Дон Мон - Неделчo Богданов

Съвсем скоро излиза. Тема за отзиви


Ето и линк за предварителни поръчки:
ciela.com/don-mon.html

Надявам се Неделчо да направи премиера в Българ

Значи, отсега виждам в коя ще се влюбя (тази с очилата).
За другите трябва да съм от "пийнал", през "пиян", до "кьоркютук пиян", че да тръгна да се зарибявам с тях...

Пожелавам успех на Неделчо с книгата, дано се получи и комерсиален такъв с тази корица и да опровергае преобладаващото мнение за нея, включително и моето.

Аз си бях внушил, че корицата ще е в стилистиката на игрите за Лари. Тази хич не ми харесва.

На мен корицата ми харесва. Стилна и изчистена, в унисон със стилистиката на Сиела. Вярно, че не е това, с което сме свикнали в нашия тесен кръг. Но такава корица според мен е способна да привлече и мейнстрийм аудитория - разбирай дори и хора, които до момента не са чували за книги-игри. Пожелавам успех на книгата.

Корицата е стилна, и да, няма да спечели Пъстра никса, но Неделчо знае какво прави що се отнася до визия.
Поръчах я вече и нямам търпение!
Успех!

Честно казано, мислех че това произведение е някаква ебавка и няма шанс да бъде издадено, но ето че е факт. Корицата не е лоша, само не ми става ясно тва по ръцете на момъка шурикени ли са, пеперудки ли..
Успех на Неделчо!
Кефи ме че си гони проектите и не спира да твори.

Корицата е дело на Михаела - приятелката ми.
Лично си я харесвам много - ретроефектът естествено е гонен умишлено. Корицата напълно отговаря на книгата.
Няма как да рискувам с подобен анимационен стил, като на Лари 7. Бих си навлякал доста неприатности сред малките фенове на Българ и техните родители. За това и умишлено няма да има илюстрации освен няколко помагащи за покертурнира

Определено "Дон Мон" се оказа доста приятна изненада. Имах ужасно ниски очаквания, но явно точно тази тема пасва на Неделчо и книгата му се е получила. Изиграх я 3 пъти, а след това разрових почти всички разклонения и проверих коя мацка как се сваля. Както и Торо е писал, с едно изиграване виждаш много малко от цялото съдържание. Книгата определено те провокира да я изиграеш няколко пъти. особено пък след като на първо изиграване единствено свалих една силиконова милфка, а накрая срещнах любовта на живота и се оженихме. Това ме амбицира и на третото изиграване вече направих "хеттрик". Частта със скритите епизоди е добре, но някои се "отключват" чак на второ изиграване. За някои читатели може да дойде твърде "хард" и "просташка", но аз си бях ок с всичко - дори и частта с екстазито и коката не ме "възмути". Определено като тематика е нещо, което не е имало нито в старата, нито в новата вълна. А май е трябвало да има... Има си и минуси книгата, да не решите, че ме е прихванало от Торо само да хваля. Но като цяло положителното надделява и няма да изпадам в детайли.

П.П. Жалко, че няма задълго да е най-обемната книга-игра

И моите очаквания бяха надхвърлени. Бяха изключително ниски и пак останах изумен колко по-зле се оказа от очакваното. Впечатленията ми, които ще изложа по-долу са на базата на прочетеното само в първите три глави. За повече не ми стигнаха точките мазохизъм.

