Дискусии за интервюто на Колин

Без да съм чел поредицата за Хлапето след първата - понеже тя изобщо не ми хареса, честно казано - само искам да кажа, че е изключително наивно някой да очаква едно дете да научи каквото и да е от книга-игра. Или от каквато и да било игра, всъщност. Естествено, говоря единствено за морални уроци, понеже, в крайна сметка, книгите-игри могат да научат някого да смята бързо, примерно, или да му дадат някакъв навик за възприемане на писмен текст, който да прехвърли после върху истинската литература, което може и да е полезно. Евентуално може да развие някакъв вкус за определен тип приключение, но това е всичко.
Фактът, че за главния герой наркотиците са жизнено необходими, не означава, че детето читател ще реши да пробва. Да му се не знае, много по-често в книгите-игри трепеш хора, дракони и така нататък, при това далеч не само във фентъзи-сетинг. И какво?

Още нещо. Колко от нас са израснали с филми като "Умирай трудно", където главният герой пие като смок, пуши като комин, псува като сръбски каруцар и извършва кое от кое по-брутални убийства? Колко от нас са гледали в най-крехка възраст как Шварценегер използва невинен минувач като жив щит в "Зов за завръщане"? Понеже аз си спомням как като съвсем малки с останалите деца в кварталната градинка разигравахме обезглавяванията от "Шотландски боец" със същата страст, с която на следващия ден щяхме да си играем на "Капитан Планета", да речем.
Същото важи и за книгите, впрочем. От съвсем малък търся преди всичко адреналинови истории, а те, обикновено, си идват със съответната доза насилие, проявено от главните герои. Сега чета отново "Хрониките на Амбър", които обожавах като дванайсетгодишен. Ами, главният герой на моменти се проявява като жаден за власт психопат, готов дори на братоубийство, за да получи каквото поиска. И сега, както преди намсиколко години, също го подкрепях на сто процента, впрочем.
Израснал съм под звуците на агресивен хеви метъл.
Сестра ми - покрай мен, брат ми и баща ми - също. Девет години по-малка от мен, на шест години с цяло гърло крещеше текста на "Hail and Kill", а знаеше много добре за какво се пее в тази песен.

И не съм само аз. Вероятно половината морализатори в този форум могат да споделят нещо подобно. Никой от нас не е израснал в наркоман, психар, убиец или нещо подобно. В крайна сметка от нас, струва ми се, са излезли читави хора.
Това е така, понеже взимаме много повече влияние от родителите си и средата, в която живеем, отколкото от произведенията на изкуството, с които се развличаме.
Да, знам, това, което написах, е напълно очевидно, но... Ако имаш родители, които да бъдат добър модел за подражание, няма да се правиш на Хлапето. А ако ги нямаш, и без Хлапето вероятността от теб да не излезе човек е по-голяма. Естествено, далеч не е толкова елементарно, но...
Мисля, че е ясно.

Tigermaster писа: писа:

Още нещо. Колко от нас са израснали с филми като "Умирай трудно", където главният герой пие като смок, пуши като комин, псува като сръбски каруцар и извършва кое от кое по-брутални убийства?

Този пример е малко странен, защото точно в Умирай трудно Брус Уилис не пие (гледал съм само 1, 2 и 3 част), пуши си, казва си забавните коментари, не убива нито един невинен и избива всички терористи.
Във всяка една част той си партнира с поне с един чернокож, за да покаже толерантност към цветнокожите.
В трета част почва с махмурлук, но не си спомням да е пил пред камерата. Дори търсеше аспирин за да му се премахне главоболието.

Мисля, че имал предвид "Последния бой-скаут".

Защо не смятам, че "моралът на Колин" е измислен, и съвсем не е излязал от детските приказки:

dariknews.bg/view_article.php?article_id=955342

(Интервю с оцелял от атентата на о-в Отьоя)