Свръх-разум

Част от мнението е скрито за гости. Моля, регистрирайте се или си влезте в профила за да го видите.



Тази книга ми попадна при една масова покупка от някакъв човек, който си разпродаваше книгите по лев-два и дълго време я игнорирах поради невзрачния й вид. Днес реших да я разгледам и много ми хареса. При все, че е една от първите - 1993 година и авторът е неизвестен, успява да бъде занимателна. Допадна ми системата с интегриран разход на "гориво", както и правилната икономика в играта - парите бяха нито прекалено много, нито прекалено малко и това какво ще си купиш с тях имаше ефект. Историята също е интересна и макар да е далеч от представите ми за добра научна фантастика, имаше своите попадения и не звучеше лаишки. Примерно идеята за изкривяване на време-пространството около звезда с цел да се черпи енергия от целия й цикъл на съществуване ми се стори яка. Жалко, че авторът не е написал и други неща...

ПС: Минах я за половин час. Навремето книгите-игри ми се струваха доволно дълги, а сега оставам с впечатлението, че се прочитат за нула време. Годините май си казват своето.

Наистина са много малки. Сега като ми се наложи да напиша няколко романа - и то сам - книгите-игри ми се виждат като неделно забавление.

От конкретната книга нищо не помня (но не беше лоша). Освен безумния псевдоним на автора, който явно е предположил, че никой от таргет аудиторията му не е и чувал за Уудхаус.

Да, това е доста интересна книга-игра. Развоят на приключението е доста необичаен. Има и любопитни неща в чисто игрови план, примерно, масова битка на две флоти космически кораби, разиграна в един епизод, все едно е стандартен двубой.

Тия дни се сдобих с нея благоданение на Калин! Още не съм имал време да се запозная с нея, но след рекламата дето й дръпна Слеъра сом нетърпелив!

Аз съм я чел два пъти, с около десет години отстояние във времето между двата прочита. Първият път определено ми хареса повече. Вторият път ми се стори прекалено кратка. Снощи пък прочетох "Коприна в нощта" за около половин час, докато вечерях. Може би наистина годините си казват думата.

Книжката е СТРАХОТНА. Жалко, че авторът не е написал и други. Едва ли има по-незаслужено пренебрегната книга-игра от Свръх-разум. Невероятна книга и никаква популярност.

vanio_l писа: писа:

Книжката е СТРАХОТНА. Жалко, че авторът не е написал и други. Едва ли има по-незаслужено пренебрегната книга-игра от Свръх-разум. Невероятна книга и никаква популярност.

Съгласен съм. Всъщност и по-късно имаше добри автори с по една-едничка книга-игра ("Крилата на проклятието", "Футболмания '98")

Точно за нея говорих и останах приятно потресен, че хем е от българин, хем за дебют е невероятно добро.
Наистина много жалко, че не е продължил да пише, защото ако го беше сторил, със сигурност щеше да съперничи на Любомир Николов за най-добър автор на жанра.

И на мен книжката ми хареса много навремето. В случая малкият обем съвсем не понижава качеството. "Свръх разум" е нестандартна книга-игра и с написването и авторът е постигнал нещо уникално. Жалко, че това е единственото му заглавие

Интересно как ги помните толкова. Може би сте ги преигравали по много пъти, в различни периоди от живота си. Аз като съм ги връткал само по веднъж навремето, не ми е останало много.

shayhiri писа: писа:

Интересно как ги помните толкова. Може би сте ги преигравали по много пъти, в различни периоди от живота си. Аз като съм ги връткал само по веднъж навремето, не ми е останало много.

Да знаеш от мене, че има книги, които като ги прочетеш веднъж, няма смисъл да ги препрочиташ, защото остават в тебе за цял живот!
От обикновените книги това са: Дотам и обратно, Властелинът на пръстените, В царството на мрачния, Портата на Птолемей, Нощна стража, Донеси ми главата на принца.
От книгите-игри това са: Огнена пустиня, Принцът на Алкирия, Замъкът на таласъмите, Патрул за Ада, Свръхразум, Кървав меч, Пъкъл, Полетът на Грифона.
Това са книги, които винаги си готов да препрочетеш, но нямаш силата да го направиш..... Винаги искаш да си някъде там дори, като най-малката частичка вътре в нея, но само и само да кажеш бях там.......

Така си е. И при мен за някои книги-игри са ми останали ярки спомени, а за други - почти никакви. Явно тва е обяснението.

Но за момент бях останал с впечатлението, че основните играчи на тоя форум помнят всичко наред.

Естествено, че авторът е българин. Псевдонимът му беше Бъртрам Устър (и май това е единствената му КИ). Бъртрам Устър обаче е герой от книжките на Удхаус.

Книгата беше страхотна. Най ми допадаше факта, че "мешаше" фентъзи и сайфай, което е голяма рядкост.