Варварския Бог

Варварският бог я прочетох и се оказа, че е салам-салам-салам-битка-салам-салам-битка и така нататък. Принцът на Алкирия, обаче е доста добра (не само защото е първата ми лично моя и само моя книга-игра, която притежавах) и се вижда големият напредък на дуото в това да направят интересна история, в която да има няколко пътя, с които да стигнеш финала.

И двете книги си имат своя чар, но Алкирия бие по много параграфи Варварите.

Въпрос към един от авторите:

Защо ефирната роса се използва толкова често във Варварският бог?

Аз току що я минах за първи път...от втория път. СПОЙЛЕРИ НАДОЛЕ!

Не мога да кажа, че беше трудна. Напротив, дори беше лесна. Ако питате защо тогава съм минавал втори път... Е, просто първия път умрях просто така преди Цитаделата на мрака, Замъка на Муш-Мурок(или каквото беше) там. Дори не успях да разбера какво е било първия път. Умрях, защото не съм бил в Айвар, макар че никъде не ми е казано, че е трябвало да минавам през Айвар... Ох, всъщност уводът и обясненията бяха доста претупани, но все тая. И втория път не ми се изясни много какво ме уби. Предполагам, че е бил живият вятър. Което всъщност ни докарва до нелогизъм номер 1. Как ще ни убие, когато го виждаме за пръв път, ако не сме били в Айвар? Той нали убива от втория път? И втори полулогизъм: защо всички пълнят гащите от Живия вятър, който убива от втория път, а когато спираш мега глутницата големи вълци, които обезателно убиват от първия път, стражите са някак: "Meh, whatever".

Всъщност освен кофти структурата салам-битка, играта има и още един проблем в игрови аспект. Всъщност още 2...по-големи такива. И сума малки, които не са толкова значими.
1. Има предмети, които си изземват функциите на 99%, ако не на 100%(ножче за мятане и шурикени). Това не е яко. Някои предмети са много OP(ефирна роса), а други са подчти(или напълно) празни и ненужни - шперц, противоотрова... Лечебен еликсир, гранитен прах и змийска жлъчка могат да се ползват и без указание. Това ги прави ОК. Ама еликсира ти спасява инак някакви ненужни НеПеЦета, а праха и жлъчката не намерих къде да използвам с указание(както и шперца, и противоотровата между другото, макар че мярнах епизод, в който се искаше противоотрова).
2. Парите са излишни. Трябва да идеш няколко пъти в града на делтата, да нарушиш закона, да се пукнеш да ядеш по скъпите кръчми и да си наемеш, сигурно, няколко чалга певици да ти пеят на микрофона, за да успееш да ги свършиш. Можеше въобще да ги няма като фактор. Особено щом и не носят някакво весело точкуване накрая по импровизирана скала от "Ти си про" до "Ти си бунак". Не знам, нямаше нужда от тях.

Има и няколко WTF епизода. Например 390. Там, където те кара да събереш невъзможен сбор, за да ти тества честността. Макар че беше много шлядко и добродушно в стил Колин, не ми беше някак на място. Просто самият дух не произведението не ме предразположи към това изпитание. Не че не го минах, ама бях WTF, когато проверих, че ми трябва 13 от таблицата. И като прочетох оня епизод беше все едно дете диабетиче ми поиска шоколад. Скъса ми се сърчицето.
Друг такъв епизод е 125. Или по-скоро първият му абзац...

"Вече не е светлина. Не е символ. А символ."
Ако този цитат не се изучава след 10 години редом до "Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба..." и "Душа дава за правда и свобода. Душа дава, но не своята, а душата на народа", то ще е реално голяма загуба.

А краят беше потресаващ. В смисъл аз не видях ни Гуор, ни битка с него, ни нищо. Нищо не схванах. Беше ми като на пиано. В смисъл, че си пълзя, пълзя през дупка в платото и изведнъж най-големият от трите ми сина ме наследява в Алкирия. Дафък, мейн!

И въпреки тия плюнки, дето хвърлих по книгата, на мен ми хареса относително. Може би съм малко разочарован, защото е доста прехвалена и очаквах повече. Разбирам, все пак, че много хора са се възрадвали на големия обем, относителния сандбокс и т.н., ама реално не е от най-силните заглавия, които съм чел.

