Нощна смяна - Виктория Хенкокс - ревюта, отзиви и коментари (СПОЙЛЕРИ!)

Нощна смяна е поляризираща книга-игра за аудиторията на нашата общност. От една страна е хорър, което отблъсква немалко хора, от друга - първите епизоди напомнят на лутането в лабиринтите на Битки Безброй от тези на Йън Ливингстън, които не стават. Насмешливи коментари за нея се подмятаха упорито в чата откакто книгата излезе, докато положителните ревюта останаха на заден план. Е, когато най-накрая се реших да я подхвана останах доволен. След като я завърших успешно си казах "уау, това сигурно е хитът на сезона..."

Авторката Виктория Хенкокс те поставя в обувките на главната героиня насред кошмар. По време на нощно дежурство в болницата, в която тя работи, се случва немислимото. Събужда се от кратка дрямка в стаята за отдих и заварва колежката си с разпорено гърло, а убиецът е по петите й. Сън или реалност, ТИ трябва да оцелееш.

Признавам, че бях скептичен към болничната обстановка, това ми е антипатична тема. Въпреки това не мисля, че авторката се е справила зле, даже напротив, без да прекалява успява да придаде уникален привкус на всяка стая и коридор в болницата. Голяма заслуга за атмосферата неимуверно се дължи на превода на Ал Торо, който е на страхотно ниво, без той да е професионален преводач, както и, разбира се, на редакцията на Юри. Цялата книга е изпъстрена със загадки и беше благодат, че не попаднах на сбъркани препратки, което щеше да развали целия кеф.

Хорър темата не е толкова... гадна. Бих казал, че хорърът е използван като похват за създаване на интересна история, получена от върволица странни събития и ужасяващи картини, като на сън, а не като самоцел за плашене и/или отвръщение. Подобно на Съновидение. Любопитен съм как би оценил текста моят брат, автор на Рецепта за кошмари и основен деятел зад форума на Стивън Кинг , но типа загадки и цедки в книгата не са за него.

Споменавайки за пореден път загадките, книгата е пълна с такива и това е един от най-силните й акценти. В играта няма обичайните за книгите-игри показатели, точки и системи, а вместо това читателят се сблъсква с какви ли не задачи и само верният отговор ще го отведе на правилния епизод, на който да продължи. Явно, че много хора не са фенове на подобен род неща, а пък от някои коментари останах с впечатлението, че едва ли не ще решавам задачи по математика ни в клин, ни в ръкав. А всъщност загадките и ребусите бяха достатъчно умело вплетени, така че да не ме подразнят, а решаването им ми достави неумоверно удоволствие. Разбира се, като програмист и математик, аз обичам такъв род неща. Като геймър искам дадена книга-игра да ми поднесе предизвикателство, нещо, което да разплета. Пример именно за такава е и Рандеву.

Бих разделил играта на 2 основни части. Първата част е лутането в "съвременната" сграда на болницата. Там обикалянето е почти изцяло на сляпо и ако не се нацели верния път, така че да се сдобиете с предмет и знанието как да продължите напред, играта за вас приключва и трябва да почнете отначало. Поради това тази част е доста недолюбвана. Всъщност тя е доста малка и предполага след 2-3 неуспешни опита да се разплете ако човек просто пробва различни комбинации от посоки. Следва кратка нова област в "мазето" на болницата, която се преодолява с правилните отговори. Дори не съм си чертал карта.

От там нататък попадате във "викторианската" част на болницата, която вече е full blown Алиса, има си и говорещ котарак Тази част е по-дългата, в нея вече се чувствах комфортно с преодоляването на поставените препятствия. Внимавах в текста и по този начин не умрях до края, тъй като авторката е оставила достатъчно насоки как се минава успешно. Няма дълбок сюжет, но и не й е необходим. Хрумката зад историята ми хареса, а удоволствието от приключението е в поредицата интересни случки, които Виктория е измислила, подобно на класики в жанра като Deathtrap Dungeon, ала без свръх високата леталност. Предизвикателството е да стигнеш до края и мисля, че всеки, който е успял да го достигне по честен начин, няма как да остане безразличен към книгата и да не я хареса.