За "Няколко думи от автора"на Майкъл

А дали авторите са ставали по-слаби или просто ние сме пораствали и нуждите ни са се изменяли? Аз клоня към второто. С очите на петокласник четеш книга-игра по един начин и в теб остава страхотно чувство. С очите на деветокласник може да четеш по-добра книга-игра, но чувството е на неудовлетворение, просто защото вече нуждите ти са други. Майндкрайм ме заинтригува и ще се опитам да намеря въпросните викинги, да ги изиграя и да ги сравня със "Златния оракул" примерно. Ще се опитам да се абстрахирам от носталгията, но предполагам очите на петокласника и споменът за какво са видели те, пак ще надделеят. Което ме връща на тезата, поне при мен е така, че не авторите са ставали по-слаби, а ние сме пораствали и сме искали нещо повече. Нещо, което не знам дали КИ могат вече да ни дават.

Уейн: разразилата се дискусия за заровете е в подфорума за Други игри. За нещастие, мога да присъединявам постове към теми само в моите подфоруми, така че ще се наложи някой от шефовете да се справи с дублиращата тема от едно съобщение.

Mindcrime писа: писа:

Интернет започнах да използвам едва в 21-ви век. Преди това играех Цивилизацията, Колонизацията и разни други стратегически игри... започнах през 1994-та с тях. Запознах се с Dungeons & Dragons и с Shadowrun в редакцията на МЕГА през 1996-а, но ми бяха чужди и не можех да си представя, че в България ще се търси такова нещо. От самото начало не вярвах, че условията са подходящи, защото за зараждане на ролево общество са необходими грижовни родители, които да подхванат група деца от малки, пък после с порастването си децата продължават да изпитват нужда да общуват чрез ролеви игри.

Мисля, че Иван Атанасов би ти обяснил по-добре какво носи и какво отнася създаването и издаването на ролева система. Аз просто не вярвам, че може да се реализира такова нещо в България.

Майкъл, самото наличие на групи, които ги играят в целия пост-съветски блок, те опровергава. Практически всички сме почнали след юношеска възраст, и определено не са ни научили родителите.
А ми е много интересно как "не може да се реализира", след като такива има издадени. Проблемите им като система може да са по-големи или по-малки, но в същия обем спокойно можеше да се напечата и друго, значи проблемът не е в издаването. Отнася, както всичко останало, време, което иначе можеш да посветиш на други неща.

А, да, от поредиците ти определено беше най-силна тази за Хлапето.

Снощи минах Номерът на Хю (без да чийтвам даже). Освен, че книгата е написана в много добър стегнат стил, определено е съблюдавано за логически несъответсвия (е, изключвам някои наивни моменти, които наистина са наивни, а не нелогични).
И най-важното - няколко думи от автора... Солидна майндкраймовска пропаганда както винаги , но и също така доста точна прогноза какво го чака жанра ако продължава да се наводнява с фeйк творби

При мен също е "САМО МАЙКЪЛ И НИКОЙ ДРУГ". Нормално е да има слаби книги измежду първите, но той изгради стила си на писане и постигна резултат. При някои други автори такова нещо почти нямаше, за някой писаха разкачета с първата си книга и после приключиха с разказчета в последната си книга.

Аз се чудя дали само аз вярвам следното нещо. КНИГАТА ИГРА е първо ИГРА и после КНИГА. Може Колин да пише адски готини сюжети, но това не прави книгата му игра, само защото е разцепил епизодите. Майкъл въведе оценки, които имат стойност (обяснявам: и други автори ползваха оценки, но при Джордж да кажем след 10 епизода уцелвайки правилните неща може да имаш 60 точки майсторство при положения, че най-тежката битка ти иска 20 да кажем). Уейн и Блонд имаха добри механики като на Уейн харесвам Майстори на меча, където нямаше толкова зар и оценки, но всяко действие имаше много важно отражение върху живота ти, а не беше избор от рода на: ще мина по левия път и ще изяде мечка или ще мина по десния път и ще ме засипе лавина.

