"Падението на Мрак" - отзиви и коментари

Има син лед. Едно такова бледосиньо.

Чувал съм за пареща болка, за тъпа болка, за непоносима болка, за болка от измръзване и за душевна болка. Въобще, за много видове болка съм чувал. Леденосиня болка не съм чувал обаче.
Да има някой леденосини очи ми звучи странно, все пак ледът не е особено син. Ама хайде, да приемем че на определена светлина ледът е син.
И сега какво значи тоя израз? Болка, синя като лед? Болка, студена като син лед? Болка, която се чете в нечии леденосини очи? Някаква комбинациа от тия трите? Не знам, не ми е ясно.

Разказът е страхотен и с нетърпение очаквам втората част.
Спорещите младежи - спорите за глупости и дреболии ... и ми е смешно като чета с каква жар се аргументирате, че и до речници и помощна литература стигнахте.
Когато един инженер направи нещо и друг го попита "защо това е така, а не е например така" - един стандартен отговор за незабавно приключване на въпроса е: "От конструктивни съображения"
Това е! Тези думички е преценил автора - тези е написал, а книгата вече е факт

Coblin King:

Мисля, че е третото - и според мен е най-слабият довод за тоя израз. Ако беше второто, аз бих го приел като някаква по-смела метафора, но "пичът има леденосини очи" + "болката му се чете в тях" = "леденосиня болка" просто не си отива, мисля.

Ваньо:

според мен, ако жанрът иска да излезе от имиджа "странно хоби на странни хора", трябва да може да си позволи по-професионален вид в литературен план. Щеш, не щеш, това минава през оправяне на такива неща като леденосинята болка.

Преди всичко благодаря на Сикамор за изчерпателния, и как да кажа - трезв и разумен отговор.

Да обобщя:

Леденосиня болка - пробвали сте, спорно е до колко е добре. На мен не ми е добре.

Изчаква-нещо-си - Явно е напълно валидна дума, макар и ако съда по текстовете които посочи Анардил - остаряла. Ако си попадал на нея в такива текстове, нищо чудно да я използваш. Само Трип, ВГ и Кирчо, от тези които питах я разпознаха. Явно, другите трябва да четем повече, макар че точно тази дума пък аз не бих използвал.

За гейма.

Не е точно лош. Можеше да бъде много по-добър, при условие че прекарахте месеци работа в усъвършенстване на разказа. Обяснявам с детайли какво имам предвид.

В първия етап на играта имаш "часовник". Времето от 7 точки не стига дори само за да посетиш всяка локация. Отделно, може да се наложи да загубиш още време на определено място, както и ако решиш да се връщаш до южната част на града. Ако има отворени рани, мисията става near-impossible. (могат да отидат общо 9 точки, като всяко преминаване от юг към север струва още една).

Както вече казах, при разходките из града не винаги можеш просто да отидеш при някого. Често се налага да си посетил друго място преди това (за да има смисъл да се ходи), а това се прави по веднъж (очевидно още от разпределителните епизоди) и струва ресурс.

Тези два елемента са знак към читателя, че играта е сложна в този си етап (и тя наистина е), и е за предпочитане много да внимава какво и къде ще свърши, ако изобщо иска да стигне до втория етап на играта. Вече си си дал заявката пред читателя, че тази игра няма да мине ей така.

В същия момент, имаме точки за чест. На три от локациите чест изобщо няма опция да се губи. На другите места, или трябва да си абсолютния гадняр, или наистина да си оплел много нещата (абсолютен некадърник), за да загубиш чест.
На практика, единственото място, където загубата на точки чест считам за невинна, е нахълтването при нахалния монах на отчаянието, ако не си си взел... е, няма значение какво.

В това отношение, ситото да имаш поне 2 точки за чест при аудиенцията с... няма да казвам кой крал, е просто абсурдно (реално трябва да сгафиш навсякъде И да вземеш заложник). И, не, не върви да кажеш, че си искал да дадеш шанс на всички, защото вече си усложнил доста добре първия етап на играта.

Какво става от тук нататък:

При защита два избора (в зависимост от информираността) водят до доста трудна битка, която е с висока проверка на чест (която може и по-висока да стане). "Осведомения избор" води до ситуация, от която се излиза без проверка на чест.

