Дискусии за интервюто на Колин

Timequake писа: писа:

Моето мнение:

- Хлапето беше различен и готин. Факт, не е за деца. Но кой казва, че всички книги-игри трябва да са само за деца?

Хлапето беше банален и посредствен. Не е за никакви възрасти. Но кой казва, че всички книги-игри трябва да са добре написани ?

На фона на тоновете еднообразно фентъзи беше различен. Особено в очите на 14-годишно дете като мен.
Едва ли ти харесваш същата литература в момента, каквато си харесвал на 14.

Цитираният от edlund материал е от списание Мегаигри на Плеяда, където аз бях само автор. При това все още нямах достатъчно добри впечатления от колегите си.


Хлапето има много проблеми като книга-игра. Но темата е за интервюто на Любо. Не мисля, че посочения от Любо Николов проблем е реален и не мога да приема, че изказването му по мой адрес е коректно.

Мога да посоча доста проблеми в Хлапето, но не мисля, че поредицата е била слаба на фона на останалите. Много неща пробвах за първи път, нормално е да съм бъркал някъде. Например, ще ми се някой зрял човек да ми беше обяснил защо споменаването на Ницше е излишно и самоцелно. Само че на никого не му се занимаваше с мен.

Timequake писа: писа:

На фона на тоновете еднообразно фентъзи беше различен. Особено в очите на 14-годишно дете като мен.
Едва ли ти харесваш същата литература в момента, каквато си харесвал на 14.

През 1997-1998 книгите-игри вече бяха доста разнообразни и като тематика, и като игрални похвати.
В очите на хлапе като мен тогава поредицата за Хлапето беше упадък на книгите-игри и подигравка с читателя. Подигравка, която авторът ме убеждава, че трябва да харесвам. За целта не само, че авторитетният М.М. не пропуска да хвали обещаващия и набиращ скорост млад автор, който съвсем случайно е същият човек, ами се прибягва дори до дълбокомислен разговор с другото Аз.

И всичко това за да ни се пробута следното: постна (да не кажа никаква) игра в първите две книги; върволица от ситуации, които нито образуват някаква смислена история, нито са интересно разиграни поотделно, включително и схватките; клишета и в четирите; само бледи образи; повърхностно описани взаимоотношения; и върхът на сладоледа по отношение на добрата игра - тест "познавате ли хазарта ?" и "магически" поглед в последната.

Ницше си е на място, но аудиторията трябва да е по-възрастна. Самият аз го открих в университета, на 20, но доста колеги бяха чели "Тъй рече Заратустра" още в гимназията, на 17-18. Предполагам имало е читатели, които са били наясно за какво иде реч, други може и да са се запознали с философа след тая книга.

По това време бях много ММ-like - смятах, че има истински стойности в живота, които са някак универсални и с охота проповядвах това, което ми харесваше. Днес знам, почти със същата убеденост, че има много малко универсални неща, но за сметка на това има много типове хора и не можеш да се харесаш на всички. Но определено всички имат (или могат да имат) някаква ценност в живота, така че не бързам да ги съдя (това казва и Гандалф на Фродо в пърия филм ) и отхвърлям с лека ръка.

vg писа: писа:

През 1997-1998 книгите-игри вече бяха доста разнообразни и като тематика, и като игрални похвати.
В очите на хлапе като мен тогава поредицата за Хлапето беше упадък на книгите-игри и подигравка с читателя.

Toчно пък тогава се издадоха един от най-големите смехории и то от автори, които уж бяха "еталон" - некви турнирни простотии на Блонд (2 и 3 от Хрониките на Орм), пълни циклажи на Джордж, които направо ме отказаха от жанра (Арени и тем подобни), изсмукани от пръстите още две книги за Таласъмите от Колин... а за на Върдж последните щуротии като Тигрово око и Рубинено сърце направо не ми се говори. Така че това разнообразие на тематики и игрални похвати само ти си си го видял някъде. Всички бяха почнали да "циклят" до побъркване. Само един Колин си ги цъкаше както едно време детските приказки. Та Хлапето тогава си беше върха на фона на останалите "сметкаджийски бози".

nixata писа: писа:

Toчно пък тогава се издадоха един от най-големите смехории и то от автори, които уж бяха "еталон" - некви турнирни простотии на Блонд (2 и 3 от Хрониките на Орм), пълни циклажи на Джордж, които направо ме отказаха от жанра (Арени и тем подобни), изсмукани от пръстите още две книги за Таласъмите от Колин... а за на Върдж последните щуротии като Тигрово око и Рубинено сърце направо не ми се говори. Така че това разнообразие на тематики и игрални похвати само ти си си го видял някъде. Всички бяха почнали да "циклят" до побъркване. Само един Колин си ги цъкаше както едно време детските приказки. Та Хлапето тогава си беше върха на фона на останалите "сметкаджийски бози".

Напълно съгласен. От този период книгите, които са ми направили впечатление бяха "Хлапето". "Сага за Ринглас", "Роди се сянка" и "Каджанга". Последната книга за Дик Ченси беше потресна, в сравнение с "Черното огледало". Другото беше ужасно, най-много ме дразнеха стратовете.

Картините на Йеронимус Бош са на място в трилърите на Майкъл Конъли.
Ницше не е на място в историята на Хлапето.
Сложен е, понеже съм имал разбирането, че е страхотно елитно това да четеш Ницше и защото съм имал нужда да подчертая, че Хлапето не е само квартално гаменче.
Ако сега го видя в чуждо творение, ще кажа на автора, че подобни циркаджилъци са евтини и долнопробни, и употребата им носи вреда на автора.
Ако на мен някой навремето ми го беше казал, може би щях да го послушам.

