Въпроси към Майкъл Майндкрайм

Името на Хлапето избрах съвсем произволно и е чисто съвпадение, че има баскетболист на име Джейсън Кид.

На мен не ми хареса особено как играем при Далглиш, макар че много го уважавам като мениджър (не упреквам Далглиш, но с халфове като Лукас, Спиъринг и Мейрелес плюс Поулсен на скамейката, няма как да се играе дори приличен футбол). Няма качество в Ливърпул, няма и равностойни резерви. Вярвам, че голямата им цел е да влязат в щампионска лига и да могат следващото лято да привлекат една-две големи звезди... ако собствениците имат възможност и желание да правят отбора шампион на Англия и европейска сила. Разчитам на Челси да спрат Юнайтед, а за Ливърпул просто ще изчакам и ще видя делата на тези хора.

Не харесвам Thousand Suns, Linkin Park за мен са Hybrid Theory & Meteora. А с Eminem съм до The Best Of. Горе-долу толкова слушам и Manchester Orchestra - имат един албум Mean Everything to Nothing, от който много ми харесват тези две парчета "Shake it Out" & "I've Got Friends" и често си ги пускам.

Не помня защо съм наказал Мълин така. Харесваше ми като играч, беше мъжкар. Вероятно съм търсил някакъв баланс за цена, показатели, принос към отбора...

Да, възможно е да се съберат 4-има лидери на трудно ниво. Но за целта трябва винаги да правиш силни сезони, което означава да си много добър на тестовете. Преди няколко месеца изиграх тази книга-игра няколко пъти и единия път си поставих за цел и ги събрах. Но става само с Шакил като забранен играч, защото ако вземеш него, нямаш пари за 4-ма лидери.

Да си призная, вероятно не сте изпуснали нещо кой знае какво с Големия Купон. Записките ми отдавна ги няма. Доколкото си спомням, имаше две-три добре разработени сцени от концертен живот на група, които бях обсъждал с намерения от Пепи Станимиров консултант. Те бяха интересни, понеже музикант с много опит ми беше консултант и бяха съвсем автентични. Другото щеше да е като в Пробивът.

А за задачата на Любо... вероятно има цял цикъл подобни задачи и някой с добра култура в решаване на такива главоблъсканици веднага ще ни каже с какво е искал да ме затапи Любо Николов. Все пак си мисля, че нямаше да е лошо да напише и каква точно е задачата, иначе и за мога да кажа: "Нека сега аз да ти дам една още по-проста задача, дето пък на теб едва ли ше ти е по силите: 8!" Нали Ян има връзка с Любо, защо не го попита и после да ни просвети?

То и аз съм събирал 4ма лидери на трудно ниво- даже го направих преди една седмица

Тайничко се надявам да рискуваш да издадеш някое заглавие, то да претърпи огромни продажби и успеха да те върне в жанра Ех, мечтии

След като Майкъл е повдигнал лично темата... Искам да попитам:

Кака се "роди" Хлапето - Джейсън Торн? Има ли прототип за този герой? В една от книгите, мисля втора, разказа за една нелицеприятна случка от късните часове, на която си бил свидетел по улиците на София. Сигурен съм че това ти е повлияло когато си писал историята, но има ли някакъв конкретен пример по който е създаден самият Торн - по мое мнение най-емблематичния герой в книгите игри?

P.S.

Щях да питам и за мнението ти за стратовете, но се сетих че вече си повдиал въпроса.

Мога ли и аз да попитам за моят трън в гъза - Островът на динозаврите? Съжаляваш ли за идиотските си Няколко думи от автора? И за грозната сцена, в която професионален ловец убива едвам оцелял праисторически екземпляр за собствен кеф.

Хлапето няма прототип. Просто исках да пиша за герой, на когото понякога му се налага да върши лоши неща. Измислях си доста неща, които сега ми звучат наивно.

