Crystal of Storms - Риана Пратчет

Вчера направих първо изиграване на новата Fighting Fantasy книга-игра от Риана Пратчет. Ще се опитам да направя ревю без спойлери, но четете на ваша отговорност.

Корица и илюстрации

Мисля, че много беше изговорено за корицата на тази книга-игра. Явно идеята е било да грабне някаква по-млада аудитория с тази визия. Но пък е и донякъде подвеждаща, тъй като съдържанието вътре си е класическо за Битки безброй поне що се отнася до битки с чудовища и история. Така че ако сте се надявали, че ще търсите храна за зимата за летящото куче или че то тръгва на околосветско пътешествие, ще останете разочаровани. Илюстрациите вътре са на познатото трагично ниво на всички издадени/преиздадени до момента FF от Scholastic. Има 3-4 доста сполучливи, но като цяло не са определено по моя вкус.

Сюжет

Действието се развива на архипелаг от пет острова, който е разположен в океана между Алансия и Кул. По-специфичното е, че тези острови летят във въздуха над океана, като придвижването между тях се случва с крила или с транспортъри, които се захранват от storm crystals. Всъщност тези кристали се използват на доста места като енергийни източници за всякакви метални джаджи и роботи, което придава стийм пънк елемент на книгата. Има от добре познатите ни от „Да намериш дракон“ гоблини, които са инженерите -манияци на архипелага, имат си собствен остров и са окупирали транспортния бизнес между островите. Историята започва след като изведнъж единия от островите пада в океана, точно когато има сбирка на членовете на Небесната стража (нещо като Нощната стража от на татко ѝ книгите ) в цитаделата на Острова. Главният герой също е член на стражата, но по щастливо стечение на обстоятелствата успява да се спаси от острова. Целта ти е да разбереш какво се е случило с острова и да го откриеш. За тази цел тръгваш на обиколка на останалите четири острова. Книгата спокойно може да е в свой самостоялен фентъзи свят, тъй като няма никаква връзка със света на FF освен, че се намира в океана на този свят.

Играта

Има няколко нововъведения за поредицата. Първо това са кодовите думи, които са добре приложени. Другото е проверките за Умение и Издръжливост. Нямам идея дали в други поредици е имало подобни проверки, но аз си спомням само проверки за Късмет. В Amazon имаше коментар, че играта е счупена, но аз не попаднах на подобна ситуация. Явно съм минал по „правилния“ път. Книгата може да бъде разделена на две основни части. Първата е да обикаляш четирите острова, като събираш полезна информация, оръжия, предмети, колби, кодови думи и т.н. Като целта ти е да „отключиш“ пътя към потъналия остров. Втората част от играта пак е свързана с обикаляне на определени локации и събиране на предмети, които да ти отключат „финалната сцена“. Положителното е, че тук не ти искат предмет, който да си пропуснал в първата част на книгата, т.е книгата е на две нива. Минаваш първо ниво и след това си на второ ниво, докато успееш да минеш и него и стигнеш „финалния бос“. Битката с него беше доста „разчупена“ и определено ми допадна. Минах книгата, без да чийтвам при предмети и проверки. Единствено за битките мисля, че щях да умра във втората част, тъй като имах силна поредица от 3 поредни битки с чудовища с по 9 точки за Умение.

Литература

Определено нивото на текст е по-високо в „първото ниво“ на книгата. Текстът е приятен, диалозите са забавни и определено се чете лесно. На „второ ниво“ нещата станаха зле, схематични описания, сякаш авторката е претупала тази част по отношение на литературата и се е постарала да е на нивото на Иън Ливингстън от Port of Peril и Assassins of Allansia.

Заключение

Книгата определени ми допадна и я препоръчва. Няма го лутането ала лабиринт като класическите FF, няма я безумната трудност, нивото на текст е по-високо от стандартното за поредицата. Но пък всички тези плюсове при мен предполагам са минуси за хардкор феновете.

P.S. Може ли някой модератор да оправи заглавието на темата да е името на книгата и авторката.

Имам една останала бройка със зарче от поръчката. Ако има някой желаещ да се сдобие с книгата, нека ми пише.

Бройките на Торо, Монев и Вилорп пристигнаха.

След последните ми преигравания на книгата, мистификация остават епизодите, които водят към епизод 269, но това не чупи играта.

Според издателя логиката е някъде след епизод 104 да се продължава към 269, но в онзи момент историята продължава към епизод 205 и се тръгва оттам без кодова дума. Но това си е така и в оригинала, не е от българското издание, където в интерес на истината много други грешки от англоезичното издание са оправени. За което - евала на издателя!

Изиграх и тази книга игра, като с това ми остава само още една от 2024, която обаче не смятам да ревюирам тук. Играх творбата на Риана Пратчет вследствие на това, че Никола Райков ме просветли, че тя е сериозен гейм дизайнер с претоварено с хитачки резюме. Все пак той самият ми каза, че просто е споделял информацията, без това да е препоръка. Оказа се обаче, че не е гейм дизайнер, а писател за игри, както Ал Торо после ми уточни. Както и да е, по един или друг начин се озовах с книгата игра в ръце и един свободен следобед за прахосване.

Един следобед не ми стигна
Първото, което трябва да спомена, е, че приключението беше адски дълго. Това, при равни други условия, бих счел за положителна черта. Принудих се да изиграя "Кристал от бури" на няколко пъти (може би около 5-8 сесии по половин-един час). Поне това е усещането ми..

