Общи граматически препоръки

Който има да добавя смислени неща към темата, е добре дошъл. Впрочем, как тъй си няма подобна тема още?!

Започвам с един немаловажен проблем в писането дори на хора, които като цяло познават граматиката: пряката реч. Ето какво представлява едно изречение с пряка реч в граматически план.

Пр. 1 - Аз съм Иван - каза Иван.

Това е едно изречение. Синтактичната му структура е следната:

1. (- Аз съм Иван -) 2. (каза) 3. (Иван).

1: допълнение 2: сказуемо 3: подлог

Точната перифраза на горното е "Иван каза, че е Иван." Ролята на затварящото тире в пряката реч е на своеобразна запетая, освен че сигнализира края на пряката реч.

От последното следва един прост принцип - сказуемото в едно такова изречение може да бъде САМО глагол, описващ някак акта на говорене. Обясни, възрази, съгласи, уточни, добави, прекъсна, изкрещя, прошепна, изсъска, смотолеви, промълви, измърмори. Изключение: В българския е прието "усмихна се/засмя се" също да се използват така, макар мен лично да не ме кефи.

НИЩО друго не може да следва пряката реч като част от същото изречение. Ето пример (не единствен) от електронния сборник, по който се работи сега:

Пр. 2: - Джейкъб, мисля, че синът ми Кайн е вещер - гласът му стана дрезгав.

Това отчетливо са две изречения. Като такива, имат нужда от адекватна за две изречения пунктуация: точка след "вещер" и главна буква на "гласът". Лесно за помнене правило: Когато глаголът след пряка реч е някакъв акт на говорене, всичко - и пряката реч, и това след нея, - е едно изречение. Когато глаголът след пряката реч е друг или не е въобще глагол, значи след нея е започнало ново изречение.

Нещо за пунктуацията. В изречението от пр.1 единствената пунктуация на "Аз съм Иван" са двете тирета отстрани. Това е така, защото "Аз съм Иван" е съобщително изречение. Когато обаче е въпросително или възклицателно, препинателният знак е нужен.

Пр.1.1/1.2 "- Аз Иван ли съм? - запита се Иван./ - Аз съм Иван! - възкликна Иван."

Забележете, че това си остава едно-единствено изречение. Препинателният знак е там, само за да е ясно с какъв тон е изречена репликата, а не с граматическа цел.

И последният интересен момент - двоеточието, когато е като долното, играе ролята на запетая.

Пр. 2 "Иван каза:
- Аз съм Иван."

Когато е част от обикновено изречение обаче, играе ролята на точка. Имайте го предвид, когато ви напъне да изпишете нещо като долното:

Пр.3 "Двата проблема са: ....."

Погрешно е. Правилният вариант е "Проблемите са два: ....." или "Двата проблема са следните: ....."

Изречението, завършващо с двоеточие трябва да е граматически самостойно. С изключение, разбира се, на случая, когато го следва пряка реч.

Браво за хубавата тема!

От мен на първо време две неща - дано не се отклонявам от граматически към стилистически или други препоръки за писане, за което предварително се извинявам:

1. Хора, умолявам ви горещо, ако трябва си купете речник, но не допускайте правописни грешки. Не е срамно, а и не е необходимо да се предоверявате на аутокоректа. Просто не става да се занимавате с писане и в литературните ви текстове да присъстват неща като "свадба", "безопастност", "свещтена", "хфърлям", "зазтана" и т.н. Фактът, че сте млади и пускате всичко написано в интернет не е оправдание.

2. Нещо, което забелязвам често напоследък. Прегледайте си внимателно текстовете за думи като "една", "едно", "един", "едни" и щом случаят позволява - премахнете ги. Текстът ви няма да загуби ако изречения като "В канавката се търкаляше един пияница" или "Той извади една монета от джоба си" се трансформират в "В канавката се търкаляше пияница" и "Той извади монета от джоба си". Напротив, ще спечели.

Aз бих добавил и "някакъв" и всичките му форми към това за "една/един/едно/едни" - но то си минава вече към стилистиката, според мен

Branimer писа: писа:

От мен на първо време две неща - дано не се отклонявам от граматически към стилистически или други препоръки за писане, за което предварително се извинявам:

Който се чуства достатъчно опитен, може да пусне и стилистична тема, това също ще е много полезно. Само че човека трябва наистина е опитен, за да няма подведени. :geek:

(И в такива моменти ми се иска Любо николов да е насам)

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Branimer писа: писа:

От мен на първо време две неща - дано не се отклонявам от граматически към стилистически или други препоръки за писане, за което предварително се извинявам:

Който се чуства достатъчно опитен, може да пусне и стилистична тема, това също ще е много полезно. Само че човека трябва наистина е опитен, за да няма подведени. :geek:

(И в такива моменти ми се иска Любо николов да е насам)

Е, аз не се чувствам достатъчно опитен, а и не мисля, че ще е прекалено объркано тук да се споделят мнения и за едното, и за другото

Е, аз пък имам ужасно тормозещ ме въпрос - как се предават правилно мислите на героя, по време на пряка реч? Ако героя казва едно нещо и мисли друго, как може да се вметне мисълта вярно? И къде е правилно да се включи?

