тактически карти (9*9) полета, на които се разиграват ситуациите, дневник за играта, приложение с данните на оръжията, и едно цветно приложение – шаблон с маркерите от голямата карта, картинки на оръжията (много е шик, но са сбъркали помпата с каубойска карабина Уинчестър) и шаблон за дневника на отделен командос. Има и 14 фиг,рти на войници (командосике и вражеските отряди) за изрязване и залепване – от дебел картон.

Отделен командос...

Шаблона за дневника на отделния командос предполага да бъде пресниман и увеличен, защото в играта ще управлявате отряд от шестима – и съответно ще попълвате всичките им статистики, ще им изберете въоръжение, и – ще действате поетапно по реда на всеки един. Статистиките на войниците ще разпределяте сами, като известно предимство в това ще имат изигралите вече играта. Самата игра е разделена на двадесет и три ситуации, които може и да се преиграват в зависимост от движението на героя по главната карта - „Авиопатрул”, „Битка с отряд войници”, „Пресичане на реката”, а има и уникални такива – „Биолаборатория”, „Подземия на платото”. Това, коя ситуация се „включва” в играта зависи от маркера, до който е стигнал играча при движение по главната карта, а понякога е възможно една ситуация да изведе играча в друга.

Целта на играта...

Е повече от една. За начало, трябва да проникнете в комплекс биолаборатории, след това да освободите задържани като заложници чуждестранни наблюдатели, и за десерт – да унищожите тайнствени свръх-войници - киборги, резултат от експеримент. Възможно е да изпълните мисиите в различен ред, но препоръчвам да се придържате към насоките, дадени от автора (има добра причина за това, и тази причина се нарича КОД НА МИСИЯТА).
Въоражавате войниците, на които преди това сте разпределили нужните статистики и...

На война, като на война.

Битките с вражи войници (в които ще прекарате голяма част от времето за игра), се разиграват върху черно-белите тактически карти. В зависимост от терена, картите са различни – блато, трева, скали, гора, а това предупределя и какви „препядствия” ще има между вас и вражия войник. Това не е без значение, защото е доста по-благоприятно да сте разположили взвода си зад скали, вместо зад туфа трева (дава различен код защита). Тук е добър момент да вметна, че защитното облекло (бронежилетка, каска), е повече от полезно за мисията.
Джордж е предвидил няколко варианта за движение по картата – отряда може да се използва само една фигурка за целия отряд, няколко, за „групи” от отряда или по една фигурка за всеки войник.
Тактически благоприятното разположение на собствения взвод на играча често може да реши всичко. Самата игра се води на ходове – по един за всеки войник от собствения отряд и за всеки от противника – най-често по ситуация „Битка с отряд войници”, но има и други варианти.

Тук е момента да се отбележат няколко големи минуса на разиграването –

за начало, далекобойността на оръжията е смехотворна. Оказва се, че ако стрелба може да се произведе веднъж на ход, за четири хода от играта един войник може да измине по-голямо разстояние, отколкото е ефективната далекобойност на един пистолет. В командос култовата реплика от култовия филм звучи „Имаш шест малки приятели, но аз бягам по-бързо от всеки един от тях!”

Второ, снайперите са абсолютно неефективни. Тук Джордж призна, че е имал предвид един изстрел да прави абсолютно сигурно убийство, но не го е имплементирал успешно в играта. Извод – ориентирайте се към силно автоматични оръжия (няма да спойлвам повече).

Трето, за което няма вина никой – управлението на общо 18 фигурки върху карта 9*9 си е предизвикателство. Цяло приключение в преключението е да помниш до кой точно войник си стигнал, но пък така се получава най-пълната тактическа картина. Добър вариант в този случай е да се използва схемата един отряд – една фигурка (още повече предвид малките карти), като се води статистика за унищожените вражески войници.

Полезно инфо (но не и спойлер)

Казах ли, че е хубаво задачите да се изпълняват по реда, описйн от автора? Да повторя - хубаво е задачите да се изпълняват по реда, описйн от автора. Не е невъзможно например, първо да избиете киборгите, но шанса да ви свършат патроните преди дори да стигнете до тях е много голям.

[Отваря скоба]

Противно на всякакви филми от рода „Войнът с композитния лък срещу 500 виетнамци”, в „Командос” можете да носите амуниции за около 6-7 битки (но може и по-малко), а хората ви мрат като хлебарки, ако не внимавате. 16-те показателя в статистиките също не са случайни – в разлчните случаи се калкулират различни показатели, така че създаването на „свръхвойници” е невъзможно. Освен това вражите сили са трицифрени числа – войници и специални части (отделни трицифрени числа) – което прави избягването на стълкновения на й-разумна тактика.

[/Затваря скоба]

Събирайте кодовете. В Биолабораториите ще правите основно това – изцедете възможностите до дупка. В късните етапи на играта избягването на вражи патрули ще е основно занимание, а това става най-лесно с подходящи кодове. Следете внимателно наличните ресурси – на няколко места на картата имате право да „презареждате” , стига да сте се снабдили с подходящ предмет в началото.

Финални впечатления.

Литературата в тази книга е... почти липсваща. Кратки, стегнати описания, като в армейско ръководство. Ако очаквате някакви задълбочени описания на войнишките несгоди – потърсете ги в друго заглавие.
Играта, за сметка на литературата доминира в това заглавие. При това е с голяма сложност. Освен воденето на дневник за 6 героя, и ходовете на тях и противниците им в тактическите ситуации ще трябва да съобразявате още доста неща в общата стратегическа картинка. Има още няколко кода, които на пръв поглед нищо не значат, но на практика показват дали врага е алармиран за присъствието на взвода в негова територия, дали има отряди на път, дали вашия отряд има необходимите позивни пароли...
Играта определено е от сложните. За любители на сложни тактически планове, обширни статистики, бойни карти и ситуации, отнемащи часове игра.[/spoiler]