за мен и МЕГА на БАРД

С риск да разводня темата, ще добавя наблюдения.

Мислене на дребно, рано или късно, разрушава една структура. Малцина са оцелели и то никак не се развиват цветущо. С нарастващата свобода на пазара и съответно конкуреницята, такива дружества просто ще изчезнат. Естествен подбор. Друг е въпросът, че нашата родна държавица не подпомага особено този процес.

Хемимонт/д ядат големия хлаб в бг-работодадел. www.bgrabotodatel.com/company.php?id_firm=2875

[offtopic]Сега разбирам, защо Хемимонт изкараха толкова боклуци по едно време.[/offtopic]

В bgrabotodatel.com човек трудно би могъл да открие добри мнения за когото и да е. Рядко тъп сайт е, с много некачествена информация. Дава се възможност на разни анонимни хора да плюят на свобода.

Пепи със сигурност е много добър художник, както е сигурно, че е слаб бизнесмен. Ако приема, че сме били приятели по времето, когато бях редактор в МЕГА, бих му дал много лоша оценка като човек заради всички лъжи. Но не сме били приятели, просто аз съм се бил подвел съвсем наивно. Така че не мога да критикувам и човешките му качества, макар че със сигурност не е "много точен".

Той фалира в МЕГА по много причини. Първо, тиражите по онова време бяха паднали до 5,000, а той беше свикнал с 10-15,000. Второ, в Плеяда две от съдружничките бяха търговки, докато в МЕГА Пепи се оправяше с всичко - и бъркаше често, и се инатеше и не си признаваше, с което си отрязваше възможността да се поправи. Сигурно има и трето, надявам се да не излезе, че е "и Мишо му беше редактор".

За парите всеки мери с различна мярка. За някои хора заплата от 4,000 лева чисто е прилична, ако дават и премии, друг се радва на 600.

Нека критики към бизнесмените да отправят хора, които поне за малко са били на тяхно място и са доказали, че са по-добри от тях. Иначе е лесно да критикуваш.

Когато печелиш добре, нямаш основания да плащаш на някого под пазарната му стойност. Но нямаш голяма файда да даваш на служителите си много пари, дори да печелиш много, ако знаеш, че няма къде да отидат. Когато започнат да изкарват добри пари, хората започват да обръщат внимание на други аспекти на живота и работодателят остава неприятно изненадан да установи, че количеството свършена работа намалява, мотивацията за работа и концентрацията в работата - също.

Колегите ми ме нервираха с това, че бяха глухи за призивите ми, всеки се оправяше сам и повечето трепереха да не останат и без малкото, което изкарваха. Не ги упреквам, нормално е, но тогава бях в борбата и това ме нервираше. Колегите ми формирха едно ниво, което аз трудно бих могъл да надскоча с много. Трябваше да се боря, за да получавам повече от тях (и вероятно съм получавал повравно с някои от тях, особено силни са подозренията ми към Любо Николов - той е старо куче, с много опит и връзки, спокойно може да е вземал и повече).

Mindcrime писа: писа:

В bgrabotodatel.com човек трудно би могъл да открие добри мнения за когото и да е. Рядко тъп сайт е, с много некачествена информация. Дава се възможност на разни анонимни хора да плюят на свобода.

Това е вярно.

Ти, Радо, го наричаш експлоатация. Но експлоатация от този вид има и в двете посоки. Само преди 5 години всякакви идиоти ми искаха по 2-3,000 лева заплата, само за да си замъкнат задниците на някой стол и да браузват Facebook & YouTube в работно време. И понеже беше криза за работна ръка заради бързия възход на бизнеса, все някой някъде им ги даваше. Тогава никой не казваше: "горките работодатели и управители, как се върши работа с такава сган".

Та... човек трябва да се бори, за да има избор. Или да е много талантлив. Или просто да има добър късмет. Аз се борих и бях определян като алчен тип от издателите и като нагъл егоцентрик и самохвалко от колегите си.

