Филми - общата тема

Resident Evil: Welcome to Raccoon City - феновете на играта не харесваха, че Пол Андерсън беше направил филмите като само беше "стъпил" върху нея и имаше само избрани мотиви, най-много в първия.
Е, тук нещата са изцяло по играта. Атмосферата напълно напомня,но ако да го играеш вкъщи и да се стряскаш е едно, то в киното филмът ми беше твърде тъмен. Кастът не е лош, леко са го направили политкоректен, но не са прекалили. Все пак филмът ми дойде слабичък, може и защото си личи, че не е правен с някакъв значим бюджет.
Но ако искате да си припомните класиките resident evil 1 и 2, то го гледайте

Spider-Man: No Way Home - Том Холанд ми е най-слабият и най-безинтересният спайдърмен. Филмът е близо 3 часа, като в първата половина е все такава скука, като първите филми с него. После нещата стават значително по-интересни и се раздвижват! Филмът определено е от добрите комиксови и си заслужава на кино.

Матрицата: Възкресения - заглавието на филма дава точно какво да очакваме в него - Възкресения - като се започне с тези на Нео и Тринити. Последните дни се лее голяма помия по филма, на мен пък ми хареса. Очаквах, че Лана Уошовски ще е вкарала прекалено ЛБГТ неща във филма - нямаше такова нещо. Основният довод на критикуващите е, че това не е Матрицата, ми не е - това е Възкресения, а същото, но не съвсем. Филмът си има достатъчно препратки към предните, има си филосифията, че само единици ще се пробудят, а другите ще си живеят в Матрицата и че все повече и повече влизаме в нея, има си екшън сцените, шарените герои. Продължава история по един доста възможен начин, дори е обяснено всичко - какво е станало с Нео, Зион, оцелелите, машините... дори е вкаран хумор.
Без да спойлвам, само това, което е видно от трейлъра - Нео не помни и е яко в матрицата, като се зоби всеки ден със сини хапчета, Тринити е мамче, минали са 60 години нищо не е същото и извън матрицата, НО Нео е все така Избраният!

Буквално преди минути изгледах "Милиард" (2019 г) и си спомних защо обичам европейското и в частност - руското кино. Филмът по нищо не прилича на американски филми от същия вид. Той притежава особен хумор, които е характерен повече за източните славяни и нас балканците, отколкото за американската култура. "Милиард" има нещо общо със "Златният телец", а като хумор - и с "Кухня". Ако щете дори визията на актьорите е по-друга. Да, актрисите пак приличат на фотомодели, като в американски филм, но не са със силиконови джуки и силиконови цици, които всеки миг ще се пръснат.
Действието започва с кратък пролог, от две-три минути, който трябва да ви въведе в действието с мафиотска сцена, в която един баща узнава колко незаконни деца има.
Веднага след това се прехвърляме към действието. Крупният олигарх Матей Левин (Владимир Башков) е безскрупулен и жесток, и като човек, и като началник. Физиономията му на ядосан булдог, подхожда идеално, но също така и играта му е страхотна. От самото начало следват уволнения, след уволнения - и всичко в името на бизнеса. Дори не желае да оставя никакъв капитал на никого, защото е изградил бизнес- империята си сам. Затова приписва всичко на фиктивна сметка на близкия си помощник и другар Леонидов. Той обаче си прави грешно сметката. Когато уволнява/пенсионира Леонидов след дългогодишна служба, Леонидов се самоубива, а дъщеря му Ирина Леонидова (Марина Петренко) се сдобива с контролният пакет акции и изхвърля Матей Левин от компанията му. При това - без пукнат грош. Сега той трябва да докаже, че има и друго завещание. Проблемът е, че то се пази в строго охраняван банков сейф.
За да превземе банката, да се сдобие със завещанието и да си върне парите Левин се нуждае от помощници. Така той се свързва с незаконните си деца, заченати ин витро. Прекрасна и лесно осъществима идея, ако това бе "Бандата на Оушън" или поне "Клопка". В нашият случай, обаче Матей Левин трябва да събере банда от кретени и психопати, и да ги поведе в безнадежден опит да превземе непревземаема банка. Забавно е също, че до този момент, той не познава нито едно от децата си. Филмът е антипод на "Бандата ...." във всяко едно отношение. Така например лошите не са типични лоши герои, а добрите не са типични добри. Освен това, филмът залага на идеята, че един безскрупулен човек може да преживее катарзис.
Да, финалът е с хепи енд, като при американски филм, но характерите на героите са развити далеч по-планомерно и финалът не ми стои чак толкоз изкуствен.
В завършек - ако ви са омръзнали американски блокбастъри с яки ефекти и наситен екшън, горещо ви препоръчвам този филм. Разбира се ако сте любители на американско кино, в което добрият герой е много добър и побеждава десет лоши със завързана ръка този филм едва ли ще ви хареса. Филмът е относително нов - 2019г.
Толкова от мен