Стратовете за мен винаги са били измислица на някого от МЕГА. В продуктите не се инвестираше достатъчно (карти, фигури, други спомагателни средства). Пишеха ги хора, които не можеха да балансират добре дори своите книги-игри, как да се очаква, че ще се справят с нещо доста по-сложно?!

xenox, след 3-4 дни ще си припомня твоя "трън в гъза" и ще ти отговоря за грозната сцена. Искам да уточня за няколкото думи на автора - в "Острова на динозаврите" ли съм написал нещо, което ти определяш като идиотско, или по принцип за теб те са идиотски? Можеш ли да уточниш какво точно намираш за идиотско в тях?

Благодаря за разбирането.
Значи, в предговора на тази книга има няколко момента, на които се чудех дали да се смея или да се ядосвам, и повече не си купих книга-игра.

1. Първо, автора се опитва да убеди читателя, че е поразучил нещата около динозаврите, преди да почне да пише - прочел е една-две книги, мислил е по разни въпроси. И започва да критикува Майкъл Крайтън в несъстоятелността на Джурасик Парк - един автор с подготовка много по-голяма от прочитането на 2-3 книги в Софийската Библиотека, работещ с консултанти и с приятели сред научните среди.
2.Например, автора не вярва, че праисторическия комар имал жило 1 сантиметър, с което опровергава напълно идеята, че можеш да извлечен динозавърско ДНК от корема на кръвосмучещо насекомо. 3.Тиранозаврите имали развит мозък, защото просто такива са принципите в природата и няма значение какво показват проучванията на черепни кухини и прочие.
4.Конан Доил също не е премислил нещата, защото динозаврите нямало как да не еволюират, затворени на изолиран остров - при положение, че днес има редица животни, като акулите и крокодилите, които не са еволюирали даже без да са изолирани някъде.
5.В литературата нямало такова нещо като велосираптори, но имало дейнонихуси. И едните и другите са дромеозаври, с популярно название "раптори" - Крайтън го е споменал в "Джурасик парк". Освен това сам казва, че е рискувал с дръзка хипотеза, правейки своите раптори високи два метра, но няколко месеца след излизането на филма палеонтолози откриват нов динозавър от рода на рапторите, висок три метра и потвърждават хипотезата му.
6.Динозаврите са огромни бозайници...
7."не им поднасям някаква блудкава боза, която да пробутам покрай добилите невероятна популярност два филма на Спилбърг" - точно като такава изглежда книгата обаче.

-и остава грозното убийство на тиранозавъра за кеф на главния герой.

Мисля, че се беше самозабравил по това време...

[offtopic]

Altras Benin писа: писа:

"P.S. Ако си толкова голям майстор на логическите задачи, ето ти една съвсем елементарна:
403928272685545322 - 1
313029385796853443 - 2
Петък, 9 февруари 1996 година " - Из материала "Лъвът търпи хиените до време" от последните страници на "Сянката на Сатаната"

Тази задача съм я пропуснал. Според мен трябва да се открие следващото число:
403928272685545322 - 1
313029385796853443 - 2
xxxxxxxxxxxxxxxxxx - 3[/offtopic]

Мишо, извинявам се, но ще подосаждам и аз с въпроси:

1. Имаше твои ранни-ранни проекти за книги-игри като "Магиите на Блатната Вещица", "Корпорация Генетика" и няколко други, които не видяха бял свят. Започвал ли си някои от тях, докъде си стигал в написването им?
2. Защо беше този "салам" от навързани 7 епизода един след друг в началото на "Невидимата Армия"?
3. Немалко приятели след като прочетоха "Боговете на футбола" бяха недоволни, че не могат да си купят Христо Стоичков. Твоят коментар?
4. Защо "Отмъстителят" беше 2-3 пъти по-тънък от останалите книги от трилогията "Шангри" и краят на сагата се получи така... претупан?

Мерси!

щях да посоча на ксенокс няколко от абсолютно неточните му въпроси, но се сетих, че няма смисъл.

