Получени "Благодаря": 1192
Crystal of Storms - Риана Пратчет
nixata
Магьосник
Мнения:
5580
Вчера направих първо изиграване на новата Fighting Fantasy книга-игра от Риана Пратчет. Ще се опитам да направя ревю без спойлери, но четете на ваша отговорност.
Корица и илюстрации
Мисля, че много беше изговорено за корицата на тази книга-игра. Явно идеята е било да грабне някаква по-млада аудитория с тази визия. Но пък е и донякъде подвеждаща, тъй като съдържанието вътре си е класическо за Битки безброй поне що се отнася до битки с чудовища и история. Така че ако сте се надявали, че ще търсите храна за зимата за летящото куче или че то тръгва на околосветско пътешествие, ще останете разочаровани. Илюстрациите вътре са на познатото трагично ниво на всички издадени/преиздадени до момента FF от Scholastic. Има 3-4 доста сполучливи, но като цяло не са определено по моя вкус.
Сюжет
Действието се развива на архипелаг от пет острова, който е разположен в океана между Алансия и Кул. По-специфичното е, че тези острови летят във въздуха над океана, като придвижването между тях се случва с крила или с транспортъри, които се захранват от storm crystals. Всъщност тези кристали се използват на доста места като енергийни източници за всякакви метални джаджи и роботи, което придава стийм пънк елемент на книгата. Има от добре познатите ни от „Да намериш дракон“ гоблини, които са инженерите -манияци на архипелага, имат си собствен остров и са окупирали транспортния бизнес между островите. Историята започва след като изведнъж единия от островите пада в океана, точно когато има сбирка на членовете на Небесната стража (нещо като Нощната стража от на татко ѝ книгите
) в цитаделата на Острова. Главният герой също е член на стражата, но по щастливо стечение на обстоятелствата успява да се спаси от острова. Целта ти е да разбереш какво се е случило с острова и да го откриеш. За тази цел тръгваш на обиколка на останалите четири острова. Книгата спокойно може да е в свой самостоялен фентъзи свят, тъй като няма никаква връзка със света на FF освен, че се намира в океана на този свят.
Играта
Има няколко нововъведения за поредицата. Първо това са кодовите думи, които са добре приложени. Другото е проверките за Умение и Издръжливост. Нямам идея дали в други поредици е имало подобни проверки, но аз си спомням само проверки за Късмет. В Amazon имаше коментар, че играта е счупена, но аз не попаднах на подобна ситуация. Явно съм минал по „правилния“ път. Книгата може да бъде разделена на две основни части. Първата е да обикаляш четирите острова, като събираш полезна информация, оръжия, предмети, колби, кодови думи и т.н. Като целта ти е да „отключиш“ пътя към потъналия остров. Втората част от играта пак е свързана с обикаляне на определени локации и събиране на предмети, които да ти отключат „финалната сцена“. Положителното е, че тук не ти искат предмет, който да си пропуснал в първата част на книгата, т.е книгата е на две нива. Минаваш първо ниво и след това си на второ ниво, докато успееш да минеш и него и стигнеш „финалния бос“. Битката с него беше доста „разчупена“ и определено ми допадна. Минах книгата, без да чийтвам при предмети и проверки. Единствено за битките мисля, че щях да умра във втората част, тъй като имах силна поредица от 3 поредни битки с чудовища с по 9 точки за Умение.
Литература
Определено нивото на текст е по-високо в „първото ниво“ на книгата. Текстът е приятен, диалозите са забавни и определено се чете лесно. На „второ ниво“ нещата станаха зле, схематични описания, сякаш авторката е претупала тази част по отношение на литературата и се е постарала да е на нивото на Иън Ливингстън от Port of Peril и Assassins of Allansia.
Заключение
Книгата определени ми допадна и я препоръчва. Няма го лутането ала лабиринт като класическите FF, няма я безумната трудност, нивото на текст е по-високо от стандартното за поредицата. Но пък всички тези плюсове при мен предполагам са минуси за хардкор феновете.
P.S. Може ли някой модератор да оправи заглавието на темата да е името на книгата и авторката.
Корица и илюстрации
Мисля, че много беше изговорено за корицата на тази книга-игра. Явно идеята е било да грабне някаква по-млада аудитория с тази визия. Но пък е и донякъде подвеждаща, тъй като съдържанието вътре си е класическо за Битки безброй поне що се отнася до битки с чудовища и история. Така че ако сте се надявали, че ще търсите храна за зимата за летящото куче или че то тръгва на околосветско пътешествие, ще останете разочаровани. Илюстрациите вътре са на познатото трагично ниво на всички издадени/преиздадени до момента FF от Scholastic. Има 3-4 доста сполучливи, но като цяло не са определено по моя вкус.