Свързано с това - тъй като до голяма степен съм повлиян в това отношение от английския - как правилно се предава огромна пряка реч от един герой? Колко правилно е, да се накъсва цялата пряка реч с нови редове:
- Аз ..... - обясни К.
- И все пак, винаги съм смятал... - продължи К.

По втория въпрос, на английски си има начин да укажеш, че същата пряка реч продължава на новия ред, като просто не затвориш кавичките. На български не знам да има ясно правило и най-безопасно би било да го направиш така, както си дал в примера си, с една промяна:

- Думидумидумидумидуми - каза Х.
Той продължи:
- Ощедумиощедумиощедумиощедуми.

Не е толкова елегантно, колкото на английски, но е вярно.

А какво имаш предвид с мисли на героя по време на пряка реч?

Не, Хама, продължаваш си на същия ред, пак с тире.

- Аз ..... - обясни К. - И все пак, винаги съм смятал... - продължи К.

В конкретния пример няма голям смисъл, но е така. И в английския е така, до колкото знам, макар че в цялата книга Очите на Дракона не видях Стивън да прави така нито веднъж.

По първия въпрос, май Трип беше писал, че на български от много време не се обозначавало по специален начин. На английски си е с италик.

П.С.: Трип ме е изпреварил.

Хамата има предвид нещо от рода на:
– Добър ден, госпожо - поздрави я той. Ако знаете колко искам да ви тегля една майна.

Ама не знам как се прави на български.
Трип, сигурен съм, че си чел доста повече неща от мен на английски, но не съм виждал кавички да се затварят на нов ред.

Имах предвид:

- Бла-бла-бла-бла! - "Ох, и тия ми се вързват!" - Думи...


Роно, говоря за монолог от 1 страница, примерно. Не за пет приказки.

Всъщност и на английски вече не се слага курсив много-много. На теория обаче всичко е до предпочитания - курсив, стандартен шрифт, между кавички... Първото лице, единствено число на повечето хора напълно им стига, за да разберат, че четат мисли "отвътре".

Има ги и по-"отдалечените" варианти, разбира се:

1. - Бла-бла-бла-бла! - "Ох, и тия ми се връзват!" помисли си той. - Думи...
2. - Бла-бла-бла-бла! - Ох, и тия му се връзваха! - Думи...
3. - Бла-бла-бла-бла! - Той си помисли колко лесно му се връзват. - Думи...
4. - Бла-бла-бла-бла! - Той се изуми от наивната им доверчивост. - Думи...

Като цяло, това са вариантите. В номер 1 мисля, че само кавичките няма да ми се сторят странни, ако чета подобно нещо. 2, 3 и 4 са си авторова реч вече, там вариации няма.

Рони, имах предвид следния формат за кавичките на английски:

"I'm making a loooong speech. It's long, by the way. Long. Very. I'm making a loooong speech. It's long, by the way. Long. Very. I'm making a loooong speech. It's long, by the way. Long. Very. I'm making a loooong speech. It's long, by the way. Long. Very. I'm making a loooong speech. It's long, by the way. Long. Very. I'm making a loooong speech. It's long, by the way. Long. Very.
Still making the same long speech. If it weren't, I would've put some closing brackets at the end of the previous paragraph. All right, now I'm done," he finished.

hameleona писа: писа:

Е, аз пък имам ужасно тормозещ ме въпрос - как се предават правилно мислите на героя, по време на пряка реч? Ако героя казва едно нещо и мисли друго, как може да се вметне мисълта вярно?

Ако героят казва едно, а мисли друго, той на практика всъщност лъже. Опитай да пресъздадеш лъжата чрез езика на тялото - примерно героят говори точно обратното на това, което мисли, ала несъзнателно дава знаци, които някои биха разчели в поведението му като обезпокоителни: изтръсква невидими прашинки от ръкава или ревера си, несъзнателно клати глава, разтваря широко очи, избягва погледа на човека, с когото води диалог... Примерно.

В общия случай това е добър съвет. Но понякога, за реторически ефект, човек може да реши подчертае противоречието между думи и мисъл примерно така:
"- Обичам те повече от живота си, прекрасна моя. - Кучка мръсна. - Никога не бих позволил да страдаш."

Между другото, я отвори една тема за стилистически препоръки и цитирай онова твоето за "един"-ия и отговора ми, както и тези двата поста Да караме по-подредено.

Trip писа: писа:

Между другото, я отвори една тема за стилистически препоръки и цитирай онова твоето за "един"-ия и отговора ми, както и тези двата поста Да караме по-подредено.

Не ща бе човек, дай да е на едно място - нищо, че и двете работи ще се поомешат... Като са две теми народа ще се бърка и ще раздвоява внимание. Извинявай, не искам да ти разводнявам темата, но моля те да са на едно място :angel:

- Изобщо не я познавам! - храбро заяви той и си помисли: "Боже, как ли е разбрала?" - През живота си не съм я виждал!

Двоеточието е заради последвалата мисъл.