"Ярост" - ревюта и коментари

(Ревюто най-вероятно съдържа спойлери, не знам кое и дали е добра идея да се скрие)
Без съмнение най-добрата турнирна книга-игра, която съм чел въобще и определено ми хареса още повече от предишната на Митко за върколака (да, знам, че са много различни). Интересна и увлекателна е, историята на Громул те грабва и рисува голяма и детайлна картина на един живот, изпъстрен с най-разнообразни събития. Много добра литература, изкефих се и че различните противници ги биеш по различен начин. Самите противници също бяха много колоритни. Малко и за играта ми:
1-во изиграване:
Трудност - средна (Шампион)
Умения - Боен чук (2), Лагор (1)
Противници:
1. Небесния ездач
2. Мраз
3. Рицаря на Правдата
4. Майстора на сенките (7 Ярост)
5. Белеон
6. Х'Вола
7. Принц Елиан
8. Ю Ланг
Завърших играта на пълни 10 точки Живот, изхабих уменията, намерих и Щит, но така и не успях да го ползвам. Направих един фатал, на Майстора на сенките. Завършек - Огън (стандартен, 50 точки), харесах епилога, сякаш ми пасна най-много той. Общ резултат - 11 Ярост + 7Х2 убити противници = 25
2-ро преиграване
Трудност - най-трудна (Властелин)
Умения - Тъмни изкуства 1, Кървав маг 1
Противници:
1. Салеб
2. Принц Елиан
3. Белеон
4. Рицаря на Правдата
5. Салия
6. Х'Вола (7 Ярост)
7. Мраз (7 Ярост)
8. Ю Ланг
9. Моргот
10.*** (бонус-противник)
Завърших играта едвам, последния противник ме остави буквално на 1 Живот, влязох при него на 2 Живот, че Моргот бая ме млати. Изхабих уменията, че и новите и те: намерих Щит, дето Салия му видя сметката, добре че ми остана един заряд на пистолета за финалния бой, че голям зор брах. Завършек - Огън (специален, 80+ точки), абеее, метнах едно око на специалния епилог, па взех че се върнах пак на предишния Този път - два фатала: на огнения и на ледения маг, че нещо нямах нерви като предното преиграване да ги суча. Общ резултат - 9 Ярост + 9Х2 убити противници + 5 бонус за трудност - общо 32.
Прочее, много ми хареса книжката, пак да си кажа, препоръчвам я силно и - за бога, братя, купувайте!

Най-накрая нова книга-игра за турнири,арени и двубои,с избор на умения и над 300 епизода!Често казано,омръзнало ми беше да излизат игри между 50 и 100 епизода,както и списание "Агамор" да се допълва с интервюта,вместо с игри!Хубаво е и това,че наред със спортната тематика ("Финална надпревара" и др.книги на Деян Рангелов,както и "Мемоарите на една легенда" на Деян Вачков),този път имаме книга-игра с турнирни битки!Надявам се,занапред авторите да издават повече подобни книги-игри или такива които са близко до реалността.Добре е свръхестественото,магиите,вампирите,върколаците,таласъмите и другите неща от "меч и магия" и фолклора да излизат по-рядко.Омръзнали са ми корици в стил "Хелоуин" и ужаси.Не са ми интересни просто,пък и са без практическо приложение в живота.Нищо не може да се научи от тях,дори за децата не стават,камо ли за възрастни.Добре е да има повече книги-игри за оцеляване,с логически и тактически избори,с избор на умения и полезни предмети.Главното е обаче,читателят да бъде провокиран да мисли и да решава съдбата си основно посредством разума и своите избори,а не толкова чрез шанс или вълшебства.
П.П.Няма да е лошо Картача да разиграе "Ярост" в ютуб канала си.

За първи път пиша ревю откакто съм член, но тук като хиперексперт в областта на Street Fighter / Tekken и понякога King of Fighters съм длъжен да дам своите плюсове и минуси.

Още като чух, че излиза турнирна игра и бях сигурен, че ще трябва да сядам пак да чета КИ (което е все по-рядко), но тук не търпеше отлагане. Идеята да се обърнат ролите и ти да си всемогъщия шампион още от началото, вместо да се изкачваш по стъпалата както всеки друг път, беше глътка свеж въздух. Чисто като идея беше готино, но при мен това беше свръхдоза самочувствие и гледах от високо на всичките си опоненти. В нито един момент не се почувствах застрашен от някой от тях, а при първото си и единствено разиграване играх на трудност "Властелин", понеже липсваше по-голяма такава. Това в никакъв случай не означава, че играта е лесна, просто аз успявах да прочета опонентите и ситуациите като ветеран в жанра (отделно, че зарчето ми връзваше на куче и на два пъти изкарах е*ати и късмета). Ще опитам да дам мнение за отделните аспекти, но ще има СПОЙЛЕРИ.

