Размисли за писането на критика за книги-игри

Модерация: Първите три мнения са преместени от тук: knigi-igri.bg/forums/other-new-gamebooks/6508-6

Offtopic: Berserk, чак се видях поста ти. Не съм прочел още всичко за годината, предпочитам да не пиша в момента финално за top/bottom, макар че непрочетените книги е много малко вероятно да попаднат там. Може би като прочета всичко ще направя една tier листа, макар че съм разколебан, даже насочих фокуса си към англоезичните издания последните месеци. Нивото на мнозина е толкова ниско, че да си изкажеш честно мнението си, ако е критично/не е хвалебствено за всичко, ти докарва омраза, фантазии за черни кампании и други подобни, ставаш съсипвач на жанра и човешките съдби, та се чудя има ли смисъл.

Критиката сама по себе си не е редакционна работа и не е необходимо да се чете, премисля или приема от автора или от когото и да било. Според мен е въпрос на зрялост, желание за развитие и професионализъм един автор да го прави, и да, често е неприятна и болезнена, но точно реакцията спрямо този тип критика отличава творците, които имат изброените качества. Хвалебствената всички "я могат". Да, критиката не бива да се приема директно, а интерпретирано от творците.

Тя е споделяне на мнение, не всеки може или иска да го аргументира, но дори и самото изразяване на такова е някаква обратна връзка, отделено време и ангажираност с дадено произведение. Разбира се, работа на читателите на критиката е да си преценят до колко тя им звучи смислена и аргументирана, до колко е вероятно същите сили и проблеми на дадено произведение да са валидни за тях (да, всички сме различни, съгласен съм с Джордж Ал с тази забележка и я уважавам като позиция). Според мен голяма част го правят. За мен е ценно дори да чуя критика на хора з(за чужди произведения), които често имат противоположно от моето мнение - получавам допълнителна гледна точка и дори да не съм съгласен с финални оценки, мога да получа допълнителна информация за произведение.

За мен безсмислена или дори вредна критика е вечно позитивната - тя няма особена стойност и ми се струва, че обективно читателите губят бързо интерес от нея; как да те развълнува препоръка за "всичко"? Нещо повече, според мен от това губят и истински качествените произведения, които по никакъв начин не могат да блеснат в море от празни хвалби. А човек уви няма време за всичко, годишно излизат милиони книги, а през живота си четем само хиляди, мнозина не четат и толкова. Не е ли най-нормалното човек да търси най-стойностното, вместо да си повтаряме че всичко е най-хубаво, и колко е то - едно на две, на сто, едно на милион? Нормално ли е наистина да се коментира всяко второ произведение все едно е новият "Властелина на пръстените"? Не съдя безкритичните хора, дори в някакъв смисъл им завиждам, но не мога да видя и защо е нормано те да съдят критичните. Няма и нищо лошо, дори е чудесно, ако всеки тук седне и изчете всяка книга-игра, но ако ще прочете само две, не е ли смислено да може да прочете мненията на няколко човека кои са най-добрите 5, кои са средна хубост и кои не стават?

Като цяло нямам колебания от ползата на изразяването на критика, мнения, писане на ревюта. Малко са по-лошите неща от пълната тишина при излизане на едно произведение и честно казано в този нишов жанр често сме точно там или поне много близо до това. Отзивите са важна част от цялата екосистема и емоция покрай изкуството и ценните от тях са честните такива. Колебанията ми са по-скоро на лично ниво, защото нося много шапки, които си пречат и защото не ми се занимава с хора, които пренасят на това лично и често на ниско ниво нещата, а това за съжаление е неизбежно, защото все пак хората са емоционални, вложили са сърце и труд в произведенията и имат неосъзнато високо его, което надделява. Тези емоции са нормални и човешки, но е важно да се разбере, че не водят до нищо градивно. Можем да си направим една секта от 50 човека, които само да се хвалим, но ще си останем тези 50 човека читатели.

