За "Няколко думи от автора"на Майкъл

Айде всичко това да го оставим за темата "Критики към Котарака", в която Майкъл (и ние) ще се включи след като е чел повече от ред-два.

Сериозно, тука няма смисъл.

След консултация с редактор с 40 годишен опит (издателство "Г. Бакалов", по-късно ИК Галактика, университетско издателство на ВСУ Ч. Храбър):

1. дали ще се използва НА или ВЪРХУ е по осмотрение на автора.

2. дали ще се използва сипвам или изливам:

Ако персонажът е литератор ще си налее чаша тънкостенна.

Ако персонажът е обикновен човек ще си сипе чаша вино.

А ако персонажът е пиянде просто ще изгълта съдържанието на бутилката...

ringlas писа: писа:

Lachdanan писа: писа:

След консултация с редактор с 40 годишен опит (издателство "Г. Бакалов", по-късно ИК Галактика, университетско издателство на ВСУ Ч. Храбър):

1. дали ще се използва НА или ВЪРХУ е по осмотрение на автора.

2. дали ще се използва сипвам или изливам:

Ако персонажът е литератор ще си налее чаша тънкостенна.

Ако персонажът е обикновен човек ще си сипе чаша вино.

Съгласен съм с теб, признавам. Радвам се, че се постара да ме убедиш! Оценявам го.

Без лоши чувства, понякога се разпалвам. Извинявай ако съм те обидил.

SatanicSlayer писа: писа:

А ако персонажът е пиянде просто ще изгълта съдържанието на бутилката...

А защо не изкърка?

Бе той и венозно може да го приеме ако иска

Междувременно открих споменатия на няколко места тук материал на Любо Николов от Сянката на Сатаната и си припомних защо толкова ме изуми навремето. Материал, пълен с полуистини и откровени лъжи, изцяло основани на нападки срещу личността ми, а не срещу творчеството ми. Пример за полуистина е, че съм се учил от него, както сам съм му казвал. Казвал съм му, че първите му две книги-игри са ми харесали, но следващите бяха толкова зле, че ми дадоха самочувствие и аз да се пробвам. Откровена лъжа е, че непрекъснато сменям музикалните си вкусове, за да се харесам на читателите. По онова време давах всичките си пари за книги и за дискове. Имах над 500 диска с най-разнообразна музика, която харесвах. Слушах музика непрекъснато. Слушах Чайковски и Кренбъриес, Джо Кокър и Металика, Паганини и Грийн Дей, Тина Търнър и Гершуин, Дайър Стрейтс и Гънс енд Роузес, Куинсрайк и Луис Армстронг, Бах и Куин, и десетки други групи и изпълнители. И изведнъж този иначе толкова почтен чичко ме обвинява в лицемерие заради музикалните ми вкусове... Грозно беше.

Най-грозното в този материал е подвеждането на читателя. Любо се прави на смел, говори за дуел, заплашва да ме смачка... Много добре е знаел, че при поставените от него условия няма да се намери издателство за този дуел. Само дето на лъжата краката са къси. После двамата с него се събрахме в Мега, там му предложих да направим предложения от него дуел, Пепи Станимиров се съгласи и каза, че за издателството това ще е от полза. И Любо се измъкна, че му било срещу природата... Ми, хубаво, ама тогава какви бяха онези изхвърляния? Само че читателите не знаят нищо за второто събитие, а от първото остават с впечатление, че Любо е някакъв храбър рицар, страшен в своя гняв, но и много опрощаващ, докато Мишо е един страхливец. Лъвът търпял хиените до време...

А после алтруистът Любо, който беше готов да дарява хонорари, започна мистично да се разболява при всяко приключване на брой от Мегаигра, понеже Пепи започна да ни бави хонорарите. За сметка на това алчния Майкъл вършеше и неговата редакторска работа...

Всичко това, разбира се, също е лична нападка и не може да го проверите. Но остава написаното за моите вкусове, има я на лице и моята музикална колекция.

Смятах тези материали (няколко думи от автора) за полезни и интересни. Вярвах, че повечето читатели искат да научат какво мисли автора, а не само какво пише. Авторът решава дали да сложи такова нещо в книгата си, читателят решава дали да си купи такава книга.

Уменията на Майндкрайм като редактор ме поразиха. Освен това обичам нахакани хора, когато има за какво да бъдат такива.

