За Ракса (и Самир) и мотивацията на героите в АнП

Силвър, толкова пъти сме говорили да не бързаш като яре пред майка си, когато не си 1000% сигурна в нещо. Виж Хами как все пак се замисли, за да не изтърси някоя глупост.

Въпросният филм на Джос Уедон "Серенити" (от чийто плакат Хами е пейстнал манекенката със сатърите) излиза по кината в САЩ 2005а есента (тук изобщо не го пускат). Историята на Ракса излиза за 1ви път като комикс - в списание КЮТЕХ, 2005а, само че пролетта и лятото. (Да не говорим, че съществува като сценарий от няколко години преди това.)

Така че ако Хами беше прав и образите наистина имаха сериозни прилики, щеше да се види, че предхождам филма на Уедон. Това обаче така или иначе не е вярно. Гледах филма преди 2-3 години и почти нищо не помня вече (освен, че беше смешен), но съм сигурен, че сюжетът няма НИЩО общо с моят, най-малкото са в съвършено различни жанрове.

Хами, имаш ли други конкретни критики, за да им обърна внимание? Това за Бела и Едуард е доста смешно вероятно, но не го схванах.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Въпросният филм на Джос Уедон "Серенити" излиза в САЩ 2005а есента (тук изобщо не го пускат).

Имаше го на DvD ако си спомням правилно, но не съм сигурна за годината.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Историята на Ракса излиза за 1ви път като комикс - в списание КЮТЕХ, 2005а, само че пролетта и лятото. (Да не говорим, че съществува като сценарий от няколко години преди това.)

Като имаш историята от толкова време защо още толкова бавно я пишеш и променяш и добавяш неща постоянно?
Защото точно това се разбира от повечето ти изказвания напоследък...

Колкото до теб, Силвър - доколкото разбирам от досегашните ни забавни разговори по темата - основният ти проблем с Ракса е, че, ОМГ, как така се оставя да бъде хваната с цел sexy-time от ТРИМА мъжаги, единият от които ОГРОМЕН негър, в ЗАДЪНЕНА уличка, като и тримата са очевидно безмилостни БОЙЦИ и гадове с МНОГО опит.

И, честно казано, се наслушах как точно ТИ самата си щяла да се измъкнеш от СЪЩАТА ситуация (ритник между краката на най-силния и не знам си какво с другите двама) - и то в РЕАЛНА ситуация. : Трябва ли изобщо да говориш за такива неща?

Ейдриън Уейн писа: писа:

основният ти проблем с Ракса е, че, ОМГ, как така се оставя да бъде хваната с цел sexy-time от ТРИМА мъжаги, единият от които ОГРОМЕН негър, в ЗАДЪНЕНА уличка, като и тримата са очевидно безмилостни БОЙЦИ и гадове с МНОГО опит.

Не това просто ме дразни. Основният ми проблем е, че дори след това тя практически нищо не прави.
Дай пример за поне едно нейно действие в цялата книга - действие, което да е различно от това да се влачи след Самир и да прави каквото й се каже или да се цупи.
И явно опита им явно е толкова малко, че всеки наперен пич може да ги уплаши и няма да посмеят да му скочат сллед това с още 5-6-10 приятелчата събрани от близката тъмна уличка.

Ейдриън Уейн писа: писа:

И, честно казано, се наслушах как точно ТИ самата си щяла да се измъкнеш от такава ситуация (ритник между краката на най-силния и не знам си какво с другите двама) - и то в РЕАЛНА ситуация. :

Съвсем случайно Уейн, живяла съм и в момента живея в не особено безопасен квартал и известно време работех нощни смени в един компютърен клуб и се разправях с пияни наркомани, така че да, мога да се справя с подобна ситуация поне докато пристигне СОТ.

А и винаги съм била фен на бягането ако няма смисъл да се побеждава. А в случая няма - дори Ракса на ги набие все ще привлече още нежелано внимание, а номерът е да драсне по най-бързия начин.
Та да - неочакван ритник и бягство докато всички са шашнати - мисля, че ако го беше написал като избор всички щяха да изберат това.

