Дискусии за интервюто на Колин

Според мен несериозно е, а и лицемерно да се търсят оправдания на книга която ти е харесала, че била фентъзи или фантастика, а не съвременна и може да се пише за каквото си искаш, включително и затова колко е ячко да се надрусаш, а в същото време да плюеш по друга книга която не ти е харесала или поне не толкова за същите неща.

П. С. Ти не си го приел като реклама ама как ли ще го приемат децата. Дали като видят думата екстази, няма да се зачудят какво е това, да го потърсят, че дори може би и да пробват. Аз също не вярвам, че децата са малоумни и тези книги може да ги подтикнат към такова нещо, но щом ги твърдите тези работи за Хлапето, същото може да се случи и тук. Аз пък Хлапето не съм го приел като реклама към наркотиците.

Определено проблема не е само в това, че Хлапето претендира за реалистичност и е ситуирана в 20-ти век. Нито, че Пустинен огън е киберпънк - там просто няма възхвали на нищо, има само споменаване. Наистина искам първо да си припомня Хлапетата, ама за сега ми кажи честно, кое е възхвала/реклама и кое не:

1. "от кое ще се надрусаш по-ячко?"
2. "водката е любимото ми питие. не знам какво бих правил без нея... Джо ме заварваше с наполовина празна бутилка водка... не искам да стана алкохолик като баща ми. ще видиш че като изпия тая бутилка само ще стана по-спокоен и мисълта ми ще тече по-гладко"

Greed писа: писа:

Напротив - беше фрашкано с разни гаражи пълни със сандъци и плейстейшъни.

Не помня вече кога точно тичахме да играем в гаражите на Sega или Mortal Combat. Мисля, че беше около 96 година, тъкмо когато се отказах от КИ. Аз лично най много играех на NBA JAM.
По времето на златните години на КИ (93-95), помня че беше известен Мустафата. НО тя се играеше с жетони и много скъпо излизаше.
Братовчед ми имаше видео игра още 93 година и играехме на Контра и Марио Брос. Но все пак тя беше донесена от свако ми, който е моряк. Ние не можехме да си позволим този лукс.
Обаче всички тези игри не са стратегии, а аз именно тях играя с удоволствие. Може и да не съм прав все пак, има хора дето се кефят на RPG или 3D first person shooter или FIfa, NBA и прочие.
Масовата на поява на компютърните (не на видеоигрите) съвпадна със залеза на КИ. Може да е просто съвпадение.

Xenox,
Във връзка с Алкохола, искам да заявя позиция, че съм абсолютно ПРОТИВ всякаква реклама на Алкохол, дори и бирата! Недопустимо е деца да гледат реклама на мъже, които виждаш ли, умират от кеф като видят бутилката, докато гледат мач. И накрая с гордост да заявяват "САМО ЗА МЪЖЕ". Що за глупост и лицемерие!?
В Хлапето няма реклама на наркотиците, има прибавяне на точки, но това е отрицателен герой. Наркотиците там аз ги виждам като черната магия във фентъзито - лоши, служещи на злото.

Торо, останал съм с впечатлението, че именно ММ претендира за някаква реалистичност... но може и да се бъркам с нещо казано за новата му КИ.

Дори ММ да пише за опасни неща, погрижил се е в края на трета или четвърта част да обясни, че набляга на това какво не трябва да прави човек. Дори в играта, ако прекалиш с пороците търпиш наказания, които почти те убиват. Майкъл си е "вързал гащите". На мен Хлапето ми харесва, но бих бил притеснен са попадне в ръцете на младото поколение. Но същото се отнася и за други КИ.

Искам да насоча вниманието ви към Каджанга на Любо. Там има много насилие над дечица. Завързване на семена на корема на Еийна, така че корените на растението да поникнат в нея. Имам смътен спомен за бегъл намек за сексуално насилие над нея. Може Любо да е реагирал на нещо външно, но такива гадости ги няма и при Хлапето.

Кой е най-злия герой в КИ? Даже Джейсън Торн не може да се сравнява с КАйл ДЖАгър. Спомняте ли си как свършва първа част? Каджанга се мята в совалката и запрашва, оставяйки приятелите си (вкл. Еийна, която на няколко пъти рискува живота си, за да му донесе храна и вода в гората) на произвола. И дори не си прави труда да се върне да провери какво се случва с тях, докато не се връща по работа там. Еийна става проститутка, има и опция да я убиеш (разбира се, това е лош край).

Та, не ми се струва издържано да се правят особено задълбочени предположения за личностните качества на авторите само на основа на произведенията им. ММ е достатъчно смел да разкрие (част от) тъмната си страна, за което заслужава адмирации. И все пак... Хлапето е 14-16 +.

Стюърт Дарк ни убеждава, че правилният път в живота е да си "умерено" порочен. Всичко е въпрос на някаква сметка - извършваш насилие, пиянстваш, друсаш се и курвуваш само толкова и толкова, не повече (за да не се пристрастиш напълно), но не и по-малко (защото ще пропуснеш някакви "ползи").
Ако Хлапето е взело присърце посланията на Ницше (когото обича да чете, както ни се казва няколко пъти в първата книга, сякаш е нещо определящо за личността му), би трябвало не само да действа все едно е "отвъд доброто и злото", но и смело да прибягва до крайности (защото умереността е посредственост).