При атака по фланга, идиотския избор да пратиш конница срещу копиеносци се преодолява с добра чест. Иначе не се преодолява.
Правилния избор също има проверка за чест (3), която е по-висока от тази в двореца (грешката, за която се препираме с Юри 5 поста) води до успешен край.
Ако неуспеха от тази проверка водеше до смърт,(което не проверих), проверката за 3 точки чест щеше да обезмисля тази от проверка за 2 в двореца.
При условие, че неуспеха на тази проверка, реално удължава играта, момента пак е сбъркан, защото представлява "пряк път" (съкращаваш играта).

Драмата с "честта": за играча не е кой знае колко трудно да я запази.
При условие че тайминга е направен много добре, късните проверки за безмислен в този си вид показател отнемат от качествата на играта, и то много. В читателя вече е създадено едно очакване, което не се осъществява.
Нещо повече, не е предвидено при добър избор този показател да се повишава, срещу което да има по-високи изисквания за чест в ключовите епизоди. Например, много от ситуациите да се награждават с точки чест при правилен избор, така че играча да е стимулиран да направи оптимална обиколка из града при втори прочит, за да може да да преодолее финалните изпитания.
По този начин биха могли да се зададат и нива на трудност - старт с различно количество точки чест, ако пък се притеснявате, че играта ще се усложни прекалено.

Още един проблем на играта в този си вид е липсата на означаване за получаването на определена информация - "лоялния крал" и "атаката на Непокор".
Дали има разлика в това дали са означени, за да не може да се пропускат при втори прочит, или играча ще мине през всички ситуации просто защото иска да изиграе книгата?
Сигурно няма. В края на краищата, играчът може да изхитрува дори да си направил книгата по другия начин. Само че така в самата механика на играта няма логика, да можеш да налучкаш нещо без да го знаеш... И, не, историята ти не би пострадала от подобно нещо, по простата причина че след първия прочит тя вече ще е известна.

Само две неща ще кажа - конкретно за силно подвеждащия начин, по който (по неясни за мен причини, въпреки че имам предположения ) водиш тази дискусия.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Изчаква-нещо-си - Явно е напълно валидна дума, макар и ако съда по текстовете които посочи Анардил - остаряла.

Посочил съм 9 текста (а могат да се намерят още десетки) - пет от тях са създадени (написани или преведени) след 1989 г., ако се съди по информацията от Читанка, но те са само толкова защото нарочно подбрах текстове от различни периоди. При все това при положение, че повечето от текстовете, които цитирам, са от относително скоро, по какво точно съдиш, че думата е "остаряла"? Отвори ли тези текстове изобщо и провери ли кога са писани/преведени на български?

Можеше да бъде много по-добър, при условие че прекарахте месеци работа в усъвършенстване на разказа. Обяснявам с детайли какво имам предвид.

Всъщност прекарахме грубо около 2 седмици в работа по този текст - всеки тук си спомня, а, ако не, може да провери, че от момента, в който Торо стартира официално инициативата си на 15 октомври, до момента, в който сборникът излезе на 21 декември, изминаха 2 месеца и 6 дни - време, в което влиза нещо като месец за предпечат и печат, както и първите 2 седмици, в които много малко беше ясно (както също може да се види по темите в този форум) и общо-взето почти нищо не свършихме, извън - оказа се - доста трудния процес на пресяване на разказите, които искаме да включим в сборника.

Няма да се оплаквам от сроковете, разбира се (най-малкото, правил съм го другаде вече ), всички бяхме наясно, че ще жертваме от качество, за да влезем в тях. Но все пак не мога да не попитам откъде ги измисли тези месеци работа! На коя информация точно базираш това твърдение? Или сам стигна до него? По какъв път?

Останалото ще го коментирам, ако имам време и възможност да се разровя в текста - то поне звучи по-аргументирано на този етап.

Реално точките "Време" правят нивото на трудност. Можеше да има лесно ниво с 9 точки "Време" например.

Юри, оправил си текста, свършил си добра работа. Дивим ти се едни десет човека (засега) над две думи - голям праз. Няма нужда да си губиш съня, нали.

Месеци работа - от пускането на първия вариант във форума, докато стигне до печат. Какво точно сте правили в този времеви промеждутък широката публика няма как да знае. Аз просто виждам времето от обявяването на проекта до приключването на работата.

Ефикс - не е, показателя за време изчезва по средата на играта, грубо казано. От там нататък, ако ще да се е о***ал играча (без 1 точка) - знае ли каквото трябва - пак минава.

