Какво е книга-игра? Кои са псевдо книги-игри?

От дебата на Мериадок и Майндкрайм се замислих, че има 2-а типа книги игри. Условно може да се нарекат такива с разклоненост и такива , в които играеш за перформънс.

Ето пример. В Зур имаш доста вариативност и различни финали. Сравнително добре като перформънс е изпипана механиката на всеки отделен сюжет без да е супер задълбано. Имаш ли вариативност - да голяма. Имаш ли перформънс игра - да на средно ниво за отделните сюжети.

Друг пример е Черната маска от старата вълна . Там линията е една - има вариативност до толкова , че можеш да си създадеш тактически план за изпълнение на целта - ще ударя този, няма да пипам другия. Започвам първо от този, после удрям другия и тн. Грешките се наказват. Имаш ли вариативност - в рамките на сюжетната линия е голяма. В рамките на сценария - никаква.

И въпросът - коя е по-яката? Ами и двете. И двете зарибяват по сходен начин. Зур не можеш да я разкостиш с едно прочитане. В Маската със сигурност не можеш да стигнеш макс резултат с едно прочитане. След като и двете стигат задоволителен резултат и успяват да зарибят има ли значение? Някои читатели предпочитат дрифтовете в сюжетната линия, други си падат по игра за макс перформънс.

На мен лично и двете биха ми допаднали стига да са направени добре. От друга страна има много примери и за двата варианта, които са направени зле. При разклонените книги игри основния риск е да включиш тъпи, нелогични или откровено дразнещи сюжетни линии. Има една голяма книга и един разказ от новата вълна, които иначе са перфектни, но точно една част от сюжетните линии ме дразни много. От друга страна при игрите за перформънс почти всички са се проваляли, като или карат читателя да смята и следи 50 показателя или играта става семпла и тъпа. При прекалено претрупаната механика просто скипвам сметките и приемам че съм изпълнил изискванията, което я приравнява на прекалено семплата - и двете са тъпи и обикновено недочитам книгите с такива.

Та така. Има различни подходи, има майстори и издънки във всеки от тях.

Скоро не съм минавал да дам и мойте пет стотинки и като гледам ММ е почнал второто десетилетие на Закритата Инциатива (може да е нова ако са събирали пари пак) и разбира се ще дам пример с нещо което пиша аз.

Имах основен проблем (не с вас), а с читателя, че в крайна сметка хората заслужават Демо. Читателя, обикновено обаче не чете, той може да го вижда ама не вниква. Ако напишеш че имаш демо, те сигурно може да не знаят думата. Та като писах демото на ,,30 години по късно" с един куршум убих три заека. Първо демото е към 120 епизода има три различни линии на прото сюжет включително около пет великденски яйца (шш четете какво е великденско яйце , че и тва не знаете).
В демото нито се биеш, нито можеш да умреш, но за сметка на това събираш предмети и кодови думи. Някой предмети са невероятно редки и до едни се стига с 6/6 на зар, а до други от поредица решения.
Това демото може да се играе колкото пъти искаш. Първо е по голямото от книга игра от старата вълна, после няма край, а всъщност реалното приключение започва от него!
Играй колкото пъти искаш, взимай предмети, разбери кое как става, липсват клишета и същевременно има куп най модерни такива но представени в друга опаковка.

После самата игра е с уникална система за битки, Джордж беше правил подобна, много добра където всеки път битката е обяснена, защото е различна. Можеш да минаваш с предмети, с точки с каквото си искаш. Имаш издръжливост, която е показател колко глупости си направил. Имаш няколко вида точки които са важни и носят последствия от изборите ти за добро или зло.
Нов морал и Стар морал един тъпанар ги разтълкува като соц морал и демократически морал, пълен олигофрен!
Всъщност като гледам всички четат ки като 200 вица или смях 200 вица, за тях книгата игра е като негърски филм комедия, много телесни шеги вкл. пърдене и какво ли не малко смях и малко рев с много викане уааа млааа. АКо книгата игра е сериозна бушоните гърмят в редица (мозъчните).

Та макар да я пиша пета година дори не бързам да я завършвам, ама понякога се чудя дали изобщо някой би схванал какво пиша или съм като абсурд някакви песни си пеем и сме работливи като ММ или като млад циганин.

Борко, явно много свободно време имаш, брат - върви на ирландски пъб и си сипи бира От много мислене боли глава

Ирландски пъб има в Разград, Дамяне.

Свободно време имам на работа. Стига грачи да давай конкретика щото пак ще те баннат че разводняваш виното и не си адекватен.

А възможно ли е псевдо книги-игри да са онези книги-игри, с които не умеете да се забавлявате? Едно време Джордж дефинира книга-игра така: "Това е книга, с която играеш." Това разширява диапазона на заглавия до такива, които ако не ви кажат за тях, няма да ги знаете.

Благодаря на всички, които гласуваха на тазгодишната ЗЛАТНА НИКСА и поставиха "Желанието" на първо място сред псевдо книгите-игри!

Мда, темата е забила към това,какво е хубава/добра/ книга игра. Моят отговор - на вкус и на цвет товарищей нет

Що се отнася до първоначалния въпрос на темата, отговора ми също е класически - Книга в която героят си Ти

Да, добро утро и тук Съгласен съм и с това твърдение, то няма и какво друго Ваян се е снимал, ако това е връзката...