"Сезон на тайни" - Радослав Апостолов (тема за ревюта) - СПОЙЛЕРИ

Мамка му и 143 ... и т.н.

Иначе за играта - казах си ей сега взех -6т (поне) отношения , а то тази невинна реплика всъщност е спасителния епизод да не претърпиш негатив. Не са ми ясни днешните младежи.

Ето и една малко по-подробна ретроспекция на "Сезон на тайни":

retrospectionzone.blogspot.com/2023/01/blog-post.html

И аз направих нощно четене на книгата. Споделям впечатления докато са още пресни.

Торо и останалите вече са направили много сериозен анализ. Ще допълня само моите 2 стотинки по темата.

Първо относно Лена - да на мен ми беше симпатична защото точно отговаря на прототипа на емоционален тип жена. Повечето готини мацки са с подобен тип характер - с игриво и нелогично , донякъде неопределено поведение, което побърква мъжете. Макар че ми се искаше да се задълбае малко повече там и да има шанс да мине двамата ивановци за една вечер. Това би осмислило код баджанак

Алекс е другия тип - по логична малко тип нърд. За повечето мъже подобни жени са дразнещи, но с тях определено е по-лесно.

Иначе защо Стоев не е питал защо са се разделили - генерално е слабост един мъж да пита за бившите на мацката. Това презентира неувереност - бившите са си бивши. Друг е въпроса пък, че никак не е мъжко да заебеш всичко и да ходиш на хижа на майната си точно на бъдни вечер за да угодиш на някаква фуста. За това Стоев е такъв персонаж - отвън се прави на твърд, но вътрешно е слаб. В живота персонажа тип Стоев става лесна жертва на персонажи тип Лена (с една идея по развити нататък)

Сега конкретно моите впечатления. Първо много приятно съм изненадан от обема. Не очаквах нещо такова да се появи в списанието. Надявам се тенденцията да се запази и за бъдеще да виждаме разкази с подобен обем.

Оформлението - наистина ми хареса. На ключовите места са добавени рисунки тип фото. Дневника - супер оформен. Особено ми хареса сглобяването на накъсания лист за намиране на номера. Като добавим и формата и гланцовите страници - перфектна работа.

Самия разказ е много добър. Първо се тръгва от отношенията между героите, които могат да бъдат развивани динамично и в различни посоки. И всяка оценка оказва различно влияние според ситуацията. Същото е и с кондицията. Много пипната механика за употреба и промяна на показателите.

С напредване на разказа между чисто личностните и битови отношения почва да се преплитат елементите на мистерия. И тъкмо си казваш - аха сещам се какво ще стане и оставаш приятно изненадан защото това било само началото. Всъщност автора преплита според начина на броене между 2 и 4 различни свръх естествени мистерии умело слепени с парченца фолклор. Би ми било интересно да го чета и само като разказ така че определено се е получило.

Скоростта на разкриване на мистерията и напредъка на действието също са добри - нито се претупва бързо, нито се бави излишно.

Много ми хареса преплитането на приказка/фолклор/ хорър. атмосферата се получава уникална и интересна.

Като механика - много действие и кодови думи , които оказват влияние на сюжета. Освен това баланса между оценките се е получил перфектно, а това никак не е лесно. Никъде не хванах слаб момент в проверките за кондиция/отношения/ коледен дух. А при толкова оценки и персонажи е много лесно едното да натежи и да прецака играта. Така че поздравления и за игровата част.

Друго което ми хареса - при механиката за промяна на оценките не винаги имаше чиста печалба - тоест взимаш правилно решение печелиш точки , при грешно не печелиш или губиш. Имаше много решения които не бяха нито правилни нито грешни. При тях се намалява дадена оценка и се увеличава друга. Съответно това позволява следване на определена сратегия и преиграване на играта с друга.

