За "Няколко думи от автора"на Майкъл

Mindcrime, напомняш ми на един от патрициите на Анкх-Морпорк. Той държал всяка метафора да бъде подкрепена от солидно доказателство. Накрая загинал в разпален диспут, с един особено раздразнен поет, при обсъждането на метафората "Перото е по-остро от меча". Напълно съм съгласен с Л. Николов, че има допустими и недопустими волности. Имаш право да се съмняваш в анонимен редактор. За това се допитах до тълковен речник:

сипвам сипваш, несв. и сипя, св.; какво. Прехвърлям течност, зърно или праховидно вещество от един съд в друг или върху нещо. Сипвам ракия в чашата. Сипвам вода на цветето. Сипвам брашно в млякото.

Защо не покажеш въпросния текст на твоя редактор и не го помолиш да предложи по-добър вариант, за да се види как един редактор може да бъде полезен на един автор?

Обещавам да опитам.

Mindcrime писа: писа:

После двамата с него се събрахме в Мега, там му предложих да направим предложения от него дуел, Пепи Станимиров се съгласи и каза, че за издателството това ще е от полза. И Любо се измъкна, че му било срещу природата...

Това го беше споменал. В четвъртото Хлапе, мисля.

Чувал съм, че е имало читателски писма, в които хората са пишели, че са против провеждането на въпросния дуел, но не знам дали е вярно и имат ли тези писма някаква роля.

Lachdanan писа: писа:

Mindcrime, напомняш ми на един от патрициите на Анкх-Морпорк. Той държал всяка метафора да бъде подкрепена от солидно доказателство. Накрая загинал в разпален диспут, с един особено раздразнен поет, при обсъждането на метафората "Перото е по-остро от меча".

Поетът е бил прав, че перото е по-силно от меча. Привеждам доказателството веднага:

Mindcrime писа: писа:

Може би не е излишно да добавя, че в моите книги-игри има доста примери на подобни слаби текстове. Срамувам се от тях и ми се иска да съм бил достатъчно добър да си ги редактирам или да съм разполагал с добър редактор. Та... вероятно ако Ал Торо беше прописал двайсетина години по-рано, щеше да е един от най-добрите български автори на книги-игри.

Наскоро отворих "Красавицата и ченгето", която хронологично е от "късния Майндкрайм" и е отчайващо зле по много параграфи и за пореден път се убеждавам, че и редактор нямаше да спаси положението. Тъй като книгата не е пред мен в момента, си запазвам правото да цитирам нещо от нея по - късно, ако се налага. Но това, което най - много се набива при бегъл прочит е дървеното и неадекватно усещане за хумор на автора, който въпреки че явно е опериран от такова, пробва да пише в, хмм, този поджанр.. И пак повтарям - това е "късния Майндкрайм", какво ли ме чака ако отворя понастоящем "ранния"...

На този етап не виждам как теста на АлТоро е по зле от това, което сме чели навремето в едно 80 - 90 % от книжките - игри. Факт, че аудиторията тук вече е на друга възраст в по - голямата си част и едва ли ще реагира благослонно на скапани текстове.

Всъщност този форум за пореден път доказа, кои книги са оставали най - трайно впечатление у читателитенавремето - "Кървав меч" и "Пътя на тигъра". Вярно, изпълнени с недомислици, небалансирани и прочие, но изграждащи пълнокръвен свят и запомнящи се персонажи. Нещо което не можем да кажем за безименните ченгетата, суперагентите, футболистите, баскетболистите.

Спомням си навремето, на страниците на rpg.bg, отново стана въпрос, че "Кървав меч" и "Пътя на тигъра" са далеч по обичани и помнени дори и от най- добрите негови книги. Майкъл тогава отговори, че това е така, защото все пак онова там е ролеви форум, а "Кървав меч" има общо с ролевите игри, и нали сещаш се, нормално е. Сега ми е любопитен отговорът.

Тигъра и Меча са най-обичани именно защото са небалансирани и откачени - все пак става дума за "фентъзи", демек авторът си фантазира. Светът си има някаква своя логика и си я следва - в случая логиката е the more, the merrier - създава се собствен, жив свят и той наистина оставя трайно и хубаво впечатление. Действително - повече отколкото една книга-игра, посветена на футбола, баскетбола или - за да не излезе, че съм пристрастен - "Формула 1". Вече "Тъмната страна на земята" се запомня, "Шангри" също бе яка, макар и според мен не на нивото на "Пътя на тигъра".
Иначе и в предишните уводни думи от автора и в сегашните му постове прави впечатление неговото голямо самочувствие. В това няма нищо лошо, но демонстрирането му вече според мен е леко комично. Аз все пак съм имал удоволствието да контактувам, макар и онлайн, с писатели с милионни тиражи и никой никога не е демонстрирал отношение "аз съм най-велик, останалите са смешни". Някои са наистина playfully cocky - но толкова.
Не, че това е непременно правилния подход, всеки решава за себе си, но отново ще се повторя - когато избереш подход, в който се самоизтъкваш, непременно ще има и много остри негативни реакции. Те са напълно нормална последица.

