Как могат да се подобрят книгите-игри?

Leidrin писа: писа:

Кой тон ме е подразнил в мнението на Асен? Тонът в Теорията му, както и доводите в нея.

Аз смятам, че читавата теория е проверена в практиката. Иначе е недоказуема.

Асене, моля те, не пилей нови два часа от времето си, за да ми отговаряш, освен ако не го смяташ за крайно наложително. Аз няма да те репликирам. Не виждам как ще стигнем до някакъв консенсус.

След известен размисъл, реших да не се възползвам от възможността да пиша отговор без реплика. Както сам казваш, няма смисъл. А в крайна сметка, не ми е особено важно дали ще изясним къде точно си ме разбрал погрешно - и в крайна сметка, не си струва влошаването на форумната атмосфера, което предпочитам да избегна.
Със същата цел ще се оттегля от темата и ще оставя в нея да пишете хората, покриващи необходимия ценз написани епизоди. Ако някога го покрия и аз, ще обмисля да се включа отново.

Гледам, че темата потъна, а може да я допълня с моя начин за писане на интерактивна литература. Точно така, интерактивна литература, а не книги-игри. И да, не важи за неинтерактивните ми сборници с проза и поезия. Споделям моя опит - ако ви е интересно, четете. Ако ли не - прескочете.

Целия процес го деля на 4 основни етапа - идейна фаза, фазата на дизайна, тестване и разработки, редакция/графично оформление. Ще кажа по няколко думи за всеки от тях. Предполагам, че и при други хора ги има и вероятно се препокриват. Но пак повтарям, това е моя начин, който съм установил за себе си като работещ след няколкото написани неща от мен в жанра.

1. Идейна фаза (25 процента)
Представете си една купчина от идеи, където трупам, трупам, докато узрее момента да бъдат подредени, прошнуровани и напаснати една за друга, като един пъзел. Не отписвам нито една идея, колкото и шантава и налудничава да е тя, всичко се записва. Случки, събития, герои, механики или просто реплика, мисъл някаква. Всичко се хвърля на камарата. Този етап може да продължи доста – от няколко дни до няколко години. Може идеи от него да отидат по други проекти или от други проекти да хвърля идея в него, това няма значение. Най-хубаво е нещата да не останат само тук нахвърляни, а да преминат на следващата фаза.

2. Изработването на дизайна (25 процента)
Щом проекта е в тази фаза, значи ще го бъде! Тук започвам да чопля всичките goodies от купчината, да ги въртя наляво-надясно из ума си и да ги подреждам. Кое с кое ще пасне, кое за коя глава да отиде, кое ще бъде главно и явно, кое тайно и скрито и т.н. Започвам да пиша произведението така, както го виждам. Възможно е някои неща въобще да не ги използвам, а други в процеса да ги добавя. Те са нещо като лепило, което да слепи различните части. Тази фаза може да продължи сравнително по-малко – от няколко седмици до няколко месеца. Важното е да не се отказвам и да работя малко по малко, а ако все пак много ми втръсне, да разнообразя с друг проект. И когато я свърша, аз ще съм на половината път. Точно така, на половината път до края. Дизайна ще бъде направен така, както виждам играта отвън, без да съм я играл нито един път, без да съм потънал в нея. За да го направя, преминавам на следващата фаза.

3. Тестване и разработки (25 процента)
Е, точно тука е най-ключовата фаза от проекта! Ако тя не се изпълни както трябва и само се отбие номера, тогава все едно си плюя на целия труд и изгубено време до момента! В тази фаза ставам най-големия си критик и най-големият си фен. Започвам да играя това, което съм сътворил, започвам да тествам дизайна. Започвам и да правя дневника, ако има такъв. Защото по това, колко е удобен един дневника за игра съдя колко добре е тествана на една игра. Ако графите са малки и не е направен удобен за попълване, тогава ясно, авторът не е помислил за своите играчи. Та, започвам, да играя. Търся счупени механики, търся нелогични писаници, въобще, докато тествам, доразвивам играта и мога да направя съществени промени по дизайна. Колко продължава тази фаза ли? Ами пак – от няколко седмици до няколко месеца. Зависи колко сложен е игровия дизайн, има ли нива на трудност, трябва ли да се прецизират и полират разни точки и умения и прочие. Тук завършвам документа по дизайна, започнат във втората фаза, проверявам всички препратки между епизодите, ако има такива, като правя схема на епизодите и т.н. Външен тестер тип карък е изключително полезен тук, защото ще излови всички необяснени места из текста, ще ги интерпретира по своя си начин и така дори може да даде още по-добри идеи. И след Х броя игри, завършен дневник и приложения за по-бърза игра евентуално, тази фаза завършва и оставям проекта малко да изстине.