Нескопосано обезпечен обем
Сам по себе си големият обем на приключението не би бил проблем, ако беше обезпечено подобаващо.
Имам критика най-вече към това, че кодовите думи са резервирани единствено и само за най-ключовите събития. Играта прекалено често реферира предишни събития във въпроси директно. Това би било поносим проблем в малка игра като "Нокс", например, но в "Кристал от бури" варира между голям проблем и катастрофа. Тъй като ти се случва да обикаляш различни острови (в идеалния случай може би по веднъж, но реалистично по повече от веднъж), се очаква да пазиш спомен за всяка тяхна локация, която си посетил. Аз мога да си чертая ментални карти много, много добре и не го изстрадах въобще, но съм абсолютно убеден, че поне половината ми познати щяха да са адски фрустрирани от това.
Нещо, което бих нарекъл проблем, е това, че локации, предмети, събития и т.н. не са винаги закодирани с постоянно име в текста. Не съм убеден, че мога да пресъздам реален пример, защото ми се сливат нещата, но в един момент може да имаме "наводнен коридор", който ще се превърне в "полупотопен коридор" в следващия епизод. Ако аз имах представата на автора за локациите и можех да си ги визулизирам, това не би било проблем. Само че аз мога да разчитам единствено на текста.
Ако добавим това към липсата на кодови думи, както и към лек проблем с някои сходни заглавия на различни предмети като Еликсир на мощта и Еликсир на могъществото, се получава едно константно поставяне под съмнение на това дали правилно си проследил всичко, дали не си счупил логиката без да искаш и прочее.

Оставям настрани един softlock
Заради липсата на удачни проверки в края на книгата е възможен softlock, ако спазваш буквално инструкциите. Можеш да си затвориш пътя към предмет без да имаш шанс да го вземеш. Може да има повече от един такъв случай, даже бих се учудил, ако не е така.

Дребни мрънкания
Без особени последствия, но все пак да си кажа, въобще не ми харесва вътрешното оформление. Подборът и реализиране на "системен" текст (дебеличко, наклоненко и т.н.) е прекалено постен за вкуса ми. Смятам, че можеше доста повече неща да са "украсени", за да е много по-лесно да се следи по-безболезнено какво точно добавям в дневник, къде точно отивам и т.н.
Не на всички страници има зарове. Стигат донякъде и спират без добра причина. Също, не мога да ви кажа до къде стигат, защото нямаше номера на страниците. Малка болка отново, но така струпани накланят везните към по-скоро недоволство от оформлението.

Признание
Генерално съм голям антифен на Битки безброй и винаги съм ги избягвал. Основните причини са КРАЙ-щата безброй и повърхностната, но наказваща бойна система. Първото сякаш е стара информация, защото в "Кристал от бури" не срещнах нито един директен край, но бойната система ми докара същото чувство, макар да не мога да свидетелствам дали е същата като преди.

Бойната система
Тази секция е писана преди да разбера, че всяка проверка на Късмет го намалява с 1. Все пак трябва да отбележа, че не мисля, че проблемите на бойната система биха се оправили с това допълнително (за мен неразбрано) правило. Даже в моя частен случай би било още по-зле.

Имаме доста проста симетрична бойна система, в която всеки рунд сравняваме нашето Умение + 2 зара с Умение +2 зара на врага. Който спечели рунда, нанася 2 щети по Издръжливостта на врага. Когато Издръжливостта на някого стигне 0, той умира. Възможно е всеки ход да тестваш Късмета си. За целта хвърляш два зара, и ако те са по-малки или равни на оценката ти за Късмет, проверката е успешна. Ако издържиш проверка за Късмет, увеличаваш щетите, които нанасяш или намаляваш тези, които понасяш. Ако не издържиш проверката, ще нанесеш по-малко щети или ще понесеш повече щети.
Просто и би било скучно ефективно, ако не беше огромната вариация във възможните стартови оценки, които освен това са и максимални. Късмет и Умение стартират като 6 + 1 зар (диапазон 7 до 12), а Издръжливост е 12 + 2 зара (диапазон 14 до 24). Разликата между 7 и 12 Умение е скандална. При 12 трябва много да се постараеш да загубиш играта и е почти сигурно, че няма да го направиш през битки, а при 7 умение ми е трудно да си представя как би могъл да спечелиш честно, защото минаваш през няколко битки, които не искам да издавам, но би следвало да не можеш да ползваш модификатори за тях (евентуално едно +1, ако съм го разбрал правилно). Може разбира се, да съм изпуснал предмети или обстоятелства, но уверено твърдя, че минах през масата локации и събрах почти всичко, което играта предлага. Въпреки това тези въпросни битки биха те вкарали в положение от 2 зара да наваксваш или 2, или 3. Това може да не звучи като много, ако не сте особено математически насочени, но е АДСКИ МНОГО. Може да се случи понякога, но е почти невъзможно да спечелиш битка при такива обстоятелства.
Казвам го донякъде от първа ръка, защото в моето разиграване имах едва 8 Умение и 16 Издръжливост. От друга страна хвърлих 6 при определяне на Късмет и имах 12. Това гарантира, че всяка проверка ще бъде успех и автоматично аз нанасях 4 щети за всяка атака, а съперниците ми нанасяха 1. Въпреки това някои от късните битки бяха меко казано мъчителни. В крайна сметка успях да умра само веднъж в пред-предпоследната битка, където реално нямаше какво да направя освен да разчитам на зара при -2 баланс на силите. Битката е технически неизбежна, аз даже я водих при добри за мен условия.
За мен вариацията в началните показатели трябваше да е много по-малка. Тази огромна вариация е в директен ущърб на "Кристал от бури".