Меча и Тигъра безспорно са успешни в БГ като поредици, но не бих казал че са но-популярни от редица български книги.

Факт е че като поредици са по-добре издържани поне по няколко причини:

- защото са цялостни поредици от по няколко книги с хомогенни системи, т.е. можеше да си пренесеш напредъка в следващото приключение , нито една българска поредица не спази това правило,

- Кървав меч позволява и игра с няколко човека едновременно - нещо безпрецедентно и до момента, освен при ролевите игри

- сравнително свободния гейм, който позволяват, за разлика от "Магьосничества", и цялата "забита в един изход" поредица от Битки Безброй, например.


Всичко това позволява един наистина продължителен гейм, с много опции за преиграване. От там нататъке въпрос на вкус, но като отделни книги нямат някакви особени предимства пред болшинството книги писани в БГ (даже смятам че е обратното - много пъти предпочитам някое фентъзи на Колин пред КМ).


И не на последно място, недоумявам що сравнявате "Пътя на тигъра" с трилогията "Шангри" - едното си беше фентъзи с щъкаща в него нинджа, трилогията на Майндкрайм ми лъха на един от тия далекоизточни филми с петнайсетминутни схватки. Съвсем различни са ми като сетинг, хеле пък системата за битки.

Mindcrime писа: писа:

Защо не покажеш въпросния текст на твоя редактор и не го помолиш да предложи по-добър вариант, за да се види как един редактор може да бъде полезен на един автор?

Речено-сторено. Редакторът беше лаконичен:

Всичко е логично. Не е нужно да се обяснява с подробности, че очите се отварят след заливането с вода и че тялото опитва да се свие, колкото е възможно въпреки въжетата. Помещението е малко и очевидно столът не е по средата, така че, хайде няма нужда да сме толкова прецизни към описанието на мебелировката, и в здрач може да се види солидна маса с големи размери.

Аз ще добавя още нещо към:

Mindcrime писа: писа:

А, и след като в няколко поредни изречения се занимава с опис на покъщнина (което трябва да се прави, ако отдавате мебелирана стая под наем!), едва в осмото изречение осъзнава, че е завързан!

Сега ще те заопзная с един очевидно нов за теб автор - Реймънд Чандлър. А, не е нов, ти даже го цитираше, като критик на останалите криминални писатели! Странно тогава, че не си обърнал внимание, как Кармади или Марлоу описват половин страница мебелировка на стаята и някак нехайно вмятат по средата, че на леглото има труп.

Ако решиш да изшлайфаш произведението си до съвършенство никога няма да го издадеш. Никога. И ако държиш винаги да се употребяват технически най-точните термини, така ще осакатиш словото, че ще е пълна скука. Иди и обясни на Антъни Бърджис, че сленгът му не струва. Или си представи, че описваш човек, който бяга и си блъска главата в стената. Най-правилно ще е да кажеш, че главата на човека е влязла в съприкосновение със стената с определена скорост, в следствие на разконцентрираното внимание на ... Е, не ли по-добре човекът просто да си е треснал главата? Ау, не е. Тряскат гръмотевиците, не главите.

SecondShoe, нямаше такива читателски писма, доколкото знам от Плеяда - ако говорим за породени от неговия материал писма. А след това дуела в МЕГА изобщо не стигна до читателите, обсъждахме го на две-три срещи в редакцията на МЕГА. Но е недоказуемо, разбира се.

Тарикат ХХ ранг, при цялото свободно време на света един писател не може да си бъде редактор. Може да се саморедактира и това го прави всеки, може да остави произведението си да отлежи и да го прочете след много време, когато текстът ще му е почти като нов, но редакторът дава друга гледна точка и с това е незаменим. Незаменими са, също така, консултантите. Ясно е, че е добре да пишеш за материя, която познаваш, но дори тогава за добра история имаш нужда от компетентни мнения.

Лисичков, ти ме изненада. Мислех, че ме харесваш и като личност, и като творец. Цитирал съм мнение на "ранния" Лисичков за мен в една своя книга и вярвам, че оттогава си напреднал в тази посока.

За Кървав меч и за Пътят на тигъра мога само да повторя, че ги четох и не ме впечатлиха с нищо. Нямам обяснение защо са толкова харесвани. Галина Станкева се оплакваше от лошата продажба на тиражите им във време, когато Плеяда правеха допечатки, но не знам дали не е искала да продаде 50,000 и затова да се е оплаквала. Не виждам въпрос на който да отговоря, също така не виждам на какво се основава твоя извод: ""Кървав меч" и "Пътя на тигъра" са далеч по обичани и помнени дори и от най- добрите негови книги".

Нека всеки си харесва каквото си иска. За литература няма обективна истина, както няма за красотата и за много други неща.

Майндкрайм, някъде да съм казвал, че не те харесвам като личност и творец ? Всъщност ако кажем, че те познава като творец то мнението ми би било крайно разностранно и не бих могъл да дам някаква положителна или отрицателна оценка. Като личност не мога да кажа същото, най - малкото не съм разговарял с теб на живо, за да имам някакви по- добри впечатления, но несъмнено безспорно те уважавам, най малкото защото отговаряше и отговаряш на мненията на читателите дори и до днес.