Ами каквото и да си говорим, това което Майкъл пишеше беше истина. В голямата си част поне. За мен той си беше най-добрият автор и е негово право да отправя критика (обоснована) към другите автори. Все пак има свобода на словото и човек може да си изразява личното мнение. Освен това той не го правеше с комерсиална цел - аз лично си купувах всяка книга игра от онова време, независимо от автора и мисля, че и другите са действали така. Той просто се опитваше да вдигне общото ниво на книгите игри, които се издаваха. Един вид да помогне на колегите. Макар че тонът му рядко беше мил, все пак засегнатите едва ли са писали така леко и без да мислят след неговите коментари. Сега не мога да си спомня конкретно какво пишеше, но говоря по спомени от преди време. А и доколкото помня той там споделяше и част от личния си живот и творческия си процес, което поне за мен си беше много интересно. Все пак съм му един вид фен.

invincible писа: писа:

А дали авторите са ставали по-слаби или просто ние сме пораствали и нуждите ни са се изменяли? Аз клоня към второто. С очите на петокласник четеш книга-игра по един начин и в теб остава страхотно чувство. С очите на деветокласник може да четеш по-добра книга-игра, но чувството е на неудовлетворение, просто защото вече нуждите ти са други. Майндкрайм ме заинтригува и ще се опитам да намеря въпросните викинги, да ги изиграя и да ги сравня със "Златния оракул" примерно. Ще се опитам да се абстрахирам от носталгията, но предполагам очите на петокласника и споменът за какво са видели те, пак ще надделеят. Което ме връща на тезата, поне при мен е така, че не авторите са ставали по-слаби, а ние сме пораствали и сме искали нещо повече. Нещо, което не знам дали КИ могат вече да ни дават.

Direct hit, invincible! Прегледах интересната дискусия (заглъхнала преди 2-3 месеца), истинско удоволствие изпитах, докато четях Майкъл. Когато стигнах до коментара на Лисичков, обаче, в който срива със земята книги като "Невидимата армия", "Клопка за победители" и тетралогията "Магията на мрака", реших че трябва да дам отговор. Закъснял, но все пак отговор. Е, invincible е описал точно това, което и аз чувствам. Оценявам по-скоро като добър късмет, че се запалих по книгите игри в периода на техния разцвет (1994-1998), а когато жанрът се хвърли рязко по спиралата надолу , все още бях на 12-13 години. Достатъчни, за да се насладя на някои от последните качествени книги, сред които са и гореспоменатите заглавия, но и да ги пречупя през призмата на детството. Според мен "Невидимата армия" е доста интригуваща не само като игра, но и като сюжет, Лисичков. Сантиментално отклонение е, че години по-късно бях адски близо до това да извървя пътя на лирическия герой от книгата... "Магията на мрака" пък и до днес са сред любимите ми книги, поради което за мен е необяснимо как те е отегчила още първата от тях??? Не те съдя, разбира се. Всички сме различни, всички имаме свои разнообразни предпочитания, но най-вероятно тук става дума точно за написаното от invincible - възрастта. Би било интересно да споделиш на каква възраст си бил, когато за пръв път си прочел тези книжки?

Ако искаш да почетеш повече коментари за Невидимата Армия, заповядай :
knigi-igri.net/index.php?option= ... f=66&t=211



В раздела има отделни теми за доста книги на Майкъл.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Ако искаш да почетеш повече коментари за Невидимата Армия, заповядай :
knigi-igri.net/index.php?option= ... f=66&t=211 " onclick="window.open(this.href);return false;



В раздела има отделни теми за доста книги на Майкъл.

Благодаря, ще се възползвам

Здравейте първо. Направо не можах да повярвам, като видях колко много дискусии има в този нов форум за книгите-игри. Преди известно време бях писал в rpgbg.net в темите за книги-игри, но там активността спадна и си мислех, че никога отново няма да можем да си обсъждаме книгите-игри. Браво за knigi-igri.net и съм супер радостен колко е висока активността тук.