Литературно впечатление
Тъй като съм добър крепостник и рядко поглеждам към чуждите книги игри, нямам установени впечатления за тенденции при тях. Все пак в последно време взе да ми се оформя наблюдението, че английските представители на формата много рядко се престарават в експозицията и не се занимават много да те спечелят като читател. Аз ли пропускам нещо или като четеш Битки безброй или нещата на Саймън Тъдхоуп се предполага, че трябва да имаш някакъв пререквизит от информация? Не е предизвикателен въпрос, просто изглеждат като фенфикове - писани от запознати за запознати.
Винаги влитаме в приключението с 1200 км/ч. Действието препуска, рядко се спираме, за да обясним случващото се, утвърдим нещо. Нямам добър пример под ръка, но един риторичен такъв би бил:
"Както си вървиш в гората, чуваш адски рев и гигантска сянка покрива взора ти. Пред теб на задните си крака се е изправил Скелест карабадабър. Трябва да бягаш."
Чакай! Какво е Скелест карабадабър и защо трябва да бягам? Никой няма да ми обясни? ... Окей.

Като тегля чертата
Може би 3-4 сесии преди да завърша "Кристал от бури" имах готовност да свърши, а през последните 1-2 сесии имах откровената нужда това да се случи. Сериозно премислих тя ли е по-лоша, според мен, или "Вечният войн", защото със сигурност не е толкова зле колкото "Лора Фей". В крайна сметка реших, че е по-добре от втората творба на Блонд за годината, защото ако и да са критично олдскуул (с най-лоша конотация) повърхностни приключения, то поне бойната система в "Кристал от бури" функционира*. Което значи, че мадам Пратчет е носител на бронзовия медал за най-лоша книга игра през 2024 в моята изключително престижна, институционално утвърдена и съществуваща класация.

*въпреки вече изказаните критики

Увод

Кристал от бури излезе в края на жежкото лято и е първата книга-игра на Риана Пратчет, дъщерята на световноизвестния Тери Пратчет, на която феновете на книгите-игри в България може да се насладят. Но по-интересното за Риана е, че тя не стои в сянката на баща си, а изгражда своето име като добър гейм дизайнер. През 2007 г. работата ѝ върху Heavenly Sword е номинирана за BAFTA, а година по-късно печели наградата на Гилдията на писателите на Великобритания за Най-добър сценарий за видеоигри за Overlord. Така че това издание на GENY-G има сериозна основа, върху която да стъпи и да заинтригува всеки почитател на книгите-игри в България.

Дизайн

Художник на корицата е Ева Ескелинен, която я рисува за оригиналното английско издание на Scholastic
от 2020 година. На нея вероятно е изобразен канидорът Флапс, който е омагьосан от дива елементална магия, но в един момент от играта може да бъде спасен с Еликсир на спокойствието. Корицата е значително по-синя от оригиналната и за мен се вписва повече в контекста на историята. А доколкото успях да забележа на последния панаир на книгата тя грабва окото на хората, защото е приказна и вдъхновяваща. Но най-важното – корицата точно привлича погледите на аудиторията на книгата, а именно за деца между 9 и 12-13 години. На задната корица вероятно е изобразена батисферата Морското жълъдче, с чиято помощ героят на играча се потапя във океана, за да спаси падналия остров Нимбус.
Вътрешните илюстрации са дело на Ищван Лакатош, който ги рисува обаче за унгарското издание на книгата. Отново едно голямо браво за комбинацията от страна на GENY-G, защото те определено са по-добрите. По този начин за българските читатели достига най-доброто от английското и унгарското издания на книгата. Неговите черно-бели илюстрации идеално се вписват в духа на БИТКИ БЕЗБРОЙ и успяват да подчертаят текста така, че той да се усети по-добре. Поздравления за това решение от страна на издателя!
Изпипаните детайли по дизайна, превъзходното оформление, предпечата и печата са на обичайното за GENY-G високо ниво. Надявам се, че никога няма да ги свали или да направи компромис с качеството!

Литература

Риана Пратчет е изградила един вълшебен и вдъхновяващ свят, добавка към Алансия, в който науката и магията вървят ръка за ръка. В неговия център е разположена Пангария – архипелаг от летящи острови, намиращи се в окото на огромната буря Зефир. Те са захранвани от бурни кристали, създадени от буреродници – призрачни и ефирни същества, играещи важна роля в Пангария. Кристалите от бури, освен от буреродници, са дело и на развитата техномантия в Пангария – тя е смесица от механика и магия и стои зад вълшебната левитация на архипелага.
Островите са специализирани в различни дейности – например Цирус е островът на земеделието, Алтос – на водата, а Кумулус – на търговията. Останалите острови са Асперитас, където работят техномантите-таласъми и Инкус, където се живеят рибарите. Последният остров, за който става дума е Нимбус и който остров е в центъра на сюжета. Той е нещо като административен център, на който е разположена цитаделата, където се събират членовете на Небесния патрул при нужда. Небесният патрул се грижи за сигурността в архипелага.
Движението между островите е осъществява посредством летящи дирижабли, наречени ферилети. Офицерите от Небесния патрул обаче разполагат с лични средства за движение и летене, наречени ховъри. Това са преносими крила, захранвани от бурни кристали.
Светът на Пангария е многообразен и добре структуриран. На Алтос, например, се отглеждат облаковчета – малки облачета, които се угояват с дъжд в тамошните ферми и когато порастнат помагат за сянка на островите на архипелага. На фермерите им помагат канидори – крилати същества, подобни на кучета, които закрилят облаковчета, докато станат достатъчно големи.
Изказът в книгата е класически за БИТКИ БЕЗБРОЙ от второ лице, за разлика от Алиса в страната на кошмарите, където беше от трето лице. Преводите на трудните и измислени от Риана думи е добре направен. Например в играта има чаркове за машина, именувани таковка и онаковка. Това идеално се вписва в читателската аудитория на книгата, която очаква приказни елементи.
Историята започва, когато Нимбус най-неочаквано пада в океана и така светът на Пангария в хвърлен в смут и хаос. Героят на играча е може би единствения оцелял офицер от Небесния патрул, който започва да разследва какво се е случило и как може нещата да се оправят и върнат постарому.