Литература: Неделчо си служи с думите така както австралопитек със софтуер за криптоанализ. И друг път съм попадал на толкова неграмотно зле написани текстове, но по форуми и коментари в социалните мрежи. Никога досега в книга издадена от издателство.
За да не съм голословен ще дам примери без да спойлвам:
"ухили се гръмогласно" - Нямам идея как можеш да се ухилиш гръмогласно. Това е като да пееш ловко например.
При първата си среща с един от персонажите в книгата Симеон я описва казвайки, че е с къса коса, която не се вижда, защото е с шапка. Не знам как успява да разбере тогава, че е с къса коса. Може би е развил някакво екстрасензорно виждане, за което не знаем.
"Барът беше романтично разположен в дъното обграден от два басейна с формата на бобови зърна" Вече си представям как като са дошли да монтират бара изискването на клиента е било барът да е разположен романтично. Какво по дяволите трябва да значи това не се наемам да разтълкувам. Останалата част от изречението е почти толкова нелепа и оставям без коментар. След това нашият герой приближава въпросния бар и сяда на един щъркел. Човек би предположил, че става дума за стол с формата на щъркел, но в текстът изрично се казва, че става дума именно за шъркел и дума не се споменава за стол.
После "имаш шанс да ти се отвори възможност" с поредната мацка, "въпреки непривлекателния момент". Да имаш шанс да ти се отвори възможност е може би нещо като да си тръгнеш, да си ходиш да си отиваш. А как един момент може да бъде непривлекателен нямам идея. Може би авторът е имал предвид ""неблагоприятен" или "неподходящ", но мога само да гадая.
След това отивайки към дискотеката Мони вижда някакви момичета които "клатушкайки се игриво се появяват отвътре", след което се качват по стълбите "дърпайки се насам-натам". Смятам, че съм човек с добре развито въображение, но все още безуспешно се опитвам да си представя как някой се клатушка игриво и все още опитвам да разбера вътре в какво са се появили въпросните момичета. "Дърпайки се насам-натам" също не мога по никакъв начин да го дешифрирам.
Малко по-късно Мони констатира, че "круизът денем е по-рехав откъм пасажери". На този етап изрази като "рехав откъм пасажери" вече не ми правят чак такова впечатление, но допускам, че говорейки за "круизът" вероятно има предвид кораба. Което е същото като вместо да кажеш "кафе машината не работеше", да кажеш "кафето не работеше", защото както кафе машината прави кафета, но самата тя не е кафе, така и круизният кораб прави круизи, но той самият не е круиз.
По-натам в книгата срещам герой, който се "ухилва със зъби". Със същия успех можеше да мигне с ухо или да подскочи с вежди.
Не след дълго наш Мони отива към сепарето на поредната си жертва, която лично го е поканила да се присъедини към компанията им, той се колебае дали да седне при тях и в крайна сметка събира смелост "уповавайки се на поканата" на въпросната "силиконова жена". Без коментар.
Не искам да продължавам нататък, въпреки че това са само една нищожна част от бисерите на които попаднах при прочетени едва 10% от книгата. Всеки епизод в нея е пълен с подобни безумия. Нямам идея как Неделчо изобщо е завършил училище, защото за целта трябва да има поне 3-ка по Български и Литература, а "литературата" в тази книга не отговаря по качество на толкова висока оценка. Използването пък на безумия като OMG в текста също ще оставя без коментар.

Герои: Нямаше как персонажите да бъдат по-плоски и непълнокръвни. Описанията им се свеждат до "секси мадама", "чаровна мацка", "дебела скандинавка", "руса сладурана" и т.н. В разговорите пък репликите на всички са в еднакъв стил и използват еднакви изразни средства, все едно Мони се е мултиплицирал и разговаря сам със себе си. Всички до един звучат като инфантилен загорял келеш, независимо дали става дума за 18 годишна студентка или за 50 годишен бизнесмен.Дори за главния герой не знаем абсолютно нищо, освен че се е разделил с последната си приятелка и толкова.

Мисля да спра дотук. Едва успях да изтикам до 3-та глава преди окончателно да се откажа от това недоразумение. Най-зле похарчените ми пари и най-зле прекараното ми време от мноооого време насам.

Единственото което мога да посоча като плюс за автора е, че е изключително продуктивен, но след като се замисля за качествата на творбата му смятам, че със същия успех бих могъл да поздравя и някой страдащ от диария за продуктивността му в тоалетната.

Нищо лично иначе.

Оценка 1/10

Много точно ревю на shin!