За "Няколко думи от автора"на Майкъл

Да ме прощаваш, аз хумора при Майкъл съм го пропуснал... Посочи пример?

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Да ме прощаваш, аз хумора при Майкъл съм го пропуснал... Посочи пример?

Като отворихте дума за хумора в книгите. Аз съм посочил в темата "Любими моменти от КИ" едни пасажи, от "Златният Оракул", които лично мен много ме забавляват и за мен са точно пример за лек хумор. Сега доколко на вас са ви смешни не знам. Всеки се забавлява/смее на различни неща, това го знам от опит.

The_Olimpic, ето тази тема разгледай, ще ти е интересна
knigi-igri.net/index.php?option= ... f=65&t=896

В момента нямам книгата до себе си, но в тази музикалната книга имаше сцена, където гаджето на единия от музикантите му се караше, защото онзи е опипвал някакво момиче с голяма гръдна обиколка. Тази сцена си беше доста култова и много смешна.
Освен това из дневника на Супер Агента, който описваше мъките си да свали горната част на банския на Кали.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Да ме прощаваш, аз хумора при Майкъл съм го пропуснал... Посочи пример?

само аз ли съм се смял със сълзи на красавицата и ченгето?

Не само ти, но аз не. Освен хумора в тази книга да е от тази непонятна за мен порода, която наричам "английски".

не, не беше английски хумор, поради простия факт, че и аз не го разбирам английския. Явно не те е разсмяла, жалко. Прекрасна книжка. Повече като нея трябваше да се издават. Като нея и Нещо Някакво Такова. Смях му е майката.

Честно казано в "Красавицата и ченгето" хумора и на мен ми убягна , но пък в много (наистина много) от другите книги на Майндкрайм съм се забавлявал от сърце. И колкото и странно да прозвучи на някои по отношение на показателя хумор неговите книги за мен стоят по-високо (даже много по-високо) от тандема Блонд&Уейн (Уейн&Блонд) дето уж това им беше силна страна според общоприетото мнение.
Просто всеки си има вкус

Може би Красавицата и ченгето щеше да е с една идея по-смешна, ако не беше изказването на автора, че предишните хумористични книги-игри (Муш Мурок и Патрул за Ада) не били смешни, но той, като особен майстор във всичко, ще ни покаже как се пише смешно (а ла П.Г.Удхаус предполагам).

Хубаво, ама Патрул за Ада ме беше скъсала от смях, фен съм на Удхаус, но Марк Маркони, синчето на шефа и звездата през цялата книга си погаждаха мръсни номера без особен смисъл, стилът на писане бе лишен от спонтанност, като игра не беше сой знае какво, та с изключение на един-два епизода (когато ние сме правили еди какво си твоите предци са избивали индианците с двуцевки) нямаше какво толкова да те разсмее.

Според мен Майкъл просто не го бива в някои области точно толкова, колкото е велик в други.

"Няколко думи от автора" не трябваше да се превръща в "Няколко думи за другите автори". Но какво да се прави - егоистичната капиталистическа система дълбае в хората бразди от жалък материализъм и псевдоустойчиво самохвалство.

По-лесно се работи в екип .....

Efix7, материализмът не произлиза от капитализма, имало го е в далечни времена. Също както я има и волята за власт. Понякога стремежът към пари не е просто материализъм, а е желание да си осигуриш свобода и/или власт.

С израза "бразди от псевдоустойчиво самохвалство" направо ми вцепени мозъка.

Но всъщност искам да ти кажа за екипа
Авторите не са екип. При издаване на една книга екипът се състои от автор, художник и издателство,
където издателството може да вкара в боя редактор, коректор, илюстратор, търговци, маркетолози и т.н. Това е екипът, който създава продукт.
Екип от автори се получава само в списание като МЕГА, но в първата МЕГА нямаше много автори, а за МЕГА на БАРД могат да разкажат хората от онзи редакторски екип, към който аз никога не съм се числял.

Не мисля, че си прав за това, че "Няколко думи от автора" се е превърнало в "Няколко думи за другите автори". Пишех онова, което ми се струваше важно, интересно, актуално... Понякога това беше мнението ми за произведенията на мои колеги.

Не произлиза, просто го усилва. Иначе екип има във всеки човек. Просто ние поради човешка слабост не разчитаме на всички, а само на тези в които сме сигурни. За другите търсим други хора които са сигурни в себе си за тях.

Не всички "Няколко думи от автора" смятам, че са "Няколко думи за другите автори". Просто това мнение циркулираше онези години и аз донякъде го споделях.

Извинявам се за този израз, понякога се увличам, но пък имам късмета да използвам богатството на българския език.

Ето сега съм захванал на "разнищвам" "Пробив в NBA" и там тази секция много ми харесва. В нея всичко е вярно. За качество няма да говоря - най-добрата е на спортна тема за момента.

Благодаря за отговора.

Абе... има си проблеми и тя, аз си ги признах вече. Припомних си я преди няколко месеца. Това с тестовете е лоша идея, дори ако говорим за статистики от току-що изминал сезон. когато я играеш 10-15 години по-късно, става още по-зле. Но пък и тя не беше предвидена да е вечна, а да е NBA'98.

Критиките в онези "Няколко думи..." за теб може би са израз на отцепничество. За мен бяха израз на разочарование от това да съм сам. Аз не просто вярвам в това, че в екип нещата се постигат по-лесно, аз не вярвам, че без екип може да постигнеш нещо кой-знае какво. Ето защо липсата на екип ме изнервя и ме тласка към крайности.

Но по онова време бях млад, неопитен, слаб... имах нуждата да бъда част от екип, но не можех да бъда създател на екип. За месец-два изгллеждаше, че в МЕГА се създава екип, после дойдода провалите, липсата на пари и в миговете на изпитание екипът се разпадна и отношенията се развалиха.

Майк пробив в НБА е най-добрата ти спортна КИ. Баланса и е перфектен.

Това за тестовете не е лоша идея. Те са базирани сигурно на десетки дни наблюдения и записи по мачовете в NBA. Може би ако те бяха базирани на тънките моменти в играта, комбинациите в нападение, тактически прийоми и т.н. щяха да са по-актуални и сега. Но и така са идеални тези тестове - нито много дълги, нито много начесто, нито много къси.

Съжалявам, че така са се развили нещата за теб тогава. Надявам се, че отсега нататък ще имаш по-добри дни. От това на всички ще ни е по-добре. Щастието на човек се крие в щастието на другите хора.