Агамор Брой 3 (19)

Завръщане към корените.

Това изчерпва почти всичко, което трябва да знаете за този брой на Агамор. В него смели герои кръстосват приказни земи, за да се изправят с остър меч и още по-остър ум срещу злото. Защото кой друг жанр, ако не фентъзито, постави основите на книгите-игри не само у нас, но и по света?

Гордеем се, че на страниците ни след повече от четвърт век самият Робърт Блонд се завръща в един от любимите ни митични градове – Белегаст, с нова приказка-игра за Лора Фей и нейната първа мисия. Препоръчвам ви първо да прочетете обширното интервю с него, от което ще узнаете (или ще си припомните) коя е тази героиня, както и много други любопитни подробности, някои от които авторът споделя за първи път.

Не по-малко епично завръщане е другият гвоздей в програмата ни – Мечът на хармонията от Мартин Дангов, който се явява предистория не на какво да е, а на поредицата Кървав меч! За първи път играта е придружена от автоматизиран дневник, който ще смята битките вместо вас. Неговият разработчик Виктор Атанасов, освен неоценимата помощ при редакцията на това произведение, написа и статията От хартия към пиксели, в която описва пътя на Prime Games и разкрива за първи път своя следващ проект – дигитална адаптация на Кървав меч.

Във Вечните бойни полета се завръщат герои и злодеи от неинтерактивните разкази на Бранимир Събев, призвани отново да премерят сили в света на мъртвите за шанса да получат изкупление и може би отново да видят Светлината. Ако сте чели сборниците на Бранко, колко от неговите персонажи ще разпознаете?

Стефан Стефанов се завръща в света на Зур, този път с не толкова мрачен тон, за да проследи приключенията на двамата герои, познати ни от 10-ти брой на Призвание герой. Магьосникът Улем ще трябва да използва всичките си умения, за да помогне на приятеля си да намери това, което са му отнели, борейки се За честта на Кендъл.

Кирил Иванов пък, освен че се завръща за трети път в света на Крея, познат ни от поредицата за Котарака на Ал Торо, очевидно си припомня и образованието си по социална психология, като поставя Нокс в напрегнати взаимоотношения с останалите кадети от магическата академия по време на техния последен изпит на живот и смърт. Негов е и куизът в редовната ни рубрика Игротека.

В унисон с темата на броя са и останалите материали, повечето от които са свързани с фентъзито в книгите-игри:

Георги Димитров - Der отдава дължимото на Самотния вълк по повод 40-годишнината на поредицата, като ни запознава с историята ѝ и осъществените от самия него преводи на български.

Ал Торо ни представя Книгите-игри с отворен свят, като прави подробно ревю на може би най-добрия техен представител – фентъзи поредицата Legendary Kingdoms.

Деян Вачков - Efix ни припомня любопитни случки от последните Пет години панаири, цитира руските класици в Кариеристът и разпарчетосва едно от произведенията в сборника Неразказани легенди – Проклятието на върколака.

Специалният ни кореспондент Иван Иванов дебютира с подробен репортаж от Fighting Fantasy Fest 5.

В този брой ви представяме и новата ни рубрика Дуел, първите съперници в който – Радослав Апостолов и Деян Вачков – кръстосват шпагите си За и против зара.

Накрая, моя милост връща към живот позабравената напоследък рубрика Новини от света и се завръща в спомените си към непрежалимия Любо Николов в статията In Memoriam, в която заедно със Стоян Вергиев, Радослав и Неделчо Христоскови описваме последните си проекти, вдъхновени от неговото творчество.

Твоето дело е живо, Любо! И нека този брой на Агамор да бъде посветен на теб.



Списанието е налично за предварителна поръчка на нашия онлайн магазин:

knigi-igri.bg/shop/%D0%90%D0%93%D0%90%D0...0%B9-3-19-p709097745

Насладете се и на трейлъра на броя, подготвен от Деян 'Efix' Вачков.

