Нощна смяна - Виктория Хенкокс - ревюта, отзиви и коментари (СПОЙЛЕРИ!)

Offtopic (за фоайе)

Нощна смяна или една съвременна версия на Алиса.

Отново държа в ръцете си книга-игра с корица от небезизвестният Петър Станимиров. Безспорно добър художник, както е безспорно, че козата си сака пръч. И ако корицата на книгата може да се оприличи на коза, то Станимиров определено не става за пръч. Последните три корици които лично аз съм видял от него (Ламя ООД, Ринглас и боговете близнац и разбиране настоящата) варират между потресаваща и ужасяваща, ама не в добрия смисъл. Интересното е също така, че корицата на ламята и на Нощната смяна имат някакво сходство, което лично на мен ми се набива неприятно в очи. Един вид мързеше ме да измисля нещо нова та взех файла от предишната и смених картинките. Не обяснимо за мен хората които са платили пари за тоя ужас (отново не в положителния смисъл) си го харесват – Трошанов , Елена Никсата! Подозирам, че просто не смеят да кажат на Пепи че не го бива в дизайна на кориците.
Сега, за да не си кривим душата, илюстрациите на самите корици са хубави. Особобено чумавия доктор като го погледнеш на по-голяма резолюция си е направо красив и си личи майстроството, но! В дизайнът на корици не е математика и 1+1 не е задължително да прави 2. В сучая имаме прекрасно нарисуван чумен доктор, имаме къща за която изпитвам съмнение колко е рисувана и колко е мацано върху снимка и готин страховит шрифт. Ще си речете няма как 1+1+1 да не даде поне 3 или даже 6. Е да ама крайния вариант който получаваме си е направо с отрицателен знак. Една къща по-малко да имаше на картинката щеше да е просто калпава корица, ако вместо случайно избрана къща при търсене в гугъл беше сложена случайно избрана фасада на болница при търсене в гугъл може би щеше да се добута поне до положителен резултата около 0,2-0,4 по шестобалната. Това ме подсеща за корицата на Ледената цитадела, където бяха изобразени джуджета макар самите та да липсваха в книга. И тука има някаква сграда, не е болница, ама и болницата е някаква сграда тъй че – брои се.
Пепи не го бива да прави корици, не го бива да подбира шрифтове и както е казал народа веднъж - случайно, два пъти - съвпадение, три пъти - слонско гробище. Е дано някой то познатите му каже, да си гледа рисуването и да остави дизайна на хора които имат някакъв усет за мярка.

Оформлението на книгата вътре като цяло е прилично. По някаква странна причина всички тирета са пряка реч са малки ( - ) свързващи, вместо средни ( – ) или дълги, като това нещо се оправя с две три щраквания ако някой го забележи, ама Юри като цяло има странно отношение към тиретата за пряка реч =Р, а и винаги може да станало от недоглеждане или някаква автоматична смяна в цялата книга.

Стигаме до илюстрациите. Те са дело на Венцислав Великов. Връзват се сравнително добре с текста, макар да не отговарят точно на описаното в него. Лично за мен проблемът е връзката на персонажите с фона. Това че полутонови илюстрации не трябва да се правят за обемна хартия е коментирано много и грешката продължава да се повтаря, така че само я отбелязвам. При Великов се получава нещо подобно на Станимиров от по-горния раздел – персонажът е добре нарисуван, фонът е търпим, където го има, но връзката между двете я няма никаква. Изглаждат като рисувани на отделни слоеве без нищо свързващо помежду им. Виж, мога да похваля подбора на рамка който ги прави една идея по-живи, макар да подозирам че това идва от предпечата.