4. Редакция и графично оформление (25 процента)
Последната фаза, хайде, края му се вижда. Тя започва поне 2 месеца след последната с т.н. студена редакция. Този път се прави проверка на текста за пропуснати думи, объркани изречения, пунктуация и т.н. Целта е да се придаде завършеност на текста, за да не ме е срам да го гледа външен редактор. Отделно си добавят графики, илюстрации и т.н. които съм намерил в нета и според мен пасват на произведението. Така хем то става по-добро за четене, хем насочват бъдещия художник как виждам нещата. И след минимум две студени редакции, отдалечени на поне 2 седмици една от друга, мога да се престраша да го покажа на някой редактор, за да си каже мнението.

По този начин съм процедирал с Елегия от сълзи, Лък и стрела, Мостът на Лагран, Бягство от Плаград, Пътешествие от съня, Мемоарите на една легенда и действам с Вятър в сенките, Лък и стрела 2, Домът на мъдроста, Пътят на покоя, New Noir Investigations серията, Мините на Алдара серията и т.н.

Та, да, това е моят начин. Благодаря за вниманието!

Похвално, Ефикс!
Темата ми напомня часовете по литературно писане, които съм пропуснал в живота си.
Структурата ти за писане на книга игра изглежда правдива и сякаш си на път да се превърнеш в един от големите теоретици в обществото. (Но никога не би минал Торо, това трябва да ти е ясно)

Аз също минавам през точка 1. Имам файлове, в които записвам всяка простотия, която ми хрумне по време на ежедневието. Някои от хрумките по Българ си стояха във файла десет години и така и не видяха бял свят.
После двамата с теб се разминаваме по пътя на процеса. Идеите от първа точка са само допълнителни гегове и сценки, но не и цялостни идеи за разказ.
Когато седна да мъдря, за какво ми се пише (тоест твоята т.2), се абстрахирам от файла и се концентрирам само на съществената идея на разказа. С нея решавам кои са героите и в общи линии при мен се изчерпва процеса на първия етап с оформянето на сюжета.

След това, без да губя повече време, си налагам:
1) всеки ден да бутам историята с 1000 до 3000 думи на ден
2) всяко изречение, което напиша, да се отнася за герой или развитието на сюжета
3) да попълвам текста по епизоди, както са си номерирани в крайния си вид, без да губя време накрая за процес на преномериране (като в лист с числа от 100 епизода, които заграждам при всеки нов епизод, гледам да оставям празни около 3 епизода)

Когато съм готов, ако не започна да пиша нещо ново, то няма нужда да губя толкова време за първата редакция. Два месеца са много. Около двадесет дни до месец е добре и то, ако през това време напиша нещо ново, за да имам напредък, иначе сега с романа направих така... изчаках 30 дни да отлежи, без да подхвана нищо друго и като направих редакцията, май-май не го промених кой знае колко, по-скоро само го орязох.

След това е важно да се даде на първите читатели, но тези първи читатели трябва да се избират умно. Най-добрите за всеки са тези, които са близо до неговия вкус, иначе може да попадне на лоши за него съветници.

След това, издавай смело и каквото ще да става

Темата иначе продължава да е с грешно заглавие!
Книгите игри могат да се подобрят единствено чрез здраво бълване. Те се подобряват от самосебе си!

.

Моят начин да подобря книгите-игри е следният - да не пиша КИ, а да ги купувам и чета, след което да напиша мнение.

Това е интересно, Кире!
Обясни, как виждаш рецензията като оръжие за подобряване на книгите игри?
Каква трябва да е тя, за да е най-ефективна?
Дълга, къса, аргументирана, хейтърска, смазваща, субективна, с избирателна памет, мазна, похвална, равнодушна, от хора, които не са писали книги игри, от хора, които са писали книги игри, посочваща грешките, посочваща само плюсовете...?