Изглежда и звучи епично! Чакам с нетърпение. Смело заявявам, че втората вълна надхвърля по качество първата.

„Лора Фей: Първа мисия” – Робърт Блонд

Стигнах и до първата творба на Робърт Блонд за годината – голямото му завръщане, така да се каже. Приказката за Лора Фей ми хареса повече от „Вечния воин” по няколко причини:
1. Звучеше ми изчистено като литература и текст: тук наистина е имало Редакция и Корекция и нямаше грешни препратки.
2. Илюстрациите генерирани с ИИ бяха класи над стоковите рисунки за доларчета, които изобилстваха във ВВ.
3. Нямаше го кича да се дописва и нагажда текст към стока на Дийн Спенсър.
4. В ЛФ нямаше недомислени правила и умения като във ВВ.
Никога не съм чел творби за Белегаст и не мога да направя сравнение между стария и новия Блонд в това направление. Мога да сравнявам само книгите му игри, които съм чел. Ако определя „Вечния воин” като нещото, което най-малко ми е хараесало (най-вече заради компромисното изпълнение на крайния продукт), а на върха сложа „Вампирите на Флавия” и „Синът на пустинята” (заради завладяващите сетинг и история), то „Лора Фей: Първа мисия” се нарежда някъде в долната половина на златната среда. Една приятна приказка за младежи, която звучи изключително наивно за пораснали деца. Надявам се всяко от хлапетата на 90-те да има на кого от днешните ученици да препоръча и подари Агамор 3, защото ЛФ би трябвало да им хареса. В допълнение с прекрасните цветни илюстрации, крайният резултат е супер за тази целева аудитория.
Ако Робърт Блонд реши да продължи да пише книги-игри, ми се иска да разшири малко познанията си по игрови дизайн. Ясно е, че професионален писател като него може да поразклони неинтерактивна история, за да получи нещо като ЛФ и ВВ, но този похват е хубаво да остане в Старата вълна, тъй като в крайна сметка така само получаваме още от същото. За добро или лошо, железница с няколко фиктивни избори и директна смърт е нещо, което вече не е на мода. Много бих се изкефил на нещо с по-сериозна тематика, като романите и новелите му. Там обаче ще трябва да бъде хвърлен повечко труд за масивни разклонения и интерактивност, но със сигурност би си струвало...

На мен пък категорично не ми хареса, но аз никога не съм безкритичен и всеяден. Очаквам когато един автор е име, да докаже че е име с всяка нова творба. Очаквам когато имаш изграден сетинг да не обръщаш всичко с главата на долу. Но най-вече от една книга-игра очаквам да има игра.
Имаме липса на ясно изграден сетинг
"Играта" реално е яка железница. Много от изборите са неинформирани Например няма как да си наясно, че противниците ти са нощни създания, когато твоят народ не е. Предложен ти е избор да използваш черен прах, а нямаш ясна информация какви са рисковете. Нямаш сериозен дневник. (навремето Майндкрайм стана популярен именно с дневниците)
Има и нелогични избори. Пиратите контакуват с бунтовниците, но пък вие търгувате оръжия с тях. Яко. И пиратите няма да кажат на бунтовниците, че са ви продали оръжия. Нито биха предложили на бунтовниците, да закупят същите оръжия. Йееее, каква готина логика.
За безполезните предмети да не отварям дума. Колко от вас са чели "Дракон в мазето". Получаваш пръстен, "който е шик". И не върши нищо. И не може да го смениш. Е, Блонд използва този похват и тук. Има пръстен на красотата, който не ти помага по никакъв начин. А само ти запълва епизоди. Бих разбрал, ако усилваше обянието на Лора Фей, но не би. Неясно е защо изобщо е вкаран в текста.


Литературният текст е изтърван отвсякъде
Тя имала безброй въпроси (повечето от които били вариация на „защо не се държиш с мен като истинска майка, с единайсетгодишната си дъщеря, а ме призоваваш само когато имаш нужда от вътрешен човек, за тайна мисия, с която твоите Кавалери не могат да се справят, защото присъствието им веднага ще направи впечатление във въздушната пехота“), но не ги задала защото знаела, че нямам да получи отговорите, които я вълнуват.“ – това е едно изречение.

