За "Няколко думи от автора"на Майкъл

SatanicSlayer писа: писа:

Аз четях книгите на Майндкрайм особено след като премина в Хермес. За мене те бяха доста солидно качество като игра и като история. Особено супер тройката - Черната маска, Клопка за победители и Пробив в NBA. Това за мене бяха върха на сладоледа. Толкова съм ги преигравал, че кориците в краищата където държах с пръсти се избелиха и боята остана по пръстите ми.

Хм, пропускаш "Красавицата и Ченгето", която си беше страшно смешна книга и едновременно интересна като игра и стил на писане.

В Красавицата и ченгето имаше доста епизоди, които имаше само безжалостно прелистване на страници без никакъв избор. От тази книга най ми хареса първата част където си погаждахме номера с хлапето.
Много исках така да продължи играта, но уви не стана така.

Хубаво е хората да имат адекватна самооценка, дори е задължително, но границата от там до обикновеното самохвалство е тънка. Колко добър е бил даден автор може да се съди по тиражите му, хонорарите, мнението на читателите, на критиката и други подобни, а не по собствените му думи. Тук изобщо не става въпрос дали казаното е било истина или не. Това няма значение. Предговорите и следговорите пълни с оплювания бяха ужасни, не защото написаното в тях беше невярно, а защото действаха на читателя като кафе трета цедка с накиснати войнишки чорапи вътре. Хората купуваха книги-игри за да се обогатят малко културно и да загубят някой друг час в компанията на приятна и увлекателна игра, а получаваха неприятна изненада, която не може да бъде избегната. Според мен тази война между авторите имаше значителна роля в затриването на жанра. По едно време тя дори прерасна и във война с читателите. В една от книгите, доколкото си спомням, имаше и цветисти цитати от читателски писма с коментар от автора "Не ми пука" или нещо от сорта. Още повече, че това явно бяха коментари на деца, а един възрастен човек трябва да е много над тези неща. Щом ги публикуваш в книгата си значи ти пука, и още как. В тази връзка се чудя на акъла на Любомир Николов, който се върза на въдицата, тръгна да отговаря и нагази в същите л***а. Сега сигурно съжалява, че е паднал до това ниво. Още повече, че той беше доайен сред писателите на книги-игри и човек с повече житейски опит.

Причина за редакцията - спазвай установения тон във форума.
Пешката.

Защо да не може да бъде избегнато? В крайна сметка като толкова не ти харесва - прескочи го и си чети само книгата.

Аз откъде да знам, че няма да ми хареса и какво ще пише вътре без да съм го прочел?

SecondShoe писа: писа:

Аз откъде да знам, че няма да ми хареса и какво ще пише вътре без да съм го прочел?

Значи си падаш малко мазохист.. от тия дето веднъж са пипнали печката (т.е. чели са пред/следговора на Майкъл), ама искат да проверят дали и следващия път ще е горещо.
Иначе за ответния залп на Колин в Сянката на сатаната - четох го и не спрях да се смея за това как нарежда Майкъл, въпреки че Майндкрайм ми е любимия автор, но само колко подробно и какъв труд е положил за да му го върне. Иначе аз винаги четях пред/следговорът - исках да знам какво мисли авторът за целия процес и прочие.

Както в романите за английската аристокрация няма значим персонаж под маркиз, така и у нас изобщо не съществува човек под гений. Далеч не само Майндкрайм смята, че е номер едно. Това и аз си го знам за себе си, а и сигурно не само аз, при все че реалността напразно се опитва да ни убеждава в противното. В този смисъл далеч не само тиражите правят един автор добър.

Аз, да кажем, бих се радвал по нещо да ме оприличат на г-н Л. Николов, но уви, това поне засега е извън възможностите ми (при все че и аз се опитвам да си отгледам брадица по ръба на физиономията). Нейсе, не всеки е длъжен да се кефи на едни и същи хора. Впрочем, забележката за грубостта и откровеността не беше лоша. Не помня къде бях слушал едни хора да си говорят за пълната откровеност и останах с мнението, че напълно и безкомпромисно откровен може да бъде най-вече невъзпитан човек. Полезното лицемерие е прекрасно достижение на цивилизацията.

Та така, с онази си предишна забележка към изд. Плеяда приключих участието си по същество в тази тема и сега мога да се отдам на безпросветен спам. Държа да просветя почитаемото форумство, че съм си сготвил умопомрачително добро имам-баялдъ. В три сутринта.

Усещам аз от известно време, че съм неадекватен... Имало граница между адекватната самооценка и обикновеното самохвалство... Имало полезно лицемерие, което било прекрасно достижение...

ringlas, на 40 все още съм далеч от склерозата, освен това пак да повторя: в първата дузина само една е моя, и тя е едва на шесто място... А пък аз вярвам в това "first is first, second is nothing", усещам го като много вярно за себе си.

А из този сайт обидите към мен продължават. В каталога за исторически книги-игри някакси попадат Зоро, Титаник, Херкулес, но липсва Гневът на викингите. В каталога за спортни игри моите са 2 от общо 8... ами трите за баскетбола!?

Но понеже тази нощ Miami Heat спечелиха, всичко на всички е простено, освен на Федерер, понеже не е нормално да губи всеки път, когато заложа на него.