Пак Юри - ако държиш тепърва трябва да ровиш, заповядай, макар че не виждам какво повече има да се каже. Както обясних - играта може да си съществува и в този несъвършен вид, но можеше и наистина да стане малък (голям) шедьовър. :angel:

P.S. Едитвам се, защото си давам сметка, че предишния ми коментар е предизвикателен. Това не е нужно, тук обсъждаме разни неща, не се джафкаме.

Именно - обсъждаме. Мисля, че "джафкането" на никого няма да помогне.

За някои от казаните от Пешката неща не съм съгласен. Точки чест могат да се изгубят поне на няколко места преди срещата с краля (в Катоплъх, в Храма на два пъти дори един след друг, в кръчмата има две различни възможности, пред самия дворец, при церемониалмайстора по два различни начина). Мисля, че това е доволно число опции да изгубиш чест. Можеш съвсем спокойно да изгубиш чест например "само" в Катоплъх, на двете места в Храма (като поне според мен там не е чак толкова лесно да предвидиш кой е правилният избор) и в Кръчмата и после взимайки заложник по грешния начин, да паднеш под 2.

Освен това все още съм на мнение, че е по-добър вариант при краля - след като си си направил труда и си успял навсякъде всичко да преровиш, за да разбереш кой е той - да те посекат само в краен случай. Идеята тук не е да има едно последно най-трудно/по-трудно препятствие, а да бъдат наказани само тези, които са взимали през цялото време "грешни" решения, но героите им са успели по някакъв подъл и случаен начин да се докопат до тук.

Съгласен съм с Анардил - не може да се говори за месеци работа. Месеци минаха откакто беше качена първата версия на разказа на форума, където участваше в тогавашния си вид в конкурса. След това на първо време нито аз, нито някой друг е знаел, че разказът ще бъде издаден. За периода от узнаването на този факт нататък аз поемам отговорността - разбира се, можех да прекарам много повече време в усъвършенстване на системата, преди да почнем да работим с Анардил и Лонгшот. Но просто нямах физическата възможност да го направя. Това не го казвам като извинение - просто напомням, че имахме наистина не повече от 2-3 седмици реална възможност за съвместна работа и мисля, че се справихме добре.

Предложенията на Ефикс и Пешката за нива на трудност ми харесват. Наистина, можеше да се помисли да се направи комбинация от двата показателя "време" и "чест" за лесно, нормално и трудно ниво, например.

Dude, какво открих:
При монасите може да загубиш или 2 или 4.
В "Простака" можеш да загубиш само 2 - има два варианта.
В Катоплъх може да загубиш 1.
При проникването в двореца можеш да загубиш 1.

Ако не съм пропуснал нещо, до тук са максимум 8. Ако не сгафиш при церемониал майстора - пак минаваш. Т.е. много грубо трябва да я караш, начи. Ако беше посял още 4-6 точки, например ако пропееш без бой в Северната казарма, или каквото и да е, в друга ситуация, щеше да се върне баланса.
При церемониал майстора губиш или 1 или 2, но според мен трудно точно тези ще бъдат решаващи.
Но така или иначе, при такива финални цедки за мен по-добрия вариант е събиране на ресурс, това е което провокира играча да търси по-добри варианти, не опазването му.

Е, ако си държиш на лесния чек в двореца - the game stays uncool, duh. А и реално погледнато това твое намерение е неиздържано, защото вече си натоварил първата част на играта. Уотевър, казвам го сигурно за трети път, явно не стига до теб.


Баталните сцени на защитата/атаката по фланга срещу Нпк доста ми допаднаха, малко съжалявам че не е предвидена опция да се изиграят едно след друго.

P.S. Другото също съм го писал. Пак уотевър.

Личното ми мнение е, че ако оставите детайли като имената или "леденосинята болка" да ви развалят кефа, ще пропуснете много от интересната история. Лошото при геймплея е, че не предразполага към преиграване, но пък от личен опит знам, че не ми е проблем да препрочитам дадена КИ по няколко пъти дори без да избирам различни решения (например Часът на Вещицата; Тъмната Страна на Земята; Revenant Rising).

Прочетох новата версия най-сетне.

Недомислиците започват още с първата дума от заглавието. Този разказ-игра* описва как градът бива превзет от вражи войски, а не как преживява упадък, така че би трябвало да бъде Падането.
Следва твърде дълго (десет страници) литературно въведение.