Последно, относно това, което казва Efix - за вложеното време за изчитане на всичко интерактивно у нас и не малко произведения на английски не съжалявам, а причините са много - първо че съм огромен фен на жанра и обичам да си говоря за произведенията в него, по един или друг начин успяват да са ми интересни дори и повечето от по-слабите неща (без това да означава, че не виждам минусите), второ, искам да съм в крак със случващото се в някаква wannabe форма на автор, издател, аналитик и хроникьор; трето понякога успявам да помогна на авторите и освен голямото количество издадени книги-игри, на които съм официално редактор, съм връщал отзиви/препоръки/забележки за още толкова произведения, сумарно със сигурност трицифрено число; четвърто - помагам на някои издатели при подбор на произведения с препоръки и мнения... Писането на отзиви е просто едно от многото неща, не е единствена или основна цел, така или иначе бих чел нещата и дума да не обелвам за тях.

Yann Gamgee писа:

BERSERK писа:

Аз въобще и не съм чувал за такава книга игра.

Да, няма как да си я чувал въобще, защото твоят корифей (a. k. а.) "личен шампион на обективни ревюта" я осра в момента на излизането й

Нека сме честни, днес хората не купуват нищо преди да "видят рецензиите", но когато НЕ говорим за "обективна критика", а "хейт", това става.

В този случай, обаче наблюдваваме нещо друго - "автор на някаква "Люска" получава адекватен коментар от "Ал Торо" и всички "я" чуват

В същия момент, създателят на този форум, моя милост, бас държа, че не си ме чувал също, получава злостен хейт и "играта му е дотам".

Така, че да, засегнах се и по адски много причини, за които въобще не подозираш, затова и цялата ти презумция за "човека Торо" е грешна!

Яне, разбирам, че те е жегнало това и не можеш да се отърсиш от факта години по-късно, но е добре да се придържаме към истината и архивите на форума. Нека погледнем хронологията:

Когато Ал Торо публикува подробното си ревю за „Мината на орките“ в собствената ѝ тема на форума (knigi-igri.bg/forums/digital-gamebooks/6206?start=0#140427), ти реагира по коренно различен начин.

Твоето мнение тогава: „Благодаря на Ал Торо... Ще му отговоря подробно и детайлно. Дори и негативно ревю, е ревю “

Ето и твоят приятел Рахвин, в същата тази тема, е определил това ревю не като „хейт“:
Рахвин: „Ревюто е позитивно всъщност, може би най-доброто за момента.“

Твърдението, че играта е „умряла“ заради критично ревю или че има нечестно отношение към нея спрямо книга като „Луска“, не кореспондира с присъствието на проекта в сайта:

Освен с въпросната тема и подробно ревю, Мината на орките е с безплатно демо в Каталога (с директни линкове за поръчка към Ozone и Biblio): knigi-igri.bg/catalogue/item/minata-na-orkite

В каталога на сайта имаш подробно оформена авторова страница: knigi-igri.bg/catalogue/item/jason-dark

В специалното интервю, посветено на теб като идеен създател на сайта и не само, също сме обсъдили и говорили за твоите epub книги-игри с линкове: knigi-igri.bg/articles/interviews/item/i...ith-damyan-christoff

Дотук аз виждам тенденциозност, но в обратната посока на това, което твърдиш.

Съзнавам, че жестът на Сашо да отиде в Озон ти изглежда като целенасочен удар под кръста. В малка общност като нашата си очаквал солидарност и твърда подкрепа. Но нека погледнем и другата страна – в момента, в който една книга излезе на свободния пазар, тя спира да бъде просто проект на приятел и става стока. Един критик там не оценява теб като личност или създател на форума, а оценява продукта, за който хората плащат с истински пари. Ако той е видял проблеми, неговата лоялност се прехвърля от автора към читателя.

А и истината е, че тези изречения в Озон са просто синтез на ревюто тук, за което ти лично му благодари. Самият ти се съгласи с мен преди време, че ревюто там по всяка вероятност не е повлияло съществено на продажбите, когато алгоритъмът не се е активирал поначало и не е имало „вирален ефект“. Сегашното ти говорене изглежда като опит да се намери външен виновен за липсата на търговски успех.

Обратните мнения от читателите – били те критика или не – са горивото на жанра. Когато те са аргументирани, би трябвало да носят ползи на създателите, а не сръдни.