Игра

Кристал от бури следва оригиналните правила на БИТКИ БЕЗБРОЙ, познати ни още от времето на Магьосникът от Огнената планина, като добавя използването на кодови думи като нова механика. Останалите проверки, използването на провизии и предмети, битките, са запазената марка на поредицата.
В началото на играта има избор кой да бъде родния остров на играча и това ще определени неговата първа фаза от играта. В нея той ще се срещне с приятел, който му става спътник и помага в приключението. Това са Сайлас за остров Цирус, Неми за Алтос и Дав за Кумулус. Това важи само за първото посещение на всеки остров, като след това героя на играча трябва сам да изиграе частта от приключението, развиваща се там. В началната фаза на играта помощта на спътника е важна, защото героя среща превъзхождащи го по УМЕНИЕ и ИЗДРЪЖЛИВОСТ противници. Тя се изразява в +2 точки към АТАКУВАЩА МОЩ в битка, +1 точка към щетите при успешен удар и -1 към получените удари от враг в битка. Без тази помощ е много трудно да се премине началната фаза от играта. Например, ако героя на играча има за роден остров Алтос, той още при кацането си на него трябва да води битка с БУРЕНОСЧЕ, което има УМЕНИЕ 10 и ИЗДРЪЖЛИВОСТ 10 точки. Без помощта на фермерката Неми, битката би била неимоверно трудна.
Добра новина, по отношение на играта е, че грешките от английското издание са коригирани в българското такова. Например на епизод 20 в английското издание няма инструкция, че Неми остава на родния си Алтос, докато в българското издание тази инструкция е добавена в последващите епизоди 8, 140 и 220. Оправените грешки позволяват да се изиграе приключението без притеснения от нелогични продължения или счупени правила.
След приключване на събитията на родния остров на героя, приключението и разследването на падането на Нимбус продължава на Асперитас, островът на техномантите. Там се натрупват нови подозрения към един или друг човек, събират се нови доказателства и играчът постепенно разбира какво всъщност се е случило. Така играта стига до момента, в който героя поема управлението на батисферата „Морското жълъдче“ и с нейна помощта се гмурва под вълните на океана, за да достигне потъналия Нимбус. Там разкритията продължават и след един разговор с бившия главен техномант Визиг, нещата се изясняват напълно. Оказва се, че новия главен техномант, Кразик, ученик на оттеглилия се вече от активна служба Визиг, иска да използва техномантията, за да създаде оръжие, което да продаде след това на континента, за онзи, който даде най-висока цена. В начинанието му помага буреносникът Бореас, а идеята е дошла от командир Матиас Талиман – спасен корабокрушенец от Алансия преди време, който е плавал на борда на Смъртоносеца. Нещата за тях се объркват, когато на срещата в цитаделата на Нимбус, Визиг успява да свали Нимбус в океана, като по този начин да създаде хаос и да спре тяхното оръжие, а именно – метален боен голем.
След като героя на играча научава всичко това от Визиг, двамата успяват да издигнат Нимбус отново в небето, но остава проблемът с бойния голем на Кразик. Във финалната битка, Бореас влиза в голема и започва да го управлява, докато героя на играча извиква на своя страна морския великан Тидей, който е срещнал по време на търсенето на Нимбус с Морското жълъдче. Двамата влизат в титанична битка, изходът от която ще определи съдбата на Пангария. При победа над голема, архипелага е спасен и приключението завършва успешно.
Подготовката за финалната битка е интересна, защото по време на приключението играчът намира количество провизии и храна, възстановяваща неговата ИЗДРЪЖЛИВОСТ, които реално не му трябват и той натрупва излишък. По време на първата игра играчът би започнал да се чуди за какво е толкова много храна, но в края става ясно, че му е необходима. С нейна помощ героя на играча храна Тидей, който натрупва достатъчно ИЗДРЪЖЛИВОСТ, за да се справи с бойния голем. По същия начин се използват и еликсирите на мощта и могъществото – освен ИЗДРЪЖЛИВОСТ те добавят и точки УМЕНИЕ към началната стойност на УМЕНИЕ на Тидей. Началните стойности на Тидей са УМЕНИЕ 9 и ИЗДРЪЖЛИВОСТ 10, а показателите на голема са УМЕНИЕ 11 и ИЗДРЪЖЛИВОСТ 30. И логично, ако Тидей не бъде нахранен с достатъчно храна и подсилен с еликсири, то той много трудно би спечелил битката с голема. Така че играчът трябва внимателно да прецени кои провизии и еликсири да дава на своя герой по време на приключението и които да запази за Тидей и финалната битка.
Прави впечатление, че Риана е много по-обрана в даването на бонуси на играча, отколкото например това правя Иън Ливингстън и Стийв Джаксън в техните книги-игри. И ако все пак даде предмет като награда, то той, освен бонуса си, има и някакъв недостатък, когато се използва. Подобна философия към геймдизайна се забелязваше и при Джонатан Грийн в Алиса в страната на кошмарите, макар и в по-малка степен.
Прави впечатление, че за успешна игра се минава през повече епизоди, някъде към 60% от всички епизоди, отколкото в други книги-игри от поредицата БИТКИ БЕЗБРОЙ. Това прави играта по-дълга и съответно по-добра. Риана умело е разделила първото минаване през родния първи остров с останалите две, като пита за наличието на спътник или не. По-късно в приключението тази идея е материализира под формата на конкретна кодова дума, с която проверява дали играчът е направил нужното, за да продължи напред.