Матрицата: Възкресения

За разлика от повечето хора, които го оплюха на мен ми хареса. Не е кой знае какво, но пък не съм имал и големи очаквания, тъй като обикновено всякакви подобни рибуути на култови филми са зле. Връзва се с основната история, обяснява неща от първата... Нео и Тринити са си същите. За времето си първата Матрица беше уау, но от от тогава минаха 20 + години и тази нейна идея се възпоизведе по какви ли не форми в киното, литературата и игрите.Така че нормално е вече да не сме впечатлени.

Don't look up/ Не поглеждай нагоре

Това е филмът на годината за мен. Участват Леонардо Ди Каприо и Дженифър Лорънс, които са двама астрономи, които откриват, че след шест месеца комета ще се разбие в Земята и ще я унищожи. Филмът е зверски добра пародия и гавра със съвременното общество, неговите ценности и "модерния" начин на мислене. За това как всички станаха инфлуенсъри, учени, онлайн разбирачи и статистици, а действително комптентентите хора биват осмивани и игнорирани. Всичко е представено по един абсурден и комичен начин, но най-плашещо нещо е че дори и тогава изглежда доста реалистичен. Мерил Стрийп играе женски версия на Доланд Тръмп, а лидерът на на измисления корпоративния гигант BASH е някаква смесица от Мъск, Безос и други подобни "месии", които се представят като спасители на човечеството и манипулират, както пазарите, така и политиците. Спокойно може във филма "комета" да се замени с "коронавирус" и доста зрители ще се разпознаят в даден момент от филма. Дали са от тези, които гледат нагоре или от тези, които не гледат нагоре.

Абсолютно споделям мнението за Don't look up. Изключително майсторски поднесена пародия, която май-май в крайна сметка се оказва повече истинско отражение на реалността, отколкото пародия. Не съм сигурен дали филмът не е замислен най-вече заради климатичните промени, но пък посланието му е валидно както за ситуацията с тях, така и за корона вируса. И за мен Don't look up е филмът на годината.

Добрият шеф (El Buen Patron) - Хавиер Бардем прави чудесна роля. Играе шеф на малка фабрика за кантари. Смята, че всички негови служители са част от семейството му и трябва да се грижи за тях. Е, дали е така, гледайте го и ще разберете!

Снощи гледах по БНТ 1 френският филм "Последният диамант". За пореден път се убеждавам, че европейското кино е много по-добро от американското кино. Наистина, филмът тръгва малко бавно, но е много "завързан" и в него постоянно има обрати. Основният жанр на филма е трилър, но има също така доволно много любов и екшън.
В основата си и този филм разказва за обир. Обирджията Симон Фарел (Иван Атал) тъкмо е излязъл от затвора, когато с него се свързва бившият му съдружник. Той му предлага, да го свърже с други бандити и да извършат дръзка операция, в която да откраднат рядък диамант - Флорентинският камък - директно от аукциона. Бедата е, че Флорентинският камък е сложно подсигурен, а сейфа се пази от два уникални ключа, единият от който е в шефа на сигурността, а другия - в Джулия, (Беренис Бижо) дъщерята на покойната собственичка. Именно Джулия организира аукциона и отговаря за сигурността на камъка..
Бандата си поставя за цел да изкмъкне тези два ключа и да ги подмени - но когато толкова много хора участват в една операция и те не се познават, дори най-перфектният план ще се обърка.....
Не мога да сравня филмът с нито един американски филм за обири, но от даден момент обратите и неочакваните развръзки следват един след друг. Най-забавно става, че финалът е на практика същият като пролога.

Изпълнението на Иван Атал е на много високо ниво, но и другите актьори са много добри.
Ако сте фенове на европейското кино - изгледайте този филм непременно.