Само че читателите не знаят нищо за второто събитие, а от първото остават с впечатление, че Любо е някакъв храбър рицар, страшен в своя гняв, но и много опрощаващ, докато Мишо е един страхливец. Лъвът търпял хиените до време...

Не мисля, че е така. Цялата тази история с размените на закани и какво ли не, както и продължаването й тук е по-скоро досадна. Не вярвам да има хора дето да са заемали сериозни позиции и да са бойкотирали книги на един или друг автор, а ако е имало такива, то те са били единици и едва ли е било заради писаното в предговори и следговори, а вероятно заради вкуса на въпросните хора.
Възможно е за някои хора тези пререкания да са били интересни, доколкото са нещо като сапунка или реалити шоу, но в крайна сметка всичко опира до книгите.

От позицията на фен на книгите-игри заявявам - запомнил съм ви с книгите, а не с меренето на патки.
И вярвам, че с повечето фенове е така.
Все едно да те интересува кой музикант с кого се е карал, кой е наркоман и прочее. Все тая - важното е музиката.

Сега се оплакваш, че хората ще останат с лошо впечатление, понеже не знаят какво става зад кулисите, но ти си този, който започна да изкарва наяве неща, които е редно да си останат зад кулисите.
Не може всичко да е явно. Дори в къщата на Биг Брадър не всичко е явно.
Затова няма смисъл да се дълбае в такива неща.

Браво, Lachdanan, извади страхотен авторитет и направо ме разби. Когато твоят така опитен съветник (аз не съм живял толкова, колкото той е работил като редактор!) ти каза, че е все едно дали едното или другото, не ти ли каза, че има много варианти:
Водата се РАЗСИПА ПО главата му... що не?
Водата се СТОВАРИ ВРЪЗ главата му... става.
Водата ОБЛЯ главата му... и това ще мине.
Любо Николов така редактираше в МЕГА навремето, може двамата с твоя човек да са работили заедно или да са следвали една школа. За Любо всичко можеше, аз не чух той да направи една забележка за някой материал, за него всичко "ставаше" и щеше "да мине".
Защо не покажеш въпросния текст на твоя редактор и не го помолиш да предложи по-добър вариант, за да се види как един редактор може да бъде полезен на един автор?

Уейн иска да изчакам, за да прочета повече. Какво повече да чета, Алекс?! Авторът е избрал този текст да го лепне на задна корица... Някакъв анти-маркетинг похват е това и всъщност е избрал текста, в чието качество най-много се съмнява?!

Ето го този текст:
Студената вода се изсипа на главата ми, обля тялото ми и ме накара да потреперя от студ. Свих се и отворих очи. Помещението беше малко и сумрачно, единствената светлина идваше от две факли, които горяха на своите метални стенни поставки. Прозорци нямаше. Мебелировката се състоеше единствено от два стола и дървена маса, достатъчно голяма и стабилна, за да може някой да лежи на нея, ако се наложи. Не ми трябваше повече, за да навържа нещата. Намирах се в стая за разпит. Ръцете ми бяха завързани здраво отзад към облегалката на стола, а краката – един за друг.

Във второто изречение героят опитва да се свие (всъщност, свива се, макар 6 изречения по-късно да разбираме, че не би могъл да го направи, понеже е вързан по начин, който най-много да му позволи да свие вързаните си един за друг крака към тялото). Нещо повече, в едно изречение той прави две противоречащи си движения - хем свива тялото, хем отваря очите. Хайде да опитате да си го представите и ще разберете, че когато ви залеят изненадващо със студена вода, всъщност свивате и очите. Отварянето на очи обикновено е съпроводено с болка и вик.

В четвъртото изречение героят установява категорично липсата на прозорци (което ме кара да мисля, че или не притежава логика, или е силно зашеметен и през ума му минават всякакви глупости, но все пак в него има някаква счетоводна мисъл, понеже брои факли и столове - пак категорично, макар пак да не е наясно каква мебелировка се крие зад гърба му). Какво ли качество притежава, за да може с един поглед в сумрака да прецени, че дървената маса е достатъчно стабилна, за да може някой да лежи на нея? А, и след като в няколко поредни изречения се занимава с опис на покъщнина (което трябва да се прави, ако отдавате мебелирана стая под наем!), едва в осмото изречение осъзнава, че е завързан!

