"Тайната на алрисите" - коментари и ревюта

Прочетох "Тайната...." и аз. Първо да изкажа адмирации към автора и илюстратора, второ - да заклеймя като ненормални всички, които не са одобрили книгата. Сега - сериозно, майтапа настрана.


"Тайната" е книга-игра с чудесна механика, чудесен сюжет и доста прилични илюстрации. Но да карам подред.

Първо за механиката - подобна механика е използвана в книгите на Моралес. Правиш проверка за умение добавяш зар (Ловкост плюс 2 - добави си 2 към Ловкост). Подобен елемент на проверка има и в Подземия и Дракони. Елементът на стрелба също предполага заимстване на Подземия и дракони има адвантидж и дисадвантидж, в зависимост от това дали стреляш отгоре надолу или отдолу нагоре. Като цяло механиката е доста симпатична, проста е. Има огромен брой умения, никой не те кара насила да взимаш всичките. Авторът дори съветва да ги ограничиш.

Неприятно впечатление ми направи небалансираността на качествата. Признавам -изиграх играта успешно само два пъти, но ми се струва, че някои качества (игри, проницателност) се използват значителност по-рядко от други (бойните умения, както и уменията за оцеляване в дивата среда). Това обаче не е трагедия, защото сюжета е смислен и човек сравнително лесно предполага как се развива действието. Първо имате пътешествие до град, после научавате накъде да се отправите, като града ви отправя няколко типични градски предизвикателства и накрая влизате в мина - типичен тъмницолаз.

Доста ми хареса, че . В някои отношения книгата напомня на Варварският бог където Опитах се

Авторът предоставя различни финали, което винаги уважавам. Единият е романтичен, другият е драматичен а третият....прагматичен
Хареса ми и счетоводната система, малко напомня на Варварският бог, с кристалите и камъните (тамп пък имаше опали и рубини)


Вътрешните илюстрациите са доста качествени, от тял личи реализъм. Винаги съм харесвал работата на Веско Чакъров. Не че не харесвам и други български илюстратори (например Никола Райков), но моят вкус е към реализма и оценявам добрата работа.
Външната илюстрация - на корицата - не ме грабва, вече сме виждали подобна и в "Мечето Ръкспин" и в "Полета на грифона", но както се казва "в изкуството няма крадене - само взаимствания". Като цяло- поносима. Добре изичстена, не е кичозна, центрирана върху един обект, а той има връзка с първата част на приключението, макар да не играе основна роля.

Книгата е доста по-добра от сума ти наши книги - напр. разни редници от трета, четвърта, пета, осма, десета рота и т.н. (моите уважения Кире, ама..... ). Ако трябва да я сравнявам с подобна бих я сравнил с полета на Грифона. При все че много уважавам Спас, а и "Грифона" е доста симпатична книжка, има разлика в "Грифона" и "Тайната.." държа да отбележа, че бих предпочел "Тайната..". първо тя ми стои по-завършена. "Грифона" е продължение на друга книга и ако превземеш Бялата крепост всичко свършва някак изненадващо, без обяснения какво се случва после. Направо отиваш на Епилог, където четеш колко точки имаш.
Второ в "Грифона" може ужасно много да скиташ по празни квадрати в стил "Блонд", докато тук в "Тайната" постоянно се случва нещо. Доста от изборите са логични. Държа да отбележа, че в "Тайната" има и романтична история, нещо което в "Грифона" или "Вълшебната тетива" отсъства и с което "Тайната" може да ме спечели.(много пъти съм казвал, че книгите на Блонд ме спечелиха с три неща - със свалките, хумора и лесната аритметика)

В заключение - препоръчвам "Тайната", съжалявам че не е спечелила "Златната никса", но този конкурс се изроди и съвсем логично го бойкотирам.


сюжет - 6/6
вътрешни илюстрации 6-6
корица 4,5 /6
механика - 5 /6
кефометър 5/6

"Не че не харесвам и други български илюстратори (например Никола Райков)..."

Трябва да призная, че илюстраторската кариера на Никола Райков не съм я следил, кой да предположи колко всестранно е развит .

"Слим непрестанно умира"

Бъркаш го с Кени, Слим се изхитрява да умре само веднъж.

И аз да направя няколко корекции


"Мечето Ръкспин" може да е анимационен сериал, но се ползва почти същата анимация, която има в Полета на грифона и в "Тайната на алрисите" на летяща лодка. тук грешка няма Не съм казал, че само за книги говоря, сравнявам въобще художествени произведения
Спас е писал „Да намериш Дракон”, която е продължение на „Полета на Грифона” с автор Любо Николов. - не виждам къде оспорвам това?