И няма как да имам единно мнение за творчеството ти при наличието на диаметрално противоположни като качество книги. "Тъмната страна на земята" е с класи над "Красавицата и ченгето", "Боговете на футбола" са далеч по добри и увлекателни от "Края на коридата". Същото се отнася и при съпоставка между "Боговете на футбола" и "Футболът - тактическа игра".

И забелязваш сигурен съм, че първите ти книги са подобри от следващите. Първата книга за NBA е къде - къде по увлекателно четиво от втората.За първата не мога да кажа лоша дума, докато втората дори и не я прочетох до край. Същото важи и за футболните.

Този синдром на неспостояство, разбира се, не се е наблюдавал само при теб. Единствено може да се каже, че Любо Николов държеше що годе постоянно качество. Но като цяло, уви, колкото е клиширано и да звучи, както ми каза едни приятел - "На всички първите им бяха добри, но впоследствие всички ги развалиха".

Уви, явно мнението ми, което си цитирал в една книга преди, хммм, 16 години не са различава кардинално и към днешна дата. А то е,че имаш някои наистина брилятни книги- игри и немалко боклуци същевременно.

П.П. И отново за Меча и Пътя - ами какво да ти кажа. Пробвал си да я четеш в късен период - трябва да си бил на 22 -23 годишна възраст. Разбираемо е от тази гледна точка. Мнозинството сме били на по 12 - 15 тогава... Но просто двете поредици оставиха силен спомен в мен, както и на останалите предполагам.

Не исках да пиша тук, но все пак се реших. "Няколко думи от автора" може да бъде смислена само ако е било опит за реклама и то чрез задочния диалог и скандал между авторите - аз не харесвам това. Вярно, има хора, за които е интересно да четат глупости и рекламата е била насочена към тях. Иначе е неправилно г-н Майндкрайм да обяснява, че правел това от конструктивна критика и съзидателност към жанра. Ще поясня веднага. В тази рубрика отначало се споменаваха подробности за личността на автора и това не е лошо. После започнаха критиките към останалите автори и самоизтъкването, с което явно всички я свързват. Та там М.М. критикуваше автори за това, че пишат слаби книги и издателствата, за това че ги издават. Е кой проблем могат да решат читателите ( повечето във възрастта от 10 до 16-17 години ) ? Нито един от двата. И къде беше смисълът да се занимават с вътрешни борби още повече, че никой не можеше да провери истинноста на твърденията ? Колкото до обидите кой е некадърен и кой е велик - най-добре е да ги оставим. Няма смисъл да се включваме в спор отпреди 10 години.

Майкъл винаги е бил "комерсиален тип". Даже сам казваше някъде,че иска кориците му да са червени, да се виждат отдалече. В което разбира се няма нищо лошо. "Боговете на футбола" ( защото дори помня точната дата на която си я купих, а тя беше 15 - ти юни), трябва да е излязла на пазара на 13 - 14 юни 1994г. А световното първенство почна на 17 - ти.

Тъй че Майкъл е като поп музиката за масите, а "Кървав меч" и "Пътя на тигъра мога да ги определя като произведения за тогавашните хлапетии ценители.

Аз мисля че Лисичков съвсем се омота. КМ и ПТ на тигъра сега обичани и популярни ли са, или ценени от "хлапетиите"?

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Аз мисля че Лисичков съвсем се омота. КМ и ПТ на тигъра сега обичани и популярни ли са, или ценени от "хлапетиите"?

Пешка, ако сега ги прочета за първи път КМ и Пътят едва ли ще ми харесат по начина по който съм ги харесал навремето. Мнението ми за тях е изградено тогава. А знаеш, "старата любов ..." Тъй че не виждам къде съм се оплел.

Ще споделя едно мое мнение, което не знам дали "хваща дикиш".

"Пътят на тигъра" и особено "Кървав меч" са обичани и популярни сред фентъзи феновете. Уейн и Блонд, Колин Уолъмбъри, също са фентъзи фенове, поправете ме ако греша. И това до голяма степен определя и тематиката на книгите им, особено по-ранните. И те са манна небесна за обичащите този жанр (фентъзи имам предвид). Ами тогава всички останали (като мен), които харесват книгите-игри като интерактивност и въобще като феномен, но не са прочели и една книга фентъзи през живота си и нямат и тази необходимост и вкус, да кажем? Появи се Майкъл Майндкрайм, който твореше на всякаква тематика, особено спортната беше много зарибяваща, и ни грабна. И от там разделението си беше предопределено, особено когато той си позволи да критикува другите автори. Фентъзи феновете го намразиха, останалите си го харесваха. И това разделение и до ден днешен.

Това са ми набързо сковани размишления, затова може и да са дървени (и са схематични, използвам крайности, за да стане по-ясно, в реалността има омешване на тези крайности), но може да се помисли в тази насока.