Сюжет
Действието се развива на архипелаг от пет острова, който е разположен в океана между Алансия и Кул. По-специфичното е, че тези острови летят във въздуха над океана, като придвижването между тях се случва с крила или с транспортъри, които се захранват от storm crystals. Всъщност тези кристали се използват на доста места като енергийни източници за всякакви метални джаджи и роботи, което придава стийм пънк елемент на книгата. Има от добре познатите ни от „Да намериш дракон“ гоблини, които са инженерите -манияци на архипелага, имат си собствен остров и са окупирали транспортния бизнес между островите. Историята започва след като изведнъж единия от островите пада в океана, точно когато има сбирка на членовете на Небесната стража (нещо като Нощната стража от на татко ѝ книгите
) в цитаделата на Острова. Главният герой също е член на стражата, но по щастливо стечение на обстоятелствата успява да се спаси от острова. Целта ти е да разбереш какво се е случило с острова и да го откриеш. За тази цел тръгваш на обиколка на останалите четири острова. Книгата спокойно може да е в свой самостоялен фентъзи свят, тъй като няма никаква връзка със света на FF освен, че се намира в океана на този свят.Играта
Има няколко нововъведения за поредицата. Първо това са кодовите думи, които са добре приложени. Другото е проверките за Умение и Издръжливост. Нямам идея дали в други поредици е имало подобни проверки, но аз си спомням само проверки за Късмет. В Amazon имаше коментар, че играта е счупена, но аз не попаднах на подобна ситуация. Явно съм минал по „правилния“ път. Книгата може да бъде разделена на две основни части. Първата е да обикаляш четирите острова, като събираш полезна информация, оръжия, предмети, колби, кодови думи и т.н. Като целта ти е да „отключиш“ пътя към потъналия остров. Втората част от играта пак е свързана с обикаляне на определени локации и събиране на предмети, които да ти отключат „финалната сцена“. Положителното е, че тук не ти искат предмет, който да си пропуснал в първата част на книгата, т.е книгата е на две нива. Минаваш първо ниво и след това си на второ ниво, докато успееш да минеш и него и стигнеш „финалния бос“. Битката с него беше доста „разчупена“ и определено ми допадна. Минах книгата, без да чийтвам при предмети и проверки. Единствено за битките мисля, че щях да умра във втората част, тъй като имах силна поредица от 3 поредни битки с чудовища с по 9 точки за Умение.
Литература
Определено нивото на текст е по-високо в „първото ниво“ на книгата. Текстът е приятен, диалозите са забавни и определено се чете лесно. На „второ ниво“ нещата станаха зле, схематични описания, сякаш авторката е претупала тази част по отношение на литературата и се е постарала да е на нивото на Иън Ливингстън от Port of Peril и Assassins of Allansia.
Заключение
Книгата определени ми допадна и я препоръчва. Няма го лутането ала лабиринт като класическите FF, няма я безумната трудност, нивото на текст е по-високо от стандартното за поредицата. Но пък всички тези плюсове при мен предполагам са минуси за хардкор феновете.
P.S. Може ли някой модератор да оправи заглавието на темата да е името на книгата и авторката.
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
Tralalaiko
Трошача
Мнения:
44
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
nixata
Магьосник
Мнения:
5580
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
Ал Торо
Автор
Мнения:
6216
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
Ал Торо
Автор
Мнения:
6216
Беше любопитно да се види какво ще предложи Риана Пратчет в системата на Битки Безброй. Като за начало, нямайте някакви предварителни нагласи, че това ще има нещо общо стилово с Тери Пратчет или игрово с Битки Безброй. Толкова е далечно, че изречения от типа "Разликата с Битки безброй е" са безпредметни, няма много по какво да се сравняват.
Литературата е леко фентъзи с приличен сетинг - летящи острови, гоблини, комбинация между технология и магия (стиймпънк отвсякъде). Има не малко интересни концепции вътре. Сама по себе си основната история е интересна, разгръща с приличен темп и постоянство. Нивото на текста като цяло е много ниско, обаче - описанията и образите са много минималистични и лишени от каква да е емоция. "Това е приятелката ти еди коя си, познавате се от деца. - Здрасти - казва ти тя. Докато е с теб си прибавяш 2 към Бойното умение". Това, естествено, не е цитат, но с малко преувеличение, това е горе-долу дълбочината на литературата в книгата. Няма и дори опити за чувство за хумор (което не е някакъв минус, просто аз имах такива очаквания покрай сетинга, илюстрациите и... името), като цяло е детска приказка, да речем за аудитория, която би чела "Хари Потър".
За мен литературата страда от играта в тази книга, която е малко предобрена - намерих 50 предмета, проведох над 25 битки, издръжливостта ми се промени 50-тина пъти в рамките на приключението и сигурно съм направил поне едни 200-300 хвърляния на заровете. Това много ме вадеше от историята, защото след всяка минута четене трябваше да се занимавам с битки и записки - буквално няма място, на което да отидеш, на което да не се сбиеш с нещо и след това да не откриеш още нещо. Все едно е да опиташ да адаптираш геймплея на Diablo на хартия. Пари се събират на безброй места, но се харчат на малко и по досаден начин.
