Размисли за писането на критика за книги-игри

Count Monte Kristo писа:

@ Eфикс , Всички тези неща съм ги обяснявал многократно, ама кой да чуе.

Е преди време не беше се изявил като автор, не се беше утвърдил в жанра с трилогията за Лорън, редакция, тестове и прочие. Сега, когато вече си водещ автор в общността, е друго. Надявам се младоците да те чуят и да ти вземат думите предвид. Едно е да имаш обратна връзка от обикновен читател, а съвсем друго от опитен автор, редактор и тестер.

Надявам се да си прав. Извън протокола - подготвих за издаване книга-игра (180 страници А5, 10 черно -бели илюстрации реалистичен инк стил, корица), ама при игровата редакция излязоха доста проблеми и сега ще я преработвам основно. В нито един един момент не съм си помислял да се сърдя относно критиките, напротив радвам се - колкото повече критика получа в ранна фаза, толкова по-малко ще са след като излезе книгата.

Мисля че някой хора като четат ки пропитат някакви фантастични работи тоест абсолютно нищо което е ясно обяснено в тях на тях ме им е ясно. Тия дни пращам текст на едни кретени, коментарите са убийствени.

Много е вероятно и граматиката ти да е била убийствена, Борко Не че си тъп, умен си, но за писане на дълги и обяснителни текстове не ставаш, събирай марки

Айде да се басираме папагал искаш ли?

Да, режем си вените, както във филма "Вчера" и после "смесваме" кръвта, готов ли си?

Почваш да се ебаваш, сега си пасивно агресивен. Казвам ти давай бас, да ни оценят лично хората пускам един мой дълъг текст, пускам твой текст и да видим какво ще стане.

Стига жужа като земна пчела. Спряха ти чат гдп и ся стана комуникативен.

За да внеса малко цвят по темата, ще кажа нещо, което мисля през последните три години, но ми изкристализира напоследък като сентенция, в хода на с разговор с приятел.
Мисля, че имаме малко нездрава култура на даване на критика (получаването не го коментирам). Какво имам предвид?

Много често критиката излиза извън потребителската територия и влиза в... знам ли как да го нарека, редакционната. Разликата между двете е, че потребителят казва "Аз харесвам/не харесвам това/онова". Може да е аргументирано със защото или да не. Няма значение. Потребителят казва: "Това ме кара да се чувствам еди как си". Докато е работа на автор или редактор да кажат "Това трябва да бъде така или иначе, за да постигне този или онзи ефект".

Всеки е малко или много виноват в това отношение. Аз повече от повечето хора, най-малкото защото често ревюирам. Но е факт, че е негласно прието да се държим с книгите игри все едно са групов проект и всички сме част от екипа на всяка. Сега ми хрумва, че разговорът тръгна от Торо. Ситуацията с коментарите му за кориците на Фикшън Фабрик може да се тълкува като такъв пример, но първоначално въобще не визирах нея. Там беше малко или много ясно, че той говори от позицията на друг издател, а не потребител. Говоря за много по-всеобхватен проблем.

Аз страня от думата обективно, когато са намесени хора. Вменено ми е от образованието. Но ще ползвам друга дума - искрено. За мен едно ревю е полезно, когато е искрено. В моята трактовка това значи да не преиначава и да не прикрива факти от потребителското мнение на пишещия го. Но въпросното излизане от потребителска роля и влизането в редакционна роля за мен неимоверно прави едно ревю неискрено. Неискрено, защото е от позиция, в която ревюиращият не е.

Аз самият се уча да съм по-добър в това отношение, но е трудно. И е напълно нормално, макар и лошо, да се случва, защото сме общност, в която 50% от хората са и автори (или поне сериозни дейци).

Бих го казал това горното, но малко по-различно: на този форум почти всички продават краставици, но и почти всички са в позиция на краставичари. Т.е. получава се все едно "краставичари продават краставици на краставичари", а случайни продавачи и/или случайни купувачи няма - всички са "разбирачи на краставици". В този случай, повечето ревюта ще изтъкват причини ("ако това, значи"), отколкото емоции ("това ми допадна, защото"); "краставичарите" не влагат "емоции" в "краставиците".

До голяма степен подкрепям казаното от Къртача. Границите между редактор и ревюиращ често се размиват. Най - добрият пример е Лора Фей. Когато я разкритикувах голяма част от редакторският екип тръгна да я брани. С времето се чуха и други критични гласове и някои хора признаха, че Лора Фей е грешка. Забелязал съм този феномен и друг път - щом творбата е " наше чедо" трябва да се подкрепи, а ако не е - е, тогава можем да сме обективни. В тази посока са и твърдения от типа "Всичко създадено от Новата вълна е супер" и "Я вижте колко по-добра е Новата вълна от старата вълна".* Доколкото общността ни и без друго е малка намирам този подход за вреден, тъй като изкуствено създава деление на "наши" и "ваши". Толкова по въпроса от мен.

Едит доколкото понякога членове на редакционния екип смесват ролята на ревюираши и редактори, то аз смятам че те искрено са убедени в ревютата си. Просто обективизъм и искреност са различни понятия. Да си обективен е по - трудно. Това е единствената точка по която не съм съгласен с Кърти - може да си искрен и пак ревюта да не е обективно (т.е неутрално) и следователно да не е полезно.

* Категорично не съм съгласен. И двете вълни имат силни заглавия и слаби, и в двете силните преобладават. Освен това е ирелеватно да ги сравняваме. Тогава времената бяха други, тиражите по-големи, вкарваха се повече илюстрации, но пък не се бетатестваше.

