Топ 5 Сим Николов

Да - аз като чета тия коментари и вече почнаха книгите му да ми изглеждат невероятно привлекателни.

Принципът е, че няма лоша реклама.

(А точно на нашия форум има няколко майстора на тая техника. )

Никога няма да забравя една от книгите на Сим, където трябва да влезеш в един замък и има три-четири възможни пътя според картата и според плановете ти... или поне така си мислех. Оказва се че възможният път е само един. Изиграването на едва две негови книги ме обогати душевно по начин, който никога не съм предполагал, че е възможен.

В Сим Николов българската литература намери своя пънко-постмодернистичен реализатор. Екзистенциалният поплак на несъмнената сартрианска вогонщина в "Окото на Дявола" докара до душевен катарзис и стомашно-чревни смущения не един незрял почитател на игровата книжнина. Това, което малцина от пострадалите разбраха, е, че всъщност не читателят играе книгите на С. Николов, а С. Николов разиграва читателя. Така, превърнал се от homo ludens в homo glupens, тийнейджърът с незадоволен комплекс за героизъм се лута между кафкианските задънени улици на безмислени и погрешни избори, водещи обикновено към гибел или - по-лошо - към временен гняв и последващо изтощено разтваряне на личността до степен на пълно оглупяване между епизодите на С.-Николовата книга-игра. Това, което бихме предложили при евентуално преиздаване на съчиненията на Николов, е всеки епизод да бъде обозначен: "параграф 22".

^ Zero Punctuation.

Навремето се чудех аз ли съм толкова прост, че не мога да изиграя до края нито една книга на Сим Николов, а то не само аз май съм го имал този проблем. Реално погледнато, всичко щеше да му е наред ако предоставяше логични възможности за избор на читателите.

Не знам какъв шамар е забил Сим на колегите си, но на мен като читател ми заби такъв незабравим шамар с "Трошача", че още не мога да го забравя.

Абе навремето една от първите книги които ми попаднаха беше "Битка под вълните". И ми хареса, не за друго ми преди това бях чел Нинджа, Дуел в дълбините и Кой открадна танцуващия динозавър (или нещо от сорта). И "Битка под вълните" беше що годе интересна за мен. От там дойде и проблема - реших че книгите му са интересни Изчетох Прокълната земя, Окото на дявола, По следите на глутницата (огромна грешка), една от книгите за трошача (не помня коя но ме отказа от другите части) и две от книгите от Шерпите (просто зашеметяваща грешка). Убедих се, че всичко е било загуба на време. Макар да ми е харесала на времето "Битка под вълните", от тогава не съм я прочел втори път и ме е страх че ако го направя и тя като останалите ще ме разочарова тотално. За това и си седи рафта от не знам си колко години и нито съм я пипнал, нито искам да се разделям с нея (за разлика от останалите му творения).

Тъжна история.

Сим Николов съм виждал лично, но не ми е и хрумвало да го замерям с яйца! Имахме кратък и неагресивен разговор, а и той май издаде после третата част на "Трошача", така че може и да си е подобрил стила.
Лично аз спрях да му чета книгите след "Трошача", можв би затова нямам негативното отношение на много от вас.

Стилът на Сим няма как да се подобри, той е абсолютна константа и като такъв - съвършен сам по себе си.

Асен писа: писа:

Сим Николов съм виждал лично, но не ми е и хрумвало да го замерям с яйца! Имахме кратък и неагресивен разговор, а и той май издаде после третата част на "Трошача", така че може и да си е подобрил стила.
Лично аз спрях да му чета книгите след "Трошача", можв би затова нямам негативното отношение на много от вас.

Нищо не схващам от написаното. В смисъл виждал си Сим Николов преди издаването на част трета на "Трошача", която е „Краят на Трошача” и излиза през същата година както и предходните две от поредицата ? Тоест, ако въобще те разбирам, водил си този кратък и неагресивен разговор с него по някое време на 1994 - та година ?

shayhiri писа: писа:

Стилът на Сим няма как да се подобри, той е абсолютна константа и като такъв - съвършен сам по себе си.

Имаше някакъв екшън под вълните, който бе доста по-добър от Трошача и Окото на дявола. Нямаше почти никакви ексцесии, доколкото помня, нормална приятна приключенска игра. Даже бях изненадан, когато я четох.

"Смърт в океана" става, в нея след самолетна катастрофа попадаш с яка стюардеса на самотен остров ...

Pavel писа: писа:

"Смърт в океана" става, в нея след самолетна катастрофа попадаш с яка стюардеса на самотен остров ...

Една от най-лошите книги-игри която съм чел някога...