За "Няколко думи от автора"на Майкъл

Пешка, ако сега ги прочета за първи път КМ и Пътят едва ли ще ми харесат по начина по който съм ги харесал навремето. Мнението ми за тях е изградено тогава. А знаеш, "старата любов ..." Тъй че не виждам къде съм се оплел.

Не бих казал. "Варварския Бог" сефте я четох преди 2 седмици - не мисля че ми хареса по-малко, отколкото щеше, да речем, преди 10 години.
Просто има книги които са обективно добри - независимо от жанра, сюжета или целевата аудитория. За обективно добрите книги е въпрос на вкуса на читателите на кого точно ще се хареса. Обективно не-добрите най-често не се харесват на никого.

Ми...това си е твоето мнение. Мен лично голяма част от книги - игри понастоящем няма как да ми харесат, освен ако от не пазя някакви скъпи детски спомени за тях. Или пък подходя към тях с разбиране, знаейки какво ме очаква. Всяко нещо с времето си в крайна сметка.

Нямам обяснение на това. Може би си загубил интерес към този вид литература.
Спомените обаче винаги остават.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Нямам обяснение на това. Може би си загубил интерес към този вид литература.
Спомените обаче винаги остават.

Ми явно не съм изгубил напълно, щом пиша на този форум и си поръчах DestinyQuest: The Legion of Shadow и сега вдъхновен от ревюто на Мериадок се ядосвам, че още не е пристигнала...

Мнението на когото и да е за качеството на някоя книга-игра е крайно субективно и можем да обменяме мнения, но не и да спорим и да се побеждаваме. Честно казано, никога не бих предположил, че читателите ще харесват толкова много Тъмната страна на земята. Съвсем наскоро я препрочетох и не съм никак доволен от нея, а помня, че и докато я пишех някакси не усещах като да има в мен качества и хъс да пиша страхотии. Но пък Викингите много ми харесват, а за повечето читатели някакси са минали незабелязани.

Darth Sparhawk, само това ли видя в моите мнения - самоизтъкване и демонстриране на самочувствие?! Вече разбирам, че не би могъл да видиш чувство за хумор, Лисичков най-накрая ме диагностицира, че съм опериран от такова, а преди да ми го махнат е било дървеното и неадекватно, та май ми е по-добре без него. Но все пак сигурно и разни други неща могат да се видят, примерно самокритичност. което пък трябва да говори за шизофрения, понеже самокритиката контрастира със самоизтъкването и демонстрирането на самочувствие. Странно как досега никой не спомена шизофренията ми

Lachdanan, няма да спорим. Мнението на твоя познат никак не ми допада и не бих го наел, ако ми трябва редактор. Не бих имал нужда някой да одобрява и оправдава направеното от мен, а да прави предложения за подобрение. За другото хората си наемат специалисти по връзки с обществеността.

Иначе, наясно съм, че за всяко нещо може да се намери обяснение и извинение. Знам че "Свих се и отворих очи" не е по-различно от "замахнах и го ударих", но все пак зависи и от средата, в която се употребява. Ако наистина иска, всеки може да прочете моите забележки към текста, твоето мнение за текста и забележките ми, както и мнението на твоя познат редактор и да си състави собствено мнение, след като е достатъчно добре информиран.

Задължително е взаимното уважение между редактор и автор, както и взаимното доверие. Мисля, че това е основния проблем да не се получават добре нещата, ако приемем че и двете страни имат качества. Наблюдавал съм го на много места и в много области - като единици често ставаме, но като екип почти никога. И понеже повечето дейности изискват работа в екип, следват провал след провал и всеки обвинява другите. А всичко, което постигнах след като се махнах от книгите-игри, го постигнах в екип, в който има взаимно уважение и взаимно доверие.

Darth Sparhawk, само това ли видя в моите мнения - самоизтъкване и демонстриране на самочувствие?!Вече разбирам, че не би могъл да видиш чувство за хумор, Лисичков най-накрая ме диагностицира, че съм опериран от такова, а преди да ми го махнат е било дървеното и неадекватно, та май ми е по-добре без него.

