Какво е книга-игра? Кои са псевдо книги-игри?

Първо да кажа, че "класическо" определение за книга-игра няма. Някой може да не признава Сим заради многото литература за книга-игра, друг - Арена 1 заради малкото литература.
Второ - разказите игри (например в ПГ) за мен са умален вариант на книги-игри. Всички критерии са спазени, освен големината на разказа. Но тя също не е стандартна - има книги-игри с 60 епизода (Ной) и с 600 епизода (Калоян и златният печат).


Все пак ако трябва за себе си да кажа добрата книга-игра трябва да има литература и игра приблизително в пропорции 50 на 50, като играта не трябва да ти предоставя "псевдоизбори" (както е в Трошача, или в Тервел), нито пък механиката на битки да е дисбалансирана (отново Тервел). Като пример за добри книги-игри от първата вълна бих могъл да посоча Небето ви чака, Красавицата и ченгето, Войната на Понтияк и пр. Като пример за много качествени книги-игри от Втората вълна посочвам Вълча Дупка, Зъби, Убежището, Онази зимна нощ и За честта на Зур.

Разбира се, важна е и целевата аудитория. Никола Райков и Неделчо Богданов ясно доказаха, че когато се пише за детска или юношеска аудитория картинките и текста са водещи, а играта е на втори план. В този смисъл е много трудно да се даде ясна дефиниция за книга-игра, която да работи за всички.
Сигурен съм, че ако питаме едно деветгодишно дете то ще оцени"Ноктите на дракона" на Бруз Алгозин много високо, а ако питаме нас 40-45 годишните чичаци масовото мнение ще е ниско.

А относно въпроса на Виктор кои книги-игри определям катоп псевдоигри - списъкът ми е малък. Всички игри на Сим Николов. Литературата в тях е на прекрасно ниво, само че имаш поредица псевдоизбори, съчетани с линейна история.

Едит - сега се сетих, че мога да добавя Лора Фей до псевдолитературата на Сим. Реално там игра няма, само псевдоизбори, които те водят през една супер линейна история. При всяка грешно решение авторът те пляска през ръцете.

Ето, като за начало и от мен:

1996
АБАГАР ХОЛДИНГ
"Кой открадна танцуващия динозавър?", Р. Естес
"Кой крещи в къщата на ужасите?", Меган Стайн и Хенри Уилям Стайн

2011
ГЕЯ-ЛИБРИС
"Влюбена в Париж", Илона Айнволт
"Целувки в час по всичко", Илона Айнволт

2013
ГЕЯ-ЛИБРИС
"Щури свалки, як купон", Илона Айнволт

2014
ПРОЗОРЕЦ
"Момиче влиза в бара", Хелена С. Пейдж

2015
ПРЕС
"Коледни недоразумения", Даниела Борисова

2019
КУБАР
"Играчи: Книгата", Павел Колев, Христо Стефанов–Ицака

2020
ТЕЙБЪЛТОП
"Приключение с Дракон", Ромео Хенион, Арно Бутле

2021
ФЮТ
"Приключение в планината", Емили Хокинс

Забранена е за сканиране не толкова заради авторски права, колкото да се забарави от историята това книжле, което загатваше нещо по-сериозно, и като повечето неща на въпросния автор нищо не стана във времето.

Иначе да, съгласявам се за призведенията тип "(почти) изцяло фиктивни избори", че са си за тази категоризация.

Въпреки, че до тук има само 4-5 мнения, смело мога да кажа, че са изключително субективи. Моето включително. Не е ли хубаво да се обединим около някакви конкретни критерии за това, кое е книга-игра? После лесно ще може да посочим какво е псевдо игра. Примерно, както Графа отбеляза "трябва да има литература и игра приблизително в пропорции 50 на 50". Аз бих ги разтеглил в 65 на 35 без значение, коя пропорция е за игра и коя за литература. По този критерий интерактивната литература минава под знаменателя на псевдо книги-игри. Там са и стратегическите, както и всякакви комбинации между ролеви, настолни и книги игри. И още нещо. Какво мислите да сменим термина от псевдокниги-игри на некниги-игри? Като за живи и неживи.

Книгите-игри, които са правени с любов, бяха единствено първите и на Колин, после дойде "халтурата", така че по тази линия всичко и след Колин е брак

@ Дечото - изключително трудно е да се даде универсално мнение какво е книга-игра. Както е видно от 4-5 мнения има всеки има субективни тълкувания. Впрочем моето мнение не е че книга-игра е ако има 50-50 литература игра, а че е добра книга-игра, ако се вписва в тези критерии. Има известна разлика. Ако приемем за критерий, че интерактивната литература от типа на Фют не е книга-игра това значи да изхвърлим и творенията на Никола Райков, защото в тях разказът преобладава над играта. Обаче аз мисля, че това би било голяма грешка. Впрочем има хора, които не приемат написаното от Ефикс за книга-игра. Добре де, ама при него пък играта е повече от разказа. Тогава?

