"Ярост" - ревюта и коментари

Ако се съди по другите коментари явно това което ми е допаднало на мен е допаднало и на други играчи. Хареса ми концпецията на играта – всеки противник е самостоятелна мини-игра и изисква различни условия за да бъде победен. Идеята противниците, срещу които да се бие играчът както и последователността им да се избира на случаен принцип добавя към преиграваемостта. Книгата си заслужава дори само заради необичайната структура, или поне необичайна за новата вълна от игри които съм чел, защото през 90-те имаше доста български игри със странни и интересни макар и често бъгави системи. Това че и на други играчи са се харесали тези неща показва, че има интерес към игри, които не следват линейна структура и може би в бъдеще ще видим още подбни книги.

Историята на Громул не ме грабна, но за бойна игра това не е огромно значение.

Това което не ми допадна е, че при някои битки играта не позволява избор. Например играта пита дали някоя сграда е разрушена и дали имаш копие или умение и ако нямаш те препраща някъде, но работата е там, че това не е избор а по-скоро „предопределние“ в резултат на предишни избори.
Друго нещо което не ми допадна е, че първо се избират уменията и след това се определят противниците. Ако беше обратното и ако играча познава противнците (от предишни прегиравания) може да избере умния, които да контрират някои от тях.
Докато играех си мислех, че най-накрая има игра с битки, която не ползва системата на Fighting Fantasy (FF) или някаква деривация и по ирония попаднах на противник боят с който беше по тази система. Не ме издразно и даже ме развесели, защото явно няма отърване от тази система.

Накратко – играта си заслужава.

Малко офтопик за бойните системи. На времето почти всяка от българските биткаджийски игри имаше собствена бойна система. Например всяка от Арените на Джордж си имаше различна схема макар да бяха от една поредица. В Пари и гангстери 2 системата е коренно различна от 3, където има циклична схема. Всеки страт си имаше своя система с изключение на Батман и Робин където беше системата от Замъка на Таласъмите. Разбира се имаше доста бъгави, но аз бих предпочел интересна и бъгава система, която сам да си дооправя пред скучна система. Доста от съвременните игри използват FF правилата за битки или подобни на тях. От това, на което съм попадал само „Котаракът и Абаносовия дракон“ има по-различна система и тя беше по желание. Правилата на FF в съвременна игра е все едно съвременна кола да използва карбуратор а не инжекцион. Преди 40 години това може да е било стандарта, но времената се менят. Може би авторите искат да има битки но нямат времето или увереността да създадат нещо от нулата и просто вмъкват тази система, като добре позната и лесна за балансиране на противнците. Аз съм убеден, че за 1 час може да се създаде по-добра система от това. На времето имаше една компютърна игра Largo Winch Empire Under Threat, където битките се сътояха в това да избереш как да удариш. Удар с ръка – висок шанс да успееш но ниски щети или удар с крак – по-нисък шанс но и по-високи щети. Така нареченият push your luck метод. Пак зависи от шанса, но играчът има избор доколко да заложи на късмета. Донякъде прилича на механиката да се тества късмета в FF системата, но в FF точките късмет са прекалено ценни за да ги ползваш в битка освен в много краен случай. Надявам се "Ярост" да вдъхнови и други автори да се пробват на арента на биткаджийските игри и да имаме поне още няколко нови бойни ситеми.

45 точки от първото изиграване на ниво Властелин. Мисля че извадих доста късмет с подредбата на противниците. Стартови умения- Тъмни изкуства и Лагор.