Подкрепям мненията на двамата, които си споменал. В книгите ти няма грам читав хумор и може би има само грам читава литература (но пък си измислил готини системи и сетинги ако това те успокоява).
И не пропускай да споменеш в следващият си отговор как си изкарваш парите с логика и критика и как имаш професионални успехи и как още от младини си бил критичен и взискателен, за разлика от Любо.
И не забравяй да извадиш най-лесното за атакуване изречение от мнение на произволен потребител за да го разбиеш на пух и прах и да създадеш впечатление в читателите, че по този начин си компрометирал всички точки от мнението му.

Mindcrime, от сърце съм се смял на бележките в Пътя на Шангри например, не ти отричам чувството за хумор, нито това, че си беше от най-добрите автори у нас. Честно казано, според мен това е безспорно. Но когато от една страна напишеш, че в литературата все пак няма обективна истина, а от друга страна цитираш Сена the second if the first of the losers, ест, че се получават искри. Тъпото е, че аз си ви обичах всички, хора, теб, Любчо, Джордж, Блонд и Уейн, с вас изкарах детството си и от всички има книги, които са ми били много скъпи. И ми беше тъпо като почнаха караците тогава, тъпо ми е да видя, че нещата са си останали същите и сега.
Това е.

Чувал съм обвиненията, че моите "Няколко думи..." били едно от нещата, съсипали жанра.

Естествено, че не това е причината. Хех може и да има двама - трима нехаресали цялата разправия, но чак това да създаде такъв отлив...

Истината е, че книгите - игри не се развиха почти никак за толкова години. Е, вярно Джордж и Елена правеха някакви опити - стратове, плаващи кодировки, ситуационни предмети, математически чудовища, тактически книги - игри, мрежови книги - игри, турнирни книги - игри. Но като цяло повечето то тях бяха слаби реолизации. особено тези стратове... И ти Майкъл пробва някакви нововъдения - точкова оценка на играта примерно. Но въпреки това цялостно повечето книги - игри не помръднаха от първообраза си /под това имам предвид първата книга на даден автор/. Особено твоите и тези на Любо Николов.

Знам, казвал си и друг път, че си искал да издадеш настолна, бордова игра от сорта на Монополи или Риск, но те не са приемали нищо. Но все пак никой от вас не почерпи опит от западните книги - игри. "Кървав меч", сторил ти се недобър и невпечалил те, все пак дава нещо, което за вас трябва да е ново - отборна игра, избор на различен герой, различен геймстил предопределн от това, изключително добра бойна система, която е с класи над всяка българска, поради простата причина, че е едно съвсем - съвсев олекотено копие на системата на DnD. Но никой не пробва да създаде нещо подобно.

Сега, нищо лично - но просто нямахте "геймърска" култура. Няма и как да я имате. Авторите на запад са имали някаква основа - играли са DnD и настолни военни игри, някой от тях са отраснали с него. А вие тук имахте един Любо Николов от който да се учите и след това да се развивате. Повечето от вас, като напълно самоуки, на принципа проба - грешка се опитвахте да създадете нещо.

Нещо, което винаги ми е било любопитно - 98 - 99 - та вече имаше някакъв интернет /не че и по рано го нямаше/ но на тебе лично Майкъл не ти ли е хрумвало тогава да поразровиш и да видиш какво правят и хората на запад ?

Има и нещо друго, на което не ми отговори - първите ти книги - игри, категорично са по силни от последващите. Недей се измъква с обяснения относно субективизма на моето мнение.

Лисичков писа: писа:

Истината е, че книгите - игри не се развиха почти никак за толкова години. Е, вярно Джордж и Елена правеха някакви опити - стратове, плаващи кодировки, ситуационни предмети, математически чудовища, тактически книги - игри, мрежови книги - игри, турнирни книги - игри. Но като цяло повечето то тях бяха слаби реолизации. особено тези стратове... И ти Майкъл пробва някакви нововъдения - точкова оценка на играта примерно. Но въпреки това цялостно повечето книги - игри не помръднаха от първообраза си /под това имам предвид първата книга на даден автор/. Особено твоите и тези на Любо Николов.

Ако това ще те успокои компютърните игри се развиха за тези 20 години за които нямаше книги игри само като графика. И днес си имаме същите жанрове като едно време - с различна фасада. Това което наричаш "нововъведения" от страна на българските автори си е жива проба пудрене - концепцията си остава същата, само изпълнението е различно. Та, по въпроса за "еволюцията" - ми, книга-игра. Какво повече да има вътре?