Сега и малко критика

Наистина няма нещо което да не ми хареса и това за мен е един от топ разказите излизали в списанието и ПГ като цяло. За това ще бъда малко дребнав

Направи ми впечатление, че наистиба всеки избор има значение и всяка кодова дума също. Все пак след дълго ровене намерих о избор който не оказва никакво влияние върху играта и може да бъде премахнат. Става въпрос за тегленето на късметче от Алекс, където избира ляв или десен , а резултата е същия(казах ви че ще съм дребнав ) . И Торо е прав - всяка кодова дума се ползва в определени ситуации, но има всрианти да минеш играта и да не използваш част от тях които пък създават усещане че са били ключови.

Малко ме подразни и че изяждането на тортата вдига кондицията. В живота знаем че не е така и когато и да ядеш торта кондицията ти оада за сметка на шкембето ) Може би да беше заменена тая торта с овесена каша или телешки бифтек…

И последно - това нещо Коледен дух някак си не ми стои на място. Може би да го бе кръстил автора Общо приятелство или задружност. Със сигурност тази оценка не е Коледен дух в общия смисъл, който се влага. Иначе оценката си има съответното приложение.

Но цялостно - разказа е топ и много ми хареса. Поздравления за всички отговорни той да се случи.

Благодаря за този подробен анализ! По въпроса за избора с късметчетата:

За много години! Тази книга самостоятелна ли е, или е част от някой сборник?
Любим автор

Nedelcho Bogdanov писа:

За много години! Тази книга самостоятелна ли е, или е част от някой сборник?
Любим автор

Здравей Неделчо,
първо за много години и...вече си мислех, че си се уплашил от някои от нас (все пак съм страшен върколак).
Иначе Сезон на тайни е тук:
knigi-igri.bg/shop/A%D0%93%D0%90%D0%9C%D...%B8%D0%B5-p516220586

Нека споделя и моето мнение за играта. Великолепна е. Имах доста по-ниски очаквания, защото съм изключително скептичен към хорър произведенията, с които втората вълна е препълнена. За моя радост се оказа, че "Сезон на тайни" е значимо по-социална от горе-долу всеки друг хорър, включващ група персонажи. За мен този тип групови хоръри са идеална площадка да се развие арка със сплотяване на групата около общата цел - оцеляването, но почти никога не става така. Винаги деградира до отстрелване на набелязаните да умрат персонажи един по един, докато другите панически бягат или някои от тях героично се хвърлят да умрат.

Тъй като и играта и книгата стъпват най-вече на отношенията между героите, няма как да не кажа няколко думи за самите тях и моя прочит (после ще обясня и защо го правя).
Иван - ми беше най-безличен от всички. Може би, защото е в най-трънливата ситуация, може би, защото аз не съм успял да уловя характера му. Чувството ми е, че той е искал всички да се разбират и понасят толкова силно, че не е посмял да постави собствената си граница. Факт е, че никъде в цялата игра аз не си спомням да е говорено за неговите чувства и това ми казва само едно, че е бил (напълно резонно) яко спечен от всичко случващо се
Мишо - е много уверен и супер неуверен в себе си едновременно. Той е човекът, който би бил готов да заложи двете си ръце на нещо, ако се чувства и малко под контрол на ситуацията, но ако изгуби този контрол (дали защото не разбира нещо, дали защото то има неизвестни последици), може много лесно да се уплаши и да подвие опашка. Добродушен тарикат, бих го нарекъл
Алекс - емоционално нестабилна, доста пасивно агресивна. Има специфично чувство на досада към света у нея и то води реакциите ѝ в почти всяка ситуация. Мисля, че проблемът ѝ е, че не се чувства достатъчно значима. Мисля, че не е случайно, че толкова добре се разбира с Мишо. И двамата следват сходен модел при емоционални кризи - затварят се малко или много
Лена - започна като най-несимпатичния за мен герой, но леко се затоплих към нея накрая. Разбира се, само леко. Изключително инфантилна и безотговорна в повечето си реакции и действия. В нея се крие адекватен човек, но се крие доста добре. Най-сложна ми е за обяснение, защото е объркваща и според мен интенционално описана така, но прилича на поне три мои познати студентки по психология (едната философия), които са взели Ницше и Фройд прекалено насериозно, но не знаят съвсем как да интерпретират прочетеното. Накратко, както и Алекс, е човек, който въобще не е в контакт със себе си, но за разлика от Алекс се опитва да си придава вид, че е
Стоев - е изключително грижовен и стабилен, но е разкъсван от борба на лоялности. Липсва му типичната мъжка саможивост и се опитва да е комуникативен с всички. В моето разиграване съвсем натурално се получи, че той беше единственият човек с шестици оценки с няколко други герои (другите ми герои, които имаха оценка за Отношение 6, я имаха със Стоев)

