Филми - общата тема

Не, не ни харесва.

И на мен не ми хареса, сериозна стъпка накриво от Нолан. Отидох с идеята да акцентирам над хубавото във филма и да се абстрахирам от нещата, които знаех, че няма да ми допаднат. И на мен ми харесаха сцените с бурите в морето. Но:
- слаб и неподходящ кастинг
- скучен филм
- тотално неуважение към гръцката митология и свободни съчитения по темата.
- исках филма да ме удари в сърцето, а най-много един път аха-аха да се трогна.

Гледах ревюта на Одисеята и мнението им е, че е пълна "прогресивна" боза, така, че не си правих труда да я гледам. Напоследък гледах Дюн 2, Creation of the Gods: War of the Immortals, Великата стена (2016). Мисля следващия филм да е
Creation of the Gods III: Creation Under Heaven.

Изгледах Аладин (2019) - екранизацията на адаптацията на Дисни.
Доста добри неща могат да се кажат за филма. Най-напред - играта на Уил Смит. Уил Смит си е Уил Смит, неповторим. Все пак това е същия актьор изиграл Магарето в Шрек. Ефектите са на доста добро ниво, костюмите - също.Да, костюмите са малко модерни, но пък са в духа на анимацията от 90-те. Песните и музиката също са хубави, а и те са в духа на анимацията. Видях доста неща, които ги имаше в анимацията - маймунката Абу, тигъра Раджа, папагала Яго....допадна ми дори това, че с изключение на Уил Смит другите не са суперизвестни имена. И не - не смятам че Мена Насуд, Наоми Скот, Маруан Кензан и пр. са някакви световноизвестни имена. Дори накрая има известно отклонение от анимацията, което по-скоро ми допадна. Адаптацията хем се придържа към анимацията, хем в малкото си отклонения се доближава до книгата
Това което ме подразни е, че тъй като песните са ужасно много действието на практика "тича" през сцените и нямаме време да усети характерите. По принцип няма лошо да има песни, все пак това е мюзикхол, но тук Гай Ричи просто не е успял да налучка темпото. Два часа и 10 минути филм, а сюжетната нишка все бърза. Има и няколко опита за политкоректност но като цяло тя е не е прекалена и мога да я приема. За разлика от други филми, където прекаляват, тук на тези опити за философия са отделени не повече от 10 минути, което за Холивуд е супермалко.
Другото което ме подразни е, че си личи, че Наоми Скот е неопитна актриса - може много да се желае от играта ѝ. Не е съвсем "дървена" * , успява да пресъздаде някакви емоции, но не е убедителна, липсва ѝ тежест. През цялото време принцесата изглежда като някого когото трябва да съжаляваме и не носи нищо от енергичния заряз на Жасмин от анимацията. А някои опити да се осъвремени сюжета и арабският свят да се представи като европейски (принцесата има камериерка!) ме ядосаха! Спокойно можеше да се мине без това
Марван Кензар е другият човек, от когото може още да се желае. Като интригант се справя добре, но като суперзлодей...няма гласа на Фрийман, викането му издава театралничене.

*Например Лорън Джърман (Клои от Луцифер) е пример за "дървена" актриса

Едит - основният проблем е, че Гай Ричи в опита да създаде модерна Жасмин е направил образа фалшив и е обезмислил много от нещата. Тъй като нямаме време да развием образа Наоми Скот ту се вайка, ту тропа с краченце.

Гай Ричи е искал да направи три неща едновременно - да направи боливудски филм; да бъде възможно най-близък до анимацията; и да направи модерен феминстки филм. Е, резултатът е двучасов филм в който действието "тича"

Но каквото - такова, като цяло давам по-скоро висока оценка на филма, макар че има какво да се желае. много добър 4,5 от 6

В дълбините (2020)
Снощи гледах по кабеларката "В дълбините" с Венсан Касел и Кристен Стюарт и определено ми хареса. Филмът на теория се води ужас/екшън, но за мен е по-близко до жанра психотрилър. Във филма има доста намигвания към Лъвкрафт. Хареса ми, че стила на филма е сходен с този на старата серия за "Пришълецът" (Пришълецът 1-4) със Сигърни Уивър - постепенно покачващо се напрежение, като е използван минимализъм. За сравнение - в "Прометей" се издразних, че има ред скъпи ефекти, но не и сюжет или поне съспенс. Кинематографията във "В дълбините" е добра, камерата почти непрестанно е близко до лицата на актьорите, човек има чувството че те са притиснати и са без въздух. Филма очевидно е заснет с ограничени декори, а е постигнато много. В рамките на 1 час и 35 минути има доста напрежение.
Половината време действието се развива в сумрак, но нещата са представени така, че всъщност имате чувство за реализъм. Венсан Касел и Кристен Стюарт си тежат на мястото и не преиграват. И ако за ВК това е естествено, Кристен Стюарт, която до този момент ми бе позната предимно като Бела Торн ("Здрач") определено вдига собственото си ниво.
Естествено филмът си има своите слабости , но като цяло си го бива.

Препоръчвам този филм на всички любители на ужасите.