Имената изумяват. Не толкова разглеждани поотделно, колкото накуп. От една страна има Мрак, Непокор, Раздор, а от друга – Мандрейк, Сириус, Моли, Амбър, Шпиц. И това в един град, една държава. Квартал Катоцар в град със седем крале... Седем крале ли? Седем - начело на един град, всичките в един дворец! Как така? Защо? Какво изобщо значи крал, щом не е един? Един от седемте всъщност не е крал, а кралица, за което явно малцина знаят. Може би се срамува от пола си? А жителите на Мрак не познават управниците си. Чудно как последните могат изобщо да упражняват властта си.
Кралицата веднъж е величество, друг път е понижена до благородие. Все с малка буква.
Обръщението сър е на мястото си сред Катоцар, Мрак, Непокор, Раздор и Лечивар, колкото Ким е японско име (да ме прощава Майкъл). Или дори по-малко. Върхът на неестествената мешаница може би е името Сат’Ър Блъд. Да беше Кървав, пò щеше да се връзва с другите „убийствени” имена като Въртитруп и Кинжало.

Тази езикова двойнственост навярно би могла да се оправдае някак си (да речем, да се разясни, че населението е сбирщина от еди-какви си племена), но авторът не го е направил. Така смесването е твърде непослучливо. Половината имена очевидно са смешни, което не се връзва с развоя на историята, която не е комедия, а нещо като драма.

Драма се опитва да бъде (много кръв и сълзи се изливат), но е зле разиграна. Първо, падането на града е неизбежно, каквото и да прави героят (или играчът с него). Второ, какво може да се очаква от един МРАК, освен да падне? Трето, какво друго може да се очаква от един РАЗДОР, освен да спомага за (раз)падането? Нищо неочаквано, та значи и нищо драматично.

Ако има нещо неочаквано, то е, че самите крале са замесени в заговора срещу своя град. Колкото изненадващо, толкова и безумно. Отказват се от своето владение, за да спечелят какво? Почивка на остров Катокрал? Тлъст дял в Nepokor & Co? Милиони раздородолари, които да профукат в Монте Крало?
Няколко думи за играта, която се отличава с... оскъдица на игра. Тя е от онзи род игри, при който играта си играе с нас, а не ние с нея. Успехът или неуспехът в нея са в огромна степен плод на налучкване. Логичните избори, доколкото изобщо ги има, са малко и прозрачни. Ще пиеш ли отровно питие или не? (Какво друго би ми сипал един злодей, жива вода ли?) Велика дилема, няма що.

Единственото интересно нещо в системата за игра е показателят Отворени рани, но той не работи много добре. С него играта става съвсем кървава. Така рана, която първоначално отнема само 1-2 точки Живот, може да се превърне в загуба на 7 точки Живот. Две отворени рани и героят бързо ще остане без капка кръв. Прекалено е.

Купища откъси се повтарят в различни епизоди, вместо да се сливат в един. Освен изкуствено раздуване на обема, това поставяне на еднакъв текст на две и повече места по правило означава нежелание и/или неможене от страна на автора да измъдри нещо по-разнообразно за няколкото версии на един диалог или описание. Този похват винаги е бил ужасно дразнещ, от него страдат не една и две книги-игри от старите, крайно време е да се изостави. В „Падението на Мрак” цели дълги абзаци се повтарят в различни епзиоди. Най-стряскащият случай е с епизоди 126 и 136, които са двете възможни препратки от 10. 126 и 136 завършват с еднаква проверка и еднакви препратки. Защо?

Накратко, „Падението на Мрак” е слаб разказ-игра. На фона на „Зомбокалипсис” обаче не изглежда толкова зле. Поне не се налага да хвърляме зарове по сто пъти.

Всичко можеше да изглежда и по-добре. Ако редакторът беше орязал купищата непотребни повторения и беше убедил автора да пипне малко имената. Ако илюстрацията не беше само една и зле отпечатана. Ако страниците в сборника бяха отбелязани и имаше съдържание, та да се разгръща по-лесно на търсеното място. Ако препратките в края на всеки епизод не бяха така грозно изрязани и накъсани с излишни означения. Тези няколко дразнещи грешки не са по вина на автора, разбира се.

*Книга-игра, ако се вярва на корицата. Но що за чудо е това сборник книги в една книга?

Явно разказът наистина не ти е харесал - жалко.
Благодаря за подробната критика. Ще помисля какво може да ми свърши работа от изброените от теб неща и ще ги имам предвид.