П.П.: Някой може ли да ми каже как вървеше поредицата? В смисъл, че май бяха:
Варварският бог
Принцът на Алкирия
Четирите от "Древната магия"(или както беше)

Искам да я събера и тая серия.

Да, така е серията. Тетралогията е "Магията на Мрака".

kartacha писа: писа:

"Вече не е светлина. Не е символ. А символ."
Ако този цитат не се изучава след 10 години редом до "Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба..." и "Душа дава за правда и свобода. Душа дава, но не своята, а душата на народа", то ще е реално голяма загуба.

Една от безумните печатни грешки допускани в Плеяда, за които авторите нямаха никаква вина. Би трябвало да се сетиш, че на мястото на първия "символ" трябва да е друга дума, например "магия" или нещо подобно.

Интересно и как не си се сетил че ако не си минал през Айвар, няма как да имаш Бялата магия със себе си (кълбото светлина) - а без нея разбира се нямаш никакъв шанс срещу Гуор.

Аз за символа се сетих и се избъзиках само. Просто е култово.

А за второто, мисля, че има начин да минеш през Айвар, но да нямаш бялата магия със себе си. Не съм пробвал, но май ще стане, ако напуснеш града първия път, когато те пита. Когато видиш хората да се мятат из въздуха, да падат от покривите и да пищят.

Все тая. Просто беше глупаво това никакво умиране баш преди края. Поне малко да беше казано защо и как умирам. А и затова намесих увода. След първите 2-3 реални избора аз тотално нямах впечатление как ми е казано, че е целесъобразно да се подготвя за Гуор. Дори сега не помня дали ти е обяснено, че трябва да идеш за Бялата магия, която се намира в Айвар.
Ако това не ти е казано целият наличен sandbox, който сте постигнали, става тотално безсмислен. Обяснявам:
- когато имаш един начин да спечелиш играта(посредством Бялата магия в случая), то е адекватно да ти е представен линеен сюжет, в който се минава през основни точки, които не могат да се избегнат. И дори да има разклонения, пак да се стига в крайна сметка до тия точки. Нещо като Котарака, ако помня добре. Това само по себе си не е лошо. Линейността е яка, ако е представена добре.
- когато имаш sandbox, то трябва да имаш и поне *няколко*(сложи си сам число > 1) начина да биеш играта. За пример давам една дигитална заигравка: Knights of Honor. Sandbox-ът, поне качественият, за мен трябва да изглежда така:
Мисия: Трябва да убиеш Пешо
Варианти: Да платиш на Гошо да го гръмне, да си купиш кола и да го сгазиш, да намериш пръстена на Нибелунгите и да му го завреш отзад
...а не:
Мисия: Убий Гуор
Варианти: Да намериш шибаната Бяла магия, която не знаеш че търсиш, на място, на което не ти е казано да ходиш(примерно. Пак казвам, че не помня дали ми е казано реално).
- когато имаш последния пример, това не е sandbox, а кьорфишек. За мен е по-скоро неуспешна линейна история, отколкото да е близо до реален sandbox.

П.П.: Защо не сте ползвали кодови думи? Не са били измислени като способ ли?
П.П.2: Всички критики, които изсипах, да не ви залъгват. Порадвах се на книжката(да речем, книжището) игра. Няма смисъл да се сипят похвали, ако не е за нещо екстремално добро. Инак като цяло се надявам критиката да е на място, понеже до сега не съм виждал изрядна sandbox система, която да няма натоварващи движения по карти и т.н., в книга игра, така че не мога да посоча с пръст и да кажа: ей така трябваше да изглежда.

kartacha писа: писа:

Дори сега не помня дали ти е обяснено, че трябва да идеш за Бялата магия, която се намира в Айвар.

Лол, разбира се, че не е казано. Всичко трябва сам да си откриеш, затова е фън ходенето по картата.

Никакъв проблем с критиките. Никога не съм се гордял особено с тази точно книга (дори пред себе си).

Но не съм сигурен, че идеята ти за сандбокс има каквото и да е общо с идеята на досегашните автори на такива книги. Лол, тук се хващаш за едно единствено място, което е нужно да посетиш (и което е доста вероятно да посетиш и без това, по случайност) - а какво ще кажеш за западните варианти, ББ и т н, където едно място ДА ПРОПУСНЕШ и си мъртъв, а?