Нека да поговоря и за прословутите "Няколко думи от автора". Трявба да заявя, че съм огромен фен на Майкъл Майндкрайм и за мен други автори почти не съществуват, макар че ги уважавам за труда им през всичките тези носталгични за мен години. Та да се върна на Майкъл. Това е човекът! Това е безпосрно авторът, който издигна жанра на едно ново ниво, като реално нямаше достойна конкуренция. Той е първият човек, който ни докосна до по-различни теми от общоприетите за жанра, като спорт, музика, пирати, каубой. Той е първият човек, който вкара допълнението "Няколко думи от автора", което пък направи книгите-игри много по-интересни, всъщност нещо повече направи целия жанр много по-интересен. Аз лично съм на мнение, че едни подобни спорове между авторите винаги докарват по-голям интерес, по-голям тираж и съответно повече пари. Американците имат един много хубав термин: "Top draw", което означава, че продаваш най-много, носиш най-много пари на предприятието/компанията/издателството, в което работиш, а и на самия себе си. Твоите продукти се търсят най-много, купуват се най-много, читателите искат да четат най-много твоите произведения. Та Майкъл Майндкрайм направи точно това, той стана top draw-ът на книгите-игри в България, той стана лицето, което всички познаваха. Дефакто преди това знаехме само някакви прякори на авторите, без да си имаме идея какви са точно тези хора, какви са им мислите извън книгите-игри и т.н. и т.н. Майкъл разкри себе си, показа се пред българския читател и смело заяви: "Аз съм човекът", нещо за което аз лично адски много го уважавам. Така се прави, смело и с класа, а Майкъл притежава и двете.

Вероятно ако живеехме в друга държава, Майкъл щеше да спечели реални пари от дейността си в жанра, защото е логично след като твоите материали и книги се четат най-много, да печелиш и най-много пари. За съжаление обаче нещата не се развиха точно така, самият Майкъл много пъти е говорил как издателствата не са оценявали труда му, как не са правели разлика между него и някакви нови, слаби, автори и са плащали едни пари и на тях и на него, огромна грешка бих казал, но какво да се прави.

Въпреки това, пак ще повторя, Майкъл Майндкрайм ще остане в историята на българските книги-игри като лицето, като човека, като top-draw-а, като ключовия фактор за огромния успех на жанра през тези години.

Поздрави Майкъл и се надявам един ден отново да напишеш една книга-игра за всички твои фенове като мен, а и разбира се "Няколко думи от автора" на първите страници.

До админите на сайта - сложете бутон за Like до горното мнение на The_Olimpic.
Няколко автори опитаха жанра и първите им крачки не бяха от най-сполучливите, но Майкъл сякаш най-бързо избистри две неща - какво/за кого искаш да пишеш и каква игрова механика да вложиш. Тръгна от Боговете и Демоните и стигна до Пробив. Тръгна от Златния оракул и Изпитанието и стигна до Черната маска и Невидимата армия.

Да бе, Олимпикът още с първия си пост печели задочно титлата "Най-голям фен на Майкъл на Централните Балкани". Барем сега, Майкъл като не пише вече, земе пробва и новите КИ от другите автори занапред, да види кво може да е изпуснал.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Да бе, Олимпикът още с първия си пост печели задочно титлата "Най-голям фен на Майкъл на Централните Балкани". Барем сега, Майкъл като не пише вече, земе пробва и новите КИ от другите автори занапред, да види кво може да е изпуснал.

Аз наистина може да съм му голям фен, но това не значи, че нещата които съм казал за Майкъл не са верни. Тиражите, споменаването най-често на неговото име, когато стане дума за книги-игри, го доказват.