P.S: За линка също така те докладвах, просто да не се чудиш кой е.

SilverWolf писа: писа:

Ейдриън Уейн писа: писа:

основният ти проблем с Ракса е, че, ОМГ, как така се оставя да бъде хваната с цел sexy-time от ТРИМА мъжаги, единият от които ОГРОМЕН негър, в ЗАДЪНЕНА уличка, като и тримата са очевидно безмилостни БОЙЦИ и гадове с МНОГО опит.

Не това просто ме дразни. Основният ми проблем е, че дори след това тя практически нищо не прави. Дай пример за поне едно нейно действие в цялата книга - действие, което да е различно от това да се влачи след Самир и да прави каквото й се каже или да се цупи.

Е, за това вече не само те разбирам, но и те оправдавам. Нормално е да го приемеш така. Истината е (много хора го казват), че в първа книга тъкмо историята набира скорост и става много интересно - и обемът й свършва. Така че по-голямата част от отговорите остават за втора.

Всички събития в първа книга са в рамките на един предиобед. Първата задача на Ракса през това време е да прецени дали и доколко да се довери на Самир. (Знаете какво става, ако играчът не се справи достатъчно добре.) Следващата й задача, веднъж щом е решила да е с него, е наистина да не се отделя от него - още повече когато оцеляването им го изисква. Справя се добре и с нея. И всичко това дори без да вземаме предвид необяснимо (засега) дълбоките й чувства към младежа, които я изпълват още при първата им среща. Това не й пречи обаче още от сега да проявява характер: помните как разпитва Самир за другата жена (Алима) и как не се поколебава да опре собственият му меч в гърлото му, когато той я обвинява за нещо, което смята, че не е извършила.

Най-важното обаче е, че неслучайно героят в първите две книги е Самир. Ракса трябва да израсте до момента в края на втора книга, в който не само, че взема сама съдбата в ръцете си, ами и направо тя става "мъжа в семейството". Не можеш да очакваш от нея да осъществи такава трансформация за два-три часа. Ще и трябват поне осем-девет часа за това. Така че имай малко търпение, за бога.

Ами Уейн не е ли по просто да си го кажеш - Да Ракса е тъпа в първата книга, но изчакайте да видите нататък какво става. Ще си промените мнението.
Само тук трябва да четем странните ти постове, в което абсолютно с нищо не защитаваш героинята, на Блонд (или е твоя?).

Наистина Ракса е тъпа, но дали тя е тъпа аз не знам. Може вие да сте я направили тъпа, защото тя няма никаква мотивация да разбере: коя съм? От къде съм дошла? Защо аз съм с дръпнати очи? Защо съм с жълта кожа, а другите са с мургава? Косата ми защо е синя? Има ли живот на Марс?
Все въпроси, които въобще нямат отговор.
След като претендираш, че това не е книга-игра, а е интерактивен роман, защо до сега не разбрах как мислят героите - както Самир, така и Ракса?

Ейдриън Уейн писа: писа:

Въпросният филм на Джос Уедон "Серенити" (от чийто плакат Хами е пейстнал манекенката със сатърите) излиза по кината в САЩ 2005а есента (тук изобщо не го пускат). Историята на Ракса излиза за 1ви път като комикс - в списание КЮТЕХ, 2005а, само че пролетта и лятото. (Да не говорим, че съществува като сценарий от няколко години преди това.)

И в коя вселена Серенити не е продължение на излезлия през 2002 г. Firefly, а Ривър не е станала широко известна за всеки с някакви интереси във фантастиката много преди 2005?

Ейдриън Уейн писа: писа:

Всички събития в първа книга са в рамките на един предиобед. Първата задача на Ракса през това време е да прецени дали и доколко да се довери на Самир.