Сюжета или за какво става дума в книгата. Мисля че заглавието което съм избрал е доста подходящо. Също така мога да похваля и колегата който сравни Нощна смяна със Съновидение, на Керото. И в двете попадаш в съня/делириума на един преуморен и отруден човек, който по стечение на обстоятелствата е жена. И точно както в Алиса се мяташ в заешката дупка, за да започнеш своето приключение с малката разлика, че тук трябва да нацелиш 4 цифрена парола на вратата, която не помниш, но знаеш че е първите четири прости числа.
Сега нека се върнем стъпка назад и да отбележим, че Алиса е писана във времена, когато морфина и опиума са се продавали като успокоително за нервите, което обяснява странния свят. От мета информацията с която разполагаме знаме че авторската пък има достъп до ключа за шкафчето със силните медикаменти и като съберем 1 и 1 получаваме 89!
– Как 89 – ще попита някой?
– Много просто, ще отговори авторката: 1 се изписва като „едно“, обръщаш всяка буква в числото на нейната поредност или 6+5+14+15 което е 40.
– Да ама 1 и 1 или 40+40 прави 80 бе – ще възкликне някой башка луд който се е хванал да смята.
– Забравяш условието на задачата: „1 и 1“ или „едно и едно“ или „6+5+14+15 +9 +6+5+14+15“
– Аха – би възкликнал всеки или по право казано малцината на които им у пукало чак толкова.
Всъщност първото нещо което ме подразни за да възкликна възмутено „Ми да ма патко нещастна и аз страдам от безсъние докато съм на работа“, беше второто или третото нещо което ме подразни в текста. Явно в немция или там където се развива действието страдат от резък недостиг на кадри, защото едни и същи сестри асистират, като при сърдечно съдови операции така и при мозъчни трепаниции (случайна рима, ударима). Остава възможността и просто да е супер компетентна и да я викат в качеството на консултант. Не знам имаме доктори на форума те ще се изкажат дали сам прав, казвам какво ме подразни. После дойде и това изречение което редакторите са оставили или по изрично настояване на авторката или, за да подскажат на читателя какво ги очаква в цялата книга: „Винаги си страдала от безсъние по време на нощните смени.“ Сега докато пиша тези редове осъзнавам, че не съм бил прав в изблика си на негудование, защото вероятно има и хора чиято работа е да спят. Всички Вие, приемете моите извинения.
Продължаваме напред, убиец уха аху, тотално нелогично описание на уликите. Кофти описаната ситуация води и до кофти илюстрация (самата илюстрация е читава), просто няма как ад изглежда по този начин според описанието, което пък няма как да изглежда по този начин в реалността. Проклети да сте ви от крими канала на дискавъри! Заради вас не мога да възприема как от отрязана глава продължава да блика кръв половин час след раздялата с тялото!
Иди дойди, казано ми е че искам да избягам влизам в роля и опитвам да избягам. Стигам до предверието което някак си се намира на втория етаж и тръгвам да търся стълби, понеже все още вярвам че има някаква логика в архитектурните решения (макар че то втория етаж са излиза и на паркинг). Та стигам някак си до входната врата като подминавам стаи за които ми се казват неща от рода на „никога не съм влизала тук“ и „я и такова нещо ли имало в болницата дет работа“. Стигам до изхода и греда или по-право казано стена. Тръгвам да се изнясям по друг коридор, като минавам покрай информацията, която някак не е съвсем до изхода/входа/стената. Там усещам, че може би не е трябвало да изпивам цялото шишенце викодин предназначено за отделението с безнадежно болни и почвам де се отбивам тук там да проверя колко са халюцинации халюцинациите ми и както си вървя по коридора... Мда познахте! Попадам в стъклен куб и умирам от натравяне с въглероден двуокис. Защо, как, къде – ми авторката почнала да си чертае картата от ъгъла на листа там нямала повече място – край.
Викам си, е случват се такива неща, все пак това е ББ и ако не умреш случайно поне веднъж значи има нещо счупено в книгата. И попадам във цикъл. Врътам се из стайчетата на етажа и просто щото мога си взех 20 стетоскопа, да си имам, не че ми потрябваха някъде. Също така установих, че за книга където няма битки насилието е правилния ход в 90% от ситуациите. Съвет: Ако ви дадат възможност да атакуваш атакувай – няма да победиш ма като те видят каква си жалка ще те съжалят. В тоя връзка ми стана интересно за книга писана от жена защо всички жени в нея са вещици? Хрумва ми, че това може да е прищявка на преводача А.Т., да не се бърка с АТ от една далечна галактика. Понеже изтекоха някакви чатове между него и авторката и аз да бях и аз щях да ги пиша вещици жените които срещам в книгата, отделно че и приличат на такива. Мъжките персонажи от своя страна пък искат да изкормян женските... пак сексиско. Играйте Торнадото!
До къде стигнах..., а да писва ми от цикъла и отивам с стаята за молитви, не не е спойлер защото задължително се минава от там. И си говоря с някаква чавка като директно ме хвърлят в шумата: ако знаеш как джуркай буквите и мини на епизода. Викам си: „Ми казаха ми некво заклинание дай да пробвам“. Пробвах и лаборанта ми обърна гръб и се фръцна. Да и аз се зачудих къв лаборант е тоя гарван, ама продължих напред и попаднах на език в буркан който ми говори. Помните ли шишето с викодин от по горе? Дават ми избора дали внимателно да измъкна езика то буркана с формалдехид или „да го прасна у подо“. Познайте! Правилно! Няма никаква разлика в единя случай го прасвам в подо и се плъзгам на подо, а в другия бъркам внимателно, буркана ме захапва за ръката и аз го разбивам в подо преди да се подхлъзна на подо. Ще си кажете:
