Мечът на хармонията

Прехвърлям ревютата, които изписах във Facebook, директно, без да нанасям корекции. Започвам с това и с едно признание, не съм играл "Кървав меч" никога. Да, добре. "Бууууу", зная, зная!

Какво се опитва да направи играта?
Според мен отговорът на този въпрос не е еднозначен. Впечатлението ми е, че се опитва да емулира диетична ролева сесия. Дава ти да изградиш свой образ от множество валидни билдове, тъй като има много проста, но ефективна система в основата си. Всичко се основава на 4 показателя - Издръжливост, Бойно умение, Нюх и Психическо умение. Тези три показателя биват модифицирани от повечето предмети или умения. Всеки билд има някакви способности и в трите, а проверката им е фундаментално много издържана. Така става възможно уменията да украсяват героя, без да изкривяват коренно играта с него.
Друг показател, който ме води към идеята, че играем емулация на ролева сесия, е вариативността на дейностите. Бягаме от град, изкарваме пари, менажираме армия в обсада, крадем реликви и прочее.

Променлива успеваемост
Дали авторът е успял да изпълни целта, която аз мисля, че си е поставил? Да*
*Не съвсем. Тук отново опираме до проблеми с мащаба и обема.
Не можеш да събереш един чувал в една кофа. В рамките на 200 епизода е предвидено да преживееш множество приключения. За мен това е прекалено голям залък. Мисля, че и от изпълнението си личи. Имаме едни почти 50 епизода отделени на бягството от града, после още няма и 30-ина за вмъкването в друг град. След това на обсадата е могло да бъде отделено малко повече обем. А след нея действието препуска, телепортираме се из света, за финалната битка я има 10-15 епизода, 2/3 от които са резервирани за потенциални развръзки.
Тонът, зададен от творбата в първата половина въобще не е спазен във втората. Получило се е усещането, че е недовършена. На първо четене би следвало да е обяснено в "Думи от автора" с краткия срок, с който е трябвало да се справи той. Но там Мартин Дангов казва, че е знаел колко епизода ще има творбата (с други думи колко епизода ще трае даден пасаж), което пък за мен показва, че поначало втората половина е планирана по-форсирано.

Битки съсброй
Определено кустомизацията на героя (най-вече с бойни цели) е на най-голям фокус в "Мечът на хармонията". Както вече отбелязах, системата е много интересна, но за жалост битките не са достатъчно на брой и най-вече достатъчно вариативни, за да разкрият пълния потенциал на системата. Имаше една битка с магьосник с уникална механика и на практика всички други се свеждаха до унга-бунга с големите тояги, чак до последната битка, в която <противоспойлерен таг>
Друг, макар и по-малък проблем, е, че едно от уменията - Ловкост, е тотално счупено. С него, дори без добри предмети, си много труден за уцелване, а ако го подкрепиш с торнадо бронята (1 ниво магия) и подходящи предмети, си напълно невъзможен да удряне. Това е малък проблем, защото има толкова много вариации при билда, че можеш сам да избереш дали да го пропуснеш, ако решиш, че ти отнема от удоволствието. А е възможно и въобще да не го видиш.
По-голям проблем е това, че при обяснението на правила има доста място за интерпретация. Не е самообяснимо дали Издръжливост се лекува (със стойността на бонуса), когато вдигаш умението, повишаващо издръжливост, не е напълно интуитивна всяка употреба на "атакуваш"/"бъдеш атакуван" дали включва само физически или и магически атаки. Метаморфозата в "Белият тигър" оставя място за интерпретация как се изчисляват щети и защити.

Слонът в App Store-а
В живия стрийм, в който говорих за играта, изглежда, че е прозвучало, че не харесвам приложението към "Мечът на хармонията". Напротив, мисля, че наличието на такова има голяма стойност най-вече от гледна точка на това, че може да е добра патерица, чрез която прохождащи или по-неопитни играчи да си визуализират ефекта от уменията, да си скалъпят билд и да видят как работи. Да видят как се водят битките на практика. Да ги отмени в (явно) бремето да си водят дневника
Това, което имах предвид, е, че за мен ползването на автоматичния дневник е по-скоро в ущърб, защото ме отделя от процеса по случването на героя и впоследствие (ако реша да ползвам пълната му функционалност), би ми отнело от автономията при водене на битките.
Когато ползвах дигиталния дневник за своето първо разиграване, осъзнах, че не знам кои умения имам точно и непрекъснато при проверка прескачах до правилата, за да сравня иконките с имената. Отделно, не бях осмислил точно кое умение какво ми дава, нито пълната синергия между тях, защото не ги направих аз, а станаха автоматично. Не съм лудит, не казвам, че Diablo V трябва да ни кара да си смятаме бонусите от всички affix-и на ръка, но в кратка творба с много малко на брой механични интеракции като една книга игра, е полезно да няма посредник между мен и въпросните интеракции. Така че въпреки че с удоволствие споделих обратна връзка за дневника и се опитах да помогна за подобряването му, ако преиграя някога "Мечът на хармонията", ще пиша на ръка.

Кога?!?
Не се знае дали ще я преиграя повече от веднъж-дваж, защото ми се струва, че въпреки различните възможни билдове, лимитираната бройка ситуации за разрешаване ще доведе до доста предвидима и повтаряема игра. Зная, че авторът пише нещо съвсем друго, но ако някой ден реши да драсне нещо подобно с малко повече мръвка, или пък да модифицира това, аз ще съм на борда. Въпреки че сигурно и тук съм звучал критично, това, че критиката ми е, че искам повече от нещо, а не по-малко, показва положителната ми настройка към "Мечът на хармонията".