[Ревю] Трансилвания експрес

Както през последните няколко години, и през тази първата излязла книга-игра у нас е за детска аудитория от издателство, чийто фокус не е върху интерактивната литература. Четвърта книга от поредицата "Разреши мистерията" - "Трансилвания експрес" - отново е дело на издателство Асеневци в превод на Мартина Андреева и отчитайки постоянството им до момента, излизането ѝ в кратки срокове след предната беше повече от очаквано. Предните три заглавия излязоха в интервал по-кратък от година и ако ви е любопитно да научите повече за тях, може да хвърлите едно око на ревютата им на нашия сайт - "Машина за чудовища" (Книга 1), "Крадец на време" (2) и "Изчезналата магия" (3).

Ще успееш ли да откриеш Франкълфинк?

Всички пътници да се качват на Трансилвания експрес! С Клаус Солстаат, твой шеф и детектив, се отправяте към замъка Урспрунг, дом на страховития вампир граф Фледермаус. Но преди да стигнете там, трябва да разрешите заплетен случай: Нощният кмет Франкълфинк е изчезнал от влака!

Някой от пътниците трябва да има пръст в изчезването му. Но кой има най-силен мотив? Дали вечният съперник на Франкълфинк – Брамуел Стокър? Или Сандра Ригмароу, областна управителка и колежка на Нощния кмет, е по-вероятната заподозряна? А може би чудовищната жена на Франкълфинк изведнъж се е обърнала срещу него? ТИ решаваш кого да разследваш.

Готов ли си? Всеки твой избор води до разрешаване на случая!

Книгата

Както се разбира от горното представяне, разнообразният момент този път идва от това, че приключението няма да се развива из Хевънтрай, а на пътешествие към замъка на първия вампир - Фледермаус (или казано между нас - Дракула). Нашите герои, йетито детектив Клаус и неговият асистент (читателят) са поканени чрез мистериозно писмо на Трансилвания експрес, на който случаят с изчезването на кмета Франкълфинк бързо се заплита. Из вагоните ще срещнете почти всички герои, познати ни от града до този момент и отново есенцията са диалозите с тях и личните им проблеми и случки. Така погледнато разликата в локацията е почти символична. Самата атмосфера на влак, пътуващ през огласяна от върколашки вой мъгла, и замъкът на страховития вампир обаче работеха приятно. Селото на духовете, в което влакът спира, също има сериозен потенциал, макар за съжаление малка част от него да е реализиран.

Чисто комичните ситуации тук правят лека крачка назад и оставят малко повече място за заплитането и разплитането на случая, като при всички положения стиловата разлика с предните книги от поредицата не е голяма. Очаквано за мен преводът не звучи добре, но може би поради по-малкото игра на думи този път липсваха места, на които тотално да се губи значението на английския текст.

Главният герой има малко по-засилена роля, което намирам за добра посока на развитие, тъй като в предните беше напълно излишен наблюдател и на моменти дори си представях, че играя с Клаус и забравях, че асистентът му съществува. Сега на няколко пъти се включва в историята, използвайки новопридобитата си дарба да прави магии и дори в края получава светлината на прожекторите. Грандиозността на цялото нещо ми дойде тотално от нищото, но знам ли, за по-малките читатели може и да сработи. Може би е и някакъв начин да се придаде по-тежък завършек и цялостен смисъл на поредицата, ако наистина тази книга се окаже последна.

Играта

Няма новости за поредицата в игралната структура и на тази книга. Повествованието е предимно линейно, като изборите са какво да е следващото нещо, което да видите (или с кого да си поговорите) и с изключение на края и една кратка локация, може да преминете през почти всички епизоди в един прочит. Единствените съществени избори идват в заключителната част като в следствие на последните два такива и без каквото и да е значение на играта до съответния момент избирате един от четири възможни края, т.е. как да се разплете приключението. Както се разбира от мотото на серията, няма грешни и правилни избори, не е нужно мислене и няма лоши краища - "Всеки твой избор води до разрешаване на случая", т.е. от читателя не се очаква да разплете загадка, а просто лекичко да избере посоката на събитията, не много различно от типичния подход за един от продуктивните наши автори от 90-те - Сим Николов.

Слабата интерактивност може да остави с неизпълнени очаквания почитателите на типичните книги-игри, но за мен по принцип не е проблем - в крайна сметка обичам да чета и неинтерактивни книги, защо да не харесам и слабо-интерактивна такава? Тук обаче на моменти се запитах дали тази книжка нямаше да е по-добра ако въобще не беше книга-игра, защото пропускането на определени парчета от историята и срещи с персонажи сякаш я правеха малко по-неадекватна и понякога попадах на ситуации, в които размишленията и действията на героите идваха от нищото спрямо случилото се в моя прочит.

Заключение и други

В книгата ще намерите много вътрешни илюстрации, които са разположени по всевъзможни начини по страниците и приятно допълват повествованието - за мен избраният стил от Луис Форшоу пасва идеално на текста и се превърна в неразривна част от поредицата. За корицата можете да съдите и сами; лично аз не я намирам за лоша сама по себе си, но със сигурност не и за блестяща и предвид колко еднакви са всичките корици на серията може да се каже, че се правят по програма "минимум".

Поредицата си продължава в същия дух - не можах нито да я намразя, нито да я обикна. Не направи и стъпка напред в посока интерактивност и не предприе нито един малък риск, т.е. просто дава още от същото на нивото, което беше показано още в "Машина за чудовища". Намирам "Трансилвания експрес" за съвсем малко по-интересна от предните, но ако те не са ви спечелили, едва ли тази разлика ще е преломна за вас; ако пък са ви допаднали - вярвам че и тя няма да ви разочарова.

Макар и да се радвам, че тази не-лоша поредица излезе у нас и обогати "библиотеката" ни с интерактивни произведения за деца, трябва да си призная че се радвам и че стигнахме до нейния край. Преди всичко това е покрай факта, че "Асеневци" започнаха да издават далеч по-приятната за мен поредица "Adventure gamebooks" с "Ловец на сенки", която излезе в края на миналата година, та може би сега фокусът им, поне в контекста на книги-игри, ще се пренесе натам. Ако стегнат малко редакционния си процес и изчистят грешките, породени от превод и локализация, то ще ни предстоят многобройни интересни приключения.