Наистина ли никой не вижда проблем с толкова дълги изречения? Блонд ги вкара още в "Трона на Алкирия". Още тогава го критикувах. Нормално е да се разбиват изреченията на прости изречения. За да не е натоварено. Например
Тя имала безброй въпроси. Например защо принцеса Изобела не се държи като истинска майка, а я вика само по служба. Но не задала въпросите си. Знаела предварително, че няма да получи отговор.

информацията "ме призоваваш само когато имаш нужда от вътрешен човек, за тайна мисия, с която твоите Кавалери не могат да се справят, защото присъствието им веднага ще направи впечатление във въздушната пехота“ е излишна. Толкова много описания са ненужни. Дали могат да се справят Кавалери или не с мисията е силно субективно. И няма място в текста.

Впрочем не става ясно, как присъствието на Лора Фей във въздушната пехота не прави впечатление. Как принцеса Изобела успява да опази в тайна че има дъщеря. И че това е именно Лора Фей. не става ясно ако има дук на Морската търговия, къде е мястото на принцесата в схемата. не става ясно има ли дук на Сухопътната търговия. Защо Съвета е таен, щом благородниците са в открита война с бунтовниците. И как се предполага, че участието на принцеса Изобела - явна благородничка - в тайния съвет е тайна.
Идеята че единайсетгодишно дете може да води преговори с пиратски капитан е смехотворна. Дори за двадесет годишно младеж това би било твърде голяма чест.

Блонд се опитал да заложи на стила "Мартин". Твърде много опити за внезапни поврати има. Например ни в клин, ни в ръкав изведнъж обявява, че родителите на Лора Фей са висши благородници. След като до този момент ни обясняваше каква страхотна кариера прави в армията Лора Фей. И как я оценяват по способности. И не е отварял дума за произход.
Е, не му се отдава. Установих го още в "Трона на Алкирия", повтарям го и тук. Това че масово се ползва един похват в даден жанр не значи, че и ти трябва да го ползваш.

Отделно мисиите на Лора Фей не са свързани смислово една с сдруга. Не става ясно как един толкова способен войник, е добър шпионин. Защото шпионите са абсолютно безлични. Никой не ги забелязва. А Лора Фей е значима фигура, няма как противниците да не я държат под око.
Не става ясно как принцеса Изобела няма на кого друг да разчита, а само на единадесетодишната си дъщеря. толкова ли нямат шпионски служби?

Както и да е, "Лора Фей", може да се хареса на някой малчуган. На мен такова нещо не ми харесва. Не би ми харесало и от друг автор, а от Блонд - два пъти повече.

П.С. Може би съм претенциозен, но за мен не е нормално майката на Лора Фей да е принцеса, баща ѝ да е известен генерал, и тя да е шпионин. И да участва в аримята наравно с другите войници. Единият вариант е всички да знаят че има принцеса (престолонаследница) и тя да участва в елитна кадетска школа. Или нещо от тоя род.Но тогава няма как да е шпионин. Другият вариант е тя да е някакво копеле, което семейството укрива от обществото. Тогава може да е шпионин.
Някъде в момента, в който Блонд обяви, че принцеса Изобела е майка на на Лора Фей, Блонд окончателно ме изгуби.


П.П.С. Наясно съм, че след като Лора Фей е част от Агамор 3, честа на пагона задължава СКИ да я защитават. Но това не прави разказа добър. Виждал съм поне 200 по-добри разкази - и от Първата вълна, и от Втората. Много разкази - игри нямаха и 100 епизоди, но бяха по-качествени. Впрочем абсолютно всички други разкази в Агамор 3 са видимо по-качествени от "Лора Фей, първа мисия"

Понеже коментирах конкретно "Лора Фей - първа мисия" и бях силно критичен, да кажа, че като цяло списанието ми хареса. Много. Стилът на историите е по-скоро приключенски, със съвсем лек дарк елемент. Супер, продължавайте само така.