"Човекът с хиляда лица"

Човекът с хиляда лица, е филм по действителен случай. Едуард Фернандес прави невероятна роля във филма. Филма е адаптиран по книгата „Шпионинът с хиляда лица” Отново – чудесен пример за невероятно европейско кино./в случая испанско./
Филмът е изграден около живота на Франсиско Паеса –(Едуард Фернандес)- официално дипломат, а неофициално – шпионин, търговец на оръжие и пр
Паеса е агент на испанската корона, но тя го прецаква. Той наглед забравя за случая, но крои планове за отмъщение, както и за бързо забогатяване. Шансът му се отдава когато министърът на сигурността на Испания е принуден спешно да бяга от страната, с жена си и да изпере мръсните пари.
От този момент Паеса върти на пръстите си всички- правителството, олигарха, съпругата му,, наемниците, шпионските служби и дори – приятелите си. И въпреки неговата хамелеонщина всички му се доверяват...

Филмът е спечелил награда „ Гоя”(2017) за най-добра адаптация и награда "Сребърна Раковина"(2016 )най-добра мъжка роля на Едуард Фернандес – и двете награди според мен са заслужени.

Да, филмът е муден, но обратите са постоянни, а актьорската игра на Е. Фернандес е невероятна. Историята е разказан през погледа на негов –приятел. Затова действието се редува със спомени на разказвача.

bnt.bg/bg/a/chovekt-s-khilyada-litsa ето едно добро ревю- за човека Франсиско Паеса и за адаптацията на книгата по живота му.

The King's Man - Първа мисия - филмите за хората на краля са абсурдни. Този също е така абсурден, но според мен е по-добър от предните или поне на мен повече ми хареса. Историческата достоверност е доста смешна , действието се развива преди и по време на ПСВ. Като главен герой е дука на Оксфорд и неговия син (има много интересен обрат). та двамата са по петите на световен заговор, само че не знаят кой стои зад него. Екшън, безумни неща, но като цяло малко над 2 часа минават приятно. Не бих го препоръчал, но ако ви се гледа нещо ей така и което ще забравите, но не с лошо, то това е идеален филм.

Матрицата 4 като терористичен акт към киното

Бях подложен на филма преди няколко дни и вече намирам сили да говоря за него. Чудех се има ли смисъл, понеже вече доста неща са изказани. Уважаваният кино критик Скротум също е дал оценката си, която май е най-ниската в историята на блога му и не е събрала дори 1/10. Това, което ме накара да формулирам коментара си в писмен вид са две неща:

1. На този форум присъстват хора, които твърдят че са харесали филма.
2. В капката позитивни ревюта в океана на разочарованието, автори използват термина "зрял".

Точка 1 е ясна - искам да обясня защо съм стъписан и наранен по-подробно от възможното в чат. Точка 2 ме възмути и подразни и се надявам, някой да ми обясни кое е зрялото в този филм. Защото тези, които лепват етикета не го правят. Подхвърлят го ей така, подобно на "хибридна атака" и ти сам се сещай.

Няма да правя увод какво е Матрицата 1 - там за радост има консенсус. Матрицата 2 и 3 отнесоха известни критики навремето и това е нормално, първият филм няма как да бъде надминат или дори изравнен. За мен 2 и 3 са яки екшън-фантастики, в топа на създаденото в жанра.

И сега стигаме до 2021 и творението на болния човек Лана Уашовски. Той решил да направи пародия на един от най-емблематичните франчайзи. Да плюе на собствения си завет и на завета на брат си Лили и най-лошото, да плюе върху нас, почитателите, така както само един хобо Меровингий може да плюе отгоре на стълбите. Съществуват хипотези, че Лана не го е целяла умишлено. Че искала да направи модерен филм, нова революция, защото старата матрица била вече морално остаряла. Няма как да знаем колко точно хлопа дъската на Лана, въпреки, че ако съдим по визуалните признаци, не е никак малко. Възможно е да е била добронамерена, но аз лично изпитвам съмнение, понеже човек, който е създал първата Матрица трябва да има колосален артистичен потенциал и да може да прави преценка кое е ново/модерно и кое е пародия/гавра. Някои правят забележка - не било пародия, било мета. Какво значи мета? Каква е разликата между мета и пародия? Вероятно ако тръгнем да дълбаем, ще намерим някое леко разминаване, но чуйте какво казва новият агент Смит, с модерната си ухилена и мазна физиономия, заменила студения, респектиращ вид на Хюго Уивинг:

- Томас, ще правим Матрицата 4. Ако не я направим, партньорите ни от Уорнар Брос ще ни прекратят договорите и ще си я направят сами!

Публиката в киното чува звука, но ударната вълна на подигравката се разбива след няколко секунди. Това е мета.

Мета е и като Морфей се изхожда в кенефа и още неизбърсал се, излиза от кабинката и подава на Нео двете хапчета за избор. Но избор всъщност няма, понеже изборът е вече направен и на зрителя му остава само да разбере защо е платил билета си.