Титан на мисълта като Елена Павлова с лекота би защитила всяко изречение от горния текст, измисляйки си някаква особеност на героя (за която никъде по нататък не се споменава и която при нужда преминава в нейната противоположност, пак за да се защити авторския текст). Казвам го от личен опит, по настояване на Пепи Станимиров около две седмици имах неудоволствието да й бъда редактор. Но вярвам, че нормален човек разбира какво ме кара да определя цитирания текст като слаб.

Ако исках да се обърна към Ал Торо, щях да напиша това в друга тема. Пиша го тук, понеже искам да покажа какво е за мен редакция на текст и да дам пример какво смятам за добра редакция.

Разбира се, никой не е длъжен да се съобразява със забележките на редактора. Редакторът е полезен, само когато е добър. Той осигурява друга гледна точка, влага усилие да помогне на автора. Ето защо никой не е длъжен да се съобразява с моите забележки.

Излишно е да спорим, всеки за себе си е прав.

Може би не е излишно да добавя, че в моите книги-игри има доста примери на подобни слаби текстове. Срамувам се от тях и ми се иска да съм бил достатъчно добър да си ги редактирам или да съм разполагал с добър редактор. Та... вероятно ако Ал Торо беше прописал двайсетина години по-рано, щеше да е един от най-добрите български автори на книги-игри.

Gravolez, няма да е лошо да започнеш да се изразяваш коректно. Целия цитиран параграф е некоректен:
Сега се оплакваш, че хората ще останат с лошо впечатление, понеже не знаят какво става зад кулисите, но ти си този, който започна да изкарва наяве неща, които е редно да си останат зад кулисите.

Некоректен е по две причини:
- не се оплаквам
- не съм казвал, че съм против да се казват задкулисни истини, а да се пишат явни лъжи

Писах го навремето по повод материала на Любо, пиша го и сега: аз критикувах книгите им, а не самите тях, защото читателите разполагаха с книгите им. Този материал на Любо беше първия, в който се отправяха обвинения срещу личността на даден автор.

Честно казано и аз бих изисквал разпечатките за проверка, ако живеех тогава в София. За това сме на един акъл. Напомням, че точно аз съвсем самоволно направих цялостна проверка + редакция на второто издание на Принцът на Алкирия. Но първият Бог можеше да има и доста повече грешки при положение, че дори не сме я набирали ние (както вече писах подробно в една от темите за нея).

Mindcrime писа: писа:

Може би не е излишно да добавя, че в моите книги-игри има доста примери на подобни слаби текстове. Срамувам се от тях и ми се иска да съм бил достатъчно добър да си ги редактирам или да съм разполагал с добър редактор.

Който нищо не прави, само той не допуска грешки. Няма нищо срамно, нито ненормално в грешките. Освен това, както стана ясно, професионалните редактори не са екзотична приумица, а необходимост. Наскоро един известен писател от англоговоряща държава беше решил да си издаде книгата онлайн, без да минава през издателства, редактори и коректори. За съжаление не му помня името, но помня, че литературните критици го бяха съсипали като му бяха открили стотици грешки от рода на тези, които се коментират в горните мнения. Просто ако се искат перфектни книги вариантът "one man show" не работи. Доказано е многократно. Писателите не стават за редактори и обратното. Това също е доказано във времето. В един идеален свят работата на писателя е само да твори гениални произведения, а банда професионални редактори трябва да върви след него и да му шлифова необработените диаманти за да станат те като за пред хората.

Смятам, че тази тема се превърна в преиграване на стара, но калпава КИ. Тоя спор между двамата автори сме го чели вече веднъж като деца. Айде нема нужда пак. Тук сме фенове, събрали сме се да си правим кефа. Сапунката е особено непривлекателен жанр. Освен това никак не ми е приятно да чета притопляне на онзиденшни манджи с несигурни съставки по адрес на един наистина впечатляващ човек като Николов. Още повече, че той очевидно не е тук, за да отговори някак.

Впрочем, при достатъчно свободно време писателят може да си бъде редактор.

Писателят може да бъде редактор на себе си, но не достатъчно добър. Ако си редактираш сам текста със сигурност ще откриеш неща за оправяне, но някои потенциални подобрения ще си останат такива, защото нямаш умението да ги реализираш.