Pe6ka_S_Mnenie ми обясни в една друга тема следното: "Ако хванеш да обясняваш на някого в прав текст колко е тъп - това би било обидна квалификация."
Отдъхнах си, модераторът не само не ме наказа, а даже ме насърчи, макар че в прав текст определих сайт за рядко тъп Пък този сайт си има собственик и служители, току-виж някой съфорумник работи там... Всъщност, може би понеже не обяснявам на някого, а направо определям нещо като рядко тъпо, без да обяснявам, а?

Имам проблеми с езика понякога, прекалено откровен съм, до бруталност. Хора с комплекси трудно ме понасят. Осъзнавам, че на този форум ме търпят защото съм допринесъл за жанра, доказал съм и съм полезен с присъствието си.

Mindcrime писа: писа:

Pe6ka_S_Mnenie ми обясни в една друга тема следното: "Ако хванеш да обясняваш на някого в прав текст колко е тъп - това би било обидна квалификация."
Отдъхнах си, модераторът не само не ме наказа, а даже ме насърчи, макар че в прав текст определих сайт за рядко тъп Пък този сайт си има собственик и служители, току-виж някой съфорумник работи там... Всъщност, може би понеже не обяснявам на някого, а направо определям нещо като рядко тъпо, без да обяснявам, а?

Имам проблеми с езика понякога, прекалено откровен съм, до бруталност. Хора с комплекси трудно ме понасят. Осъзнавам, че на този форум ме търпят защото съм допринесъл за жанра, доказал съм и съм полезен с присъствието си.

А, не, не, нямаме регистриран потребител bgrabotodatel.com, не си сгазил лука. Аз лично нямам проблем с твоето присъствие, не знам за кого говориш... (Но, ей Боже, още не съм си изкрънкал автограф на някоя от любимите книги).

А той Пешката ти е голям фен, затова е толкова ларж. Все пак има пълната колекция "Майндкрайм" (благодарение на един друг потребител).

Що се отнася до темата.... bgrabotodatel.com са пълни смешници. Чел съм негативни неща за работни места, където съм работил и се чудех дали не бъркам нещо фирмата. Съгласен съм за мнението ти за двупосочната експолатация. За съжаление в България има фирми, в които служителите по цял ден отглеждат зеленчуци във Фейсбук и получават 3000-4000 лв заплата. Аз лично не започнах в такава компания именно заради "затъпяващата переспектива". В сегашната ми работа получавам по-малко пари в сравнение с тези, но почти всеки работен ден е един вид умствено предизвикателество. Най-удачен пример е представителството на голямата компания в България, да я наречем ХХХ (защото 100% някой форумен потребител работи там), набираща много персонал и даваща големи запалти за БГ стандарта, като всеки път когато съм задавал въпрос на мои познати, работещи там "Какво работиш?", всеки един от тях отговаря с "Работя в ХХХ". Трудно им е да дефинират какво работят и е по-лесно да кажат къде работят. Но пък в БГ е налице в своята крайност и другата експлоатация - "скъсваш си задника за жълти стотинки". Какво да се прави - явно сме народ на крайностите. "Силно да любим и мразим".
[offtopic]Явно фарингита се предава и по "форумен път". От 3 дни се възпали силно, въпреки, че не ми се беше появявал от около 3-4 години. [/offtopic]

Радо, животът никога не е толкова черен или толкова бял. Точно това прави трудно вземането на решения.

Ето една случка. Човек от друга фирма идва с искане за заплащане, което е с около 25% над онова, което получава в момента - даваме му го и идва. Преценяваме, че ни е по възможностите, трябва ни такъв специалист (вземайки този човек, пестим време и пари за обяви, тестове, интервюта), не нарушаваме структурата на заплатите заради неговите условия... С нашето предложение в джоба (то играе ролята на парашут, дава му сила и сигурност) човекът отива при работодателя си. Казва, че са го атакували с изкушаваща оферта (рискована лъжа, понеже този познава онзи, който пее на трети... но понякога си струва да пробваш, а и е грозно да кажеш, че ти си търсил добри условия, изнудваческо звучи), но той не е много сигурен, че иска да напусне. Работодателят му веднага изравнява нашето предложение. Човекът остава във фирмата, но с много по-добри условия.