Изписах всичко това, защото смятам, че ясно изразените герои са огромна сила на играта, но и нейна голяма слабост. Аз изиграх моята игра като ролева игра, опитвайки се да предугадя логичните за различните персонажи действия в контекста на начина, по който съм ги разчел. Това обаче намирам и за слабост на играта. Имам изключително нежелание да я играя пак, защото да избирам коренно различни опции с тези персонажи ще е неестествено и нелогично за мен. Мисля, че това ще увреди наративното ми преживяване с героите въобще до степен, до която ретроактивно ще обърка представите ми за тях. Все пак играта ти позволява да си вземеш "блондинка" или "брюнетка", да говориш или да не говориш с момичето, да помогнеш или не помогнеш на някого. Това не са функционални или логически решения, а най-често - морални. Промяната на морално решение за мен променя и героя, вземащ го, дори да не запиша промени срещу някой показател.

Този конфликт не мога да реша за себе си. Играта е изградена механически като преиграваема игра изключително успешно, но мисля, че преиграванията ще увредят най-голямата сила на книгата - добре изградените персонажи. В началото мислех, че ще е с по-малко морални решения и по-пъзеловидна. Имаше избори от типа на "На кого от двамата да се обадиш?", което ме присети, че единият нямаше обхват. Разбира се, това можеше да е лошо или хубаво. Можеше да не можеш да се свържеш, ако избереш грешния, но си представих веднага как двамата се промъкват покрай караконджулите и на някого му звъни телефона. Такива ми ти работи. Очаквах, че ще е книга игра, в която внимаваш за детайли и ги сглобяваш в пъзел с различни решения, но се оказа друго. В сегашния си вариант виждам сезон за тайни като книга игра, която ще е коренно различна за всеки различен разиграващ, но такава, която не е особено примамваща за преиграване, особено ако не са ти измирали героите.

Настрани от това мисля, че страхотна. Механически е изпълнена много добре. Модулярният финал супер много ми допада, системата за отношения е супер ключова за играта и освен, че ти я водиш с изборите си, тя те води с последствията от тях. Коледен дух не го разбрах на 100%. Изглеждаше като някаква спасителна механика, но в моето разиграване почти не изигра роля.

Това е вероятният ми глас за Златна Никса, освен ако нещо друго, което прочета дотогава, не ми заговори по-силно.


Относно оценките: Ти си се изразил доста по-меко за тях с "не ми харесват", но си изложил сходни аргументи за тях каквито бих дал и аз. Бъркат ми в червата. Никога (на този етап) не бих написал книга игра с оценки. За мен наличието на оценки прави една книга игра по-лоша, защото омаловажава наративните последици като награда за изиграването.
Някъде там, размиващи границата на числовата и наративната оценка са отношенията между героите в "Сезон на тайни". Те са числова стойност, но интерпретацията за това кое е хубаво и кое е лошо е оставена на читателя. За мен беше ценно да заздравя двойките и да сплотя колектива, но да не прекалявам с отношенията Лена/Иван, защото те са рискови и потенциална заплаха за мира в цялата група. Аз получих своята оценка на базата на тези си критерии за добро и угодно, поставени от самия мен. За друг човек може да е ценно Иван да спи с всички жени и мъже в къщата и да се мъчи да му развие отношенията до шестици. За трети човек да е ценно да има клане и Коледа да го духа, та да се стреми да ги скара максимално. За мен не е слабост, че само пишеш отношения, а не се проверяват, защото те имат своя стойност. Накрая на играта отношенията, които си изградил между героите, са епилог сами по себе си.

