Талисман - първи опит

Как завърши моя пръв флирт с "ТАЛИСМАН".

Опънах си аз начи, тая вечер, собственоръчно изработената от мен карта, харесах си Ханко Копилето* (Мраза гу Ринглазъ!), извадих домашното винце от шкафа и почнах.
Ханко Копилето* почва от Тшенуда - ако разгледате картинките дето съм ги постнал по съседните теми, това е най-северния град в "човешкия" свят.

Разщъках насам-натам, но понеже при старта бях хвърлил единица с осемстенката гордо си почнах с 10 (десет) жълтички и реших да си ги кътам за черни дни. То ханове, пазари - имаше как да си добавя точки, ама викам - нали е немотия - дай ще стискам, пък като набия някой току виж съм зел някоя пара.

Минах през Раксалат, прибрах един ключ, минах пред един-два хана - написах малко кодове, дотук добре. Забих се първо в Огледалния проход - и с искрен интерес се "сборичках" с логическите задачки на Джордж (казвам - "на Джордж", не щото книгата е негова, нито щото той е измислил задачките, а щото той най-много ги използваше :clap: ) - отговора на всички задачки ще се появи в "NO EXIT" по някое време. Получих пак същия ключ - вечен, този път. Реших че салджиите ще ми искат кинти и изпердаших обратно, с надеждата да обера някое оръфано чудовище по път... А тя каква стана!

Малко на изток от Тшенуда две оръфани чудовища ме "загащиха", и се почнахме. Бях попрелистил правилата за битки отгоре-огтгоре, но, както казва Ефикс, "с нарастващо удивление" открих, че:

- въпросните не-мъртви ги няма нийде, и от мен се очаква (предолагам) да ги третирам като редови чудовища

- Показателите "ярост" и "клас на оръжието" са взаимозаменими когато гадът е невъоръжен. За да не влизам в подробности - най-обикновеното наточено желязо в Тилгард е клас 1, а Киол е клас 4 (айде сега, "кой" е Киол!?).
Яростта на рандъм гадинката, без зар /8/ е 12 - т.е. с голи лапи пердашим колкото с Киол на 4 стека стероиди.

Какво стана. Придвижих се до по-мощния гад, опердаших му 2 шамара и останах на 2 (от 20) точки живот - само от отрицателните разлики. Засрамено "изтрих" ксерокопието на дневника с гумичка и се приготвих за нова сесия.

Момчета, аз ли съм зле с аритметиката? Даже Румито Овчаров я владее тая наука!
Това ми е втория страт на Лени, който хич не мога да играя щото системата ме затрива преди да съм почнал (другия е в отделна тема тук). Почвам да си мисля че при мен е проблема!


Естествено, винаги мога да почвам n-брой игри, докато уцеля 8-ца на зарчето за кинтите, и да мина през Тилдар като слон в стъклария, но не вярвам че това е идеята на перфекно-балансираните-системи на Еленка, нали?

П.С. Копилето, както е очевидно за вси ингилезо-говорящи твари е "Басардо" или просто "Basterd", както Върджи обича да "прекръщава" разни други ингилезки думички - "Чернокожия Бла(к)скин", "Ужасната ръка Хоръ(р)ханд" и някои други герои.

Ми със сички те зарове, първото "цомбе" беше:
Сила: 18
Ярост: 20
Устойчивост: 16
Пъргавина: 22
Живот: 8

Какво става:
Удрям - сила+бой с меч + клас меч = 41
зар /8/ = 7

Зомбайо 1:
Сила + пъргавина + устойчивост = 56
Зара вече те го помня... Без него, само от моя си удар губя 9 точки жувот, в най-добрия случай.

Да, ама със заровете стана точно както съм го описал горе. И заровете не се хвърлят за всяка размяна на удари - изчисляваш ги на гадинката веднъж, и се почвате.

След "успешно" изиграване следват малко по-систематизирани и всеобхватни впечатления - в напълно трезво състояние.

Защо системата от точки не става.

