Как могат да се подобрят книгите-игри?

Основната трудност при изграждането на литературната страна на една КИ е липсата на единен главен персонаж.
Какво ще рече това?
Просто: в голяма част от КИ самият автор не знае какъв персонаж преминава през написаната поредица от епизоди! За справки вижте Пътя на Тигъра: за повечето истории въпросът дали главният герой използва отровни игли би бил важна част от характеризацията на персонажа, разкриващ "що за нинджа" е и дали си пада по коварни методи...
За Пътя на Тигъра това е въпрос, който е решен предварително от играча. Шансът за отговор "да" е 3/8.
След това стигаме до решенията в самата игра. Дали ще тръгне да спасява елфка, отвлечена, за да бъде принесена в жертва на скверното божество Нулак?
За автора на книга това е важен въпрос, разкриващ на какво държи персонажът - и като разкрие очевидният за него отговор, го разкрива и на читателите и може да "гради" върху него.
За автора на КИ това е въпрос, чийто отговор не е известен предварително и зависи от увереността на играча в собствените си способности. И в крайна сметка е въпрос, който най-вероятно няма да има отношение към последвалите събития: намирането на Скиптъра и Сферата. (Но може да е от значение в друга книга...почти съм сигурен, че в 7-а книха имаше такива моменти с действията на Отмъстителя в предишни книги).

Сега -има начини да се заобиколи този проблем. Можете да стартирате с предварително известен персонаж (например, Дик Чейни...и в по-малка степен, Отмъстителя). Можете да вземете важни решения за персонажа (каквото и да направите, Отмъстителят се бие с голи ръце, хвърля шакени и владее промъкването в сенките и Седемте Роли). Можете да направите определени избори вместо персонажа (просто не давайте избор в края на епизода). Всичко това не ви спира да напишете КИ с добра литература...
Но ви ограничава до голяма степен в това, какъв вид КИ ще напишете. И не винаги може да искате да пишете КИ, която ще намира начините да заобиколи тези проблеми.
В противен случай обаче, най-доброто, на което можете да разчитате, е да достигнете нивото на Кървав меч: серия КИ, в които литературата се фокусира основно върху разкриването на богатия гоблен на сетинга, антагонистите и второстепенните персонажи...а гглавните герои са преди всичко двигател на действието и ви показват това, което авторът е замислил.
Същата функция, между другото, изпълнява персонажът на Конан.

Сега...да приемем че сте решили да пишете КИ без предварително установен главен персонаж. Или дори с установен такъв, но без предварително да вземете решение за характера на героя (което, както правилно отбеляза Ал Торо, ще ограничи вариантите - както за добро, така и за лошо.

Според мен обаче, тук преди да можете да определите било литературата, било играта, си задайте въпроса: Как точно ще структурирате действието в играта?
Има значение и за литературата, да. Защото това, как структурирате действието ще ви наложи донякъде различен подход при описанията.

Можете да я структурирате по метода "върви героя натам, не знае - къде, търси нещо - не знае какво и се чуди - абе знам ли какво правя и защо..."
Примери - Кървав меч, Пътят на Тигъра, Тайната на светещия мъх, Магията на мрака, Синът на пустинята, Приказки от 1001 кули, "Хлапето"...а, и всички "турнирни" !
По принцип тези се базират на събитие или серия от събития, които се случват при преследване на определена цел. Целта е важна. Дори в първата книга от Кървав меч не просто се разхождате из Бойните ровове, а търсите нещо конкретно - Емблемата на победата.
Тогава имате едно улеснение в изграждането на персонажи: знаете кога какво ще се случи (примерно, първо ще срещнете един противник или противници, като можете да си го спестите; после Варварите, после... хайде да не ви спойлвам прекалено много за Бойните ровове на Крарт - вероятно сте го чели, но схванахте идеята).
Така си решавате един от проблемите: знаете кога с какво се е сблъскал героят (или героите) и можете да определите реакцията им въз основа на това.
Но, както посочих в предишната си теория, си ограничавате възможностите самите герои да влияят върху играта. Което е част от идеята на "интерактивната" литература. Не, че някои от тези книги не са ми сред любимите... просто си имат някои ограничения.

От друга страна можете да структурирате вашата КИ по метода "паяжина" (по-известен като сандбокс, но на мен структурата ми прилича на паяжина - виж нататък). Независимо дали по локации или по нещо друго, но има групи от събития, които можете да разглеждате относително независимо едно от други. (В "Не поглеждай назад" се комбинират локациите с дните чрез използването на кодови думи, като всяка локация се променя в зависимост от времето).
Само че в добрите примери случилото се на различните места ще си влияе с това, което се случва на другите места - и затова го наричам "паяжина". Като дръпнете единия край на паяжината, паякът в центъра разбира къде сте, какво правите и преценява как да тръгне към вас. В ролята на паяк - авторът.

Примери - Герои, Не поглеждай назад, Замъка на таласъмите, Приказка за два свята, Вълшебната арфа, В Лабиринта на времето...

Тук имате едно основно затруднение при изграждането на герой. Ал Торо го определя като "възможност". Аз мисля, че дали го наричаме "възможност", "предизвикателство" или "проблем" е все тая: по същността си това е форматът, който ви позволява най-голяма интерактивност и най-много разнообразие при изграждането на персонажа. Но заедно с това върви и възможността да спечелите наградата "Най-плитко изграден основен герой".

Сега...според мен тук има два основни варианта как да изградите персонажа на главния герой:
Не описвайте какво чувства героят. Точно така, не го описвайте. Описвайте какво прави, какво казва, какво знае...но не и какво чувства. А дали мисли наистина това, което казва? Дали наистина ще го направи? Ще си промени ли мнението? Зависи от преценката на читателя...
Това ви позволява да оставите читателя като "съавтор". Тогава всеки вариант на Котарака (главният герой на Ал Торо) да бъде вариант именно такъв, какъвто си го представя читателят. Моят прочит на Котарака има много малко общо с този на други читатели...
Това е по-лесно и за вас като писатели, защото си спестявате един елемент. Но трябва да внимавате, защото каквото и да правите, ще си изградите някаква представа за персонажа. И после тя може да повлияе на възможните избори, които предлагате...макар че за човек с друга представа за персонажа те биха били съвсем логични.

Другият вариант е всъщност (каква изненада!) да описвате чувствата на персонажа. Проблемът е, че (в редица случаи) те биха се различавали в зависимост от случилото се на различните "локации". И говоря и за реакцитие на персонажа, а не само за реакцията на НИП-овете спрямо вас или другите възможности (което обикновено се покрива адекватно с предмети, допълнителни умения, информация за скрити преходи и кодови думи).
Но (почти) не съм виждал случай, в който някой автор да описва различно отношението на самия персонаж в зависимост от случилото се до момента... А жалко, защото точно това е една пропусната възможност. Все едно ви се налага да пишете различни епизоди за различните кодови думи и предмети и - ацетекският пантеон да ви е на помощ - комбинациите между тях...
Но поне можете да въведете леки разлики в текста, който описва реакциите на персонажа ви. Както казах, почти не съм го срещал в КИ (забавно, но факт: най-добрият ми пример е от финала на една приказка-игра, няма да ви кажа коя...опс, посочил съм я в примерите!). Но бих се радвал да видя повече!
Но, ако решите да правите това, направете си услуга: напишете си таблица с ключовите думи, предмети и всичко останало. И си отбележете срещу всяка какво означава. Досадно е - но ще ви спести грешки и в крайна сметка, ще направи играта по-добра.