"Падението на Мрак" - отзиви и коментари

Тема за отзиви, коментари, критики, пожелания, забележки и всичко останало, свързано с разказа "Падението на Мрак" от първи брой на сборника "Призвание Герой" и от поредицата "Приказки от Грешната земя".

Моя въпрос преди да прочета разказа-игра е - всъщност да го чета ли, след като съм чел първия вариант? Дали ще ми се промени с нещо мнението или да повтарям старите си думи, или да казвам какви са разликите и дали са направени добре?

Прологът, разказващ за детството на Непокор, е чисто нова неинтерактивна част. Отделно към доста от ситуациите в играта има добавени нови или променени стари епизоди. Благодарение на чудесните редакции на Anardil и Longshot според мен разказът се подобри значително.
Кирчо, свободен си да изразиш мнението си както желаеш - ако и каквото ти направи впечатление.

Хаха, финала беше изненадващо неочакван.

Това е пърият разказ който избрах да прочета от сборника. Мисля че автора пише увлекателно и ще си намери доста нови фенове. Получило се готино дарк фентъзи с напрегнат сюжет. Харесват ми такива игри, където избираш къде да отидеш по картата.

Понеже умрях само веднъж, там където трябваше да избираш един от 7-те краля, има ли някакъв начин да разбереш кой е? Някаква подсказка някъде... нещо такова или е въпрос на шанс 1 от 7? За портата успях да се добера до информация от едни карти в кръчмата, ама на това с кралете трябваше да налучкам и умрях.

Имаше една ситуация, в която някакъв затворник ми искаше 3 пари и в изборите ти предлагат да преговаряш за по-малко. Аз имах само 1 и го избрах, но в епизода ми казаха да извадя 2. Трябваше да бъде написано "Искаш ли да преговаряш за 2... или нещо такова" Трябваше после да търся старият епизод, понеже този не ставаше.

Също много ме издразни загадката на магьосника в кръчмата "Наздраве Простако" Не честно, има ли някой който я реши?

Като цяло съм доволен, имаше нещо филосовско в този кръг от отмъщения. Ще се радвам да видя още неща от тази поредица. Утре ще прегледам и останалите разклонения на разказа.

Загадката е известна, аз я бях чувал. Иначе за налучкването - не е необходимо да налучкваш, защото е възможно с разхождане по картата да откриеш истината. Не съм чел още новия вариант, но може би трябваше да се измисли някакъв начин на някакъв случаен принцип да се избира всеки път правилния избор, защото така след първото четене в общи линии можеш да си спестиш доста разходки...

Може би не съм попаднал на тази информация, макар да минах почти навсякъде. (до колкото ми позволява времето) То така или иначе няма борба за висок резултат. Важното е да попаднеш на точните хора, да отидеш на правилните места и да получиш точната информация за да минеш играта от веднъж. Явно съм се провалил в това отношение, щом не разбрах нищо за кралете. Трудността е на добро ниво, малко ще са хората, които ще успеят честно от веднъж.

Аз успях да получа информация за краля, но не и за портата. Радвам се, че има и за нея, иначе щеше да е грешка на автора. Когато четох за първи път оригиналната версия (за конкурса) налучках правилния крал интуитивно - просто слънцето е с най силни и чисти асоциации.

Има някои въпросчета, които ме вълнуват. Не ми стана ясно как е възможно градът да се управлява от толкова много крале, при това със собствена армия. Леко съмнителна ми се струва и мотивацията на останалите крале да се предадат без бой, което би значело да преглътнат гордостта си.

Разбира се, това не са заяждания, просто използвам случая да си поговоря със Сикамор за интересния сетинг, който е измислил.

The Demon - благодаря за забележката, ще бъде оправено в Erratum-a. Радвам се, че като цяло разказът ти е допаднал.

Руски - колебаех се за нещо подобно, но да си призная честно, накрая прецених, че предпочитам да жертвам някаква доза възможност за преиграване за сметка на уникалността на историята. Възнамерявам да има продължение на поредицата, а освен това и прологът беше навързан с кралете, така че предпочитам да запазя разпределението на герои и личности без промени.

Рони - повече за историята на Седемте крале, възхода на Мрак и някои други неща ще бъде разказано в следващите приказки от Грешната земя. Мотивацията на останалите крале да се предадат на Непокор без бой е обяснена в епизод 79. Ще преглътнат гордостта си, но (те си мислят, че) ще запазят поне живота си и някаква позиция на власт.