Лисичков писа: писа:

Знам, казвал си и друг път, че си искал да издадеш настолна, бордова игра от сорта на Монополи или Риск, но те не са приемали нищо. Но все пак никой от вас не почерпи опит от западните книги - игри. "Кървав меч", сторил ти се недобър и невпечалил те, все пак дава нещо, което за вас трябва да е ново - отборна игра, избор на различен герой, различен геймстил предопределн от това, изключително добра бойна система, която е с класи над всяка българска, поради простата причина, че е едно съвсем - съвсев олекотено копие на системата на DnD. Но никой не пробва да създаде нещо подобно.

Опит от "КМ" беше почерпен в стратовете, където повечето неща ставаха върху карта (както битките в КМ), и бяха пригодени заняколко играча. Не бих казал че стратовете са нова концепция обаче - това си е кръстоска между бордова и книга-игра.

Развитие имаше, така си е. КИ си бяха чудо. Но паралелно с тях се развиваше нещо друго, което лека-полека ги подкопа. Според мен отмирането на тоя тип книги дойде от чисто външен фактор - компютърните игри също се развиха, станаха много привлекателни и изядоха таргет-групата на КИ. И двете културни явления - КИ и после компютърните игри, водещи залеза на КИ дойдоха с известно закъснение в България, но инак процесът си е засягал цяла Европа и Америка.
Инак, колкото и неприятни да са били издателите (а не се съмнявам, че са били такива - същите са и до днес), просто щяха да се намират нови и нови автори сред подрастващите фенове, а не КИ да залязат. Ако има търсене, ще има и предлагане. Е, "Пътят на Тигъра" наистина е велика поредица, но колкото и да е голяма, дори старият "Shogun: Total War" от 2000 г. беше по-голям фън. Какво ти "дори", той е култов и досега, макар и вече древен. А го споменах, защото вчера си изтеглих "Total War: Shogun2" и съм много доволен. Помислете - имахме наистина великолепна поредица книги-игри, но трябваше всяка да си я плащаме отделно и да си представяме и пресмятаме част от действието. И повечето от книгите бяха само сингъл плеър, така да се каже. Днес пък има торенти, откъдето без пари теглиш мощни, лесни, зрелищни, драматични 3D стратегии с мултиплеър със саундтрак и добра история за фон. Кое ще предпочетеш? та това вече не е книга-игра, това е филм-игра. А бъдещето принадлежи на киното, другари.
Разбира се, тук сме се събрали фенове, които четем, кефим се и си спомняме. Кой не си обича детството?
"Това ще убие онова", както се казва по подобен повод в една дебела неигрова книга от XIX в. Неизбежно беше.
Жалко само, че не мина достатъчно време, та КИ да се превърнат в истинска литература. Реалистична КИ? Постмодерна КИ? Психологическа КИ? Не беше невъзможно. Дебелите критикари едно време са смятали, че и от НФ и фентъзи нищо смислено няма да излезе, а се е оказало съвсем друго. Но компютрите не чакаха.
Такива ми ти работи, дами и господа. Отивам да творя история с великия даймьо Якошиба Муготури.

^Така, така. За краха на жанра остават причините посочени от Мишо.

Ако и да съм напълно съгласен с Тарикат ХХ ранг, все още някъде дълбоко в сърцето си се надявам, че има възможност за някакъв вторичен пазар, който да задоволи желанията за по някоя нова книга - игра на нас - малкото оцелели фенове.

Тъй че АлТоро и Султанов - смело напред.

П.П. Пешка що си ми затрил последните постове...

Отделих ги в темата, която заслужават - в общия КИ форум. Не се получи много добре, де. Все пак, ако продължавате по темата с еволюцията, отидете там, моля.

За другото мерси. Вече дори ти почваш (полекичка) да загърбваш песимизма. Споко, тоя път ще стане.

Лисичков, съвсем искрено, не смятам, че първите ми книги са по-добри от последните. "Пробив в NBA" за мен е по-добра от предишните ми четири спортни игри. Не знам защо не споменавате "Съкровището на дракона", но навремето получих много похвали за нея и според мен е по-добра от "Изпитанието". Не виждам по какво "Невидимата армия" отстъпва на "Дивия Запад". Лично за мен двете книги за Викингите са най-доброто нещо от мен. Стюърт Дарк си има слабости, при това в изобилие, но в сравнение с "Професия ченге" ми се струва, че печели.