Моята игра

Започвам с минимални показатели за трите качества и избирам родния ми остров да е Цирус. На епизод 84 имам късмет и се приземявам безаварийно. Срещам се с моя стар приятел Силас, укротител на живи лози, който ми става спътник, екипирам се с един къс меч и вземам назаем кесията с жълтици на капитан Халек. Тръгваме към местната наблюдателница за провизии и по пътя ни нападат глутница плъхове. С помощта на Силас ги побеждаваме и от царевичното поле вземам два кочана за храна. Достигаме наблюдателницата на Небесния патрул и от спалното помещение отварям моя сандък с предмети. От него вземам 2 жълтици, сушени риби и лечебна отвара. После се бием с оживелия сандък на редник Сикрест, побеждаваме го лесно и от него вземам счетоводна страница и запалително масло. Приемам предложението на Силас и се наспивам, с което си възстановявам раните от битките досега.
Едно метално око хвъри около нас и със Силас се чудим какво представлява. Уцелвам го с ботуша си и от него изпадва странен метален предмет. Записвам кодова дума Шпионка и отваряме още един сандък със Силас, в който има 1 жълтица и Еликсир на Мощта. Напускаме наблюдателницата, но ни пресрещат лиани от близката лоза, с които трябва да се бием. С помощта на Силас побеждаваме и вземам няколко корозивни грозда от лозата за по-нататък.
Чуваме приглушен вик в далечината и се насочваме натам. Виждаме една баба, която се бие с една подивяла драконова овошка. Впускаме се в поредната битка и побеждаваме с дружни усилия. Възрастната жена ни се представя като Мод Боксьорката от по-младите си години и ѝ казвам истината, че не знам какво точно се е случило с Нимбус. Тя ми подарява лечебна отвара и бойния си чук, който дава 1 точка повече ЩЕТИ, но намалява АТАКУВАЩА МОЩ с 1 точка. След това се сбогуваме с Мод и се насочваме със Силас да проверим откъде идва синьо-зеленият дим.
Оказва се, че димът идва от голям бурен кристал, забил се в земята пред една колиба. Опитвам се да заредя кристала на ховърите, но не успявам и губя 2 точки ИЗДРЪЖЛИВОСТ. Запазвам си фрагмента от кристала, който е покртит с някаква неизвестна черна субстанция. После се насочваме да разгледаме какво има в колибата, но ни напада едно плашило, замервайки ни със зелки. Побеждаваме го и си добавям в дневника две зелеви листа, възстановяващи по 2 точки ИЗДРЪЖЛИВОСТ всяко. В колибата намираме Еликсир на Спокойствието и ръчна брадва.
След тази случка се насочваме на север, за да потърсим ферилета, но намираме неговия балон спихнат, а таласъмът, който го управлява, рови в чантата си с инструменти си и ядосано мърмори. Представя се като пилотът Гракс, който обаче е в затруднение, защото ферилета му е със спукан балон. Нямам предмети, за да му помогна и затова плащам една жълтица за презареждане на ховърите и отлитам към Кумулус, оставяйки Силас на Цирус.
Имам успех при приземяването, погалвам магаренцето, дошло да ме види и от пазара не си купувам нищо, защото имам достатъчно провизии. Събирам информация от един продавач и решавам да отида при буреродника Метед в мелницата, който вероятно знае нещо повече за катастрофата. Но в този момент на пазара изскача изпод земята червей-тунелокопач, с който трябва да се бия. Успявам да го победя и след това изяждам двата кочана с царевица, които взех в началото, за да си възстановя своята ИЗДРЪЖЛИВОСТ след битката с него. След това продавачът ми дава два плода и копринена кърпичка, които си ги записвам в дневника.
Тръгвам към мелницата и когато я приближавам от нея излита един миниатюрен циклон, който ме удря в земята, а после ме завихря в себе си и политам нагоре. В един момент летежа ми спира и започвам да падам като камък надолу към земята, но в последният момент буреродникът Меред ме спасява, хващайки ме със своите призрачни ръце. Той ми се извинява за този циклон и ми споделя, че е силно притеснен от станалото с Нимбус. Показвам му кристалния фрагмент от Цирус и той разказва, че черната субстанция по него е нефт и че не е виждал досега подобен кристал от бури. Тъй като не му вярвам напълно го проследявам скришно до мелницата и там виждам, че е изпаднал в някакъв транс, а не работи, както беше заявил. Влизам вътре при него и там ми обяснява, че всъщност се опитва да се свърже с буреродникът, който е свързан с намерения от мен кристал. Оказва се, че той се казва Бореас и не е бил виждан от дълго време. Метед ми дава свой фрагмент от бурен кристал и печеля 1 точка КЪСМЕТ.
След това се сбогувам с него и отивам да търся Хази, за който съм чул преди това на пазара да се говори. Докато вървя из пазара едно съществото, подобно на хлебарка ми открадва кесията с пари и хуква да бяга. Започва една гоненица и я последвам в една отводнителна шахта. Настигам я и я убивам, като си връщам кесията с пари и още 2 жълтици отгоре. Връщам се на пазара и там се срещам с Хази, който някога е работил като чирак при техноманта Визиг. Споменава ми, че днес не е се появил на обичайната за него закуска и да проверя неговата къща на Асперитас. Звучи като добра следваща цел за разследване! Показвам му и фрагмента от Цирус и той потвърждава думите на Метед, че това е нефт по него. На сбогуване ми дава сушена сепия за храна и изящно декориран кинждал за битка, който добавя 1 точка към АТАКУВАЩА МОЩ в битка.
