Критики към авторите на книги-игри

Mindcrime писа: писа:

Пък контактите ми с издатели досега не ме обнадеждават, че ще си намеря партньор, който разбира от книгоиздаване и книгоразпространение.

Не знам до колко помага това, но майка ми го е завършила и в момента работи в Софийския университет. Не мисля, че би имала нещо против да даде консултация относно въпроса.

Пешка, Бранимир беше. Всичко помним аз. Нали пусна и цяла тема за книгоиздаването.

Пешка, Бранимир беше. Всичко помним аз. Нали пусна и цяла тема за книгоиздаването.

Ъм, аз, тук, да, какво Малко не мога да схвана идеята на разговора, макар да го прочетох отпреди...

SoulRaiser, трябва ми партньор, а не консултант или служител. Трябва ми човек, който да го е правил с успех, да имаме сходни критерии за успех и да е нахъсан да постига нови успехи.

Pe6ka_S_Mnenie, нямам мнение за онлайн разпространението. Нямам никакъв опит, нямам познати в тази сфера, не разполагам с числа и факти. Често е проблем как ще ти я доставят, понеже не е ясно кога ще стане и е трудно да има някой вкъщи на пост... Около мен хората си поръчват книги в офисите, но хората под 18...
А иначе... емоционален съм в личния си живот и когато само аз завися от поведението си, хладнокръвен и консервативен съм в работата си и когато от мен зависят хора.

Вилорп, представям си я с по-голям обем, с повече епизоди, с повече илюстрации и с по-добра литература. Също така съм убеден, че ако поредица от 3 книги-игри се окаже успешна, трябва веднага да се подкрепи с роман и игра с карта и фигурки. Прекалено общо е и прекалено пожелателно, затова не ми се искаше да го пиша.

... трябваше ми партньор преди година и може би ще си потърся пак след година-две, ако пак ми се прииска да пробвам с книгите-игри. Сега съм се захванал с работа, която ми гълта цялото време.

За направа на настолна игра не се иска малък капитал. От личен опит зннам, че за да можеш да си направиш своя настолна игра ти трябва средства, от сорта на 2000 лева за да ти направят да речеме 100 бройки. Без да включваме към цената факта, че могат да се прибавят и пластмасови фигурки към нея. Единственият начин за да се избият тези пари и дори да се излезе на печалба е евентуално да се продадат всичките бройки.
Това в България ще е адски трудно, тъй като настолните игри се играят от, тъй наречените група приятели, а те няма да се ръководят от факта, че са излезли някои добри книги преди играта и евентуално да си я закупят, мислейки си че и играта ще е добра. При настолните игри е същото като при компютърните - игри, които са правени по популярен филм, сериял, книга невинаги са добри. Има си изключенията но са редки.
Ако си мислите да се пробвате от Китай за да е по-евтино, само искам да ви споделя, че пътните разходи ще ви размажат.

ПП Докато някои автори си имат проблеми с книгоиздаването аз продължавам да си имам проблеми с издаването на Настолна игра.

Вилорп, тва че на мен преди 3 дена ми е щукнало да пускам книга-игра (и то само щото ги имам) с нищо не променя разбиранията на Майкъл. Човекът си има добри изисквания за начина на издаване и си държи на тях. Оставете го малко на мира. Ако нещата случайно потръгнат (почти невъзможно в тая чудовищна криза), чак тогава може да се говори за нещо по-сериозно.

Днес препрочетох Тъмната страна на земята. Впечатленията са ми същите като от преди десетина години - изключително могъща първа част, може би една от най-добрите въобще, спад във втората и доста скучноват край. Цялостната ми оценка е много висока. За какво обаче пиша - в един епизод попадаш в тунелите на джуджетата и трябва да минеш през пролука, която е затрупана с няколко камъка. Схемата я виждате. Имате две магии, с които може да се стреля, всяка ще разруши по един камък. По кой камък ще биете първо?

Помня че зад камъните имаше противно грозно чудовище (малко прилича на единия ми пес на илюстрацията) и ако удариш някой от долните камъни, Гъгрила нахълтваше при теб. Ако удариш горния пък, ти се намърдваше при него. Оставаше само средния като вариант.

Точно така се получава. Ако направиш логичното и удариш камък номер 3, с цел да премахнеш опората на 2 и 1 и п този начин да разкриеш най-голяма пролука, то от пещерата излиза чудовище и те изяжда без да имаш право на някаква защита. С други думи логиката е пренебрегната изцяло и за да минем успешно трябва да сме глупави хора, които стрелят на поразия и имат късмет.

Захванах "Невидимата армия". Няколко неща още от началото ме шашнаха, между които квалификацията "Дивия Запад" като провал от самия автор в увода.
Засега се очертава като типично качествена като за Майкъл игра със също така типичните странности относно достоверността на сюжета. Обещавам отделна тема като приключа.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Захванах "Невидимата армия". Няколко неща още от началото ме шашнаха, между които квалификацията "Дивия Запад" като провал от самия автор в увода.
Засега се очертава като типично качествена като за Майкъл игра със също така типичните странности относно достоверността на сюжета. Обещавам отделна тема като приключа.

Не съм играл "Невидимата армия" и с радост ще прочета темата ти

Споделям оценката на автора за "Дивия Запад". Прави му чест, че е така самокритичен. Изобщо винаги си е личало, че има силен характер.

Искам и за да се включа в темата и визирам книгите за Хлапето.Мнението ми е, че това е ценен образ.Не толкова като реализация, колкото като идея.Той е реален и носи послание към читателя при това индиректно.Да се опознае образа и да се вникне в него - ето това е целта.Затова историята е водеща и наистина статична особено в първите две книги.Те обаче са по-добри от следващите.В тях има превез на разказ без да са лишени от игрови елемент и най-ценно - не са накъсани.В третата и четвърта част обаче имаше безсмислени преходи от по 3-4 епизода - подкупваха се лекари и съдии, така е с употребата на алкохол и наркотици.Мисля, че това е и причината да остана неразбрани и критикувани.Не са развити в текст и изпълнени със съдържание, а са схематични за точки.Имаше и едни сцени с игри в казино и обяснения към тях ( можеха поне да се избегнат ).Не че не са интересни сами по себе си.Но с какво помагат на образа ? Как допълват и обосновават преживяванията на героя, как помагат на децата да вникнат в един престъпник и да го видят не герой, а прогнил и слаб ? Знам, има играчи за които това е най-важно - да победят с над 85 % .Обаче в Хлапето е излишно според мен защото затлачва историята.

Идеята за престъпен образ сама по себе си е любопитна. В това отношение Майндкрайм си беше новатор и заслужава похвала за това. Разработването на персонажа обаче наистина страда от прекален схематизъм на доста места и тъкмо това събиране на точки най не ми допада в поредицата за Хлапето.