Филми - общата тема

"Ирландецът" беше втория филм, който гледах на Нетфликс след "Баладата на Бъстър Скръгс".

Як е, но за мен отстъпва на "Казино" и "Добри Момчета". Проблема при мен беше, че втората част от филма се превърна в локална кримка, обикаляща единствено около аферата на един персонаж. А след първата част се бях нагласил за нещо като посочените филми или като "Булевардната Империя".

Аз мисля, че съм гледал всички игрални филми на Скорсезе (той има и куп документални), и 70-тарските също си заслужават гледането.

Тhe Platform

Верно този филм е лудница. Много ми хареса. Прекалили са наистина малко с кървавите сцени, но предполагам са си мислели, че така част от посланието ще е по-въздействащо за зрителя. Спорно е. Според мен и ак не бяха чак толкова, щеше да е пак толкова добър филма. Различен филм. Заслужава си гледането.

В кръг - в неделя го даваха по нова, та сега го има из торентите. Следващият филм на Командарев след Посоки за нощна София. Сега главни герои са полицаите. Ако не се лъжа, последният филм от планираната трилогия ще е за екипи на бърза помощ. Та много добър...сюжетите са много истински, както и героите....заслужава си гледането.

Черен лебед (2010)
IMDb: 8,0 from 10
www.imdb.com/title/tt0947798

"Всички знаем историята. Девица, чиста и мила, затворена в тяло на лебед. Мечтае да бъде освободена, но само истинската любов може да развали магията. Мечтата й за малко да бъде сбъдната от Принца. Но преди той да успее да признае любовта си, сладострастната близначка - Черният лебед - го измамва и прелъстява. Съкрушен Белият лебед се хвърля от скала. Самоубива се и в смъртта… намира свободата."

"Съвършенството не е само въпрос на контрол. То е и способност да се увличаш, да изненадаш себе си, за да можеш да изненадаш и публиката."

"Единственият човек, който стои на пътя ти, си ти самата. Време е да се отпуснеш. Освободи се."

Аз гледах ''Доктор Сън''. Хареса ми. По принцип знам, че мистър Кинг се е изказал грубо за ''Сиянието'', но не знам какво му е мнението за ''Доктор Сън''...

Май е време да прочета книгата.

Аз да намина от тук преди отново да се забия в другия раздел на господин Майндкрайм...

Преди малко повече от една година изгледах Love, Death + Robots. И ми държеше влага. От вчера отново ги гледам. Дори не съм ги изтрила от харда. Иска ми се да напиша повече от няколко реда, но осъзнавам, че не мога. Лично на мен ми допаднаха страшно много - щом ги гледам за втори път, пък и (ей, какво толкова!) кой няма десет минути на разположение, че да не изгледа някоя серийка...

Аванпост (The Blackout)
Руска фантастика за извънземно нашествие.
Целият свят потъва в мрак освен Москва и околностите ѝ. Всички разузнавателни мисии се провалят, какво се случва?
Въпреки по-бавното начало, филмът набира скорост и битките следват една след друга. Някои сцени ме изпълниха докрай, като ефектите са изпипани.
Има си трески за дялане по сценария, няма я и онази "бляскавост" на Холивуд, но за мен това е по-скоро предимство.
Допадна ми, че има и известна нотка психологизъм в развитието на сюжета. А финалът беше изненадващ по един интересен начин.
Изобщо цялостната концепция беше завладяваща и не съм съгласен, че Avengers End Game е по-добрия филм с оценка 8+ в IMDB, докато този филм е с 6+.

Моята оценка е 7/10.

Crip Camp

Един от най-добрите документални филми, които съм гледал. Разказва за Camp Jened - лагер за деца и тийнейджъри с различни заболявания и степен на инвалидност, както и за тяхното участие в Движението за права на хората в неравностойно положение в САЩ. Преди да гледам филма не знаех нищо по темата, но тя в известна степен ми е позната, тъй като за съжаление в България все още инвалидите се сблъскват със сходни проблеми, за които се разказва в лентата за преди повече от 40 години - безработица, проблем с достъпа до сгради, липса на институционална подкрепа, сегрегация и т.н.

Изпълнителни продуценти на филма са Мишел и Барак Обама. Излъчва се по Netflix, които за мен са абсолютните лидери по отношение на документалното кино. Във филма са използвани много архивни кадри, които е просто страхотно, че са били запазени. Показан е животът в Camp Jened и възможността да се почувстват нормални, която повечето от тези деца са получили за първи път в живота си. Участниците разказват за отношенията с родителите им и как прекомерната любов и желание за закрила могат да имат негативен ефект, споделят за първите си любовни тръпки и за обстановката на разбиране и взаимопомощ, която са успели да създадат за краткото време в лагера. Направен е много добър преход към израстването на част от тях и ролята, която Camp Jened е изиграл за това давайки им възможност да осъзнаят, че трябва да се борят за равен шанс до образование, достъп до работното място, възможност за социализация и като цяло един по-добър живот.

В работата ми преди години работих по проект свързан с достъпността на филиалите ни за хора с увреждания и най-вече по отношение на начините, по които да ги информираме за подобренията, които правим, за да ги улесним. За мен това е нещо, върху което държавата трябва да се фокусира и всички големи компании трябва да го поставят като приоритет. И не само по отношение на достъпа, а и по отношение на интеграцията и подпомагането на хората в неравностойно положение.

Ще се радвам много, ако Crip Camp добие популярност и повече хора го гледат. Моят любимец Иво Иванов каза, че със сигурност това ще бъде филмът на 2020 година. Мисля си, че е леко преувеличено, но при правилната настройка вярвам, че гледането му ще остане като преживяване, което си заслужава. Не случайно и пиша това кратко ревю в 2:30 ч. сутринта. Предпочитам да го направя сега, докато все още непосредствената емоция не си е отишла.