А що се връзваш на разни глупости?
1. В класацията тук не си бил доволно оценен?!? Аз лично нито съм гласувал там, нито смятам да го правя. Не мога да поставя една моя любима книга над друга... не става! И едва ли точно тази класация може да даде някаква обективна оценка кой автор колко струва. Според мен критерият за това са тиражите на книгите и колко са търсени. Днес на старо на много места се продават книги игри. Ако се появи някъде да речем "Пробивът" или някоя от книгите за хлапето тя се купува буквално за ден. Като цяло поне моите впечатления са, че след "Кървав меч" твоите са най-търсени. Не е ли това по-верен критерий от тукашната "класация" ?
2. Обидите към теб продължавали! искаш ли да ти кажа една тайна? Ще продължават да продължават! И какъв е проблема? Дребната човешка злоба и завист са безмерно големи величини. Нормално е колегите ти в жанра да ти завиждат (нямам поглед върху нещата отвътре, но личните ми впечатления са, че тиражите ти са по-големи и от на Л. Николов). А всеки автор си има и фенове.... ако ще и да са му само най-близките роднини В предговорите си засегна доста народ (справедливо или не),та е нормално да има ответен удар в техните предговори и в интернет пространството. Ама пък името ти се споменава във всеки форум където има и един ред за книги игри. Приеми го като безплатна реклама. Непредубеденият читател дори и да не е чел твоя книга, от чисто любопитство ще прегледа някоя да види що толкова те плюят (справка - виж темата тук за Сим Николов - най-бездарния и противния автор има едва ли не най-популярната тема и незапознатите се заинтересуват кво точно му има на тоз и преглеждат по някоя от "творбите" му) А прегледа ли читателят нещо твое, според мен ще иска още и ... още! Та толкова по въпроса с обидите
3. Какво било и какво не било в каталога на сайта. Ми той каталога непрекъснато се доизгражда и обновява. Ще ги добавят, а и да пропуснат ... who cares?
4. Пробвай да издадеш някоя нова книга - виж двама ентусиасти тук пробват (Торо и Уейн). Първият е напълно непознат, а втория не особено популярен като самостоятелен автор (само 3 книги с неголям обем и тираж) ... ама хората проявяват кураж и се пробват. А ти си най-известният - не ти трябва и реклама (тя си тече непрекъснато ) - всички те познават и копнеят за продължение на някои от книгите ти (поредицата за суперагента, Пробивът). Суперагента дори намери място в епизод от "Патрул за ада" - виж и конкурентите ти са ти правили безплатна реклама
5. Прословутите "Няколко думи от автора". Аз лично ги четях с огромен интерес. И не е проблем който не ги харесва да не ги чете.

Mindcrime писа: писа:

У но липсва Гневът на викингите. В каталога за спортни игри моите са 2 от общо 8... ами трите за баскетбола!?

Мишо, няма да повярваш колко трудно се намираше тази книга даже навремето. Още като излезе беше направо изчезнала от пазара, едвам кандардисах един приятел да ми даде неговото копие за да го снимам.

Това, че приличам на Л. Николов приех, като небивал комплимент, макар и да знам, че не е вярно. Намекваш, че пускам дълбокоизмъдрен коментар и чакам на пусия. Не е така. Бях уморен и не ми се пишеше много, сметнах, че е ясно. Ако видиш проблем у друг човек и искаш да го коригираш, обикновено се налага да го критикуваш. Имаш два избора (хвърли два зара).

1. Отиваш и му казваш "Мама ти да ... ........ ......, ти толкова ли си и т.н. в тоя стил. Някъде по средата на тирадата му казваш, че виждаш проблем и трябва да се оправи.

2. Отиваш и му казваш "Интересно, мислил ли си дали няма да се получи по-добър резултат ако..."

Ха сега познай какво ще чуе накритикувания индивид от избор 1? Та си вадя извода, че не си искал да си брутално откровен, а просто да предизвикаш скандал. Ако искаше да помогнеш за повишаването на качеството на жанра, щеше да направиш избор 2... и кой знае, може би приключението нямаше да има такъв финал.

И още нещо:

А из този сайт обидите към мен продължават. В каталога за исторически книги-игри някакси попадат Зоро, Титаник, Херкулес, но липсва Гневът на викингите. В каталога за спортни игри моите са 2 от общо 8... ами трите за баскетбола!?

За човек, на който не му пука дали наранява чувствата на другите, това е много емоционално изказване.

А из този сайт обидите към мен продължават. В каталога за исторически книги-игри някакси попадат Зоро, Титаник, Херкулес, но липсва Гневът на викингите. В каталога за спортни игри моите са 2 от общо 8... ами трите за баскетбола!?

А, това за обидата съвсем го пропуснах. Ако ще те успокои, пропуснати са и един билюк книги на други автори.

Принципно всеки си има право на мнение и подход, как процедира при общуването с фенове, какъв имидж си гради след колегията, как пише за другите автори, как се съотнася спрямо тях, какви изисквания има към себе си, какви критерий има за успех и за качество и т.н., т.н.
Въпросът е, че когато човек реши да предприеме някаква стратегия, трябва да е подготвен да приеме последиците от нея като нещо нормално, т.е. както е казал народът, каквото си посял, такова ще пожънеш. Напълно нормално е, когато се търси пътя на директна конфронтация и някакъв тип самоизтъкване, независимо дали с покритие или не, да има реакция от страна на читатели и фенове, която също да е остра. Нещата в този живот са реципрочни. След като някой е обиждал, ще бъде обиден - от хората, към които е тръгнал на "въпреки" и респективно техните поддръжници. Може би някои хора са кефели на няколкото думи от автора, това е тяхно право. Аз съм солидарен с мнението, че те бяха негативен фактор в развитието на жанра, дори една от причините за неговия крах.
В крайна сметка обаче важното е дали книгите доставят удоволствие. Произведенията на Майкъл може и да не са ми били най-любими, но във всеки случай съм си изкарвал страхотни часове с тях и мисля, че това в крайна сметка остава.