Не виждам кому е нужно да се обединяваме около някакъв критерий какво е книга-игра? Първо - ние сме малка група от 20-30 човека, не сме представителна извадка. Второ - какво правим, ако има несъгласни с този универсален критерий? Режем им главите? Горим ги на клада? И доколко би бил той универсален, ако има несъгласни с него.

Не виждам защо да е проблем всеки да има свое собствено разбиране за това какво е псевдо книга игра. Аз съм казал моето виждане (линейна игра, пълна с псевдоизбори), но не държа другите да приемате моето схващане.

Аз имам 2 определения за книга-игра. Едното е по-общо - интерактивна книга предлагаща на читателя да определя развитието на действието. Другото определение си е лично моето - интеграктивна игра с интересен сюжет, богат дневник, балансирана система на показатели, минимално ползване на шанс и предизвикателство към сивото вещество на читателя. Най-близко до това моето бяха книгите-игри на Майндкрайм. След него Джордж, Блонд и Уейн. Сюжетите на Колин са прекрасни, но системите за игра му бяха чужди. Чуждестранните книги-игри особено ББ в началото ми бяха интересни, после ме отблъснаха със слепите избори и еднотипни битки.

Ян, ти си напълно откачил. По неадекватни коментари се нареждаш до ДжорджАл. Единствената разлика между двама ви е, че за момента ти стреляш с мускет, докато пича пука яко мнения с две картечници.


До каквито и изводи да стигнем, каквито и критерии да утвърдим, не можем да се спасим от това етикета "книга-игра" да се лепи от всеки продавач на всяко нещо, което според него става по-добре продаваемо с такъв етикет.


Таласъмчето, Седемте живота на Мая и третата част на Тъмната страна на Земята не са книги-игри. Може някои хора да ги намират забавни, може даже много хора да ги намират за забавни, но това не е игра.

Обучителни материали, в които поставяш човек в дадена ситуация, караш го да избира и после го учиш кое е правилно и кое е неправилно, дори да са логични и коректни поуките, не могат да се нарекат игри.

Мотаенето в лабиринт също е някакво развлечение, което за мен не е книга-игра. Макар че има хора, които се опияняват от възможността да налучкат или да проверят 50 слепи избора и накрая да развеят печелившата поредица.

В сивата зона влизат глупавите книги-игри. Тези с фиктивни или с абсурдни избори и последици. Тези с неработещи системи и правила, с лош баланс.

Добрата книга-игра трябва да има система и правила, които ограничават действията на играча. Трябва да поставя краткосрочни и дългосрочни цели пред играча, да го предизвика да приложи в някакъв степен стратегия и тактика. Изборите трябва да са интересни, да имат реални и логични последствия. Междинните и крайния резултат трябва да отразяват коректно колко добре се е справил човек с играта.

Към написаното по-горе бих добавил, че образователен елемент може би е добре да има в КИ, особено ако е насочена към деца. Но по-скоро развиване на логическо, стратегическо и тактическо мислене. Теория на игрите - това в последващ етап от живота са важни знания и умения.

Да, образователния елемент е хубав.

Скептичен съм доколко е приложим при книги-игри за възрастни, понеже там по мои наблюдения индивидите не смятат, че имат какво да учат. Те за живота знаят почти всичко. А каквото не знаят, не го знаят, защото не им е интересна темата, следователно няма да обърнат внимание и на книга-игра по тази тема.

За децата е хубаво да научават неща от книгите-игри. Но ако една история с избори е изцярло с избори, при които целта е да те научат как да постъпваш, това вече си е образователен материал.

И да осъзнаваш последствията от изборите си, но стана вече мнго философско Все едно Паулу Куельо да пише книга-игра )))

Вие реално искате или 1/ Да мислите като Автора или 2/Авторът да мисли като вас - и в двата случая играете тото, но няма да мятате зарове и правила, защото са тото. Не схващам тогава какво очаквате - реално не играете, а четете нечии текстове, в които си мислите, че можете да мислите и вземате решения сами, позорно си е В крайна сметка, ако ми говорите за баланс между "правила и литература", но реално не хвърляте зарове и игнорирате правилата, какъв "баланс", какви "5 лв" бе?