Топ 5 Сим Николов

Всъщност, според мен, тя започна добре с Ринглас в Мегаигрите, но нататъка явно е направила доста несполучливи творби, поне по мнението на по-голямата част от феновете, тъй като аз не съм чел много нейни неща. Тя явно е доказателство, че може да се започне добре и после да се продължи по съвсем друг начин, това го пиша във връзка с нещо като спор, който се беше заформил в една друга тема, преди време.

Matrip K., интересни наблюдения. Чисто литературно книгите-игри на Сим Николов наистина са най-оригиналните. Само за многото смърти не съм съвсем съгласен - обикновено можеш да загинеш на не повече от пет места. Но това наистина става доста ненадейно и често след само един грешен избор.

Ето го и моите пет:

1. Битка под вълните
2. Психотронно оръжие
3. Краят на Трошача
4. Златната примка
5. Желязната ръка

На времето и аз, като всички деца фенове на книгите-игри, изпитвах тих ужас, когато разбирах, че ще излиза нова книга на Сим Николов Но понеже много обичах да чета, а и колекционирах книгите-игри - купих си доста от неговите. От "Прокълнатата земя" не помня много като история и примери някакви, но си спомням, че ми харесваше горе-долу. Всъщност, тя е и единствената негова книга, която съм препрочитал. Дори и сега продължавам да имам някакъв спомен и усещане, че тази книга ми е доставила удоволствие. Разбира се, никога няма да я отворя отново, тъй като съм 100% убеден, че това би пратило всичките ми позитивни чувства по дяволите

За "Психотронно оръжие" нямаше да се сетя, но след като тук я припомнихте - за нея също помня, че ми хареса поне малко. Четеше се.

Поредицата за "Трошача" я имам цялата. Скучна ми беше много тогава, но се чувствах длъжен да я довърша. В поредицата най-хубавото бяха кориците на книгите. Но, за да съм коректен (по-точно милостив към Сим), ще призная, че имах съученик, който адски се беше вдъхновил от "Трошача" и доста време в клас говореше само за това. Разбира се, след това не просперира в живота. Подозирам взаимовръзка.

За всички останали негови книги - нямам какво да добавя. То всичко е казано в темата. От тук нататък, единственото, което може да обогати темата, сигурно е да се направи колекция с най-култовите "избори" на Сим Николов

PS -> Имаме си и иконка за Сим Николов във форума ->

Какво стана с съученика? И на мен ми харесваше Трошача да видя има ли верно взаимовръзка

alxmarinov писа: писа:

Но, за да съм коректен (по-точно милостив към Сим), ще призная, че имах съученик, който адски се беше вдъхновил от "Трошача" и доста време в клас говореше само за това. Разбира се, след това не просперира в живота. Подозирам взаимовръзка.

alxmarinov писа: писа:

От тук нататък, единственото, което може да обогати темата, сигурно е да се направи колекция с най-култовите "избори" на Сим Николов

Брилянтна идея. Дайте първия набор избори и пускаме темата.

Стига подигравки, 14 страници, не ви ли писна. Фактите от тези 14 страници и от лични наблюдения и предимно спомени са следните:

Сим Николов пишеше от добра (над средното ниво) до чудесна литература. В книгите му имаше най-разнообразни персонажи, сетинги и герои, голяма част от които бяха и доста сполучливи и интересни за младият читател (каквато беше и 90% от целевата аудитория навремето).

Сим Николов пишеше ужасни игри. Липса на всякаква здрава логика, камо ли читава система за игра, а на места подходът му "избери сам какво да ти се случи", "върти се в кръг докато не налучкаш верния път" или "умираш ако не направиш "правилния" ( двойните кавички бяха неизбежни) избор" наистина бяха крайно объркващи и изнервящи читателите.

Както всички знаем - не е достатъчно само единият от тези компоненти да е на ниво. И двата са еднакво необходими за да бъде качествена една книга-игра. Преди може и да е минавал номера, но сега старите фенове пораснаха и няма как да стане по друг начин.

И след като ще се "възражда" този жанр, не виждам защо един Сим Николов (стига да проявява интерес, разбира се) да не бъде използван подобаващо. Със сигурност има с какво да допринесе. Нали затова има екип. Смятате ли, че е възможно да се използват най-силните страни на дадени автори (било то нови или стари) за да се постигне краен резултат от най-високо качество?
Ще дам прост пример: Хора като Джордж М. Джордж и Върдж Дриймънд определено им се удават да измислят оригинални игрови системи (а на втората по мое лично и скромно мнение й се получава доволно и писането). Смятате ли, че двама автори могат да се съберат в екип и всеки да прави, което умее най-добре и така да се получи наистина качествен краен продукт? Защото ако отговорът е "да", то определено трябва да се обмисли такъв вариант, ако ще се възражда жанра.