Ето сега съм напълно съгласен със Сашо. Не мисля, че когато някой е бил част от редакционният екип и после напише необективно ревю това е плод на злонамереност. Просто човекът знае каква усилна работа е вложена в подобряването на произведението, или колко трудно са протекли преговорите с автора - и това понякога пречи да се прецени реално какви недостатъци са останали в книгата.

Торо, мисля, че или не си ме разбрал съвсем, или си ме разбрал, но аз не те разбирам в момента.

В коментара си не разглеждам ревютата като спектър между (в едната крайност) предаване на изцяло емоционална, лишена от аналитичност обратна връзка и (в другата крайност) анализ, изцяло лишен от емоционално преживяване. Аз говоря най-вече за ъгъла, от който анализиращият подхожда към ревюираната от него творба. Дори не говоря само за негативна обратна връзка. Напротив, въпросното явление (което ще се опитам да обясня по-добре долу) при нас се среща много по-често в доброжелателна форма. Въобще не обсъждам дали такава обратна връзка може да е полезна за авторите, дали те са длъжни да я четат и прочее.

В предишния си коментар визирах случаите, в които обсъждането на една творба излиза извън рамките на това, което творбата прави или се опитва да прави. Извън рамките на нея като творчески или ако искаш пазарен продукт. За мен идеалният случай е, когато ревюиращият подходи към продукта с интерес мотивиран от продукта (а не просто от това, че е книга игра) и има нивото на разбиране, което да му позволи да изрази оценката си по начин, по който средният потребител не би могъл. Аз чувствам, че в нашата общност това много често не се случва. Битува усещане, че като фенове на книгите игри е важно да съучастваме в добруването им.

Четенето на творбите от съпричастност не е самият проблем. Проблемът е, че много хора четат и говорят за книги игри все едно те се опитват да са нещо, което не се опитват да са - част от общо усилие за развиването и утвърждаването на "жанра". Имплицитно вменяват на книгата игра, с която са се ангажирали, отговорността да изповядва техните ценности, да прави нещата, които те искат да виждат и т.н. Оценката се превръща от "Творбата е..." в "Творбата не е..." или още по-лошо - "Творбата трябва да е..."

Много ми е трудно да дам конкретни примери, защото няма чисти такива. Горното е по-скоро генерализация за да бъда разбран. Не твърдя, че всеки го прави винаги. Напротив. Ще дам лош пример от моя страна, а именно ревюто ми на "Предатели в космоса". Въпреки че смятам, че чисто аналитично съм достигнал до правилните заключения (от моята си потребителска гледна точка), смятам цялостния си подход към книгата за проява на същия този проблем. Аз ревюирах "Предатели..." като нещо, което не е и сякаш не се опитва да бъде - сериозна мистерия, която по стечение на обстоятелствата е за деца.

Това е и причината да намесвам това, което аз нарекох неискреност. Може да съм изопачил дума, не зная. Но за мен анализирането на успешността на една риба по критериите на справяне на един рак, е неискрено. Може би греша в това си определение. Сигурно, ако е неосъзнато, не може да се нарече неискрено. Но пък и за мен е трудно да повярвам, че целият процес е неосъзнат.

За сравнение бих дал друг ревю процес, в който съм участвал преди време - именно ревюирането на рок и метъл албуми. Там същият проблем е пренесен от ниво сцена на ниво банда. На практика никога няма да срещнеш (поне сериозни) ревюта, в които албум ще бъде анализиран спрямо това какво е трябвало да бъде. Не си представям, че ще прочета "Новият албум на Батюшка трябва да бъде по-лиричен" или "Draconian е трябвало да вкарат още един глас, за да създаде вокален триъгълник и да усили емоцията" примерно (казаното са глупости за целта на примера). Напротив, албумите най-често се коментират спрямо това, което се опитват да са. Когато се излезе от този контекст, се отива най-много до коментирането за това "какво не са" в контекста на цялостното творчество на автора. Което от своя страна често дърпа цели дискографии към хомогенизация. Но тоя проблем го имаме тук на ниво сцена. И според мен е по-изострен, защото всеки книгоиграч се чувства много по-съпричастен и отговорен за книгите игри, отколкото метъл за метъла.

Това е съвсем странично.

И тук не съм много съгласен, Kartacha, даже за да разбера първия ти пост и аз ползвах аналогията с музикални ревюта. Използването на искрено/неискрено обърква обяснението ти.

Доколкото разбирам позицията ти, ревюиращият трябва да се абстрахира от това, че има детайлни технически познания за свиренето и познава процеса по записване и издаване (или си мисли че е така)? Това е интересен момент и не мисля, че има правилно и неправилно. От една страна ревюиращия може да прекали с детайли, може да мине някакви неписани граници, може да изглежда смешно (напр. трябваше да отпечатате тази книга при Генчо и цената щеше да е по-добра, трябваше да изкомпозирйте тази песен в 5/4, а не в 4/4 и щеше да звучи по-добре). Тук ако правилно те разбирам, съм съгласен с теб - и на мен няма да ми е приятно да чета такова ревю.

От друга страна - ако открия цикъл, бъг в книга-игра или неритмичност в песен или някоя честота не се чува добре, или друг такъв технически детайл ще е искрено да го спомена. И ще е интересно за четящия ревюто. Така например от едно ревю знам, че е полезно техническия текст да се откроява (например когато се споменава предмет или губиш живот). Или един положителен пример: "тези хармонии на гибсъна и ибанеца в ми мажор ме побъркват от кеф" е доста ок и няма нужда ревюиращия да си слага обувките "мелодиите на китарите ме побъркват от кеф". Сега ако ревюиращия се обърка в термините се връщаме на точката дето може да стане смешен. Примерно от хармонии и тоналности нищо не разбирам и може да съм написал нещо глупаво в последния пример.