Определено разказът ми допадна повече след преработката, въпреки че и във версията за конкурса ми хареса. Единственото, което не ми харесва, е нещо твърде субективно - прекалено "класическо" фентъзи е. Чел съм и продължавам да чета много фентъзи и на това основавам усещането си. Дори и набюденията ми са, че напоследък фентзъи авторите се ориентират към "по-сиви" герои, за които не може да определиш кой е добър и кой е лош (например Абъркромби). В тази връзка питането ми е длаи да очакваме в някое следващо продължение да се играе със самия Непокор, а не с Мандрейк?

Никса, точно това е моето предпочитание - повечето от героите да са по-скоро "сиви" отколкото само "зли" или само "добри". Много правилно си го усетил - в едно от продълженията (може би още в следващото, не съм решил още) ще се играе със самия Непокор, който току-що е сринал Мрак със земята, завоювал е околните територии и трябва да укрепи новото си владение. Това най-вероятно ще включва и голяма карта на цялата Грешна земя, дипломация, придворни интриги, поръчкови убийства, сблъсъци на армии, избор на съветници, разправяне с бунтове, събиране и правилно използване на ресурси, търговия и т.н. Засега това са само идеи, които могат да претърпят голяма трансформация, а и както казах - все още не съм решил окончателно дали това ще бъде следващото продължение или ще се появи като история малко по-нататък.
Мандрейк е жив, търси отмъщение и е готов на всичко. Неговата борба срещу Непокор и подлия крал на Раздор ще продължава. Палежи, засади, подмолни удари, вдигане на бунтове, партизанска война, покушения срещу важни личности - всичко това принадлежи към арсенала от оръжия, с които Мандрейк ще се изправи срещу враговете си. И това също ще бъде едно от продълженията на историята.

sycamore_bright , искам да те поздравя за добрия разказ. За мен лично това е най -доброто произведение, което съм чел до момента от тази така наречена "Нова вълна". Версията в сборника е първата, която прочетох и не съм чел някакви предходни версии за конкурси .

Приятно изненадан останах от факта, че си се опитал да търсиш обосновка на събитията, логическа мотивировка за действията на героите, пък и дори на описанията на заобикалящата среда. Нещо, което, признавам си, едва ли често се открива в книга игра.

Чакам с нетърпение още по темета.

Лисичков, благодаря за коментара. Много се радвам, че разказът ти е харесал!

Специално за обосновката на събитията трябва да отдам дължимото на Longshot и Anardil: спомням си поне няколко ситуации, в които те забелязаха, че обосновката липсва или куца, след което аз я вмъкнах или доусъвършенствах в съответния епизод. Така че специално за това на тях съм им много благодарен!

Темата мен лично ме е грабнала силно, със сигурност ще има още от нея, въпросът е кога. Поздрави!

Най-добрия разказ от "Конкурс №5"... Не е станал кой знае колко по-добър, въпреки добрата редакция, доста увеличения текст и игра.

Какво му е хубавото?

Ами, оправени са един куп неща. Някои (основно батални) ситуацийки куцаха в "бетата", от рода на "да цапнеш по носа шеф на тайната стража, и той да хленчи докато смазваш от бой другарите му", много ситуации са развити, някои са изцяло нови.

Много неща ме подразниха в оригиналния текст (като език). Към настоящия имам една забележка, за която ще се заям обстойно.
Към пролога обогатява историята цялостно, но за него имам още една забележка. Всичко останало, като че ли не ми направи чак такова впечатление.

HRANILKA ON!

Пролог:

"Леденосиня болка" носи същия поетичен смисъл, както и "Ефирнолека боза".

Текст:
Сега ако съм един гадняр, ще пусна една анкета "Позната ли ви е думата "изчаквателен", като употребявана в Българския език". Е, не съм гадняр, вместо това тихо и кротко отворих два он-лайн тълковни речника, и не я открих. Сигурно трябва да си потърся друго издание. Вярно, по род и число може да се скланя, ама и "петопръстов" също може.

Това което ме изкара от релси, и стана причина вбесен да захвърля томчето щом видях "Премини на Епилог" беше всъщност гейма.
Много от ситуациите са оправени, обогатени, въобще - интересни. Добре. Даже - отлично.