Като баланс нещата са приятни и лесни, минах я при съвсем честна игра от първи път (макар че много ме болеше, като в някакви ситуации губех Skill заради лош зар или неинформиран избор и ми се искаше да я cheat-на). Предполагам ако хвърлите 5 или 6 за Skill и си спестите загубите ще ви е супер лесна, а ако хвърлите 3 или по-малко и/или попаднете на 1-2 загуби повече - ще ви е невъзможна. Структурно не е много добре направена - не е защитена от повтаряне на локации или събития по тях, ако се налага да ги минете повторно, има неясноти дали някои предмети помагат в някои ситуации и т.н. Броят интересни избори клони към нула. Всъщност, горе долу в рамките на едно изиграване ще отидете на всички места, ще изговорите всички реплики и т.н. - такава е структурата на книгата, като цяло е разчупена като схема, но с изклчение на това, че ще избирате на сляпо къде да идете първо и къде последно, просто се носите по течението и хвърляте зарове. Т.е. избори, свързани с мислене, няма. Има една математическа загадка за цвят, с която няма да се справите, а още по-малко целевата аудитория
Има и някакъв опит за Boss fight, който е сносен - разчупено е хвърлянето на зарове за битка с хвърляне на зарове за ефекти в битката (не очаквате тактически избори, надявам се).
Въпреки, че предпочитам да пиша повече за проблемите на книгата, всъщност не е лоша за деца и фенове на мятането на зарове до главозамайване. В заключение мога да кажа, че корицата и илюстрациите си пасват идеално на останалото съдържание - ако сте на възраст те да ви привлекат, то вероятно и книгата ще ви грабне. Ако трябва да сме справедливи, трябва да кажем, че не си постига лошо целите. В ръцете на 30+ годишен хардкор Fighting Fantasy фен обаче вероятно ще бъде сериозно поругана заради неоправдани очаквания и не бих я препоръчал на такива.
Литературата е леко фентъзи с приличен сетинг - летящи острови, гоблини, комбинация между технология и магия (стиймпънк отвсякъде). Има не малко интересни концепции вътре. Сама по себе си основната история е интересна, разгръща с приличен темп и постоянство. Нивото на текста като цяло е много ниско, обаче - описанията и образите са много минималистични и лишени от каква да е емоция. "Това е приятелката ти еди коя си, познавате се от деца. - Здрасти - казва ти тя. Докато е с теб си прибавяш 2 към Бойното умение". Това, естествено, не е цитат, но с малко преувеличение, това е горе-долу дълбочината на литературата в книгата. Няма и дори опити за чувство за хумор (което не е някакъв минус, просто аз имах такива очаквания покрай сетинга, илюстрациите и... името), като цяло е детска приказка, да речем за аудитория, която би чела "Хари Потър".
За мен литературата страда от играта в тази книга, която е малко предобрена - намерих 50 предмета, проведох над 25 битки, издръжливостта ми се промени 50-тина пъти в рамките на приключението и сигурно съм направил поне едни 200-300 хвърляния на заровете. Това много ме вадеше от историята, защото след всяка минута четене трябваше да се занимавам с битки и записки - буквално няма място, на което да отидеш, на което да не се сбиеш с нещо и след това да не откриеш още нещо. Все едно е да опиташ да адаптираш геймплея на Diablo на хартия. Пари се събират на безброй места, но се харчат на малко и по досаден начин.
Като баланс нещата са приятни и лесни, минах я при съвсем честна игра от първи път (макар че много ме болеше, като в някакви ситуации губех Skill заради лош зар или неинформиран избор и ми се искаше да я cheat-на). Предполагам ако хвърлите 5 или 6 за Skill и си спестите загубите ще ви е супер лесна, а ако хвърлите 3 или по-малко и/или попаднете на 1-2 загуби повече - ще ви е невъзможна. Структурно не е много добре направена - не е защитена от повтаряне на локации или събития по тях, ако се налага да ги минете повторно, има неясноти дали някои предмети помагат в някои ситуации и т.н. Броят интересни избори клони към нула. Всъщност, горе долу в рамките на едно изиграване ще отидете на всички места, ще изговорите всички реплики и т.н. - такава е структурата на книгата, като цяло е разчупена като схема, но с изклчение на това, че ще избирате на сляпо къде да идете първо и къде последно, просто се носите по течението и хвърляте зарове. Т.е. избори, свързани с мислене, няма. Има една математическа загадка за цвят, с която няма да се справите, а още по-малко целевата аудитория
Има и някакъв опит за Boss fight, който е сносен - разчупено е хвърлянето на зарове за битка с хвърляне на зарове за ефекти в битката (не очаквате тактически избори, надявам се).Въпреки, че предпочитам да пиша повече за проблемите на книгата, всъщност не е лоша за деца и фенове на мятането на зарове до главозамайване. В заключение мога да кажа, че корицата и илюстрациите си пасват идеално на останалото съдържание - ако сте на възраст те да ви привлекат, то вероятно и книгата ще ви грабне. Ако трябва да сме справедливи, трябва да кажем, че не си постига лошо целите. В ръцете на 30+ годишен хардкор Fighting Fantasy фен обаче вероятно ще бъде сериозно поругана заради неоправдани очаквания и не бих я препоръчал на такива.
Необходим е Вход или Регистрация, за да се включите в темата.
Time to create page: 0.065 seconds