Майкъл, някакъв шанс, ако ти се освободи време да удариш един бърз дигитален курс по писане на КИ? Тук със сигурност ще има доста заинтересовани

Здравей Майкъл,

Днес по случайност открих този сайт, заглеждайки се в банер на pcmania, и като се зачетох във форума направо се върнах много години назад. Имам сигурно около 100-тина книги-игри. Почти всичките твои ги имам, може би без последните няколко, защото тогава вече не бях в БГ, а когато се върнах компютърните игри вече започваха да превземат мястото на книгите-игри. Даже ми стана много приятно като си спомних, че даже в една твоя книга беше публикувано мое писмо в началото (ех какви времена бяха да пишеш писмо на хартия и да го изпращаш с плик) на една твоя книга, мисля че беше "Професия-ченге", но не съм много сигурен. Беше ми любимия автор на книги-игри (без да се обиждат другите автори, тъй като и тях уважавах много и им имах почти всички им книги), тъй като в твоите книги човек трябваше най-много да си размърда мозъка, а и можеха да се преиграват по много пъти, и то не само спортните. "Изпитанието" ми е покъсана отвсякъде, но безспорно любимата ми е "Сърце от камък" и затова имам само един въпрос:

Кой е автора на стихотворението в началото на "Сърце от камък". Преди много години го бях открил, мисля че оригиналът е на английски, но сега и google не помага!

Желая ти успех във всяко твое начинание.

В една от другите теми разказа, че картата от първата част на „Тъмната страна...” е част от София и от къде си се „вдъхновил” за някой от случкие. Има ли и в другите ти книги такива лични истории?
В началото използвах името "Таерима", понеже обичах едно момиче на име Мариета и се радвах да използвам тайно името й в книгите си. За друго не се сещам.

Имало ли е възможност някои твои кратички книжки (Клопка за победители например) от Хермес периода да бяха развити обемно и с много повече опции или издателя е ударил по масата и си бил принуден да претупваш?
Обемът не подлежеше на преговори, така че или епизодите са малко на брой, или са кратки. Започнах да пиша за Хермес след 6-месечна принудителна почивка, която преживях тежко. Не бях в позиция да изисквам. Аз имах претенция за хонорара, издателят я удовлетвори срещу конкретни изисквания, които аз спазих. После те направиха жест да направят отделна поредица за моите книги-игри, аз им отвърнах с написването на две книги-игри по поръчка на темата: Островът на динозаврите заради истерията с Джурасик и Черната маска заради истерията с Батман.

Знам че си перфекционист, мислил си след време за това какво е могло да се подобри в някоя твоя книга и да си си казвал - това и това можех да ги направя по друг начин и щеше да е по-добре?
Всеки път, когато препрочитам своя книга ми се набиват в очите много възможни подобрения. Като започнем от подбора на някоя дума или израз и стигнем до разработването на някоя сцена и връзването й с останалите сцени в книгата.

Ползвал ли си услугите на консултанти - хора са вътре в нещата за някоя от тематиките (рок музиката, баскетбола) или разчиташе само на собствени проучвания?
Пепи Станимиров ми осигури Косьо Марков за консултант за "Пробивът", а за спортните книги-игри съм се допитвал до по-опитни и знаещи мои приятели и познати. Въпреки това допуснах доста грешки в тях, някой от които издават крещяща некомпетентност. Срамувам се от това.

Имал ли си усещането че с книгите си си успял да запалиш по рок музиката, баскетбола и футбола, книгите на Стивън Кинг и т.н. хора които изобщо не са се интересували от тези неща и дали те радва вътрешно един такъв , да го наречем успех?
В периода 1992-99 нямах такова усещане. И не съм осъзнавал подобна отговорност. Десетина години по-късно започнах да се запознавам с хора, които са чели мои книги, тогава открих, че съм повлиял в различна степен на много от тях.
Става ми приятно, когато открия, че някой от уважение към мен проявява интерес към нещо, което интересува мен. Стремя се да не ми става прекалено приятно, да не изпадам в глупост. Ако някой прояви интерес към нещо заради мен и това го оотведе до добър резултат, аз имам малък принос за този резултат, но много, много незначителен.
Но не ме радва. Радва ме както когато мой любим отбор постигне титла, мой любим писател напише хубава книга или любима музикална група издаде добър албум. Но истинска радост ми носи успеха на някое мое начинание, защото там имам значимо участие.