А, да не пропускаме и най-важното: из ЦЯЛАТА АЛКИРИЯ има различни подсказки, както за това къде се намира Гуор, така и че трябва първо да отидеш до Айвар. Така че всичко си е до играча, като цяло - и наистина е фън сам да събираш инфо и да избираш маршрут.

Ако сега я пишех, щях да добавя и още такива подсказки, възможно най-разнообразни. Но за 91ва дори в този си вид си беше сериозна работа - и стъпала нагоре след Огнена пустиня.

Какво разбирате под натоварващи преходи по картата?

Уейн има разбирания за Гейм дизайн, които намирам за леко екзотични. Това да стигнеш до самия край и да умреш заради липса на 1 предмет едва ли е проява на добър вкус, но да не забравяме кога е писана книгата. По добре да бяха 5-6, от които да ти трябват 3-4, да речем.

Но, и аз смятам, че тази КИ е прилична, особено като за времето си.

Вилорп писа: писа:

Аз да питам дали си ми играл Дракона и дали преходите по картата при него са натоварващи?

Не, не съм я чел. Ако е от ПГ2, дори я нямам налична.

Книгата, пак казвам, не е лоша сама по себе си, особено като за едно време. Не съм играл нищо от ББ май. Бях чел Кръвта на зомбитата и това беше най-голямата помия, на която съм попадал. Въобще в България не мисля, че има по-слаба книга игра. И това го казвам с ясното съзнание, че има неща от типа на "Замъка на барон Аристоу" и то 2 часа след като препрочетох "Прокълната земя".

Обаче аз тия подсказки не съм ги и усетил, честно. Кажи ако визираш нещо конкретно.

Ами те се спечелват, в различни градове и ситуации, не се дават наготово. Ако не си срещнал и стигнал до поне една, е нормално да не се справиш идеално първия път (това и към Рони).

Аз лично се сещам само за един предмет извън началните. Това е орловата глава(или каквото беше). То се ползва, за да избегнеш битката с двамата с жълти. Предполагам се взима от бащата на момиченцето жълт, който можеш да излекуваш. Така си мисля де.
П.П.: Не на расизАНа!

Не са предмети, а информация. Сведение от някого, легенда или песен, стара карта в храм, древна мозайка под петите ти и т н

(Така че, Рони, не умираш, защото нямаш нещо - още повече предмет - а защото не си събрал достатъчно инфо, за да си изпълниш цялата мисия. Може да минеш книгата просто на късмет - често - но не и да умреш на късмет, реално. )

Не съм фен на подобен способ. Да те пуснат в купа сено да търсиш незнайно какво. Доста ми прилича на западния модел(Кръвта на Зомбитата, например). Но явно за всеки влак си има пътници.

Ти си каза че не харесваш сандбокс отдавна - но ще съм ти благодарен, ако не правиш горното сравнение, щото няма нищо общо.

Чети си продължението на серията (както каза, че искаш) - там са линейни истории.

Тази книжка си я купих, когато МЕГА я преиздадоха. Тогава бях очарован меко казано, яд ме беше, че не съм я чел по-рано. Прекарах дни в преиграване на всичките и варианти, а тогава книгите-игри, вече не ми бяха най-интересните... Наистина я считах за много добро попадение.
Сега понеже нещо съм болен реших да почета нещо по-дълго...и останах разочарован. Наистина е система салам-битка-салам, но не е това проблема. Историята е приятно епично фентъзи, условно може да бъде разделена на три части - докато стигнеш до Алкирия, лутане в Алкирия и справяне с лошия Бог. Като втората част може да бъде доста дълга, но може и да я претупаш... Хубав момент е това, че в началото тръгваш с отряд (дори Толкин не пуска сам Билбо и Фродо ) Има и други добри попадения, като цяло за 1993-та е била екстра (обемът е впечатлителен), 98-ма също ми хареса, но сега като, че ли има какво да се желае.
Все пак от задължителните четива за фенове на жанра.

Monevwww писа: писа:

Сега понеже нещо съм болен реших да почета нещо по-дълго...и останах разочарован. Наистина е система салам-битка-салам, но не е това проблема.

И какъв е проблемът, че не разбрах. (а ме интересува) "Ревютата" ти винаги са написани по абсолютно еднакъв начин, независмо дали става въпрос за Сим Николов или за любимата ти книга (ако има такава).