Запътвам се към ферилета на Кумулус, за да напусна острова и там спасявам Дакса – таласъмка-пилот на ферилета. В знак на благодарност тя ми презарежда ховърите и отлитам за Алтос. Кацам и забелязвам една ферма за облаковчета, към която се насочвам. Тя обаче е нападната от голям облак, който очевидно е бил покварен от елементалните енергии, които се вихрят около нея. Млада жена в работнически дрехи и въоръжена с гега се опитва да потуши тази буря около големия облак. Двамата с нея успяваме да победим буреносчето и се запознавам с Неми. Дава ми една круша, която изядам, заедно със сушената сепия, за да си възстановя своята ИЗДРЪЖЛИВОСТ след битката. Казва ми да се оглеждам за нейния канидор Флапс, ако го намеря. Сбогувам се с нея и се насочвам към наблюдателницата на Алтос, защото тя ми споменава, че е чула някой да хърка силно отвътре. Чудя се кой ли е останал в наблюдателницата, при положение, че всички от Небесния патрул бяха извикани в цитаделата на Нимбус. По пътя побеждавам един гигантски жабок и си вземам от него малко лепкава жабешка слуз. Наблюдателницата е заключена, но използвам корозивните гроздове, за да разядат ключалката на вратата и влизам в нея. Там заварвам един офицер от Небесния патрул, който обаче се държи странно и ме напада. В битката успявам да намаля неговата ИЗДРЪЖЛИВОСТ до 3 точки и не го убивам. Представя се като Гален, който бил получил бележка от техноманта Паксло от Асперитас да не ходи днес на Нимбус при никакви обстоятелства.
После отивам при Големият водопад, разхождам се по брега и следвам следи от стъпки, които ме отвеждат в една пещера. Там срещам канидора Флапс, който обаче е обладан от стихийни енергии и не е на себе си. Давам му Еликсир на Спокойствието и той се възстановява към нормалния си вид. Близва ме по ръката и печеля 1 точка за КЪСМЕТ. После се насочвам към ферилета и давам зелево листо на пилота му Крич, за да си го наложи, защото камък му бил паднал на главата. После използвам неговите услуги, за да отида на Инкус, островът на рибарите и да разследвам счетоводната страница, която намерих в началото.
Там получавам пакет с Еликсир на Сръчността от приятел на Гален и след това побеждавам един гигантски рак, с когото не могат да се справят рибарите на кея. В знак на благодарност рибарите ми дават рачешко месо и ги разпитвам дали знаят какво е причинило падането на Нимбус. Казват, че е имало голяма буря и един от тях споделя, че е видял, че островът е все още над водата и не е потънал под вълните. Показвам им счетоводната страница и казват да разпитам и други хора наоколо, а ако искам да стигна до Нимбус, ще ми трябва батисфера, която мога да взема от Матикс. Сбогувам се с рибарите и се запътвам към Матикс, но по пътя решавам да поспя малко и да си възстановя точки ИЗДРЪЖЛИВОСТ. Когато се събуждам от сън съм нападнат от един окточовек. Битката е критична и неравна, затова изпивам Еликсир на Мощта, за да имам шанс да сваля неговата ИЗДРЪЖЛИВОСТ до толкова, че да го освободя от нападналият го октопод. Човекът е спасен и се представя като Халев, рибар от Инкус. Като благодарност ми дава 2 жълтици и ми разказва за някакъв потъващ кораб с име Смъртоносеца. От него били спасили един корабокрушенец. Питам го за името му и му показвам счетоводната страница. Оказва се същият Матис Талиман, за който става дума. Живеел в къщата на семейство Ренард, докато се възстанови напълно. В този момент Халев се закашля и виждам, че на гърдите си има паразит, който му пречи да диша. Убивам Халев, за да не се мъчи и тръгвам да търся къщата на семейство Ренард.
Оказва се на края на острова и влизам в нея, за да науча нещо повече за този Талиман. Имам КЪСМЕТ и на втория етаж намирам месингово копче и лист от дневника на техноманта Кразик. Разбирам, че е имало нещо като план между Кразик, Талиман и Бореас за създаването на някакво оръжие или нещо такова. Напускам къщата и се насочвам се към хангара за батисфери и разбирам, че нямат батисфера в изправност в момента. Единствено Матикс работи по батисферата Морското жълъдче в своята работилница и трябва да я убедя да ми я даде, за да стигна до Нимбус. Отивам при нея и виждам, че все още я ремонтира и ѝ трябват някакви чаркове, за да завърши ремонта. За моя радост имам странен метален предмет, който намерих в наблюдателницата на Цирус и ѝ го давам. Оказва се, че ще ѝ свърши работа, но ще ѝ трябва и някаква онаковка, която в момента нямам. Затова зареждам ховърите и отлитам към Асперитас, за да я потърся там и да проверя и домът на Визиг, както ми каза Хази на Кумулус.