Колин Уолъмбъри ни показва колко лесно можеш да се провалиш напълно, ако се поддаваш на злото или не се бориш с него решително. Каквито и злини да ни представя, те са изпитания, които трябва да бъдат преодолени, не част от героя - а ако станат част от него, край.

Ако не виждате разликата, жал ми е за вас.

Не, разликата се вижда. Ако Хлапето убива, печели престиж. Ако Каджанга убие Еийна, играта свършва. Но какво е посланието на края на Каджанга - Синът на Светлината ? При първа възможност избягай, изоставяйки приятелите си, които са се грижили за теб и просто забрави за тях?

Смятам, че цялата история с морала е леко преекспонирана. Просто трябва да е ясно кои КИ са за деца, кои за млади възрастни и т.н.т.

Стига с тоя морал - само в страни като Саудитска арабия и Иран има такива ограничения с които децата да нямат достъп нито по телевизия показваща насилие, реклами на алкохол, готини сериали в които главните герои пишат като смокове и това е яко, изневери и всякакви други неща, да не отваряме дума за интернет. Изкарахте че една книга-игра е най-важното нещо за формирането на характер. Чак е абсурдно как се издига във фикс идеята че книгата игра има чак такова влияние.

Точно по онова време всяко хлабе беше виждало как мутри бият хора с бухалки, карат джиповете си как си искат а по телевизията най-вървежни бяха шоута с мутри и бандюги. Рамбо и Терминатор бяха религия, а рекламите на цигари и алкохол бяха на всеки ъгъл.

Самия Майкъл пределно ясно е написал в увода си

Вместо да представям един изцяло положителен
герой и да внушавам: "Бъдете като него", аз предпочитам да представя
тъмната страна на един иначе добър човек и да кажа: "Внимавайте, защото
може да станете като него, а той свърши зле!" От опит знам, че този метод
често се оказва по- убедителен

Greed писа: писа:

Стига с тоя морал - само в страни като Саудитска арабия и Иран

И америка. И половин европа.

Искаш да кажеш че малкия американец и германец НЕ може да превърти платените порно канали на баща си докато последния го няма, някъкъв специален филтър ще попречи да види рекламите на Бира които рекламират в паузите на бейзйболните мачове, и не може да гледа по никакъв начин сериали като трева, песен за огън и лед, сопранос и двама мъже и половина. А в интернет ако напише в търсачката - лейди гага няма да му излезе голата певица облечена в месо?

Рони# Мейдей писа: писа:

Не, разликата се вижда. Ако Хлапето убива, печели престиж. Ако Каджанга убие Еийна, играта свършва. Но какво е посланието на края на Каджанга - Синът на Светлината ? При първа възможност избягай, изоставяйки приятелите си, които са се грижили за теб и просто забрави за тях?

Изобщо няма такъв избор. Препрочетох "Каджанга" току-що, измисляш си.

Това е избор от продължението - Звезден Легионер. Иначе, в Каджанга можеш без да искаш да я прободеш с копие, мисля.

Грийд е прав - само Хлапето да беше проблема на децата, с мед да го намажеш. Но ако обсъждаме точно Хлапето, в сравнение с други книги-игри, някои "недомислия" там няма как да не изпъкнат. И тия кавички съвсем не са случайни, не мисля, че са недомислия, а повечето пороци са целенасочено търсени.

Mindcrime писа: писа:

Не мисля, че когато зад гърба на човека наричаш произведенията му отвратителни и гнусни, а пред него се усмихваш загадъчно и пускаш лафчета от сорта "мисля, че пазара ще го приеме" и "авторът трябва да си намери стила", това се нарича "любезно поведение". Но, разбира се, някои от вас имат много по-богат жизнен опит от мен и много повече знания и постижения, така че неминуемо ще ме оборят и ще ми обяснят къде и колко много греша.

Спомних си, че Майкъл беше писал указания за млади писатели на книги-игри в първия брой на Мегаигри. Ето началото на текста:
img140.imageshack.us/img140/6676/92068480.png
Значи все пак през 1994 не е критикувал някои автори от колегиалност. Между другото този материал според мен е много добър.

Моето мнение:

- Хлапето беше различен и готин. Факт, не е за деца. Но кой казва, че всички книги-игри трябва да са само за деца?

- При всички автори има думи и действия, които не са за деца. Ако влезем в екстремност - трябва ли деца да четат как героя при битка реже ръка, крак, глава? Едва ли. Но тогава книгите-игри щяха да са приказки, в които принцът "приспива" ламята с един удар. Тъпо.

- Аз знаех кои са дилъри в района на моето училище и по всяко време можех да си набавя наркотици...Не съм го правил. Но който си мисли, че наркотици се намират трудно е в голяма грешка.

- Все пак Хлапето накрая умира, което е най-добрия пример за "не правете като него". Ако беше обратното, щеше да кара скъпа кола и спи с манекенки цял живот.