Новата матрица, подобно на Смит, вече не е студена и зеленикава, а пъстра, с напращяла сатурация, достатъчна да ослепи някое болно око. В почти всеки кадър, в който героите са в нея, по стените се прожектират кадри от старите филми. Ей така, докато се развива сцената, на стената гледаме сцена от друг филм. Лана не иска да ни даде дори глъдка въздух. Натиска главите ни в тоалетната чиния на Морфей и вика: "На, на!"

В старите филми по-интересните сцени бяха в матрицата. Стилизирана визия, интересни сюжетни възможности. В новата се молих да свършат, да излезем от Матрицата, защото в "реалния свят" няма как да прожектират филми по стените и завесите. Като най-накрая изкараха горкия Рийвс, се почувствах спасен. И наистина - не прожектираха! Щото и това не беше сигурно, предвид състоянието на Лана.

Та, ето, Второто пришествие е вече дошло! Спасителят е посрещнат подобаващо от кораба, който го изважда. Разбираме, че има дори професия неолисти - хора, които се възхищават на господин Андерсън и изучават делото му. Прощаваме и смешните сценки с едни уродливи роботи, които видиш ли вече били наши приятели и които Нео гали по студените делфински туловища. Отиваме в новия град на хората и там срещаме стар познайник! На 90 години, с расти твърди като камък и кой знае как вонящи ни поздравява генерал Найоби. Не е много впечатлена, че вижда Нео - колко му е. Казва му - "аз никога не съм вярвала в избрания, не вярвам и сега". Същата тая, която беше на секунди от смъртта си, когато машините щяха да унищожат човечеството и Нео магически ги спаси. Заплюва го в лицето (метафорично, не като Меровингий) и го праща в затвора! Разбира се, защо не - той вече е кекав. Не може да лети в матрицата, не знае какво иска, освен, че изпитва сексуално влечение към една Тифани. На всичкото отгоре, вече не се очаква от него и да спасява подземните хора, та що да не го натикаме където му е мястото!

Разбира се, той бива спасен и следва завръщане в матрицата. Има някакъв план как да се спаси Тифани, ама само ако тя иска да бъде спасена. Сега това е драмата. Даже Нео казва "тя тогава повярва в мен, сега аз ще повярвам в нея". Дейба неговата мама, колко яко! Връщат се вътре и следва най-гадната част от филма. Екшън ориентирана, но с калпав екшън с лоша хореография и ефекти. Представете си някой треторазряден холивудски филм - протяжен, безсмислен и накъсан кютек. Да се чудиш това как са развалили с бюджет 200 милиона долара.

Нийл Патрик Харис пак играе Барни от "Как се срещнах с майка ви", само че са му сменили името и сега е лошата програма, която е заменила Архитекта. Играе го лигаво, незаплашително, "мета" - вписва се чудесно в произведението. Има свойството да забавя времето и да се гаври с хората, които едва успяват да си движат очните ябълки да го проследят, докато той си бърка дълбоко в джобовете и ги обикаля от различни ъгли. С това умение отмъщава на Нео. Да види той кой командва в матрицата! Какъв е тоя избран! Избрания, както казахме хич го няма, клати се, спъва се... Има и гавра как не може да литне, но не е точно гавра, а мета. Накрая стигат с Тифани на един покрив и трябва да скочат към смъртта си. Все пак Нео не може да ги спаси вече, а башибозука напредва към гърбовете им. Скачат... И се случва чудо! Нео увисва във въздуха! Виси като насран памперс, а това, което го държи е Тифани! Тифани лети! Лети и ги спасява. Защото истинския избран всъщност е тя. Защо да не е, жените могат да бъдат точно толкова избрани, колкото и мъжете, ако не и повече.

Тъжно ми е, понеже Матрицата е от любимите ми филми. Приятели се опитват да ме успокоят - че новият филм не отнемал старите, че те си били самостоятелно произведение... Но как да го приемеш. Как да пуснеш да гледаш първия филм и да знаеш, че цялото това развитие на героите резултира в кекав Нео, в Тифани, която е спасителя, в Морфей, който бил идиот и умрял нелепо, жертвайки със себе си целия Зион някъде в годините...

Единственото, което ми остава е да се надявам, че Уорнър ще обявят тази мета за деяние извън канона. И като добавка, скоро трябва да има друг филм, който да я замести, за да може да бъде пълноценно забравена. Нещо като женските Ловци на духове.