Всъщност АКО СИ НАПРАВИШ ТРУДА ДА ЧЕТЕШ ПРЕДИ ДА ПИШЕШ - точно това е едно от възраженията - че всъщност тя не се замисля и се оставя на Самир да я влачи накъдето му скимне.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Следващата й задача е, веднъж щом е решила да е с него, е наистина да не се отделя от него - още повече когато оцеляването им го изисква.

Само дето липсва обяснение, че това го е решила - той се появява, опитва се да я сваля и тя безропотно тръгва с него без да пита нищо. Ако го беше разбрала кой и какъв е и имаше НЯКАКВО основание все пак да му се довери пак би било нормално през цялото време да го разпитва за ситуацията защото на нея не й трябва някакъв случаен тип, а информация. Тя не прави нищо такова обаче, а кротко и тихо се влачи след него. Т.е. съзнателно решава, че е по-важно да се влачи с него и през ум не й минава, че може да й трябва резервен план в случай, че този съмнителен индивид пукне докато тя е край него. Просто очаква или той да е безсмъртен или ако пукне зад ъгъла да се появи някой друг като него след когото тя да се влачи.

Ейдриън Уейн писа: писа:

И всичко това дори без да вземаме предвид необяснимо (засега) дълбоките й чувства към младежа, които я изпълват още при първата им среща.

Първата им среща:
Тя - цялата мърлява и потна от 3 дена влачене през пустинята.
Той - излязал от близкия бордей и вонящ на ниргиле с неустановено съдържание.
Дам... адски дълбоки чувства поражда тази картинка.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Това не й пречи обаче още от сега да проявява характер: помните как разпитва Самир за другата жена (Алима) и как не се поколебава да опре собственият му меч в гърлото му, когато той я обвинява за нещо, което смята, че не е извършила.

А това съвсем не ми се връзва - познава пича от няколко часа и вече си мисли, че е женен за нея... при това явно е фенка на някоя консервативан западна религия в която връзките са стриктно монигамни... я пак си спомни къде си писал, че се развива действието?

Ейдриън Уейн писа: писа:

Най-важното обаче е, че неслучайно героят в първите две книги е Самир. Ракса трябва да израсте до момента в края на втора книга, в който не само, че взема сама съдбата в ръцете си, ами и направо тя става "мъжа в семейството".

Като я гледам и за овцата в кошарата до къщарта на семейството не става и освен ако не й смениш прихотропните с гинкобилоба няма шанс да се подобри в интелектуално отношение. Дори да я наблъскаш със стеориди и да стане яка, пак ще си е глупавичка.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Не можеш да очакваш от нея да осъществи такава трансформация за два-три часа.

Ако иска да оцелее и й се наложи, може да те изненада... освен ако не си е природно тъпа де.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Ще и трябват поне осем-девет часа за това.

Ми като си решил хашишините да й оставят толкова много време... ти си автора, но това не значи, че не ми се струва нелогично.

Anardil писа: писа:

И в коя вселена Серенити не е продължение на излезлия през 2002 г. Firefly, а Ривър не е станала широко известна за всеки с някакви интереси във фантастиката много преди 2005?

В моята лична вселена, Юри, в която последно гледах телевизия в седми клас. Сори за което. Иначе ти кога си гледал въпросния сериал?

Танер, продължаваш да намилаш общи обиди. Ако се опиташ да формулираш конкретна забележка, ще се увериш, че не си прав.

Кога, къде и кого точно предлагаш Ракса да пита за себе си, посред нощ? Местния вестник? Да се предаде в местния заптие-участък? Или да си запише час в местната поликлиника при психотерапевт?

Книгата свършва точно когато научава, че единствено старият учител на Самир може наистина да върне спомените й - така че намирането му на момента става най-важната цел в живота й, едва ли не по-важна от физическото оцеляване.