За мен темата прави 80% от всяка игра, тук тя беше уцелена право в десятката. Съдържаше всичко което очаквах от турнирна игра, започвайки от стереотипната арена, до различните и уникални противници. Това което ми хареса тук беше, че арената не е просто картинка на 4-та страница, а нещо което се променяше (трошеше) и оказваше влияние (макар, при мен да беше минимално). Може би ако противниците ми се бяха наредили по друг начин, щях да усетя повече какво е да нямаш навес или статуя.

Ще бъда честен и ще кажа, че главният герой Громул не ми хареса. Беше супер... обикновен. Финален бос който не се различава много от всеки друг в квартала си, паднал се от кутия за зърнена закуска. Прилича на братовчед на Shang Tsung или Heihachi Mishima. Тук пак ще повторя, че той започва с голяма заявка, печелил турнира години наред и мачка всичко живо. Дори и говори като такъв, можех да предскажа неговият диалог с всеки опонент, без дори да съм играл играта повече от веднъж. Неща като "щом си тук, значи ще загубиш" или "ти ще бъдеш поредната жертва" са неща които финалните босове повтарят от 70-те. Честно казано, опонентите с които се борих ми се сториха много по-живи и интересни, като дори ми се искаше да играя с някой от тях на моменти. Като стана дума, това е и другото нещо което ми се искаше да видя в подобен тип игра. Всеки който е заставал на аркадна игра или е играл fighting игра, знае че имаш списък с бойци от които да избереш, всеки по-различен от предишния. Ясно ми е, че тук концепцията е да играеш с конкретната личност, но просто изтъквам как бих предпочел да избера "Х'Вала" да кажем, пред Громул.

Като говорим за различните бойци, там беше най-силния аспект от играта, поне за мен. Първото което ме зарадва беше драфта (тегленето на противници). Да се падат по този начин и да имат подредба за която нищо не знаеш, гениален ход. Дори добавих доза драматизъм при моето разиграване и им произнасях имената в гласа на коментатора от Mortal Kombat (този който казва FINISH HIM). Нямах търпение да припаткам текущия опонент и да видя какво ще ми предложи следващия. А битките... всяка уникална и индивидуална. Няма опасност да ти се паднат два противника който да предложат едно и също, което беше муцка. Благодарен съм, че в представящите им епизоди имаше картинки на всеки от тях, а не просто текст който ги описва как изглеждат. Тук искам да направя вметка за Белеон (мисля, че така се казваше) и да се оплача от него. Падна ми се като 4-ти в списъка и привидно изглеждаше като някакъв Гандалф който ще ме цели с енергийни топки, ще пречукам за 3 епизода и ще продължа с живота си. След като ме изпрати в онова "странно измерение" и играта за мен изгуби същността си за около 30 минути. Вместо да се водят битки и да търсиш слаби страни на опонентите си, аз прекарах половин час обикаляйки столичния квартал Дружба 2, търсейки летящи балончета (които са на пълна лотария 50/50 дали ще можеш да спукаш) за да се върнеш обратно в готината игра. Разбирам, че трябва да се измислят 12 различни персонажа, всеки с уникалните си умения, но да изпращаш някой в съвсем друга КИ с толкова много късмет беше грешен ход. Накрая се връщаш и просто го хвърляш от скалата надолу. След тоя тормоз, исках да го разбия от тукати, не просто да го метна. А и тук изгубих най-много точки живот, което ми се стори несериозно, на фона на подготвените противници с реалния свят.

Спомените които нашия човек получаваше бяха нещо интересно. Тук нямам много какво да добавя, понеже изборите ми се струваха безтегловни някак си. Да, те сформираха крайния резултат, но просто да запишеш една буква и да продължиш ми се стори малко измежду другото. Бих променил само да не се случва след всяка битка, понеже ставаше очевидно и дори главния герой го очакваше и се подготвяше.

За капак - финала. След като претупах 9-те джуджета, ми се падна Хармоничен край. Падна ми се, защото аз го избрах. Избрах го, защото изборите от спомените са доста разграничени един от друг и става лесно да решиш дали нашия човек като юноша е бил Жоро Илиев или Петър Дънов. Очаквах тези избори да ми донесат нещо различно от щастливия край, но той си беше и там и ме чакаше. Предсказуемо, но все пак задоволително.

"Ярост" е готина книга със сигурност, особено за сериозни фенове на жанра като мен. От интересните опоненти, до мястото на което се развива, формулата работи. Това е причината тази формула да поддържа турнирните игри вече над 30 години, тя работи. Да, бих променил Громул с някой по-интересен, но и той си свърши работата като финалния бос попаднал в опитни ръце. Спомените се случваха често и предсказуемо, но благодарение на тях научаваме откъде идва и какво е правил нашия човек.