По време на кацането ми е следващия критичен момент – битка с две харпии, всяка от които е леко по-слаба от мен. Но имам късмет и успявам да ги победя, защото когато побеждавам едната, тя удря и другата и така по-лесно се справям и с нея. Кацам на един малък площад и виждам няколко таласъма да спорят помежду си какво да направят. Встрани от тях един друг таласъм събира разни колби и стъкленици и му помагам. Представя ми се като Юрик, като говори несвързано, сякаш има някаква връзка с Паксло, който бил пратил бележката на Гален да не ходи в цитаделата днес. Давам му една жълтица, за да си купи нови колби и стъкленици и да се успокои. Споделя ми, че Покс или брат му Паксло работили в работилницата на Кразик на Нимбус по някакъв таен проект. Питам го и за дома на Визиг и той ми казва къде се намира. После ми дава Еликсир на Мощта и се сбогувам с него. Насочвам се към работилниците и лабораториите и чувам слух за някакъв странен метален обект, който бил паднал на изток оттук. Насочвам се натам и виждам, че пред въпросната работилница има събрала се тълпа. Техноманта Никс се опитва да премахне странния метален обект от своята работилница с помощта на бурен кристал, като го зареди. За съжаление експеримента е неуспешен и трябва да се бия с металния субект, който се оказва голяма метална ръка. Успявам да я победя и след битката изяждам два плода и сушени риби, за да си възстановя своята ИЗДРЪЖЛИВОСТ. От едната страна на ръката виждам някакъв странен чарк, за който решавам, че е въпросната онаковка, която търси Матикс, за да поправи Морското жълъдче. Прибирам го в раницата.
След това решавам да разгледам и жилищната част на Асперитас, преди да отлетя от острова, за да потърся дома на Визиг. По пътя виждам същото летящо метално око от Цирус. Проследявам го до една порутена къща и решавам да се промъкна в нея през задния вход. Там изненадвам някакъв таласъм с катарама във формата на буквата „П“, който отключва предната врата и побягва през нея. В това време съм нападнат от две въртележковчета. Побеждавам ги и претърсвам приземния етаж. Откривам торбата на Паксло и от нея вземам запалително масло, сушени плодове и 2 жълтици. На горния етаж виждам още от очите-шпионки и им претоварвам кристала за зареждане, с което ги повреждам. Намирам и една таковка за Матикс, която прибирам в джоба. Напускам къщата и отвън ме напада дива котка, с която успявам да се справя в битка.
След това забелязвам, в далечината камбанарията, за която ми говореше Юрик от пазара. Упътвам се натам, защото искам да инспектирам и дома на Визиг. Входната му врата за заключена, но успявам да я разбия и да избегна капана със стреличките след това. Качвам се по стълбите и отново пред мен има заключена врата, но този път тя изглежда, че не може да бъде разбита. Има код, който разгадавам и продължавам на епизод 68. Влизам в стаята и се скривам точно преди един крилат гремлин да влети през комина в нея. Той души документите по бюрото на Визиг, но успявам да го убия. После запалвам лампата и доближавам листа, който гремлина гледаше. Появяват се думи и прочитам писмото на Паксло до Визиг. От него разбирам, че Паксло смята, че Кразик съвсем се е побъркал и трябва да бъде спрян. Явно между двамата братя е възникнало неразбирателство в някакъв момент. Напускам дома на Визиг, зареждам ховърите и отлитам от Инкус в посока Асперитас, за да занеса таковката и онаковката на Матикс.
Тя ги взема и докато работи, си поспивам малко и възстановявам своята ИЗДРЪЖЛИВОСТ. Когато се събуждам, тя е ремонтирала напълно Морското жълъдче, обяснява ми набързо как се управлява и го използвам, за да стигна до Нимбус. Батисферата има УМЕНИЕ 6 и ИЗДРЪЖЛИВОСТ 20 точки, които записвам в дневника на приключението.
Първо проучвам както има на повърхността и трудно побеждавам една акулосепия, използвайки и своя КЪСМЕТ в битката. Продължавам по повърхността и се натъквам на един рибар, който е загубил месинговия гръмоотвод на своята лодка. Обещавам му да му помогна и се потапям надолу. Забелязвам пещери и се насочвам натам, избирам лявото разклонение и се бия с гигантска електрическа змиорка. Успявам да я победя и да ѝ взема проводната жлеза за батисферата, за да увелича точките ѝ ЩЕТИ, които правя в битка с една. Избягвам скалното срутване и се насочвам по дясното разклонение, натъквайки се на риба-фантом. Успявам да я победя, макар и трудно и намирам месинговия гръмоотвод на рибаря и един сребърен бокал. Връщам се на повърхността и давам гръмоотвода на рибаря, който ми дава Еликсир на Мощта и рачешко месо за храна. Сбогувам се с него и се потапям отново, достигайки този път Нимбус. Там срещам буреродникът Метед, който ми казва, че има магия, която не му позволява да навлезе на Нимбус и трябва аз да го направя. Дава ми Еликсир на Могъществото и казва, че вече всичко е в моите ръце. Сякаш пък досега не беше!
Спускам се надолу в покрайнините на Нимбус, докато Метед се издига нагоре. Там забелязвам друга батисфера, вероятно Баракуда, която не се била завърнала след падането на острова. Оглеждам батисферата и забелязвам една колба с подсилена лечебна отвара, която прибирам. Насочвам се към главните порти на цитаделата, но там сяда един морски великан и ми препречва пътя. Разговарям с него и се запознавам с Тидей. Давам му рачешко месо и калмар за поне 4 точки ИЗДРЪЖЛИВОСТ и влизам в битка с него, но само докато му сваля неговата ИЗДРЪЖЛИВОСТ до 10 точки. Трябват ми три удара и затова изпиват един Еликсир на Сръчността, за да го победя, макар и трудно. Той ми благодари за битката и ми дава раковина, с която да го извикам на помощ, ако ми се наложи.