Силвър, моля ти се, вече влизаш в безумни и изключително неточни детайли. Добре, че и аз не съм същия и знам кога да спра (ако изобщо отговоря следващия път). Последно, недей да спориш относно дълъг сериал с много обрати и изненади, ако си гледала само първа серия. Елементарна логика.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Кога, къде и кого точно предлагаш Ракса да пита за себе си, посред нощ? Местния вестник? Да се предаде в местния заптие-участък? Или да си запише час в местната поликлиника при психотерапевт?

Ми най-малкото е нормално да пита Самир дали знае нещо за нея... може пък да знае и да й каже.

Ейдриън Уейн писа: писа:

Книгата свършва точно когато научава, че единствено старият учител на Самир може наистина да върне спомените й - така че намирането му на момента става най-важната цел в живота й, едва ли не по-важна от физическото оцеляване.

А това пак не е по нейна инициатива - Самир се сеща за учителя си и й казва да идат при него.

Уейн. Искам отново да прочетеш темата от самото начало. Обърни внимание на фактите, които излагаме.
Ракса не е твоя героиня, но след като си се заел да пишеш на нея, трябва да обърнеш внимание на следните неща:
- Книгата почва с нея от пустинята.
- Тя е жена, която влиза в сарай!!!
- Тя е жена, която попада на трима изнасилвача, които се намират на Персийска земя, а там съм чувал, че имат почит към жените.
- Тя е жена, която е в опасност и не бяга в първия удобен момент, когато Самир се появява и ангажира вниманието им. Всяка жена в опасност като тази би се изпарила за секунди.
- Това е Персийски град, което значи, че не само на входовете на Кервансараите и сараите има нонстоп пазачи, които са поне по 5 души на караул, но и по улиците бродят пазачи, които пазят нощния покой на своите граждани.
- Тя влиза в Персииски град, чиито порти нощем са затворени, а денем са отворени. Когато през деня портите са отворени там има огромна стража, която проверява керваните, какво вкарват в града. Тя как влиза в града не се знае.
- Тя е жена, която не писка за помощ!!!

Когато вкарваш женска роля, поне се поинтересувайте, как мисли дадена жена в дадена ситуация за да не се стигат до такива конфликти.

Смятам, че на всички е ясно, че Ракса изобщо не е обикновена жена. Какво точно предствавлява е тайна, която Уейн явно няма да разкрие публично, което е негова грешка, защото ще сложи край на почти всичката критика. И в случая няма никакво значение какво би направила средностатистическата жена в сходна ситуация. Ясно е, че китайката е бъгната по някакъв неизвестен за сега начин. И точно там е чара й. Може би действа интуитивно, за да разбере, че Самир няма да я нарани, за разлика от онези двамата.

Не съм запознат с историята на Ривър (това Рийвър ли трябва да е?). Може би ще е добре да го направя, за да мога да коментирам.

За Хами, имам усешането, че ако седне да напише еротична КИ, ще се справи доста добре.

SilverWolf писа: писа:

Е, да но мен ме забавлява това, което е реалистично... иначе щях да чета розови романчета (викат им май чиклит).

Мен също ме забавлява реализма!
Надали ще посмееш да твърдиш, че твоята представа за реалност, трябва да бъде моята представа за реалност.
По-съм склонен да приема критиката на Сатаника за определени исторически забележки - караул, стража и прочие, ако отговаря на историческата реалност. Не съм запознат с бита и културата на Персия, още по-малко пък с нравите на хората.

За мен пък цялата тема около образите и всичко е тотално безинтересна по една проста причина - проблемите в Асасините са толкова много, и толкова по-очеизвадни в аспект "игра", че просто не съм се замислял за никакви подробности от иначе не лошото повестование. :yawn:

Иначе не се наемам да кажа кой нюанс на изградения характер е неадекватен - това мога да го кажа за игровите нюанси, които е създал автора.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

За мен пък цялата тема около образите и всичко е тотално безинтересна по една проста причина - проблемите в Асасините са толкова много, и толкова по-очеизвадни в аспект "игра"

Игра или интерактивност? Асасините не са ИГРА, нали?
Аз смятам, че проблемът е в недобре разработените микроситуации при определени решения и варианти.