За АТАКА събираме:

За герой - СИЛА+БОЙ С МЕЧ+КЛАС ОРЪЖИЕ+зар/8/
За чудовище - СИЛА+ЯРОСТ+зар/8/

За ЗАЩИТА:

За герой - СИЛА+ПЪРГАВИНА+ДОСПЕХИ+зар/8/
За чудовище - СИЛА+ПЪРГАВИНА+УСТОЙЧИВОСТ+зар/8/

Забелязвате ли нещо? В защита гадинките си имат малко по-дебел бонус, отколкото героя в атака. Никой клас оръжие (максимум 4, със специален бонус 5) не може да се сравнява с устойчивост, която започва от 15.

При условие че цифрите на уменията още в началото гравитират между 10 и 15, и не е предвидено щетите да се начисляват отделно (а като разлика между атака и защита), до един момент да се влиза в битка е безмислено (защото героя ще губи), а от един момент натам пък е... безмислено, защото пък тогава героя задължително ще печели.

Абсолютно случайния принцип, по който се определят точките на враговете е само една от причините баланса да е невъзможен - другата е абсолютно фриволния принцип по който въпросните могат да се надуват.

Може би баланса на точките нямаше така да обезобразява играта ако щетите бяха отделени като отделни показатели, а меле-противниците се комбинираха със стрелци, така че реално да има някакъв смисъл битката да се изиграе, въпреки че героя е невъзможно силен...

Защо битките са безмислени?

Отчасти - по повод проблемите на точковата система. Отчасти - защото една битка не носи абсолютно нищо на играча. Нито пари, нито предмети, нито експириънс (всъщност не съм видял в нито една българска КИ опита няма значения за следващи битки). Една спечелена битка не носи абсолютно нищо, а недомислената система прави последните или невъзможни, или излишни.

Защо играта е еднообразна?

На картата на Тилдар (или както се казва земното царство-господарство) не се случва кажи речи нищо - няколко срещи с чудовища, няколко НПЦ-та от които получавате кодове... Никакъв смисъл да повтаряте някоя локация, освен за добавяне на точки.
По Долната Земя е същото - шляпане насам-натам, повтарящи се безмислени битки и няколко НПЦ-та. Ако наистина имаше повод играча да се връща да търси нещо/някой на място където е бил, може би щеше да се получи по-интересно.

Даже в т.н. "Книга на Оушън" като че се случиха повече неща...

Мисля че прехода към храма на Адзеб нещо не е направен, не получих инструкция къде точно е входа, както и къде да поставя картончето с надпис "158" (чак после предположих че трябва да го сложа между четирите "врати" в храма).

Мисля че код Е2 също е сбъркан - мисля че е 343.

Какво му е хубавото?

В горните постове похвалих една задачка ала Джордж. Загадките на боговете също са интересен елемент, както и системата с кодировките и загадката къде е талисмана. Мисля обаче че всичко това е можело да бъде изпълнено в повече дълбочина и дори по-добре. И в този си вид е приятно, обаче - донякъде ми напомня орязана версия на "Окото на бога" като куест.


Абе, хубава книга, ама писана през пръсти - и веднъж не изигравана преди да бъде засилена към печатниците...

Върдж има термин за подобни неща - кракоклат. Смея да твърдя, че е 50 %-тов обаче, защотое завършен донякъде като обиграност на правилата.

Най-добрия страт на Върдж за мен си остават "Мъртвите звезди" като ясно написани и работещи нормално правила. Вече дълбочина много няма, но като изпълнение и завършеност е пред всички нейни. Талисман има потенциал, който е развит сякаш до някъде и изведнъж е дошла издателската брадва и сякаш е казала "Айде, айде приключвай, че трябва да го издаваме". Хубавите неща стават бавно.

В книжката на "Подземен бяг" сега зачетох, че Колин е написал, че следващият му страт ще е Талисман:

А за онези, на които играта "Подземен бяг" им се стори сравнително лека, мога да кажа само едно. Изчакайте да видите следващата, която нарекох "Талисман". Ако тук цялото действие се развива в едно-единствено подземие, то там на ваше разположение ще бъде цяла една страна с планини, реки, гори, пустини, подземия, замъци, ханове... И сред всичко това рицари, джуджета, дракони, водни духове и други герои ще се борят да завладеят магическяи талисман"

Хммм. Не съм играл "Талисман". В него подобни неща ли има? И ако да... Това означава ли, че е бил страт замислен от Любо Николов, който после Върдж е написала/издала?!

Не. Този талисман на Върдж е различен от Талисман на Колин. Преди години с него говорехме по този въпрос и той сподели, че е било на ниво идея.