Оценка : 8/10


П.С. Давам 8 вместо 7, защото изпитах невероятно удоволствие от това да използвам Ярост срещу онзи разглезен и самонадеян Принц. Още като му видях снимката и като заговори, не исках да му давам шанс и просто натиснах бутона "размажи". СТРУВАШЕ СИ

Книгата е много интересна макар и при единственото ми изиграване да не успях да я победя, защото имах неприятна среща с майстора на сенките . Но за мен не е много ясно как точно се ползват 3 т. ярост на 319 епизод. Не разбирам нито защо трябва да има толкова сложна комбинация от случили се неща, за да се възползвам, нито кое точно умение мога да възстановя. Поздравления към автора за чудесната книга, която е създал.

dani_yord83 писа:

Книгата е много интересна макар и при единственото ми изиграване да не успях да я победя, защото имах неприятна среща с майстора на сенките . Но за мен не е много ясно как точно се ползват 3 т. ярост на 319 епизод. Не разбирам нито защо трябва да има толкова сложна комбинация от случили се неща, за да се възползвам, нито кое точно умение мога да възстановя. Поздравления към автора за чудесната книга, която е създал.

Не използвам умения, така че тази инструкция я пропускам, но доколкото разбирам, срещу 3 точки "Ярост" може да си възстановиш използвано вече умение, което си научил от някой победен противник. Например, започваш с умения А и Б и ги изразходваш. Послед срещаш противник Х и от него научаваш умение В. След това срещу някой следващ противник изразходваш и умение В, а когато отидеш на епизод 319 срещу 3 точки "Ярост" може да си възстановиш умение В.

Благодаря ти за добрите думи и се радвам, че книгата ти е харесала!

dani_yord83 писа:

Но за мен не е много ясно как точно се ползват 3 т. ярост на 319 епизод. Не разбирам нито защо трябва да има толкова сложна комбинация от случили се неща, за да се възползвам, нито кое точно умение мога да възстановя.

Тук за жалост в печатния файл е допусната грешка и е отпаднало едно "не" - инструкцията в еп. 319 трябва да се чете:

Ако някое от началните ти умения е изразходено докрай, но НЕ си взел друго на негово място, можеш да го възстановиш за една употреба, заплащайки 3 точки Ярост – т.е. добави си ново кръгче за него в дневника. Това не важи за Бяла светлина.

Тоест, можеш да възстановиш една употреба на някое начално умение само ако нямаш вече ново на негово място. Важи за всяко начално умение, без Бяла светлина.

Това вече прави нещата по-ясни. Благодаря за разяснението. И успех на автора и хората замесени в създаването на тази книга. И дано цялата обещана поредица държи толкова високо нивото.

3-то преиграване, с цел да бием рекорда
Трудност - най-трудна (Властелин)
Умения - Боен чук 1, Арсенал 1
Противници:
1. Рицаря на Правдата (Боен чук 1) + 3 Ярост
2. Небесния ездач + 3 Ярост
3. Моргот + 2 Ярост
4. Белеон + 2 Ярост
5. Мраз (Щит 1) + 3 Ярост
6. Салеб (Щит 2) + 3 Ярост
7. Салия (Арсенал 1) + 3 Ярост
8. Принц Елиан + 2 Ярост
9. Х'Вола (Пистолет 1) + 3 Ярост
10. Бек (Пистолет 2) + 2 Ярост

Накрая оставаш на 2 Живот и завършваш с общо 26 точки Ярост, при изчисляването добавяш 10 убити противника по 2 - 20, плюс 5 точки за трудност и стават 51. Номерът е да не ти се пада Ю Ланг, щото няма опция да бъде убит, все го пощадяваш при всички случаи. Както и естествено, да не правиш никакви фатали и да не си зареждаш уменията, че хабят Ярост. Е, и зара трябва да върви, ест.

Последно, четвърто преиграване. Ефикса правилно ми направи забележка, че на последната трудност уменията се ползват само по веднъж - аз си мислех, че това важи само за първоначалните две, не и за придобитите после, оказа се, че и за тях важи. Тъй че, предния ми резултат е на практика 45 точки, игнорирайте го.
Трудност - най-трудна (Властелин)
Умения - Боен чук 1, Арсенал 1
Противници:
1. Рицаря на Правдата (Боен чук) + 3 Ярост
2. Х'Вола + 3 Ярост
3. Моргот + 2 Ярост
4. Небесния ездач + 3 Ярост
5. Мраз (Щит) + 3 Ярост
6. Салеб + 3 Ярост
7. Салия (Арсенал) + 3 Ярост
8. Принц Елиан + 2 Ярост
9. Майсторът на сенките + 3 Ярост
10. Бек (Пистолет) + 2 Ярост

Излишно е да споменавам, че останах на 1 Живот. Финиширах с 27 точки Ярост, тоест - финален резултат от 52 точки. Мисля, че това е може би пределния максимум, много ще ми е интересно някой да успее да постигне по-висок резултат. Има значение кои противници ще ти се паднат и кои - не, има значение и кои ще ти се паднат в началото и кои в края.

Империята отвръща на удара!