Разказите за Ринглас в Мегаигрите

Може би това е единственото на Върдж, което харесвам дотук, а изчетох някои нейни книги които се водят за добри. Е не съм ги играл скоро, така че не знам дали не би ми се развалило впечатлението сега ( така стана с Ледено Безмълвие, което не можах да довърша от досада, при опита си да го преиграя). Имам спомен, че тези разкази бяха по-изчистени от разните досадни поучения, които присъстват в повечето и книги, и стила беше по-добър. Може би отражение си е дало, че и Майкъл е бил редактор, поне при първият разказ ( за другите не съм сигурен, нали му се обтегнаха отношенията с Мега). Чел съм само тези в трети и пети брой на списанието, не знам дали има още. Четох ги като дете и Ринглас определено ми стана любим герой, играта беше добра, в един от разказите имаше и фактор време, който увеличаваше трудността. Битките бяха много добре направени и бяха тактически, може би и това е една от причините да не ми допадне книгата Сага за Ринглас, където пък бях със зарчета. Не е нещо странно да се използват зарове, ама точно пък в тази книга, като първоначалната история за този герой започва със страхотни разкази и супер битки, е това определено ме из-дразни в Сагата...

Факт е, че от всичките фентъзита за Ринглас тези бяха най-добре, и първите три, и другите, в които играеш с Оушън.

В списанието има и в седми брой (последна част), тези с Оушън са осми, девети и единайсти. "Препарирания Кон" е хумористичен разказ в 10-ти, препоръчвам!

Първите два разказа за Ринглас в МЕГАИГРА бяха добри. В разказа от брой шести май играта беше и с двамата мечоносци. Тия от брой 7 насам с прочутите "плаващи кодировки" никога не ги изиграх. Опитах венъж-дваж. Не ми допада този похват.

Това, което прави разказите за Ринглас е разнообразните системи, представянето на света и разказите към историите.
Разказите за Ринглас
Брой 3 - Ринглас Мечоносецът и Олтарът на сивия бог
Брой 5 - Замъкът на вълшебните доспехи(р)/Ринглас и кристалната врата
Брой 7 - Ринглас Чашата на Боговете
В тези истории играеш с Ринглас, разбираш как става мечоносец, първата му задача, как се сприятелява с Брейку, как се сдобиват с вълшебните доспехи и драконовите коне и много други...историите са интересни...проблемът е, че уж са свързани, но не е изпипана системата.
Същото важи и за историите за чирака на Ринглас - Бласкин - Домът на Змията (брой . Домът на Гущера (брой 9) и Домът на Бръмбара (брой 11)
Въпреки някои пропуски и слабостти, смятам тези неща за добри на Върдж.

Чашата на боговете не беше ли книгата, в която разказът се води от двама барда, които се надпяват? Беше доста оригинално!

п.с. Единият от бардовете май се появяваше и в друга книга.

Щях да се учудя, ако Елена беше стигнала до етап да пише за двама барда, които се надсвирват.