Критики към авторите на книги-игри

"Хлапето" наистина не беше за деца. Но не беше и за възрастни. Беше за малоумни пубери.

Амин, братко!
Добре, че последната не излезе...

Е излезе де. "Хлапето се завръща". На Плеяйда.

Хм, GTA... В "Хлапето" свободата на действие е ужасно стеснена, така че неодобрението ми не е само заради насилието в нея. Авторът принуждава читателя да избира алкохол, наркотици и други уж разтоварващи занимавки,за да спечели някакви си точки; така се дооформя образа на един пропадащ престъпник. Банално и ограничаващо. Какво, не може ли един убиец да е вегетарианец въздържател, който ходи на йога вместо при проститутки И цялото това смешно събиране на точки от "правилни" ходове (изборите в доста случаи са нелепи)е само за да преминеш през тънката книжка като "отличник", до победния край на една грозна история без интрига, в която те водят за носа.

Естествено, че може един убиец да е вегетарианец, да не пие, да не пуши, да не ходи по жени... Хитлер е бил точно такъв.
И как героят да се мери с истински великите в такъв случай

ПП: някои избори бяха много тъпи...
Много ме издразни как не можеш да застреляш снайперист и мерач като са до теб и не те очакват (кръпка, защото историята не се получаваше ако ги убиеш) , а можеш със граната, базука, автомат и пистолет да убиеш 14 бодигарда преди да се усетят. Wtf?

Мда, ето за такива глупости говоря в Хлапето... А ги има...

Аз не казах, че в книгите за Хпалето не се изгражда образ. Изгражда се наистина, авторът е искал да го напарви и го е направил. Идеята е похвална. Конкретното й осъщестяваване обаче е несполучливо. Трагичните моменти внасят малко чувство за реалност и човечност, наситина, но като цяло Стюарт Дарк за мен е само един по-слаб Майндкрайм и нищо повече. Раздвояването на личността не ражда добри плодове, дори когато е само за пред читателчетата.

Майндрайм / Дарк може да бъде критикуван за хиляди неща, нямам задръжки да си кажа всичко, което имам срещу книгите му, но това не означава, че не оценявам постиженията му. Отдавна ми се струва доста незряло да разсъждавам фенски, Майндкрайм не ми е любимият (ако изобщо трябва да се говори за любими), но все пак никой не беше по-добър от него .

Ами за мене хлапето си беше написано по стил на осемдесетарските екшъни. Все пак тогава, когато излезоха книгите все още бяха актуални One-Man-Army-Movies. Сега погледнато не е нищо особено на места дори смешно и абсурдно, но тогава като го четох се кефех че размазвах всичко наред като Cold Stone.

Никога не съм се смятал за велик писател, нито за легендарен автор на книги-игри. Смятах, че съм единственият, който се отнася много сериозно към работата си на автор на книги-игри. Също така бях единственият автор, на който му пукаше за читателите му и искаше да им даде най-доброто от себе си. Имам достатъчно добри впечатления от всички други по-сериозни български автори в жанра, така че нямам колебания да твърдя тези неща.

Бях само на 22, когато започнах. Нямах никакъв опит в писането, нямах и среда, в която да се говори за писане. В нито едно от издателствата нямах редактор, а поне за половината книги нямах дори коректори. Понякога водех битки с издателите: изпадах в истерия и сипех ултиматуми, само за да ми разрешат да изредактирам онова, което се гласяха да вкарат бързо в печатница. Колкото можех, поправях нещата.

Можете да намерите много грешни неща в моите книги-игри. Само че... повечето от вас са кибици. Хванете се да направите нещо, после си го оценете, вижте как ще го оценят и другите (не говоря за вашия приятелски кръг). И след така натрупания жизнен опит пробвайте пак да гледате критично на чуждия труд. Не казвам, че ще спрете да сте критични, просто ще имате необходимия жизнен опит.

Не мисля, че сте прави да определяте поредицата за Хлапето като издънка. Може да бъде много по-добра, разбира се, но нито стилът на Стюърт Дарк е толкова слаб, нито глупостите в книгата са дразнещо много. На фона на излизащите по онова време според мен беше с класи над тях. И не защото бях станал гениален автор, а защото по онова време другите сериозни автори вече бяха започнали да се разсейват прекалено много със странични дейности, а нова вълна автори просто нямаше, всички бяха доста слаби.

Не бягам от вината си за грешките. И на мен ми се иска да бях написал по-добри неща. Но нямам съжаления от типа "ех, да си бях дал малко зор, можеше да се получи хубаво". Скъсвах си задника от бачкане и давах максимума. Ето защо като чета хашлашки тъпотии за произведенията си, не ми става приятно и се настройвам лошо срещу авторите им.

А на всички, които са били разочаровани от някоя грешка в книгите ми или от цялостното ниво на някоя моя книга-игра, се извинявам най-искрено.

@Mindcrime, това може да прозвучи сякаш се подмазвам, но вашите книги са единствените, които съм чел с огромен интерес. Та точно те успяха да ме откъснат от видео игрите до такава степен, че не излизах от дома си без "Тъмната Страна на Земята", "Златният Оракул", "Изпитанието" или друга ваша книга-игра. Аз съм роден 1991 година и не съм уцелил "прайм тайма" на книгите-игри в детството си, но години по-късно намерих тези "скрити" съкровища и очите ми се отвориха за съвсем нов свят. А и мисля, че всички от форума ще се съгласят, че моето поколение предпочите видео игрите и компютрите пред книгите. Това, което ВИЕ сте постигнал като автор е ОГРОМНО - с начинът ви на писане и уникалността на творбите ви сте успели да постигнете почти невъзможното, да накарате човек с ЕГН след 87 да захвърли виртуалните игри и да прочете книга, и то която не е включена в училищна програма и не е задължителна за така желаната тройка по Литература.
Ако това не е огромно постижение, не знам какво е.

Напълно съм съгласен с Душицата.

Mindcrime, критиките срещу "Хлапето" (поне моите) не са критики принципно срещу теб като автор. Никой не иска от теб разкаяние, просто споделяме вкусовете си и толкоз. (Освен това МЕГА се изложиха с морализаторска тирада тогава, но това е отделен въпрос.) Аз вече казах, че колкото и лоши неща да виждам в тази поредица, това не значи, че не си бил най-добрият автор на книги-игри. А в друга тема възхвалих други твои творби ("Пробивът" и "Клопка за победители"). За хвърления труд пък надали някой се съмнява.

Всеки има право да критикува. И определено няма лошо в това да се посочват слабости. Никога не съм бил против това.

Самият аз се изказвам доста откровено, поради което никога не ме е притеснявала откровеността на другите. В крайна сметка, така най-бързо стигаме до извода дали има смисъл да си приказваме. Когато си общуват с мен хората не могат да ме засегнат, могат само да ме отегчат.

Ако издавах сега книга-игра, бих използвал помощта на аудиторията си преди да я пусна на пазара. Повечето от забележките ви са смислени и биха ми били полезни, само че ако бяха направени преди 15 години.

А иначе... предпочитам да ми викат Мишо и да си говорим и пишем на "ти".