В много отношения образът на Хлапето е слаб, играта в книгите от поредицата също куца.
Причините са много, някои от тях са обективни.
Както вече казах, кофти ми стана, че съм написал такива книги заради всичките им слабости.
Само че на 25 години това са ми били възможностите.

Книгите наистина са тънки, но това е издателска политика.
Издателят ми поръчва обем и определя цена.
Докато в някои случаи обемът е само като ориентир за минимален обем, при книгите-игри имаше и изискване за максимален обем, понеже трудът на авторът беше много по-евтин от хартията.
Напълно съм съгласен, че цялата поредица би могла да излезе в една малко по-дебела книга.
Но не аз съм забогатял от цялата работа.

Какво му е елитарното на Ницше? Елитарно е да четеш Кант или Шопенхауер, дето прочиташ един абзац, сядаш, мислиш, мислиш, отваряш речника на чуждите думи, горе-долу схващаш кво е казал автора и си викаш - брей, къв съм пич, че чета и разбирам тия работи, а простолюдието - не.
Ницше пише едни приказки, лесни за четене, пълни с идеи, поднесени почти наготово. Доста е удобен за хора, дето се мислят за нещо повече от останалите, дори да не са. А такива - с лопата да ги ринеш. Съответно - за Хлапето, според мен, си е съвсем в реда на нещата.

Но всеки си има виждане. Аз бих махнал водката, макар че наистина да смятам, че и тя подхожда на този герой. Бандит с претенции да е нещо по-добро от останалите определено го виждам да пие водка, докато чете Ницше.

Чакаме нещо ново и добро от ММ. Пише се, нали?

Изоставам от плановете си и засега имам само системата, десетина случки на схема и две мини-игри, които всеки читател може да избере дали да играе. Играх си да пиша три епизода в различни стилове, понеже се колебая как да се води разказа.

Цялата книга трябва да има поне 50 случки и поне 3 мини-игри.

Та... пише се. Като има кой да ме редактира, интересно е колко ще ми отнеме редакцията на написаното.


Ти гледаш на Хлапето като на гамен с неоснователни претенции, затова Ницше ти стои добре. Но аз не съм искал читателят да остава с такова впечатление за моя герой. Аз съм този с неоснователните претенции за интелектуалност.

Е сега - повечето зли противници те нападат първи и ако стоиш и разсъждаваш дали е морално оправдано да ги убиеш ще го отнесеш. Или хайде да не те нападат директно, ама примерно са разорили някоя държава, убили са баща ти или са отвлекли някого.

Проблема с убийствата в "Хлапето" е, че са наивно представени.

"Този виновен ли е?"
"Да."
Дум-дум - и готово. Следващия.

Героят има някакви терзания, но те са описани като част от ежедневието, т.е. не и нещо което да му разтърси света. Поне на мен не ми е убедително така. Навремето не го осъзнавах.

Фентъзито от своя страна няма претенции за сериозно изградени образи, дори когато повестованието е на ниво. Фантасмагория. Заклал си орк - все едно си заклал кокошка. Няма проблем. Давай следващия, те всичките са зли и искат само да ти изпият кръвчицата.

Обратно, хората дори и да са зли и пропаднали си остават хора, а убийството - убийство. Добър пример за това което би могъл да преживее интелигентен човек (за какъвто минава Торн според историята), когато извърши нещо подобно е филма "Снайперистът". В цялата история за Хлатепо целия психологически проблем просто да гръмнеш човек, бил той и престъпник, е останал доста в страни и е много слабо засегнат - намира изражение в употребата на алкохол и наркотици в трета книга. Това което реално би трябвало да преживее героя не е добре описано.

Не оставайте с погрешно впечатление, за мен тази история е много добра въпреки проблемите си, и е нещо необходимо в книгите-игри. Но определено смятам, че много елементи в нея биха могли да се подобрят, за да се използва максимално потенциала на историята.

За дрогата... Не мисля, че книгата я рекламира, достатъчно е обаче да се представи като нещо, което човек "би могъл да прави". За всичко нагоре според мен е оправдана "червената точка".

Ами, в Престъпление и наказание Достоевски е задълбал в нещата. За книга-игра е трудно да се навлезе в толкова сериозен проблем като възприемането на извършване на убийство. А и това е нещо лично. Далеч не всички имат терзания, когато убият, нито пък всеки трябва да убие, за да има терзания - понякога допускането на такава възможност води до сериозни терзания. И ако авторът иска да е сериозен и задълбочен, трябва да опише как неговият герой приема нещата и да обясни на читателите защо така ги приема.

Аз не вярвам, че е нормално да учиш децата си, че наркотиците са много лошо нещо. Да, нямам деца и не поемам отговорност. Но не вярвам, че ако се държиш като кон с капаци, това помага. Факт е, че наркотиците носят повече вреда, но това е защото масата е глупава и не знае как да употребява нещата правилно. Всеки може да прекали лошо с всичко. Твърде субективно е как да бъде поднесена информация, така че да е хем полезна, хем да не е опасна.

Вярвам, че задължение на всеки родител е да опита да поддържа диалог с децата си и да ги възпитава, така че те да обсъждат с него важни свои действия. Знам, че е трудно. Но не мисля, че всички пуритански рецепти действат добре и подготвят адекватни за днешното време хора.