В Пробив в НБА беше намекнал че не са ти одобрили условията и затова няма футболна книга за световното. А имаше ли такъв проект ползващ концепциите на Пробива но с футболна тематика?
Да, аз вярвах, че първите две спортни книги-игри бяха добри като за начало, следващите две обаче не бяха кой знае колко по-добри, даже имаше крачка назад. Затова от есента на 1996-а започнах да обмислям как мога да подобря "скелета" на една спортна книга-игра. Исках да е за футбол, но не стана, затова реших да не пропилявам усилията си и да вложа готовия скелет в баскетболна игра.

Имаше твои ранни-ранни проекти за книги-игри като "Магиите на Блатната Вещица", "Корпорация Генетика" и няколко други, които не видяха бял свят. Започвал ли си някои от тях, докъде си стигал в написването им?
Не, не съм започвал нито една от тези теми. Имах само най-общи идеи, че мога да напиша игра по всяка от тези теми, дожкато например нямах усещането, че мога да напиша игра за юношески свалки. Затова с издателите предпочетохме да видим какво искат читателите.

Защо беше този "салам" от навързани 7 епизода един след друг в началото на "Невидимата Армия"?
Защото прекалих с дължината на епизод и вместо да го съкратя, предпочетох да го нацепя. Загубих един ден в опити да го преправя, не успях и трябваше да взема решение. Заинатих се да не съкращавам обем, понеже усещах, че е последната ми книга-игра. Но се подведох, че този дълъг текст е необходим, за да влезе читателя в историята. Сгрешил съм, но го открих след години, когато препрочетох книгата. Кофти ми стана. Бях написал 30 книги-игри и в последната имаше доста неща, които с времето открих, че е трябвало да не допускам.

Немалко приятели след като прочетоха "Боговете на футбола" бяха недоволни, че не могат да си купят Христо Стоичков. Твоят коментар?
Нямам ясен спомен. Има малка вероятност да съм го направил, защото издателите не са искали да рискуват Стоичков да потърси отговорност за употреба на името му. Но по-вероятно е да не съм го направил, защото съм от Левски и знам, че между привържениците на двата отбора има страсти, които ще навредят на книгата. Може би трябваше да избера и един левскар, за да има баланс...

Защо "Отмъстителят" беше 2-3 пъти по-тънък от останалите книги от трилогията "Шангри" и краят на сагата се получи така... претупан?
Защото бях уморен, някъде по средата на втората книга открих, че нямам материал и за трета, но беше обявена като трилогия. Не взех правилно решение, нямаше и кой да го вземе вместо мен, затова стана издънка.

Кой е автора на стихотворението в началото на "Сърце от камък". Преди много години го бях открил, мисля че оригиналът е на английски, но сега и google не помага!
Аз съм авторът на това стихотворение. Ако беше чуждо, щях отдолу да посоча авторът. Написал съм няколко стихотворения в живота си, всички без едно публикувах към някоя своя книга-игра.
Любопитно е, че преди 3-4 години ми се обадиха от един литературен форум да ме питат за авторството на това стихотворение. Някой го беше публикувал от свое име, а на две от посетителките на форума това стихотворение им било любимо и възроптали, че не е негово. От форума ме питаха как стоят нещата и накрая решиха да свалят изобщо стихотворението, защото и другият човек настояваше, че той е авторът. Неговата теза беше, че ми го е подарил за книгата... Откачена история, така и не разбрах дали човекът беше луд или просто си е правил майтап.

Майкъл, някакъв шанс, ако ти се освободи време да удариш един бърз дигитален курс по писане на КИ?
Ами... май няма шанс, защото това не може да стане набързо. Забравил съм доста неща и сега ги преоткривам, не съм в темата и трудно ще вляза. А не бих го направил за нещо, в което не виждам бъдеще. Мога да коментирам нещо с някого, но да уча как се пише книга-игра е прекалено амбициозно и не бих можгъл да се заема. Мога да изказвам мнение по въпрос, но не и да изложа система.