Интервюто с Джо Дивър е чудесно. А той самият е име. за Вечните бойни полета на Бранимир Събев, Мечът на Хармонията на Мартин Дангов, за честа на Кендъл на Стефан мога да кажа само добри думи. Не искам да съм обстоен, че няма да ми стигне място. А Нокс лично за мен, е най-добрата работа на Кирил. Кириле, зарежи я тая Мелинда, пише повече такива разкази. Изключително сложна механика, мрачен стил. Яко е.
за разказа Кариеристът на Ефикс какво да кажа? Аз не съм фен на такъв тип произведения, но те си имат таргет и Ефикс го запълва. Произведението е закачливо и не е далеч от истината. На мен ми се искаше да не е толкова линейно, но и така е приятно.
Анкетата в игротеката е супер. Ако трябва да кажа кой е най-добрият разказ на броя се колебая между Вечните бойни полета и Нокс. Вероятно ще посоча Вечните бойни полета, но разликата е малка.

Илюстрациите са супер,но имам забележка - специално за Лора Фей. нито от корицата ме гледа единадесетгодишно момиче - нито от страница 11, нито от страница 25. Трудно някой може да ме убеди, че девойката на стр. 25 е по-малко от петнадесетгодишно. А от корицата надзърта девойка, която е пълнолетна. Или близо до тази възраст. Пиратският капитан пък ясно, че е млад, но от илюстрацията надзърта някакъв хлапак.
Въобще голямата слабост на броя е именно "Лора Фей". И ако това голямото завръщане на Блонд - по-добре да не се завръща. Иначе Боби Русев, може да пише прекрасно. Доказа го в "Асасините", също и в "Българ" - 1 и 2. Не знам, защо трябва да променя стила си.

Ако трябва да давам оценки по шестобалната система
Вечните бойни полета - Супер отличен. 6 плюс
Нокс - Отличен 6 (и уговорката, че това е най-добрата работа на Кирил. Ако пише все така ще му стана фен)
За честа на Кендъл - отличен 5 и половина
Мечът на хармонията - Много добър 5
Лора Фей - минус две. Не две. Не две минус. А минус две.

Броят е епичен като изпълнение и супер като интерактивни произведения. Статиите са страхотни. Като фен на жанра не бих могъл да си мечтая за по-хубав подарък за Коледа. Недоволни винаги ще има, но по- добре да правиш нещо и да понасяш критика, отколкото само са мрънкаш отстрани. Ще пусна ревюта за всичко, още чета и се кефя. Лора Фей четем с 6-годишната ми дъщеря, и тя и е фен вече.

