"Пътуващият цирк" - рецензии

Насам народе, насам, елата да видите най-големия, най-прочутия и най-най на най-цирковете по позната земя! Имаме змиеукротител, който говори със своите питомници и не не се казва Потър!
Имаме трупа виатнамски гимнастици, изключителни майстори на ръкопашния бой, по съвместителство и клоуните в нашето пътуващо позорище!
Имаме огнегълтач, който май може и да жонглира със запалени шашки!
Имаме индиец ножохвъляч изпълняващ най-добрия номер в целия пътуващ цирк!
Имаме и пехливанин с чук който може да свие жележен прът, а и да жонглира с гирички!
И накрая, но не на последно място имаме брадата жена която чете мисли!
Какво? Не е брадата? Ми не е, все пак още е малко момче ще порасне, спокойно! А сега моля някой от публиката да постави в това оловно сандъче кутия цигари, без начение каква марка са, а брадата жена... добре де, момчето ще познае какъв предмет е оставен. При това без да гледа защото както отбелязах сандъчето е оловно, а всички знаем че през олово дори демони с термално зрение не могат да виждат!

И така, поемате ролята на малкия Самирчо, въвлечен от баща си и кризата на петдесетте в обикалянето от град на град да показва панаирджийски номера, да гледа на боб и да успокоява бедните душичи като поглежда направо в душата им. Упс, айде не в душата защото в душата не може да се гледа, не може и в мислите, ама все пак нашето момче се оправя някак си. Вглъбено в себе си, обече за цял живот път с позорището не е могло да наблюдава номерата на останалите си спътници или да разбере нещо повечко за тях самите.
Да вземем за пример Брахмапутра и изпълнението му с ножовете, където постоянно се набляга на, че въпросния индиец се е къпал за последно когато се е родил, пиян е до чалмата и неможе да ходи по права линия, макар никой да не го е виждал да пие. Та докато гледах неговия номер през очите на Самирчо си представих една друга книжка в която имаше също едни цирк и присъстваше такъв номер с пиян въжеиграч. Там обаче беше казано, че човека се преструва, а тук оставаме със смесени чувства. Незнам защо е и непрестаното подтикване на автора да зарежа гледането на номера и да се върна до разпределителния епизод. Все едно ще спестя време или нещо друго. Не няма да спестите време. После идва и изпълнението на собствения ви номер където трябва да вземете няколко решенения за да налучкате дали в сандъчето е оставена кутия цигари. Печелите някакво количество точки и при грешни избори ви си казва че предмета е малък, при верни, че човека имам някаква страшна дълбока мъка и бил влюбен или обичал някого. После избираш между цели6 варианта за предмет, като 2 от тях са малки, две са... „дълги” и два са други. Ще си призная чистосърдечно че по отвлечените описания за мъка и любов не можах да позная искания предмет. Но това не е толкова болка защото идва основната част от работата на цирка - гледането на боб, то май никой друг освен теб не работи освен по време на представленията.
Та сблъскваш се ти с някакъм мълчалив тип който ти пробутва дебела сесия, но за разлика то длугите селяци неможеш да прочетеш нищо по него. Следват три варианта за завързване на разговор, като единствено челите Асасините могат да намерят някаква логика във „верния”. Човека иска да те вземе от цирка, ама ти зешеш, затова или защото в това село дето сте спрели няма препитание на следващия ден продължавате с пасмината.Загатнато е, че освен петимата изпълнители има и още нещо в тоя цирк, ама ти си измисляй какво. Малко след като потегляте идва и най добрия момент в историята...



Във финалния кютек ти преценяваш как да разпределиш силите на няколко човека под формата на „чиста тактика” - да се чете по едно решение. Съответно броиш някакви фрагове и накрая се затъва в жестока мелодрама със смъртта на татко ти. Щото нищо по добро не е измислено то това да ти избият* семейството и да трябва да мъстиш за това.
Накрая като вижда, че нещата се смъръндясват пътника който се опитва да те вербува, се прежалва и решава да се включи в боя, като изколва подопечните си**, който изненадани че той се изправя насреща им мрът като мухи***. Та изколва що изколва, грабва те и ти прошепва, че са дошли да измърт пред вашия керван, защото сте чужденци****. Иключително идейно - мрън!

В заключение: Разказчето е с претупано начало, претупан край и орязано от към идей за развитие. Някой биха казали, като асасините и аз лично бих се съгласил с тях, макар че тук все пак има някаква логика в изборите. Интересно е да хвърлите по едно око на страничните варианти, но ако сте нацелили по описателните загубата няма да е голяма. Бих казал, че е книжка с пропуснат потенциал за развитие, но пък вече беше споменато, че сме станали доста разглезени. Личната ми препоръка би била да се пусне на тетрадака, за да зарибява децата, но издателя така е преценил така е направил. Все пак Циркът ми донесе повече приятни моменти отколкото неприятни, та съм доволен от него.

Игрите с вас! 6/10 от мен.

*Всичко на всичко само баща ти. Но пък така или иначе си нямаш друг.
**В текста не е казано, но силно подозирам, че той е поръчал атака.
***Над белите пижами на елитни нинджи са навлекли парцали, та да им е по удобно и да са по незабележими в средата на пустинята.
****Ново 20 дето се вика, чак накрая разбрах че сме чужденци в собствената си страна.