Аз съм писал, че "Полета на грифона е продължение на друга книга". Сравнението с вълшебната тетива, съм дал защото и в двете книги има скитане и търсене, не съм казал, че това е книгата, на която е продължение "Полета на грифона". Можех да спомена и "Гората на демона"


След като има опция, че можеш да превземеш Бялата крепост би следвало да има равностойно сюжетна линия. Алтернативата е, авторът въобще да не развива тази сюжетна линия. В крайна сметка още в самото начало ти е показано, че имаш право на избор. Идеята - нещо може да не случи, ама това не е приоритет, не може да е сериозно. в Една книга-игра,в която ТИ имаш правото на избор, сам си избираш приоритетите, освен ако не играеш железница (Варварският бог.)

В "Дракона" има сума ти квадрати на които те питат "Имаш ли еди каква си кодова дума" или "Колко време мина" и ако минаваш за трети път през същия квадрат може нищо полезно да не научиш. Описанията които получаваш са малко като при Върдж "това е или в гората или в планината" Ами мерси, те не са в една посока. Ясно че ако не е в гората, ще е в планината, то и сам се сетих..
Ако мина еди колко си време не научаваш нищо на този квадрат


Пак да кажа, че ми харесва "Полета", но не бих го избрал пред "Тайната" дори само заради това, че няма романтична история. Можеше една жена-орк да има.


@ Анардиле, нямам представа кой е Кени, Слим умира по най-малко шест възможни начина - навремето проверявах. На прима виста се сещам 3 начина. Колкото пъти играеш книгата -нов начин откриваш да умре.


ИИ - И друг път съм го казвал и пак ще кажа. Книгите -игри трябва да са основно насочени към децата. В смисъл ние вече сме пичове на по 40-45 години (преди 3 дни станах на 39), няма да станем по-млади, но за да има истинска Втора вълна, трябва да привлечем децата и тийновете. Адмирирам Никола Райков и Неделчо Богданов, чийто усилия са насочени точно към този таргет и за пореден път призовавам останалите - учете се от тях!.

Виждам, че не само на мен са липсвали създаващите неповторимо настроение мнения на George-AL. Всеки го чете внимателно и бърза да го коригира, ако случайно е допуснал дребни неточности, докато прехвърля мисълта си в текст. Аз обаче няма как да не се съглася с него: тая година се получи наистина изродска Златна Никса!

Благодаря на Джорджал, че е прочел "Тайната на алрисите" и е споделил мнението си за нея. Както казах най-важното е кой как е усетил дадена книга. Това дали е дал грешни доводи, сравнение и аргументи е ирелевантно. Издаваме книгите-игри, за да създаваме настроения и емоции на читателите, като всеки път се надяваме положителните да са повече от отрицателните.

@ Вилорп твоите "ревюта" ако реши да се заяжда човек с теб също са изпълнени освен с правописни грешни и с доста неверни и предубедени констатации. Не прави това, което не искаш да ти направят на теб.

Тези теми са човек да напише какво мисли за дадена книга било то хубаво или лошо. А често темите се обръщат в ревюта на ревютата. Тука сме една шепа хора и не мисля, че някаква неточност или грешка или дори предубедено негативно ревю ще повлияе на грандиозните продажби, които реализираме.

Привет на всички.

Новата вълна на книгите-игри така и не ме грабна. Има някои симпатични нови КИ, но по-голямата част от тези, които прочетох не ми допаднаха. След "Кръвта на зомбитата" и "Паднали ангели" почти се отказах. И така докато не мернах в една онлайн книжарница "Тайната на алрисите". Прочетох някои от ревютата тук и реших, че ще ми допадне. Така и стана. Пиша това мнение в случай, че има и други, които търсят в нета за солидна (но не и перфектна) книга-игра.

Това което ми хареса:
-Ненатрапчива фентъзи история. Няма напъни да е нещо нечувано. Даже главният герой не е тръгнал да спасява света или поне не директно.
-Системата за битки е адекватна. Върши си работата доста добре. Хареса ми, че в началото може да си избираш от предварително подготвени комплекти екипировка, за да има някакъв баланс между оръжията за близък бой, далекобойните оръжия и парите. Това донякъде се променя като стигнеш пазара, но е добро хрумване. Напомня за избор на клас в РПГ видео игрите.
-Авторът не се стреми целенасочено да прецака играча и не му поставя RNG клопки. След първия си прочит прегледах различните опции, които са дадени за избор на играча(към коя групичка от спътници да се присламчи) в началото на кораба и после в града и установих че са сравнително равностойни. Изборите, които са предоставени са логични в по-голямата си част. Единствено в по-късния етап е даден избор между три пътеки, който изглежда някак си произволен, но има предмет, който може да помогне, а и трите опции са описани доста подробно и подозирам, че или съм изпуснал някаква подсказка по-рано или трябва да се разгадае авторовата логика вложена в описанието. При всяко положение дори при грешен избор веднага го разбираш, а не както в "Битки безброй", където стигаш почти до финала и осъзнаваш, че някъде по средата на приключението не си поел по правилната пътека и не си намерил пръстен, скъпоценен камък, зомби или каквото там авторът иска, за да приключиш успешно играта.