Иначе специално за новите книги-игри, ще ги пробвам. Даже преди няколко години си купих завръщането ви с Блонд "Новите приказки от 1001 нощ", но за съжаление никак не ми хареса. Изчел съм почти всичко в историята на книгите-игри и рядко чета с пълно удоволствие нещо различно от Майндкрайм, примерите са само няколко - "Ледено Безмълвие" от Елена, "Светилището на Хиперборея" от Тим Дениълс, "Последната врата" на Колин, "Замакът на таласъмите" и общо взето е това. Просто книгите на Майкъл Майндкрайм са класа над останалите и са трудно сравними. Не че не съм четял и вашите книги и т.н, дефакто тогава четях всичко от жанра, но някак си го правех по инерция, а вече истински се забавлявах и се вълнувах, само когато четях книгите на Майндкрайм, това е.

Никъв проблем. Изобщо не съм говорил за това. Казвах само, че не е зле да видиш кво правят и другите, щото не бях разбрал какво и колко извън ММ си чел.

Обръщам ти внимание само, след новия ти пост, че ако книгите на различните автори "са трудно сравними", това не е защото Любо или Блонд например са по-лоши автори от Майкъл - а просто защото наистина са много различни като стил, механика и всичко останало.

Аз например, като читател, НЕ ПОНАСЯМ повечето от старите книги на Майкъл, защото не ми даваха нищо нито като механика (мразя свръх-коефициенти и шанс), нито като литературност (отсъстваха стилът и повечето други признаци на художествената литература). (Въпреки тва съм изчел сериозна част от тях.)

Това обаче си е личното ми читателско мнение. И не само, че не го налагам на другите, ами не го и бях споменавал изобщо досега - докато ти не повдигна въпроса (по селски, с правата лопата). Дори целия форум да изчетеш, никъде няма да намериш такива генерализации. Е тук-таме някой споменава, че само Любо пишел правилно книгите-игри или че само Блонд и Уейн имали чувство за хумор - но такива изказвания са изключение, едва ли са съвсем насериозно, и също като твоето не са правилни.

П.П.: Като говориш за нас двамата с Боби, вземай предвид Сонора или Принцът на Алкирия, да речем - те са най-представителни за това, което сме правили - и правим сега. "Новите приказки от 1001 нощ" никво завръщане не е било, това си беше еднократна самиздатка - с бюджет и цена като за 2 банички - с неколкогодишно закъснение спрямо "старата епоха", но пак част от нея. Ако искаш истинско завръщане, следи - както и сам каза - новата вълна КИ.

Е виж, ясно е че дефакто нещата, които съм написал са си лична моя гледна точка. Не ангажирам никой с читателското си мнение, че Майкъл Майндкрайм е класа над другите автори. Ако говорим обаче чисто за фактите, а именно че книгите на Майкъл имаха най-големи тиражи и името на Майкъл беше най-известното сред феновете, а и продължава да бъде, мисля че тук нещата са безспорни.

Колкото до твоето творчество. Днес съвсем случайно във фейсбук написах :"книги-игри" и ми излезе линк към този форум, не знам как толкова месеца не съм разбрал за съществуването му, а не живея в малък град, от Бургас съм. Последният ми допир до книгите-игри бяха темите в общи дискусии на rpgbg.net от преди няколко години, но там сякаш отношението към феновете на книгите-игри, които не си падат по rpg, ме подразни, а и някак си и вие сякаш не бяхте точно в свои води. Тук се радвам много, че форумът има 100 % насоченост към книгите-игри и има прилична активност. Малко се отплеснах, та първо да ти пожелая успех с новите ти книги-игри и имам въпрос кога точно излизат те, че все още ми е трудно да изчета всички теми тук?

Тука мога само да подкрепя Олимпик, защото абсолютно съм съгласен с твърденията му.

Но Уейн старите книги на Майндкрайм са си точно такива, каквита са си. Според мене той все още е търсил стил и начин да напише увлекателна книга-игра, която да не зарежеш след първия прочит.
Ако искаш литература - Тъмната страна на Земята, особено третата част.
Искаш игра за точки - Викингите, Черната Маска, Клопка за победители, Пробив в NBA.
Искаш пирати - Златният оракул.
Фентъзи - трилогията за Орките.
Единственият автор с най-разнообразни теми в книгите си, като подхванеме от фантастика и стигнеме до лек хумор.