Островът на динозаврите

Четох я преди три месеца и докато се наканя да напиша ревю спомените ми от нея поизбледняха. Все пак ще драсна няколко впечатления.
За мен това е една от най-слабите книги на Майндкрайм, които съм чел, ако не и най-слабата. Останах с впечатление, че е писана набързо и без никакво старание.
Плоски клиширани персонажи. История пълна с дупки и нелогични сцени. Играта се изчерпва с това, да трупаш точки Удоволствие и Престиж, които не играят никаква роля в цялата книга, освен за оформяне на крайната оценка след изиграване, ако помня добре. Нещо което никога не съм харесвал в книгите-игри. Литературата също беше слаба.
Имаше страшни бисери като вкарването на динозаврите в клас бозайници например.
Много тъпо беше и че по време на играта ми някакъв динозавър тежко рани журналистчето като едва не го уби, а когато дойде финалът се оказа, че всички динозаври били холограма и са ни пратили на острова спокойни, знаейки, че няма как да пострадаме. WTF?!?
Това с безсмисленото убийство на тиранозавара видях, че вече е нееднократно споменато, така че няма много смисъл да го повтарям и аз.
Имаше и други сериозни глупости, но паметта ми благосклонно ги е натикала вече някъде надълбоко и на тъмно.

Оценка: 1,1/10

Моля прочети пак Изпитанието, там всичко е поразително и много напомня Острова...
Другия титан в това отношение са Маймуни срещу Динозаври. Имам чувството че са се наговаряли....

"Сафари на смъртта" от Джак Блъд.. а, така де "Островът на динозаврите" от Майкъл Майндкрайм се чете лесно. Толкова лесно, че наистина трудно може да се определи за книга-игра, еле пък от добрите такива. Доста попретупана за жалост, включае и дневника и'. Какво имам предвид? Най-малкото, че две от графите спокойно можеше да са си една, а именно престиж и удоволствие. На епизод 153 дори не е указано какво от двете печелиш, не че има и значение, тъй като накрая двете суми просто се събират в една обща оценка. Сиреч, се тая.. А кодовите думи направо излишни, бидейки всичко на всичко са 5-6 в цялата игра и то само в първата част от нея.

Историята с динозаврите като цяло сефте се срещна в книга-игра, но пък през 90-те си беше такъв култ от "Джурасик парк", че явно и имаше защо да не бъде преекспонирана. От филмите съм гледал само първият и то като ептен ситно лапе, но от всичките документалки а-ла Дискавъри вероятно много повече съм прилепил. И в тоя ред на мисли тестовете с избори в играта ми се сториха елементарни. Изкарах 40+ точки от първо изиграване и не вярвам да съм загубил и една в тестването с динотата, при все че не изчетох и един от информативните епизоди за самите гущери. Т.е. наистина доста леко повествование, което наистина може би ще прилегне на едва прохождащо с КИ жанра дете. Но за всеки влак си има пътници, в тоя ред на мисли това не го смятам съвсем за минус. Проблемът е, че ние одъртяваме, а не книгите.

Книгата все пак я причислявам от свежарските на Майкъл, ако не за друго след неуспешен опит да започна фентъзи трилогията му за "Хермес", тази ми се стори някакво облекчение. Не искам да спекулирам излишно, но вероятно е търсел нова работеща формула за книгите-игри, които хем да не са изключително сложни откъм дневници, хем да са предизвикателни към играча, но системата с оценяване за мен поне не е най-доброто нещо в жанра. За самата фабула няма какво наистина толкова да се каже, гледам и преди мен хората са писали: клиширана история със същите до болка познати персонажи, финалът също не е като да не беше неочакван. Картинките и корицата на Ивайло Иванчев ми се сториха приятни - корицата доста определено.

Малко "дженерик" ревю, ама комай няма какво и толкова да се каже за нея. Преходна и експериментална такава, в търсене на нова ниша. Мисля в уводните думи това си е отбелязано де, сиреч поне авторът е бил с открити карти и не е оставил място за недоволство.