Поредицата "Изгубени пътеки"

Луска, или как импресионизмът навлезе в интерактивната литература...

Луска е книга-игра, в която поемате ролята на динозавър в няколко кратки ситуации, в които вземате решение в ролята на ловец и плячка, като трябва да съобразявате ситуацията и терена. Избран е стран и отнесен стил с подаване на комбинации от думи, не точно изречения - с известна поетичност и не безоснователно сравнен с хайку. Идеята за минимализъм ми допада, но реализацията прави произведението почти невъзможно за четене и не мисля, че сред малкото, които се сдобият книгата, тези, които ще я изчетат докрай ще са малък процент - трудно се разбира какво се случва и четенето, макар и кратко, върви мъчно и предвид че ситуацията е неразбираема, това обезценява и иначе не-лошите (като посока) избори.
Вместо простия мироглед на динозавърът да се предава с нечетим текст и такъв арт експеримент, това можеше да се случи с опростяване на това, което се възприема, първосигнални мисли и действия на героя, липса на дълбока емоционалност и други - както е направено в едно от любимите ми произведения, "Чернишка".

Играта е съвсем проста, имате 6 показателя, които получават нови стойности (между 1 и 4 при начална стойност 2) на базата на избори - Зрение, Слух, Обоняние, Пъргавина, Жилавост и Сърцетуп. На автора му отнема 6 страници да обясни това, което обясних в предното изречение и ви гарантирам, че след тях ще останете далеч по-объркани. Явно и правилата трябва да се обяснят на динозавърски, за да е пълно потапянето.
Тази система е ненужно сложна спрямо функциите, които изпълнява - ако стигнете до епизод 40, ще сте минали през 4 промени на показатели, една проверка за епилог и една проверка в рамките на играта.
Това само по себе си не звучи толкова зле, но:
- дали ще достигнете до добрия епилог зависи само от това дали сте направили конкретни решения в първите два избора; Никакъв запис на точки от там нататък не води до разлика;
- проверката в играта (епизод 35) е невъзможна, защото се изисква стойност 20, а при най-добро изиграване показателите ви в този момент са 4/4/4/2/2/1, което е 17).
Практически същата структура на игра може да се реализира без абсолютно нищо друго, освен две кодови думи - една на епизод 26 и една на епизод 33 или 4, на базата на които ще стане разпределянето към епилозите.

Сега ще ви учудя тотално - изиграването на Луска не болеше много. Знам че за повечето читатели, при това напълно заслужено, това ще е емблематична оценка 1/5, аз обаче ще дам 2 звезди (1.5). Ще разбера хората, които ще кажат, че това е последната книга-игра на Земята, които биха прочели, има резон, но все пак, вижте и моята гледна точка. Има някакъв потенциал, по-дълбоко закопан и атрофирал и от фосил на динозавър, но все пак - има много новаторство (повечето по-добре да го нямаше), има нещо интересно в идеята да играеш като динозавър, изборите за оцеляване могат да са интересни, ако всъщност разбираш какво се случва и какви са ти опциите, има екшън и напрежение (т.е. не е скучна история), има идея в това на базата на изборите да се определи какво всъщност си, накъде си тласнал еволюцията и дали тя ще те отхвърли. Играта почти работи, с малко избор на начални показатели, проверки през приключението, коректни стойности - би могла да си работи добре на тази проста база.
Реално резултатът Е 1 за читателя, но като редактор виждам как това би могло да стане 4 (не чак лесно, но да речем запазвайки абсолютно същите избори и структура на епизодите и основата на системата - текстът, разбира се, трябва да се пренапише от нулата); не би било невъзможно дори да е 5, при брилянтен текст.

Едно от страшните неща, които мога да се кажа за книгите-игри през 2025 г., е че това не само не е най-лошата за годината, ами дори не влиза в персоналния ми топ 3 на дъното, отчитайки анти-кефометъра и колко повече ме измъчи прочита на други по-безсмислени (макар и написани с грамотен текст) произведения.

ПП. За оформлението пропуснах да говоря, но е ясно, че като цяло е слабо. Просто е последното нещо от значение тук, предполагам затова го оставих настрана. Корицата поддържа абсолютния минимализъм - 3 надписа със стандартен шрифт и липса на цветове (бяло на черно - библейски конотации)). Вътре тук таме се мандахерца по някоя точка, където не ѝ е мястото, примерно в начало на нов ред или на шпация разстояние от последна дума или вместо булет при избори и т.н. Дневникът не е ергономичен. Има няколко илюстрации, които не са лоши сами по себе си, но са прекалено тъмни, почти неразличими за печата и т.н. Непрофесионално оформление, но нищо, което ще ви разбие изживяването - поне промяната на показатели е ясна - изнесена на нов ред и в bold.

ПП2. Полиграфично се усеща много добре - твърди корици с добри подгави, офсетова хартия, надявам се да не почне да се разлепя, но и едва ли ще я четете толкова много, че да се стигне дотам.

Модерация: Мненията относно писането на критики за книги-игри са преметени тук: knigi-igri.bg/forums/about-gamebooks/6521#144713

Ревю на Блюк може да прочетете тук: knigi-igri.bg/articles/item/review-bluck