За четенето на книги-игри си имам специално правило: през уикенда, без други хора в стаята, с кафе или биричка под ръка, час-два посветени изцяло на изживяването. Навикът отлага удоволствието, но не го помрачава. Настрана от факта, че участвам в този брой, списанието за книги-игри Агамор е отличен пример за градация, т. нар. learning curve и в крайна сметка все по-добро представяне във времето. Движещата тематика на броя е "фентъзи" и имаме пет книги-игри и достатъчно статийно съдържание между тях, които да уплътят подобаващо един уикенд или, в моя случай, четири в малки дози.
Пускам и мнението си за всяко едно от произведенията по отделно. За мен е по-важно мнението да е обективно и да даде насоки, отколкото да се правят приятелски или фенски четки.
1) Лора Фей - добро е за деца и за фенове, които не са чели нищо след 1998-ма. Подчертавам, че Блонд ми е вторият любим автор от детството, а "Приказки от 1001 кули" в топ 5. Самото произведение обаче не ми допадна, препоръчах го на децата - светоизграждането беше изключително наивно и недостоверно, изборите - прозрачни, а това винаги ме е отблъсквало. Честно казано очаквах повече и останах разочарован.
2) Вечните бойни полета - познавайки почти цялото творчеството на Бранко и стила му, подходих с правилните очаквания. Произведението беше силно атмосферично, пълнокръвно и забавно. Признавам си, че използвах опростените правила, защото на тези години нямам нерви да хвърлям зарче и да вписвам резултати по 100 пъти. Изборите нямаха почти никакво значение, по-скоро планирането и тактиката. Отбелязах си едно БРАВО за труда, хвърлен при описването и балансирането на уменията. Набивайки толкова много герои от други разкази Бранимир, по всяка вероятност можеше да сътвори нечетима "манджа с грозде", но всъщност му се е получило добре - персонажите бяха достоверни, имаше взаимодействие помежду им и елемент на преиграваемост. Аз играх с двама от тримата предложени главни герои и съответно завърших веднъж неуспешно и веднъж успешно приключението.
3) Кариеристът - кратко, семпло, болезнено достоверно - поне, доколкото съм си имал вземане-даване с българската държавна администрация. Без проблем стигнах до успеха от първия път, избирайки обратното на това, което всеки здравомислещ наивник би направил.
4) За честта на Кендъл - няма да коментирам повече, освен че ми достави огромно удоволствие да създам този разказ и се радвам, че е допаднал на повечето читатели до момента.
5) Мечът на хармонията - за мен именно това произведение, а не "Лора Фей" трябваше да бъде флагманът на "Агамор 3". Пазя си откъслечни спомени от оригиналните истории "Кървав меч", тъй като така и не успях да си ги купя навремето. Четох ги, както и много други книги-игри, в детския отдел на библиотеката в Шумен. Спомням си тежката, но увлекателна структура, силния приключенски дух, разнообразието от противници, предмети и места за посещаване. Мартин Дангов ме върна в онова време без да ме третира като 11-годишен, а именно с осъвременен стил, достоверни персонажи и избори, брутален App за дневника (за мен това трябва да бъде стандарт за книгите-игри оттук нататък). Това за мен е пример да напишеш нещо за старите фенове в съвременна обстановка. Дали имаше някои недомислици в текста и изборите - да, но какво от това - цялостното преживяване си струваше. Поздравления за Мартин!
6) Нокс - завърших хронологичното четене с новия герой на Кирил и неговите перипетии сред мъглите и руините. Цялостната ми оценка е положителна - литературата ми допадна, както и игровата част, със сигурност по-добри от Мелинда. Не съм доволен от неразвития потенциал, беше ни предоставена много информация, която после нямаше къде да използваме, все едно четем фрагменти от по-голямо произведение, събрани в трейлър. Отношенията между младежите можеха да се разработят по-добре, комбинацията от силите им - защо ми е да знам кой в какво е добър, след като това не се използва никъде по-нататък? Финалът висеше във въздуха, veni vidi vici и няма никакви последствия?
Макар и да имам забележки на места, това не пречи на Агамор 3 да е чудесен продукт. Очаквах го с нетърпение и чакането си струваше. Да му мисли екипът, защото три пъти вече вдига летвата все по-високо.

Най-накрая завърших Агамор 3 от корица до корица. Отне ми 2 месеца, но се насладих на всичко вътре. 5-те КИ са просто СУПЕР - като ги класирам изцяло по удоволствие от игра/четене без да вкарвам критика - 1. За честта на Кендъл 2. Нокс. 3. Лора Фей 4. Вечните бойни полета 5. Мечът на хармонията. Последните две ги класирам там, защото просто не са моят тип приключение, не защото не са написани добре, или не са добри игри.
Статиите в броя са онази подправка, която придава на едно ястие завършен вкус. Материала за Колин ме върна в тинейджърството и емоциите, които имах с книгите на Любомир Николов. Нека да е светъл пътя му, поне знае, че делото му не е забравено и ще продължава да съществува и след него.
Интервюто с Блонд ми беше интересно, въпреки, че той отдавна се откъсна от бранша, радвам се, че се върна. Дано да напише още неща.
Дуела за зара беше много интересен, аргументите на двамата спорещи са много валидни, аз лично клоня към златната среда.
Кариеристът го разглеждам като учебен материал. Интересна игрова техника, а сюжетът е брутално циничен към нашата реалност.
Книгите-игри в отворен свят ми беше много интересен материал. Не съм попадал на такива, а и нямам време и средства за да отделям за колекциониране на чуждоезични ки.
Пътят на Prime games също е интересен материал, успех с начинанието. Много е нишово и съм сигурен, че има пазар и за в бъдеще.
И другите статии са супер, нямам време за всяка поотделно да дам суперлативи, но пичове просто със всеки брой правите гигантски скокове и смело мога да кажа че сте надскочили предшествениците от МЕгаигри и Мегаигра. Ако животът позволи, може да си видя и моето име в съдържанието на следващия брой/ или по-следващия