– Да ама в единия случай взимаш по-малко щети!
– Алоуу – ще отвърна аз – кви щети ви гонят бе, това е безшансова (я колко точно определение) книга-игра в която нямате показатели и хвърляне на зарове.
Тъй де, от езика научавате как да говорите с гарвани правите още една врътка в цикъла на етажа минавате пак през пернатото и продължавате натам. По едно време ви питат за някакъв изсушен зюмбюл, който вероятно пак е жълт, защото „всичко изсушено е жълто“, смело казвате че го имате и продължавате напред. Тая процедура със зюмбюла се повтаря още няколко пъти в книгата и на български се нарича цедка, с разликата, че в българските книги можеш да минеш цедката ако си правил логични избори докато тук зависи дали си свил на ляво или дясно. Да, правилно ме прочетохте или чухте в случай че сте малки и трябва някой да ви чете тия огромни дълги и скучни текстове. Изборите са класическото ляво/дясно/напреде. Сега, длъжен съм да призная, че авторката е надградила неимоверно нивото на ББ и избора ляво/дясно е придружен с гериатричното отделение е в ляво, а в дясно можеш да отидеш в неонанотологичното отделение. Айде избирай! Аз лично се шокирах когато мених през врата на която беше нарисуван „бокалът на хесмет (или друга измислена богиня)“ и се озовах в аптека. Ма това да беше проблема с мед да го намажеш.
Между другото след третата „Загадка“ „обърни буквите на думата в цифри и мина на съответния епизод“ започнах доста да се изнервям.
Загадките като цяло не са трудни и дори да нямаш всички „компоненти в уравнението“ можеш да ги решиш, това че са дразнещи е друг въпрос. Като казахме дразнещи в тази книга открих нещо по дразнещо от Изин трето поколение, а именно котарака Шмюнгелдунгел, който върви с теб и ти помага на трудните места. Втория пък като поисках помощ от него думите му бяха нещо от рода на: „Ееее тая е много лесна загадка, ма за да не кажеш че не помагам ей на: от дървото се правят бухалки за крикет“. Правилно! Познахте! Взех бухалка за крикет и след няколко удара си записах кодова дума „плюшени ръкавици“.
В общи линии историята (ако сбор от хаотични случки може да се нарече история) си върви спокойно напред като на няколко места казах че имам зюмбюл, ножа акаме и книгата на сенките, след проверка се оказа че и свещ трябва да имам задължително, а и да съм говорила с някаква богиня, ама свещта я имах а за богинята не ми питаха изрично дали трябва я познавам лично.
И точно тогава се набих на епизод 399 които ме отврати повече и от жълтата лайка, която пък е още един от фиктивните избори в играта. Ако авторката е писала, че недоносените бебета се пазят в инкубатори (уред за мътене на яйца) вместо в кувиози ми теглете ѝ една майна и го преведете/пишете кувиоз бе! Толкова капачки събрахте и да оставите инкубатор за недоносени бебета бибип и редакторите бибип (тука не се извинявам защото съм искрено възмутен). Единствено извинение което бих приел, е че им е писнало тотално от недомислиците в книгата и са дали на Неделчо да си измисля думи които му звучат удачно за ситуацията.
Точно в та ситуация за малко нощна смяна да стане втората книга която някога съм хвърлял в живота си, ама пътувахме в кола и може би това я спаси. Поех си няколко пъти дъх и продължих, като инкубарите продължаваха да се пънат навсякъде, ама вече бях си казал, че Неделчо е виновен и на редакторите им е било през бибипа вече. Все пак 399-ти епизод е това.
Тръгвам аз по някакъв студен коридор и героинята почва да се разтрива за да не „изстине“. Къде си тръгнала да изстиваш ма ей!? Земи се сгрей първо после се сети че си в сят дело на човек отглеждащ съмнителни билки в мазето си и после „изстивай“. За мет в случая нещата е трябвало да се обърнат и момето „да се опита да се стопли“ а не „да не изстине“.
Смея се аз тъжно и си викам: Че е била друсана друсана е била като го е писала, но поне не прокламира взимането на наркотици и от читателя/героинята и БАМ!
Казах ли БАМ! Казвам го да ви събудя и за да отбележа че минах през вратата с бокала от по-горния абзац. Мда влизам в аптека и избора ми е: С какво искаш да се надрусаш – сънотворни, анфенамини или кокаинче (нещо от тоя род не ми се търси за точен цитат в момента) и това са ти трите избора. При два от тях: събуждаш се на мокри кожени дивани, добре дошла на 1, при третия: Яко тия сини гъби направо ми отвориха чакрите, сега ако знам как да вляза в тайното убежище на демон от шестия кръг нека го направя.
Толкоз!
F3
Бибип и инкубаторите бибип, давай по коридора с бръшляна.
Влизам в една вана за раждане защото... защо не, те хората правят секс докато наоколо броди пришълец пък аз да не се понакисна във вода за родилки. Тука имах подсказка, че трябва да се накисна, за да взема екстра опит. Взех го: сега ако имаш нещо за декодиране вместо А=1 Б=2 А=Я=30; Б=Ю=29... Брех, дигнахме ниво, приближаваме се до края. Влизам аз в Зеленикавото отделение, което не е зелено а идва от зеленика – синьо цвете (да на тоя етап вече не се замислям за ти неща) и пуска кръв на демона който се преструва на малко момиченце: Ако знаеш коя е другото име на Смрадлика обърни я в букви и мини на там иначе дърво. Ах куче знам я и освен това знам, че трябва да го декодирам на обратно... и... правилно дърво!
Декодихар си я по редовния начин и приключих за момент, за да изпиша тия близа 15 000 знака възмущение. Възмущение основно защото за другите книги никсата предупреждаваше че са зле, а за тая подло си замълча! Прав беше Човека като говореше за Подлата никса и подмолната пешка.