Помислете над този казус, много благодатен е за размишления, особено ако човек има поне малко опит в тези неща. Няма крив и няма прав тук, просто истинския живот. Разбира се, в моя разказ липсват доста подробности, които няма как да знам.

nixata, като видя някой да си слага мой израз за свой подпис (стига да не е това, че динозаврите са големи бозайници), логиката ме кара да залагам, че ще е по-скоро благосклонен към мен, мда

Mindcrime писа: писа:

Работодателят му веднага изравнява нашето предложение. Човекът остава във фирмата, но с много по-добри условия.
...

nixata, като видя някой да си слага мой израз за свой подпис (стига да не е това, че динозаврите са големи бозайници), логиката ме кара да залагам, че ще е по-скоро благосклонен към мен, мда

Това да изнудваш работодателя за пари си е самоубийство - може да забави, ама няма да забрави. Когато напечения момент отмине пак ще се сети за теб, гаранция. Дето вика един колего "Тръгнеш ли си, тръгвай си - иначе - мазало."
...

А, аз и на Симича си бях сложил един подпис, със съвсем друг контекст, де...

P.S. С BGRABOTODATEL проблема е не в поддръжката, а на това че не можеш да разчиташ доколко са обективни мненията. Хората обичат да хейтят (или да се прехласват) и това е...

... надявам си не си имал подобен израз.. Определено не си човек, който да не знае, че не са бозайници!

Тъкмо и аз щях да пиша на Радо, че в реалния живот, не е толкова просто, а винаги е комплексна ситуация, с множество фактори, които влиаят както на работодателя, така и на работника. Попадал съм в ситуацията, която описа ти, но не точно същата. След като казах, че имам по-добро предложение да кажем примерно с 30% и смятам да напусна. На мен работодателят ми каза - искам да те задържа, но мога да ти вдигна заплатата само с 15%, защото ако ти я вдигна с 30% възнаграждението ти за ескпертната ти длъжност ще е по-високо от това на еди-кой си директор дирекция, което ще е в разрез с корпоративната структура на компанията. И аз приех. Прецених, че не си заслужава риска за 15% да сменям работодател, при който съм се утвърдил и работата ми е интересна. Може и да съм сгрешил, знам ли.

Едит: Пешка, не е самоубийство според мен. Не винаги е така. Пак си има много фактори. Както се казва. Ако не си поискаш - няма да ти дадат. Работодателят му е изгодно да си трае и да не ти вдига заплатата, въпреки че е доволен от теб (мнозинството работодатели са така) и много често сам трябва да си търсиш своето, заплашвайки с напускане. Но си е хазартно - и добре да не блъфираш, а да имаш наистина по-добро предложение.

Значи, Радо, не говоря, че това е практика или ходове, които може да правиш във всяка работа. И изобщо не летя в облаците. Естествено, ако съм например охрана, или чистач (нищо против нямам хората, които го работят), и кажа на работодателя си вдигни ми с 30% заплатата, нормално е да ми каже прав ти път независимо колко добър чистач или охрана съм, просто работата е такава. Говоря за случая, когато знаеш, че нещата, които вършиш са ценни за работодателя ти, и че е в негов интерес да те задържи там, и не всеки хванат от улицата ще му върши работата или ще му трябва година-две, за да усмее да те замести, тогава си длъжен да си гониш своето.

[offtopic]

Nichy писа: писа:

Jasta Prasta писа: писа:

На мен за моята единствена и останала неизвестна книжчица ми платиха 100 долара. Чувствах се като чичо Скрудж, макар че парите всъщност свършиха доста бързо.

А коя беше твоята книга?

Хм... Вярно, че 300 долара тогава май си бяха доста пари...

"Крилата на проклятието". Не мога да си спомня какъв е бил курса на долара през '93, но "Крилата" излезе през '98 - тъкмо след милата Виденова зима и задаващата се деноминация. П. Станимиров ми връчи една стодоларова банкнота и когато я обмених се оказа, че парите са по-малко отколкото 1 месечна стипендия. [/offtopic]

А книгата беше много добра.

Сори аз офтопика, ама се чувствах длъжен да го кажа

[offtopic]Четох наскоро "Крилата на проклятието" сканирана и ми хареса. [/offtopic]