Разбира се, ако избереш да ми повярваш, би могъл да се зачудиш дали не си ги вярвам тези неща, защото дори пред самия себе си не искам да призная деградацията си като автор. Аз лично усещах, че с времето започвам да пиша по-добре.

Интернет започнах да използвам едва в 21-ви век. Преди това играех Цивилизацията, Колонизацията и разни други стратегически игри... започнах през 1994-та с тях. Запознах се с Dungeons & Dragons и с Shadowrun в редакцията на МЕГА през 1996-а, но ми бяха чужди и не можех да си представя, че в България ще се търси такова нещо. От самото начало не вярвах, че условията са подходящи, защото за зараждане на ролево общество са необходими грижовни родители, които да подхванат група деца от малки, пък после с порастването си децата продължават да изпитват нужда да общуват чрез ролеви игри.

Мисля, че Иван Атанасов би ти обяснил по-добре какво носи и какво отнася създаването и издаването на ролева система. Аз просто не вярвам, че може да се реализира такова нещо в България.

За мен Кървав меч не е добър опит за отборна игра. Може би е интересно един читател да играе с цяла група, но ако се съберат трима-четирима,ще скучаят. Съжалявам, че не опитах да напиша игра с група герои, които читателят да трябва да развива и да трябва да избира кой в какво да надобрява... но не знам как бих се справил добре в рамките на 400-500 епизода, а кой би издал повече...

Mindcrime, ако трябва и аз да съм искрен имаш и попадения и през по - късния си период. Но те се ограничават единствено до Викингите за мен. Книги като „Клопка за победители”, „Невидимата армия”, „Пробивът в NBA”, които съм сигурен, че притежавам и може и да съм чел, не помня с нищо. Обещавам да пробвам да ги прочета до седмица - две - три и да си кажа мнението. Лошото се окаже, че съм ги чел и съм ги отминал в онзи период просто като поредната книга, която не ме е впечатлила и грам... Трудно мога да се убедя, че последващите ти книги - игри са по - добри цялостно от първите ти седем - осем да кажем.

В интерес на истината си спомням, че четирите книги от поредицата „Призрачният вятър” на Р. Блонд и Е. Уейн, от която успях да изтрая само първата и втората, също оставиха лош вкус и бяха далеч по слаби от Принцът и Бога. Трябва да е било някакъв синдром при всички ви по онова време. Пък може и да се ограничава само до мен като читател, защото така и така купувах всичко и в един момент имах чуство, че излизат само ужасни неща. И то излизаха всяка седмица през лятото на 97 - ма !

По отношение на ролевите игри вината е била в издателствата безспорно. По скоро недалновидност и пълна липса на търговски нюх и незнание на нищо. Не само незнание, но и неактивност да научат нещо ново и невиждано. Всъщност 1996-а, когато си видял за първи път Dungeons & Dragons и с Shadowrun в редакцията на МЕГА може и вече да е минал последния влак. Все пак 1996 - та май вече играех Heroes II. Но три - четири години по - рано ситуацията като че ли щеше да е различна. Даже си спомням, че в предговора на "Демоните" /пролетта на 94 - та излезе - април - май/казваше, че баскетболът за SEGA MEGA DRIVE бил къде - къде по добър от тая ти книга, но конзолата струвала 100 $.

Все пак не забравяй, че началото на 90 - те години беше безкрайно благодатно от към възможност за издаване на какво ли не, ама буквално. Иван Атанасов пробва с ролевите игри десетина година по - късно, твърде късно уви. За това, че а "зараждане на ролево общество са необходими грижовни родители, които да подхванат група деца от малки, пък после с порастването си децата продължават да изпитват нужда да общуват чрез ролеви игри" въобще не съм съгласен. Ако имаше издадена някаква разбираема, лека и опростена система , да кажем през 94 - та, бъди убеден, че щеше да се превърне в абсолютен хит, не по - малък от книгите - игри. Не се изисква кой знае какво...освен да - прословутите зарчета /което само по себе си е малоумие/. Но това си е отделна тема за разговор, а и си спомням че наврамето имахте задълбочени разговори по тези въпроси с ролевите гурота на страниците на ролевия форум.