"Тайната на алрисите" - коментари и ревюта

Можеше корицата да я мръднат една идея, така че гръбчето да не излиза отпред и текста от гърба да не попада в сгъвката. - това като първи впечатления =)

Тайната на Алтрисите или Котарака и черния нарцис за бедни.

По новата утвърдена оценка за книги игри:
Оформление
Книгата си е обемна и като цяло внушителна. Е не толкова като други излезли през годината, нито като преводна нито като обем. От корицата най читаво е червената карта в главата, но на харизан кон... тъй де корица косурите не се гледат. От друга страна илюстрацийте които бяха показани тук изглеждат по-зле на отпечатъка. Не толкова зле като тези на Сектора от Призванието, но осезаемо с по-ниско качество. Има си по два зара на страниците, което е удобно има и достатъчно големи бели полета, така че не е нужно да разчекваш книгата, за да я четеш удобно. Тук отбелязвам само един изпуснат нов ред в Речника*.
Литература
Личи си, че редактора и коректора са се постарали да пооправят превода. само на едно място по пътя по който минах скъпоценните камъни бяха оставени в „оригиналния си превод“ - геми**. Първата ти среща с потенциалния ти „заек“ също е потресаваща: Има плитка, носи черно, запасала е две саби и има татуирана пеперуда на дупето - явно е бахи якия войн. Все ми се струва, че нещо друго трябва да подскаже кое ниво е тоя пусти войн дето виждаш, ама няма да издребняваме. Това си ми е редовното заяждане с редакцията.
Самата литература е... описателна? Струва ми се че има твърде много текст който не казва нищо, а и стилът е доста по различен от предишната книга на Керото. по едно време се усетих че чета по диагонал и то още на първото изиграване. Като видях картата в началото очаквах че ще има някаво приключение, че ще пътуваш между градовете, а то е: постна свалка и котарак за бедни последвано от Парадокси - разбирай хойкане из града без да знаеш защо, но орязана версия после един „дънжън кроу“*** и после докато се чудиш защо още чета след като убих принцесата и спасих дракона или обратното според изборите ти в подземието се връткаме пак към котака като трябва да избереш дали ще си на страната на бунтовниците или на капитана, само че развито в 4 (ЧЕТИРИ) епизода вместо в двадесетина като при наш Сашо.
Кефометър
Четенето не ме измъчи. Може и проста да не съм бил в подходящо настроение, ама определено нямаше нищо „уау“ нито в историята нито в света. Камарата странни думи използвани за по фентъзи ефект някак си не ми докараха фентъзи изживяване. Ама все пак не е и чак зле, като Каранго или Нощна смяна.
Системата за битките е интересна има различни умения и проверки, добавена е дори инициатива, което значи, че не винаги ти удряш пръв. Единствената яка битка обаче е с финалния финален бос и добре че попаднах на нея при последващо разиграване защото наистина щях да се фрустрирам яко като разбера, че ако взема да го победя директно умирам, а ако го оставя да избяга отивам на епилога за загубенаци. В показател игра съм сложил една екстра точка, а ако случайно знаете нещо за света къде се развива действието и сте цъкали ролевата игра в него може да си добавите още една в която графа решите.

Оформление ★★★☆☆ 3/5
Литература ★★✯☆☆ 2,5/5
Игра ★★★✯☆ 3,5/5
Кефометър ★✯☆☆☆ 1,5/5

*Дракион някак си е пропуснато да се пренесе на нов ред, но дори не си струва човек да се заяжда за това.
**49-ти епизод
***Играх в GODMOD с фиксирани успешни проверки и умрях на епизод завършващ с на ляво, на дясно или напред. Сойлер - на дясно умираш директно.
★☆✯

Признавам си, че очаквах с нетърпение "Тайната на Алрисите" и вярвах, че ще е много добра. И как иначе, след като Емануел Керо е също един от първите автори на Прайм Геймс (благодарение на Никсата), като неговото Съновидение постави висока летва и за мен е една от най-добрите кратки книги-игри изобщо. Това се потвърди и от хилядите фенове на приложението, което достигна 100 000 сваляния в Google Play и Apple Store със средна оценка 4.4 от 5 при 995 ревюта. Уви, Google затриха постиженията на приложението по един изключително ш****о корпоративен начин, но това е друга история.