Nedelcho Bogdanov писа: писа:

Похвално, Ефикс!
Темата ми напомня часовете по литературно писане, които съм пропуснал в живота си.
Структурата ти за писане на книга игра изглежда правдива и сякаш си на път да се превърнеш в един от големите теоретици в обществото. (Но никога не би минал Торо, това трябва да ти е ясно)

Аз също минавам през точка 1. Имам файлове, в които записвам всяка простотия, която ми хрумне по време на ежедневието. Някои от хрумките по Българ си стояха във файла десет години и така и не видяха бял свят.
После двамата с теб се разминаваме по пътя на процеса. Идеите от първа точка са само допълнителни гегове и сценки, но не и цялостни идеи за разказ.
Когато седна да мъдря, за какво ми се пише (тоест твоята т.2), се абстрахирам от файла и се концентрирам само на съществената идея на разказа. С нея решавам кои са героите и в общи линии при мен се изчерпва процеса на първия етап с оформянето на сюжета.

След това, без да губя повече време, си налагам:
1) всеки ден да бутам историята с 1000 до 3000 думи на ден
2) всяко изречение, което напиша, да се отнася за герой или развитието на сюжета
3) да попълвам текста по епизоди, както са си номерирани в крайния си вид, без да губя време накрая за процес на преномериране (като в лист с числа от 100 епизода, които заграждам при всеки нов епизод, гледам да оставям празни около 3 епизода)

Когато съм готов, ако не започна да пиша нещо ново, то няма нужда да губя толкова време за първата редакция. Два месеца са много. Около двадесет дни до месец е добре и то, ако през това време напиша нещо ново, за да имам напредък, иначе сега с романа направих така... изчаках 30 дни да отлежи, без да подхвана нищо друго и като направих редакцията, май-май не го промених кой знае колко, по-скоро само го орязох.

След това е важно да се даде на първите читатели, но тези първи читатели трябва да се избират умно. Най-добрите за всеки са тези, които са близо до неговия вкус, иначе може да попадне на лоши за него съветници.

След това, издавай смело и каквото ще да става

Темата иначе продължава да е с грешно заглавие!
Книгите игри могат да се подобрят единствено чрез здраво бълване. Те се подобряват от самосебе си!

.

Повярвай ми, в тези часове, освен да се опитват да те вкарат в коловози, друго не правят. Не бих желал да минавам Торо, нямам го и за цел. Радвам се, че имам свой стил, изграден през годините, който вече се отличава от останалите. Даже вчера, пуснаха един цитат във Фейса, за който няколко човека мислеха, че е мой, а след известно търсене се оказа, че е на Жан-Пол Сартр.

Както и да е, интересен ми е твоя начин на писане - като захапеш нещо и не го пускаш. Но повече от 1000-1500 думи на ден трудно пиша - обикновено съм между 500 и 1000 думи, но редовно и без да пропускам. Но пък не си губя времето с епизоди, когато това не се налага. Относно читателите, да, прав си - имам бета-читатели и тестери, които да, близко са до моя вкус и нещата се получават от само себе си.

Приятно бълване!

Nedelcho Bogdanov писа: писа:

Това е интересно, Кире!
Обясни, как виждаш рецензията като оръжие за подобряване на книгите игри?
Каква трябва да е тя, за да е най-ефективна?
Дълга, къса, аргументирана, хейтърска, смазваща, субективна, с избирателна памет, мазна, похвална, равнодушна, от хора, които не са писали книги игри, от хора, които са писали книги игри, посочваща грешките, посочваща само плюсовете...?

Неделчо,
не мога да преценя за рецензиите, не съм достатъчно компетентен, за да си позволя да пиша такива.
Мога да пиша само мнения за КИ т.е. неаргументирани, аматьорски, дилетантски и пр. писаници. В тях се старая да бъда откровен, друго не мога да постигна, за съжаление.

Неделчо си оковава юузата за стола и я тормози яко докато не пусне между 1000 и 3000 думи на ден. Ако не пишеш бешо сложно е лесно, ама ако е сложно като идея не е лесно.
Аз пиша без да си оковавам музата, затова имам книга игра която я писък 20 години, а сега от пет има редакция.

psicho_lg писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Абе, английския не ми е силата ама тука има нещо сбъркано. Под дизайн разбираш писането на произведението ли?

Цялото е "писането на произведението" - идеи, дизайн, тестване, редакция. Изграждането на дизайна е една част от него.