Навлизам да разуча потъналия коридор и ме напада акулопримет. Прибирам тризъбеца му и продължавам нагоре по стълбите. В края завършват с врата, която отварям и се натъквам на капитан Халек. Той е затиснат под отломки от тавана, които успявам да разчистя и да му помогна да се изправи. Намирам наоколо един сатър и тиквен пай, които прибирам за всеки случай. После се покатервам до горното помещение, което се оказва работилницата на Кразик. Там намирам черна свещ и Еликсир на Сръчността. След това се връщам при капитан Халек и го уверявам, че ще продължа да търся оцелели. Връщам се в предверието и спирам Морското жълъдче до стълбите. Излизам от него и чувам как двама офицери ми подвикват да им помогна в тяхната битка с амфибии. Хуквам и заедно я печелим. После ги разпитвам какво се е случило на Нимбус, давам лечебна отвара на ранения офицер и питам дали има и други оцелели. Казват, че има и се сбогувам с тях, продължавайки напред към Дъждоносната зала – едно от централните места в цитаделата. Нагазвам във водата на полупотъналия коридор, намирам един Еликсир на Мощта и стигам до другият му край. От студената вода започва да ми става студено и затова си запалвам огън, за да се стопля и изсуша малко. Продължавам и се бия с един морски крокодил, който се изпречва на пътя ми. В корема му намирам още един Еликсир на Мощта и един меден пръстен. Продължавам напред и стигам до библиотеката в цитаделата. Влизам и чувам някакви звуци от другата страна на една огромна етажерка с книги. Издръпвам една, за да видя какво се случва там, но пред ме изскача един гигантски скорпион, с който трябва да се бия. Изпивам един Еликсир на Мощта, за да имам по-големи шансове в битката и така успявам да го победя. Вземам му жилото, което може да ми послужи в някоя битка занапред и продължавам надолу по едно спираловидно стълбище. Достигам до една голяма зала с четири огромни бурни кристала, а около тях се върти Визиг, опитвайки се да издигне отново Нимбус в небето. Той потвърждава моята информация за плана на Кразик, Бореас и Талиман. Помагам му със събраните до момент предмети – меден пръстен, сребърен бокал и черна свещ. Накрая му давам и дори кристала от ховърите на капитан Халек, за да завърши ритуала. Нещата се получават и Нимбус започва да се тресе и издига нагоре. В този момент Визиг пада изнемощял на пода и загива, а аз решен да довърша неговото дело докрай влизам в Главната зала. Всичко там е изпотрошено, има множество тела на офицери от Небесния патрул, притичвам се на помощ на една жена, която по чудо е оцеляла. Помагам ѝ да се посъвземе и в този момент в помещението влиза един огромен метален великан. Явно това е бойният голем на Кразик, за който говореше Визиг. От самият голем се показва Кразик и казва, че е настъпило време геният на таласъмската инженерна и техномантска мисъл да се прочуе по света. В този момент идва Бореас, а ние с Малия, спасената от мен жена, успяваме да се скрием от неговата вихрушка, когато влиза в залата. Той призовава една блатна стъпка, която лесно побеждавам и обявява своят план да завладеят Пангария, заедно с Кразик и да продадат големът-оръжие с помощта на Талиман в Кул на онзи, който даде най-висока цена. После прави още едно заклинание и се съединява с металния голем, започвайки да го движи. Извеждам Малия навън и надувам раковината на Тидей, защото ми трябва неговата помощ.
Той се появява, ентусиазиран от предстоящата битка. Давам му подсилена лечебна отвара, Еликсир на Мощта и Еликсир на Могъществото, за да стане по-силен. Така той вече име УМЕНИЕ 12 и ИЗДРЪЖЛИВОСТ 20 точки. Бойният голем има показатели УМЕНИЕ 11 и ИЗДРЪЖЛИВОСТ 30 точки. Преди битката изпивам два Еликсира на Мощта и една подсилена лечебна отвара, за да вляза в битката с максимални стойности за АТАКУВАЩА МОЩ от 12 точки за УМЕНИЕ. Така успяваме да го победим, а от дълбините на голема излиза безсилния вече Бореас. Около него започват да се вихрят ветрове и идват други буреродници, които го обграждат и отнасят надалеч. Кразик крещи обиди и закани по него адрес, но вече всичко е свършило. Халек пристига в залата, заедно с Малия и ме уверяват, че Кразик ще бъде арестуван и изправен пред закона на Пангария. Постепенно всичко оцелели се събират в Главната зала и не спират да благодарят за подвига, който извърших.

Заключение

В края Нимбус заема своето място в центъра на Пангария, но командир Матиас Талиман успява да избяга в Кул. Той знае за тайните на техномантията и твоят капитан Халек ти възлага задачата да го намериш и заловиш. Дали Кристал от бури ще има продължение, което ще продължи в тази посока, е, това само бъдещето ще покаже.

Литература 7/10
Игра 7/10
Оформление 10/10
Преиграване 5/10

Оценка 7/10
(+1 ако сте на възраст между 9 и 13 години)
(+1 ако сте фен на ББ)