Новата му книга-игра е по-обемна и е фентъзи. Направо предвкусвах кефа преди да я започна. Може би това изигра основна роля да не оправдае високите ми очаквания.

Експедиция от учени, наемници и твоя милост (явяващ се приключенец от запаса със семейство и три деца) потегля да установи съдбата на предходна експедиция и да успее там, където очевидно първата се е провалила. В подземен комплекс до град Вермонт мнозина намират своята смърт, а дали ще се измъкнеш от там жив зависи от предпазливост, добри зарове и сляп късмет в случай на лоши такива.

Емануел се е справил страхотно с опростяването на системата на ролевата игра, по която книгата му е вдъхновена. Усещането е за D&D соло приключение само че със шестстенни зарове. Основни показатели, инициатива, богат избор от умения, спектър на трудност при проверките, екипировка... Подобно на проверките в Кървав меч, съм любител на "хвърли по-малко или равно на даден показател", който може да развиваш и така да подобряваш значително шансовете за успех. Също така провалените опити на играча често не завършват със смърт, а с определена пречка/спънка, която все пак е преодолима. Само не разбрах тоновете екипировка, която може да се закупи, къде е приложима, но не съм разръчквал всичко.

Откъм сетинг нещата не ми допаднаха с цялата тази употреба на измислените думи за специфичния свят на ролевата игра. Не ми помогнаха да се потопя в атмосферата, напротив. А инак светът е интересен... мъглата, чудовищните Стрикси, пътешествието с летящи кораби, но някак няма особено задълбочаване в тази посока.

Разделям условно играта на 4 части. Подготовка по време на пътуването и преодоляване на първата битка с помощта на изборите при създаване на герой. Втората част е проучване на информация в град (без фактор време), а загадката на скрития епизод в нея се преодолява с помощта на подготовката от първата част. Следва подземие с множество изпитания (но не тъмницолаз), а накрая завръщането у дома, което може да доведе до, мисля, 3 основни финала.

В началото историята се развиваше мудно и ми беше леко скучно. Хареса ми, че има разнородни варианти да се премине през нея. Не отделни пътища, но опции, чрез които успешно да достигнеш събирателните епизоди в сюжета. Най-интересно и приятно ми беше приключението под земята. Атмосферата там беше готина, леко хорър. Спътниците ти загиват един по един като в подобие на филм на Ридли Скот, а ти може да се скатаеш, да блеснеш като герой или да изиграеш картите си внимателно. Уви, финалната загадка и начинът, по който трябва да научиш отговора й, изобщо не ми харесаха. Краят и моралната дилема преди него, разиграни в едва няколко избора, бележат типа книга-игра, която е "Тайната на Алрисите", какъвто не ми е от любимите.

В общи линии е добро произведение, над средното за жанра, но не е сред най-добрите. Препоръчвам го на истинските почитатели на книгите-игри.

П.С: Дневникът в прикачената снимка е смес от няколко различни изигравания, да не се гледа

Макар да се изразява малко по странно разбирам тезата на Рахвин, че светът на алрисите му се вижда странно познат. Не съм запознат достатъчно със ролевата иигра по която е писана книгата и дали наистна има такива „летци”. Изглеждат интересно, но защо им е като има въздушни кораби. Парапланери пък въобще няма. Може в цитата превода да е скапан и преводача да не преви разлика между „пара” и „делата” планер. Ама досега само в един фентъзи свят съм попадал да се ползва парашут и там му казваха „ритнижълтица”.
1. Опитайте се да не се отклонявате в личностни нападки.
2. Оставил съм отговора на Светльо защото все пак опитва до обори Рахвин по темата за кой от кого се е вдъхновил за произведението си.
3. Останалите коментари може да намерите в тематичната тема, за останали коментари.