Защото аз за боклуци пари няма да дам. Всеки един от вас - също.

п.п. хуморът на тема Сим Николов ми допада, но просто исках да напиша каквото ми беше на акъла. Продължавайте (т.е. започвайте) с колекцията от най-безумните му избори

Сим навремето беше обявил продължението на Трошача, но модераторите го изгониха и му изтриха темата.

@Meriadoc: Да се самозакриват модераторите веднага. Ако си сериозен и аз съм.
И още, видях, че посочи Върдж като тъп автор, а Сим като интересен за теб. При мен пък е точно обратното, но не ми пречи да оценя литературните качества на Сим. Но да наречеш Върдж тъп, при все, че не съм единственият, на който тя е любимият КИ автор си е... излагация. Да не говорим, че от КИ авторите тя е в горната графа, дефкато занимава се с писане активно и има издания зад гърба си, различни от сборник с разкази, т.е. знае за какво става дума. Не мисля, че е тъп автор. Твое мнение, но доста крайно.


п.п. Уейн каква ли история има със Сим, че така зловещо го кълне? Щото то бива подигравки, забавляваме се, ама чаааак толкова... интересно ми е. И нека като основен инициатор (доколкото аз разбрах) на РЕНЕСАНСА на КИ да се замисли над горния ми пост и да сподели мнение. Много ще съм благодарен.

Meriadoc писа: писа:

Сим навремето беше обявил продължението на Трошача, но модераторите го изгониха и му изтриха темата.

Тука направо си трябва търкаляща се по пода емотиконка.

Арикс, Мери се будалка - и то гениално. Истината е точно обратната: издирихме го, но той тържествено и официално ни отказа да се занимава повече с КИ, защото "ги бил надраснал". Съжалявам, че попарвам надеждите ти да се насладиш на новите му шедьоври.

"Историята ми" със Сим е на обикновен прецакан и обиден читател - като останалите няколкостотин хиляди, тва е. Просто аз имам дар слово и нямам задръжки да казвам истината, затова си запомнил моето мнение. Забележи обаче, че това е било в самото начало на форума, когато бях тук най-вече в качеството си на фен. Впоследствие няма да намериш каквито и да е "обидни" мои мнения за когото и да било - дори за ММ. Съгласен съм с теб, че един писател трябва да се държи като истински автор и джентълмен с колегите си - и да се лиши сам от свободата на изказване на мнение на обикновения читател. Виждаме какво се получава иначе.

Apukc AcTpakc писа: писа:

@Meriadoc: Да се самозакриват модераторите веднага. Ако си сериозен и аз съм.
И още, видях, че посочи Върдж като тъп автор, а Сим като интересен за теб. При мен пък е точно обратното, но не ми пречи да оценя литературните качества на Сим. Но да наречеш Върдж тъп, при все, че не съм единственият, на който тя е любимият КИ автор си е... излагация. Да не говорим, че от КИ авторите тя е в горната графа, дефкато занимава се с писане активно и има издания зад гърба си, различни от сборник с разкази, т.е. знае за какво става дума. Не мисля, че е тъп автор. Твое мнение, но доста крайно.

Може да не си единственият, на който Върджил е любимият автор, аз пък не съм единственият, който я определя за най-слаб. На всичкото отгоре такива като мен има много, а вашта партия сте сериозно малцинство. Въздържай се от определения кое е излагация и кое не, нека хората сами преценят.

Някъде във форума имаше класация на най-слабите автори. Всеки потребител можеше да гласува и резутатът учудващо и за мен бе много убедително и без конкуренция второ място за Върджил. Недостижим на върха бе Сим. Моят глас не бе за нито един от двамата - така че нямам участие в толкова "предните" им позиции. Та толкова кой автор колко обичан е. Все пак една хубава книга-игра бързо може да обърне настроенията

[offtopic]Аз лично не съм виждал по-гениални КИ от (някои от) нейните. И като замисъл, и като изпълнение. Плаващите кодировки и Ситуациите бяха изключително сполучливи и интересни за игра системи, а в комбинация със страшно увлекателна история, интересни персонажи, множество щуротии и бъзици няма как да не сложа Дъгата и някои други нейни книги на върха на личната ми класация. Хайде дайте ми примери, може да попълня пропуските си...[/offtopic]

А за Сим Николов се изказах ясно по-горе. Смятам, че и той е допринесъл на жанра. Желязната ръка и Смърт в океана например не мисля, че са лоши КИ. Карам на спомени, разбира се, имат си и своите недостатъци най-вероятно.