Топ 5 Сим Николов

TheWild писа: писа:

Pavel писа: писа:

"Смърт в океана" става, в нея след самолетна катастрофа попадаш с яка стюардеса на самотен остров ...

Една от най-лошите книги-игри която съм чел някога...

Не си чел западни книги-игри - Сим е доста над болшинството от тях, проблемът му е, че неговите творби са преди всичко интерактивни книги със странна структура, но не и игри с правила и логически избори в тях .

TheWild писа: писа:

Една от най-лошите книги-игри която съм чел някога...

Я сподели за протокола коя друга негова ти е попадала, ама като се замисля той Танер и "Прокълната земя" харесва... :geek:

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

TheWild писа: писа:

Една от най-лошите книги-игри която съм чел някога...

Я сподели за протокола коя друга негова ти е попадала, ама като се замисля той Танер и "Прокълната земя" харесва... :geek:

Прокълната земя, Окото на дявола, втората част на трошача, две от книгите Шерпи на времето, По следите на глутницата, Подземен свят и Битка под вълните.
Трошача едва я прочетох. И не можах да схвана смисъла. Колко книги трябва да се издадат за да убиеш някав си там великан или каквото е там. Шерпите бяха просто плачевни. Умряха ми мозъчните клетки докато ги четях. Останалите книги много много не ги помня, но все имаше някак странни избори и едно такова никакво действие. Единствено беше ми харесала както бях споменал по-рано Битка под вълните. Но както казах беше и първата що годе свястна книга дето ми беше попадала. И заради нея се набутах да дам пари, макар и за втора употреба , за негови книги и изгубих време да ги чета....

Значи си на моя акъл, криво-ляво. Аз и третия Трошач харесах (Края на Трошача).

Танеееееееер, що ме излъга че "Смърт в океана" ставала!

май нещо с вълни беше, не с океан. Помня ли вече - астрала я издаде май.

Darth Sparhawk писа: писа:

май нещо с вълни беше, не с океан. Помня ли вече - астрала я издаде май.

На астрала е Битка под вълните

А Битка под Вълните наистина става. Значи - да не се бърка със "Смърт в океана". Ако може да се вярва на The Wild.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

А Битка под Вълните наистина става. Значи - да не се бърка със "Смърт в океана". Ако може да се вярва на The Wild.

Моля стига сте повтаряли тая Смърт в океана че ми прилошава от нея само като чуя заглавието. Трябваше да се сетя само от корицата че не струва. Не помня дали я хвърлих в мазата или я дадох на някой...

Да! Битка под вълните беше приятна. Другата не съм я чел.

Мдааа... Само и единствено в стила на Сим има моменти, в които умираш, щото не си завил наляво, не си имал точно определен предмет в раницата, или щото зарчето е спряло на нечетно число... Спомням си един избор в "Окото на дявола", където трябва да избереш къде да се скриеш- зад пердето, зад вратата или в гардероба. Е, ако избереш зад пердето умираш- някой си ти хвърля копие от двора, щото зад пердето имало отворен прозорец и са те видяли изотдолу... Направо култово. А и в неговите книги просто ти идва да припаднеш, щото постоянно има препратки към вече четени епизоди и играта се превръща в препускане докато налучкаш правилния избор, който избор се струва правилен само на автора, по непонятна за широките маси логика... Много слаб автор като цяло.

^ Забележи, това с пердето и шкафа е ПОСЛЕДНИЯ избор преди финала... След толкова мотаене в кръг...

Май книгата за покушението на Кенеди ми допадна много и то само за да прочета текстовете в сиво, които бяха реални факти и ми подхраниха желанието да науча колкото се може повече за този атентат.

В по-общ план мога да кажа, че Сим Николов е забавен и чета книгите му, когато ме обхване апатия и не знам какво да правя.

Пиша относно големият негативизъм, който се изсипва върху най-четения автор и вдъхновител на братя Уашовски, които са откраднали неговото творение и са го направили на филм. Говоря за Матрицата.



Защо трябва да се четат книгите на Сим Николов?




Защото те ни въвеждат именно в тази странна и абсурдна вселена, в която попадаш на остров със страшна мацка и и искаш да избягаш оттам.
Защото се пробват да те нападнат ти поглеждаш наляво за да видиш дали гората е на мястото си, а след това си събираш зъбите, тъй като не си видял скалата пред тебе.
Защото можеш да се изживяваш като контрабандист и да надхитриш шефа на четиридесетте разбойника и то по-добре от Али Баба, а след това да продадеш стоката на тройно по-скъпа цена, доката купувачът се хили мислейки, че те е преметнал.


Защо трябва Сим Николов да го причислиме към Боговете на Жанра?



Защото той ни даде Гръмотевичните братя.
Защото той ни даде митологични сили, на които и Чък Норис, и Бойко Борисов, и Джинет Аркън, и Джеки Чан биха завидяли. Това са силите, с които предизвикваш транспространствени ветрове, с които да влияеш на света, в който се намираш.
Защото той ни показа как точно не трябва да изглежда книгата игра, която трябва да бъде написана.
Защото той ни каза, че светът е кръгъл и сме просто пешки в неговата игра.
Защото само той може да се върне назад във времето, тъй като лично се познава с Шерпите и да ни убие още преди да разбереме това дългото яде ли се или се пие.......

Това е Сим Николов най-добрият сред останалите в сивото ежедневие.......

Колко мъка има на тоя свят - ронеше сълзи Моканина, докато скубеше бялата лястовица, за да си я свари на чорба.

Balance of Power писа: писа:

Мдааа... Само и единствено в стила на Сим има моменти, в които умираш, щото не си завил наляво, не си имал точно определен предмет в раницата, или щото зарчето е спряло на нечетно число...

В преводните книги-игри бъкаше от подобни тъпотии.