Днес гледах Гладиатор 2 (2024). Хубаво е, че НОВА ТВ ни пускат нов филм, но определено този филм няма заряда на версията отпреди четвърт век. И проблема не е само, че го няма Ръсел Кроу. Кони Нилсен (Лусила) и Дерек Джейкъби (сенатор Грахк) се връщат към ролите си от първия филм, саундтрака е същия, а Пол Мескал е уподобил визията на Ръсел Кроу, но магията я няма. Да, филмът е спечелил много пари. Но в Холивуд има едно златно правило – филмът трябва да изкара поне двойно повече пари отколкото са вложени в него. В първия Гладиатор бяха инвестирани 103 милиона, приходите бяла 465,5 милона. Бюджет за заснемане на Гладитор две -310 милиона, приход .462 милиона. 40 милиона за реклама на първия филм, 100 милиона маркетинг за втория. Първият филм предложи 12 номинации за Оскар, от които спечели 5 . Днешният филм има само 1 номинация и тя е за костюми. Според мен и тя им е много….
Първият проблем е, че филма предлага „още от същото, но в по-лоша форма“. Няма нищо което да ни изненада. Някои сцени са копи-пейстнати от първия филм. ….…
По-сериозният проблем е кастинга. Да, Дензъл Уошингън се раздава и като игра, и като присъствие. (номинация за Златен глобус за поддържаща роля) И ако той бе главният герой щеше да си заслужава. За нещастие не е. Голяма част от актьорите нямат нито игра, нито присъствие. Да бяха млади и неизвестни актььори, та да порстим, а то….В първата част от Хоакин Финикс направи невероятна роля като злодей, тук нито Джоузеф Куин, нито Фред Хечингър са на ниво. Хоакин Финикс изигра невероятен психопат, но поне беше интересен. Тук двамата главни герои са лигави. Гримът който са им сложили пък е по-скоро театрален, отколкото кинаджийски.
Пол Мескал е много далеч от Ръсел Кроу като игра. Всъщност е трагичен. Вероятно ако не бе опита да го гримират като Ръсел Кроу повече щях да го харесам. Тази брада не му подхожда. Няма и актьор с физиката на Ралф Мьолер, който да ни впечатли.
Бих допълнил, че филма няма и атмосфера. Въведен е опит да се направи Рим в Африка. Безумно изпълнение. Колизеума пълен с вода и бой на галери в него? Пищни тронове в Рим? Маймунки в сената? По-подходящо е за средновековие, отколкото за древният Рим…Как точно капуцинът на Джак Спароу стана част от римския сенат? Д. Уошингтън, позастарялата Кони Нилсен и краткото присъствие на Педро Паскал не могат да пренесат филма на гърба си, когато е изпълнен със сюжетни дупс Още повече когато е пълен със сюжетни дупки Нямам думи.
За мен слабост е, че има толкова препратки към първия филм. Като правиш нещо с препратки към първия филм или го правиш като го хората или не го правиш. На Ридли Скот му се получи да направи "Робин Худ" след "Небесно царство", но тук номерът няма как да стане.
Като цяло – останах силно неудовлетворен.

Снощи за пореден път гледам два филма, които минават за ужаси, но пое мнение са психотрилъри - става дума за Звярът (2022) и Спокойното езеро (2016). Ами какво да ви кажа, в телекста и двата филма се водят ужас, но разликата е от земята до небето. Спокойно езеро (Lake Placid) e пародия. В нея участват куп звезди като Бриндън Глийсън и Оливър Плат, но това не прави филма хубав. В никакъв случай не мога да повярвам, че крокодилите във филма са страшни, те са по-скоро бутафорни. Всичко ми напомня на евтин театър с една голяма механична кукла, която се движи напред-назад, отколкото на нещо плашещо. Филма е правен в съвремието, но в него очевидно не са влагани много пари за ефекти. В сравнен с филми като поредицата "Анаконда" или дори "Черни вода" (2007) нещата изглеждат комично. В "Черна вода" пак имаме крокодил, като в "Спокойното езеро", при това не с такива големи размери; филмът е създаван десетилетие и половина по-рано; а в него не играят такива известни имена - и все пак е по-качествен, в него има някаква драма, някакъв съспенс. Крокодилът в него се държи интелигенетно, организира капани или пък ги избягва.

Същото мога да кажа и за филма излъчен снощи - "Звярът". Да, Идрис Елба и Шарлито Копли са ветерани и имат чудесно присъствие. Но въпреки всичко филмът е хубав. Лъвът, без да е чудовищно голям е агресивен. Което по принцип не е невъзможно, но е необичайно. (по Nat Geo Wild съм гледал лъвски прайд, който през нощта напада огромна желязна клетка, докато в нея има човек. Виждал съм и самотни лъвове да нападат джип. Но това не е стандартното им поведение.) В няколко момента лъв и плячка взаимно се надлъгват. ИМа едно дебнене, което поне за мен направи филма интересен. Освен това във филма няма само лъв.
Ако не харесвате филми като поредицата "Анаконда" или "Черни води" вероятно няма да харесате и този филм. Но ако си падате по сървайвинг трилъри ви съветвам да отделите 2 часа свободно време, за да погледате "Звярът".

Изгледах епичните 15 части от по 120 минути на The Legend of Heroes, китайско епично фентъзи от мащаба на Колелото на времето, само дето Колелото американците не го завършиха а китайците са направили и завършили невероятно добра поредица. Напоследък гледам почти само китайски филми и стоя настрана от сатанинския гнусен Холивуд. Ако някой иска да го гледа това е първия епизод, качени са и останалите, ще се ориентирате -