Така! За кого е тая книга все пак?
Ако смяташ Битки Безброй за светия светих или не си пробвал нищо друго – пробвай нещо друго.
Ако си падаш по декриптиране на думи, който може и да не си намерил, обичаш да чертаеш карта, която я има само в главата на автора, ако искаш да разкостиш играта която те е убила толкова пъти, че си загубил бройката им, ако носиш елка в джоба на ризата, тефтер в панталона и химикалка зад ухото (вероятно си бакалин), но това може да е книгата за теб.

Ако искаш атмосфера – чети нещо на Щрут.
Ако искаш хубава история – чети нещо на Колин.
Ако искаш смислена работеща система – чети торнадо 6.
Ако водопадът срещу ада ти е харесал, но си бил подразнен от грешните препратки – намерил си своята книга, освен това можеш да преиграеш и Ринглас и боговете близнаци.

Битки безброй имат интересни светове, но това не е един от тях. Имат макар и рядко интересни истории, но такава също няма да намерите тук. Имат система с която всички са свикнали, но да, тя е ампутирана от тази книга.

Нощна смяна е екперимент, проверка дали ако изтръгнеш гръбнака на ББ поредицата ще може да се получи нещо жизнеспособно. Отговорът категорично е – да, поне колкото са жизнеспособни плужеците или живите желета. Както се казва „за всеки влак си има пътници“, този обаче не е моя влак и след като проверя къде ще ме отведи Самакитката (84-ти епизод ако се чудите) ще сляза на следващата гара. В заключение, чел съм и по лоши неща.

Щом корицата специално е поръчана да е като турлюгювеч, то ефекта е постигнат напълно.Честито!

Щом „неонатален инкубатор“ и „инкубатор“ са едно и също това напълно обяснява и как коня те „храни с превъзходното си кобилешко мляко“. Пък после аз съм донасял вода от сто кладеници.

И още малко по книгата:
При всички положения се озоваваш в аптеката където или почваш отначало или трябва да се друсаш за да откриеш тайната стая на епизод 200. Там получаваш „нещото за декодиране“ където трябва да смяташ буквите на обратно и като цяло започват да се редят проверки зел ли си това взел ли си онова какво ще ползваш как ще го ползваш. Това донякъде е хубава тактическа битка, ако изключим факта че трябва да се взел целия набор от предмети и информация, за да си ги наредиш пъзела по единствения (почти съм сигурен) възможен начин.

Да похваля екипа, че не съм открил грешни препратки, а и преводът на „загадките“ е прилично смислен, което си е някакво постижение като се има предвид количеството им.

Не се карайте
Ревюто на Спас може да е много негативно, но поне ми върна надеждата, че ПГ9 ще може да се бори за "Пъстра никса". Като видях корицата на Пепи и си казах, че каквото и да направим тази година, няма да можем да се борим с нея.

Макар мнението ми да се различава драстично с неговото по повечето въпроси, всъщност е хубаво да се чуят повече гледни точки и отзиви за книгата, за детайлите в нея, а и е отделил много време да го изрази подробно, благодарности за което. Вече всеки заинтересован си отбира от него смисленото по своя преценка. Колкото повече такава обратна връзка, толкова по-добре и по-лесно ще може да се отдели субективното от обективното.

Болницата в огледалния свят... ъър тъй де викорианската ѝ част след като минеш през фризира.

както и целия файл с картите с коментар от авторката:
„Пълният комплект подови планове за нощна смяна е качен на моя уебсайт. Сега можете да разгледате и Викторианската болница, но не съм ви улеснил толкова. Определено не са включени тайни тунели, скришни стаи и смъртоносни капани! * зъл смях *“

Не знам какво да го хвалим преводача, предвид че една от най-хвалените западни книги-игри през последните години е една от най-лошо приетите тук, човек трябва да се замисли дали нещо не се е загубило в превода