Агамор 3 го започнах. Прочетох интервюто с Блонд и разказа му.

- за интервюто:
Блонд е свежарка. Изглежда доста младолик на снимката. Добре е, че се връща към книгите игри, но според мен не в правилния жанр. Както и интервюиращия отбелязва голямата сила на Блонд беше кибер пънка и вселената на Орм. За съжаление той за сега няма намерение да прави нещо в този свят. Пожелавам му успех с новата сонора.

- за разказа:
Имах сериозни проблеми със сетинга. Блонд си казва че е феминистки, а аз съм точно обратното на феминист (не знам как се казва). Отделно от това е мега несериозно някакво 10 годишно момиченце да става шампион в армията. Ама нейсе - накрая го приех за детска приказка. Ако се чете така и не се търси логика е увлекателен разказ -приказка. Има ги и типичните резки и не особено логични, но пък интересни сюжетни обрати от ранните блонд-уейн творби.

Играта : линейна основно на база избори, при които трябва добре да си прочел и да си представяш света за да отговаряш правилно. Ако не уцелиш правилния отговор обикновено е край.
Бойната система - както всяка бойна система със зар е тъпа. Обосновавам се(без да съм чел още дуела за и против зара ) : ако имаш умение + шанс срещу умение + шанс при безкраен брой опити винаги може да го минеш независимо от разликата в уменията ,стига шанса да може да го покрие. Така ако противника има сила 5, а ти сила 2 при живот 4, при безкраен брой опити ще хвърлиш 4 пъти 6 срещу 1 по ред. Тогава какъв е смисъла да се прави това? Все пак да кажа, че в разказа имаше възможност да си вдигнеш умението с пръстен преди битката, което отчитам като +

Цялостна оценка - 6/10. Става за убиване на времето, чете се леко, но играта не е на особено ниво, а сетинга е странен и малко нелогичен

Кратки думи за КИ в броя:
1. Лора Фей от Робърт Блонд - ....
2. Мечът на хармонията от Мартин Дангов - не ми е по душа Кървав меч и тази не успях да я дочета. Но разбирам, че много фенове ще се изкефят. Евала за усилията.
3. Вечните бойни полета от Бранимир Събев - турнирна книга-игра, която според мен е митологично фентъзи. В такъв дух я усетих, докато я четох. Ще се хареса на феновете на подобен род игри, но не е моето.
4. За честта на Кендъл от Стефан Стефанов - приятно и свежо фентъзи приключение, с лека игра и криминално разследване тип поредицата за Траксас (която ми е любима). Препоръчвам!
5. Нокс - моя милост. Пълна скръб, мъчение за четене и игране. Не си губете времето с тоя пасквил. Шегувам се, разбира се. Преценете сами.

Сега се опитвам да чета разказа по Кървав меч. И тъкмо се изкефих на цялата идея за ел дневника и се оказа, че не мога да го сваля (на айфон) - дава инстал след това нищо не става. Някой друг има ли подобен проблем. Так се разочаровах, че ще скипна разказа заради това

Току що се свали и при мен. С iphone 12 pro max os 18.3. Изглежда, че работи сега