Благодаря за този подробен анализ, съгласен съм с него почти на сто процента. Целта ми в тази книга-игра беше човек да може да изгради отношенията между героите както ги усеща и ако успее да получи емоционално удовлетворение от финала си, да няма смисъл да играе отново. Разбира се, ако ти умре герой, или получиш някой неприятен епилог, това е стимул да започнеш отново. Но аз за себе си бих взимал основните морални решения по същия начин, опитвайки се да напипам малките грешки, които са довели до негатива в първото преиграване.

Хубаво произведение.
Мисля, че не мога да кажа нищо повече от вече написаното в темата.
Поздравления за Автора.

Интересна история. Читателят направо се потапя в атмосферата й,
за което спомагат и хубавите илюстрации към играта.
Достигнах до финал с четири Епилога (2, 4, 7, 11),
но пък не отключих нито едно от 12те "постижения"
Това обаче дава предпоставка за последващо преиграване.
Поздравления!

MrMoustache писа:

Интересна история. Читателят направо се потапя в атмосферата й,
за което спомагат и хубавите илюстрации към играта.
Достигнах до финал с четири Епилога (2, 4, 7, 11),
но пък не отключих нито едно от 12те "постижения"
Това обаче дава предпоставка за последващо преиграване.
Поздравления!

Уау, аз успях да постигна финали 2, 4, 6 и 11. Почти същите и точно 4. Успях и да изпълня "Приет в групата" за Стоев.

Толерирате Александра за сметка на истинската жертва в любовния триъгълник

След успешния апокалиптичен дебют "Убежището", Апостолов се завръща ударно с нова книга-игра, която смея да кажа ми "завъртя акъла". Мистерия, хорър и нещото, което най-много ми допадна: социални интеракции "на стероиди".
Петима млади (не) приятели решават да прекарат заедно Коледа в планинска хижа. Но там ги чака нещо...
Още в началото се завихря буря от емоции, междуличностни търкания и интриги, което ме караше да мисля, че цялата ситуация около главните герои е "тенджера под налягане, без клапан за изпускане на напрежението".
Действието се развива в познато на всички ни планинско българско село, което определено спомага за бързо потапяне в атмосферата. Има си ги стандартните селски ситуации и герои, докосващи носталгичните ни чувства от детството. Има ги и онези студентски/младежки моменти, към които понякога искаме да се завърнем (за съжаление съм на 42г.) и да лудеем като на 8ми Декември.
След вихреното социално начало историята се видоизменя и придобива леко "From dusk till dawn" привкус. Започват да се случват странни и необясними неща, които читателят трябва да разгадае, играейки през различните гледни точки на героите. Тук е мястото да поздравя Автора, за това преплитане на нишките на персонажите, направено е изключително умело и смея да кажа: интелигентно. Не знам също как е успял, бидейки мъж, да въплъти така добре женски мисли и реакции (а може би не е, може аз да не съм успял да преценя добре нещата, бидейки също мъж).
Логичните избори са на почит в играта и няма случай, в който Авторът да ме кара да се лутам на сляпо. Трябва да мислиш за причините и най-вече за последствията, които за щастие не са прозрачни или твърде предвидими. Това е най-важното в книгите-игри!
Трудности изпитах най-вече при смяната на гледните точки, понеже не винаги обръщах внимание в началото на епизода, чие име е написано, а съм свикнал гледната точка да е само една в 99% от КИ. Налагаше да се връщам понякога епизод или два назад, за да се ориентирам, понеже "губех козите".
Сезон на тайни предлага няколко алтернативни успешни завършека и няколко опционални постижения за повече разнообразие при евентуално преиграване. High level game design.
Моите поздравления за г-н Апостолов и му пожелавам да ни зарадва скоро с друго произведение.

Утре (4.2.2023) kartacha ще разиграва "Сезон на Тайни" на стрийм в канала си в Туич: www.twitch.tv/kartacha .
Програмата започва в 19:00, ако ви е интересно - заповядайте. Гледането става без регистрация, а ако искате да участвате във взимането на решения - ще ви трябва.