Казват, че дявола бил в детайлите? Глупости. Тук стъпките в маслото са от слон.

По време на играта ще обиколите доста места. Ще си говорите/разправяте/биете с разни хора, изхода от които ситуации пък ще предопредели какво можете или не можете да направите на друго място. Нещата са доста добре свързани взаимно, като за целта се използват доста кодови думи/точки чест/здраве/отворени рани. Не може току така да отидете някъде си, и да изкопчите, значи, всичко възможно от тази локация.

На фона на целия този калабалък за мен остава загадка, защо при втория прочит мога да мина от едно определено място, да помогна на един определен човек, после да се намърдам на друго определено място, да заплаша друг определен човек, за да навляза в последната фаза на играта. Ни повече, ни по-малко.

Оставете ме мен, още навремето Колин се оплакваше, че в "Титаник" е погазил доста грубо правилото "Не наказвай добрия играч с пряк път".
Не съм си играл да търся дали има втори начин да се разкрие лоялния крал, ако има то тя става напълно излишна (като втори вариант за преиграване) при липсата на означение.

Проверката за лоялност при наличието на заложник е същата, както при "легитимно посещение", надявам се това да е просто грешка.

По време на играта може да бъде разкрита доста важна информация за битката във финалния етап. Липсата на тази информация се наказва с точки чест. Никакви разбити военни части, или нещо подобно.
Заплашването на някакво дръпнато отче, или някой просяк, от друга страна струва горе-долу същото. Което ми се струва, че е пропиляна ситуация...

Не знам дали играта е в този вид с изричната идея да бъде по-лесна за младите читатели. Според мен независимо от намеренията се е получило добро разиграване в началото, резултатите от което са общо взето безсмислени в края.

Жалко, наистина. Разочароващо.

Много ми е странен този коментар!

Ако напишеш думата "изчаквателен" в Google, половината от резултатите на първата страница водят към онлайн речници.

Проверката за лоялност в двете ситуации е една и съща, но след като при вземането на заложник героят е изгубил една точка лоялност, ако правилно се досещам за какво говориш. На практика това означа, че трябва да си влязъл в двореца в двореца с една точка лоялност повече, за да спечелиш при този вариант.

Що се отнася до коментара за случките, при втори прочит читателят всъщност може въобще да не минава през нито една от тях (с изключение на моста) и направо да отиде в двореца, duh. Целият замисъл на схемата е да разкриеш нишките към един определен заговор. Както в живота, понякога можеш да извадиш късмет и всичко да стане лесно - при все че, ако четеш за първи път, няма как да си сигурен и е нормално да провериш информацията, която получаваш от други места, за да свериш данните - понякога може и да не извадиш късмет и всичките ти усилия да се увенчаят с провал.

ОЧЕВАДНО не можеш да направиш книга-игра на криминална тема и по тази схема, в която вторият прочит да не се случва бързо - дори авторът да те вкара задължително в хиляда ситуации, след като си разбрал кой е злодеят едва ли ще си губиш времето да ги препрочиташ .

P.S: А да - очите на пича са сини, току-що го е пронизало оръжие, което му отнема живота, а "вледенява се" е стандартна фраза. Боли го, поглежда към сина си, леденосиня болка е уместно - много може да се спори, доколко изразът е особено издържан стилистично, но не това е смисълът на горния коментар, нали?!?

Можем да се препираме до догодина. Факсимилно:

Намерих! "Добивът на дърва- във фаза изчаквателен режим". Май е статия писана от прибързан журналист. Не, не съм казал, че е невъзможно да се използва, казал съм, че почти никой, или никой не го използва.

В тронната зала се искат 2 точки. Ако водиш ротата, на финала се искат 6? Междувременно може да се губи още чест. Пускаш играча, ако има 2 точки, а после го убиваш, ако има 5?
Напасването, за което говориш преди тронната зала става безмислено.

duh, точно това казах и аз.

Очевадно кримка не може да се играе много пъти, но други игри - могат. Например, ако има алтернативи за достигане на крайните цели и/или постигането им да зависят от напасването на комбинация фактори. На Мишо поне половината игри са такива, можеше да го врънкате да удари едно рамо.

P.S. Не съм казал че е невярно, а че е елегантно колкото посочения от мен пример.

P.S.S. Не ме ядосвайте повече, направо... ... ...