Като споменах подробните описания дойде ред да кажа и за това, което не ми допадна(но не ми развали играта):
-Епизодите са длъжки и авторът описва доста обстоятелствено всичко. Предполагам, за да потопи играча в атмосферата, но има описания, които ми се струват ненужни. Например на кораба отиваш с главния учен до каютата му. Описано е през колко врати се минава и кой отваря вратите на престарелия учен. Това няма отношение към избора, който има играча нито пък създава особена атмосфера. Ако описанията бяха малко по-обрани и епизодите малко по-къси, в същия обем страници можеше да има поне още 20-тина епизода с избори или битки.
-Искаше ми се да има малко повечко битки.
-Фиктивните единици за време. Така и не се ориентирах в таблицата за конвертиране на времето и през цялата книга бях в неведение колко е часа.
-Мотивацията на главния герой да поеме на пътешествието и въобще да бъде поканен на експедицията е слаба. Това няма да го слагам в спойлер таг, защото е в самия увод. Не знам кой би си взел водач, който от години не е стъпвал в съответната местност. Много по-добре ще е експедицията да си наеме водач от Вермонт. Главният герой стои малко не на място в цялата история. А това, че неговата лична причина да се съгласи е за да търси стар приятел щеше да e приемлива ако за да го направи не трябваше да остави жена и деца. Което ме води към следващия момент, който не ми допадна - семейното положение на героя.
-Авторът е решил, че главният герой трябва да е женен. Това през 95% от приключението не играе роля, освен в момента в който ни в клин ни в ръкав се завързва битова драма тип "Дързост и красота". Следва спойлер за "Алрисите" и видео играта "Witcher 3"



В заключение - книгата има потенциал за подобрение в литературната част, но структурата на играта е добра и според мен си заслужава да се прочете.

Хлопнах я и тази книжка от задната страна - прочетена. Мнението ми за нея во кратце: Тя е кратка (само 200 епизода) и се чете бързо, толкова че няма описания на почти никакви от важните локации като кораба, града, пещерите. В детайл се влиза само тогава, когато е наложително за игрови избор (пак е нещо де), но от това определено страда литературната част. Диалозите са на прилично ниво, и все пак някак плитки и безцелни.



Подобно на други европейски произведения (испанските например, които съм чел) се залага твърде много на проверка на умения с шанс. Те заместват битките и някак прилично при това се справят, но дори така ми се искаше да има по-малко такива избори и повече нещадящи. Успешно я изиграх от първия път, макар накрая да се осакатих и да бях подложен на хендикеп, че да не влизам в битка занапред... сещате се. Дори така, играта е лесна. Но това си има своя чар, в крайна сметка определено е за по-невръстни играчи, самият факт, че е спин-офф на поредица ролеви игри, но книга-игра издава това.

Определено на високо ниво оценявам рисунките от книжното тяло, също и корицата (кориците - щото гледам има няколко версии), но картата ми се стори много излишна. Предразполага те към идеята, че ще проведеш пътуване по локации, а всъщност е само встъпление в света на играта. И това е нещо, ами хич да беше?

Дневникът е приличен, една страничка само, но не е като всичко в него да е използваемо, голямата част от предметите купуваш/взимаш наслука и също така ги използваш, което вероятно е намерението на авторът, просто да преиграеш няколко пъти играта и да не остане тайна за теб в нея. Но пак да се върна от гореписаното от мен. Играта и така е доста лесна, пък какво остава да я експлойтнеш на макс? Няма да има никакво удовлетворение.

В крайна сметка, книгата ми се стори приятна и си заслужава.

Radko писа:

Хлопнах я и тази книжка от задната страна - прочетена.

Чакай малко, четеш толкова книги-игри напоследък, че не мога да не те попитам - какво търсиш в една книга-игра?

Efix7 писа:

Radko писа:

Хлопнах я и тази книжка от задната страна - прочетена.

Чакай малко, четеш толкова книги-игри напоследък, че не мога да не те попитам - какво търсиш в една книга-игра?

Не на шега това е сериозен въпрос.

С риск за голям офтопик, то на първо място търся развлечение, опитвам се паралелно да чета книги-игри от старата и новата вълна, такива които вече съм чел и такива, които никак не съм. Както става ясно - чужди и домородно писани, без значение. Какво намирам в тях е различно - добре направена игрова система, увлекателно написана или пък не. Обичам да търся в тях преплетени нишки митология, история, философия, препратки към книги, филми и други медии, ако са по-сложни (т. нар. лейъри) или просто да ги разиграя, ако са по-простовати.

Също така може да се приеме цялото това усилие и като опит за написване (някой ден) нещо мое по темата. Имам наченки и чернови, няколко затрити нарочно, няколко неволно, и по изключение нещо съхранено, но основните концепции все ми се въртят в главата. Чета и от носталгия и когато преиграя някоя книга-игра опитвам да си направя сметка, дали дадена творба е толкова добра, колкото когато съм я чел преди 20-на години.

Да върна топката: Ами ти? А цялата останала общност?